Каква сума отделяте месечно от бюджета си за благотворителни каузи?

Нямам определена сума. Дарявала съм дрехи(мои и на бебето), храна. Случва се на 2-3 месеца. Нямам нищо против да дарявам неща, които вече не са ми нужни....
Аз и съпруга ми сме дарявали 1-2 пъти на March Of Dimes(www.marchofdimes.com). KOgato moga s kolkoto/kakwoto moga!! 
В чужбина съм от 2 години. В БГ също съм оставяла чували с дрехи/обувки навън.
Не мисля, че с нещо се е променило това, че съм в чужбина.

Давала съм за Червен кръст и на децата, които са ми звъняли на вратата да ми продават шоколади с благотворителна цел. Давала съм пари за дарение на The Hospital for Sick Kids.
На просяци не  - за мен са мързелива сган, която не заслужава аз да се лиша, за да имат те за наркотици /примерно/.

Кръв от години не съм дарявала /в чужбина никога/.
Имам анемия и не съм подходяща.

давали сме за ле4ение на мои близки, за болни деца. дори и тези, които събират пари по кафетата. давала съм на стари хора дето продават магданоз например. на музиканти дето свирят по улиците...
тук всяка година трябва да дадем 2.5% от спестените си пари за благотвортелност. това е религиозно "задължение". по4ти навсякъде има места за субиране на средства за 4ервен кръст или други организации- оставяме.
кръвта ми е 0 + и мога да давам, но оросяването ми е зле и дори малко да ми изтеглят и припадам.
Tandoori не бива да се 4устваш виновна, ако не можеш да даваш толкова, колкото ти се иска. и малкото е нещо, а и милиони да даваш пак няма да стигнат за вси4ки и вси4ко.

Като каза не в чужбина..на нас пък ни отказаха като искахме да даряваме тук, защото сме живяли в Индия. Трябвало да минат 10 години след като сме били там и тогава може. Много странно, в смисъл ако се страхуват за някакви болести, нали могат да те тестват предварително..

Много ми стана интересно това дето писа за религиозното задължение...А после дават ли данъчни облекчения? Или при вас нямаше данъци 

Ние непрекъснато даваме пари под някаква форма за благотворителни каузи и организации. Или купуваме неща, парите от които отиват 100% към дадена кауза,  или даваме вещи, които вече са ни ненужни зада бъдат продадени и парите от тях директно отиват за благотворителност, или даваме директно пари. Също така купуваме джунджурии от благотворителните магазини.
 

Аз давам най-вече дрехи и обувки (най-вече Викови )

Няколко пъти съм купула картички на Червения кръст и подобни шоколади.
Два пъти давахме за болницата, в която раждах ама най-често давам на просяци - чак ме е яд, че съм такава  В България бе така - тук също

Мъжо най-много да ме зареже някой ден заради това

Сигурно дарявате в St. Jude's Children Hospital.....Така ми бъркаха в съвестта и здравето тия хора.....Пратиш им веднъж и след това явно им влизаш в мейлинг листа, и се започват едни сърцераздирателни писма от деца, със снимки, стикерчета, етикетчета и какво ли не, направо да ти се свие сърцето от мъка ...и ти продължаваш да даваш ли, даваш....Голям морален проблем имах с тях...Наистина обаче са го измислили така, че да си в шах, ни напред, ни назад...Хем съвестта ти иска да даде, хем виждаш, че те изнудват под една миловида, изфинена форма...А Марло Томас никак не е бедна, мисля, и има достатъчно връзки и спонсори...Добре, че намерих начин да намаля инвазията...
Зависи как си правиш таксите....Май си заслужава да очакваш такс дидъктибъл, ако са по-големшки суми, 7000-7500 долара годишно и то на човек (по стандартната дедукция, използвайки кратката форма - въз основа на целия приход, като дидъктваш разни затрахователни оспорвания, мортгиджи, дарения), иначе какво - по долар два ли ще дидъктнат от данъците?

А пък аз, без да отклонявам темата много, се чудя как бих могла да даря на някой дом за сираци в България- било пари, било да организирам кампания за събиране и изпращане на дрешки и играчки.
Само че там наистина ме е страх, че дареното няма да отиде по предназначение.
Някой има ли някакви идеи?

Иначе тук съм дарявала кръв един-два пъти, миналата год. -провизии  и също малко пари за засегнатите от последните урагани.
А и също преди 6-7 год., когато още нямах право да работя и учех за кандидастване в университет, ходех един път седмично да помагам като volunteer в Shriners  Hospital (болница за дечица с тежки и средни физически деформации и увреждания).

Да, и храна и пари. В сградата където живеем, поне веднъж годишно събираме консерви и пакетирани храни за хранителната банка. В училишето на дъщеря ми 2 пъти годишно също дълготрайни храни,+ пари за пострадали от наводнения, земетресения, за болници и т.н. Вчера - поредните 10$ донейшън + няколко закупени шоколада от нейни съученици. От другата седмица в три поредни вторника ще правя дребни сладки, които дъщеря ми ще трябва да продава в училише. Редовно ми се носят флайъри за новоизлезли книжки, като на гърба им с големи букви пише, че % от всяка закупена книга, отива за училището - преди седмица платихме поредните 10 (комплект са) и всеки момент ще ни ги доставят.

Да,хранителни продукти за Food Bank и по-малки суми за Hospital for Sick Kids.Подпомагаме и една от българските църкви в Торонто.
Тук дрехи съм давала само на познати,иначе ги изпращам за България,когато мога.
Доскоро помагах и на Полицейската Асоциация  на Онтарио,но реших,че ако тези пари отиват за болни деца,ще се чувствам по-добре.
Опитвам се да помагам и в България.Давам на просяци,въпреки че не ги харчат за храна...
Кръв не съм давала.И аз поради силна анемия.(Но то за кръвни изследвания ми източват по 6-7 епруветки-та си е направо кръводарителство.Извинявам се за off-а... )

Тandoori,според мен трябва да си поставите приоритети.За жалост не сме милионери и не можем да огреем навсякъде...

някаква сума мъжът ми дава месечно за фондация за животинки, но колко е - не знам. аз лично давам на децата, които минават с касички/обикновено по евро, две/. от училището на големия ми син  им бяха давали преди Нова година някакви марки, за поща, да продават по къщите, та ние си купихме, парите отивали за болница, но не помня нито коя, нито къде беше.
на цигани и просяци - не давам.
изобщо с две думи - не си падам по никакъв вид благотворителност.
ако изобщо реша да давам целенасочено - ще е за защита на животните, но аз съм недоверчив човек и винаги се съмнявам в  това, къде отиват парите. та не ставам за никаква благотворителност.

казва се "зака" . по принцип по големите празници се дарява- или като пари или храна за нуждаещи се.
тук няма данъци, но дори и да има пак няма да се облек4ават. облек4енията в Рая

Да, даряваме. Спонсорираме едно мом4енце в БангладеШ 4реz органиzацията План Интернационал. ПлаЩаме 25 ? всеки месец (направо ни ги теглят от сметката всеки месец), но има големи данъ4ни облек4ения и от собствен джоб остават само 8,50? от тия 25?/месец.

Парите не отиват директно до мом4ето, а с парите финансират проекти в селото му, например подобряват медицинското обслужване, водоснабдяването (сторят кладенец примерно), у4илиЩната система и т.н. Държат ни в те4ение какво то4но предприемат и всеки желаеЩ може да отиде на място, органиzират виzитка с местен представител на органиzацията, zа да се увериШ къде ти отиват парите. Освен това си пиШем с мом4ето и семейството му и можем да му праЩаме малко подаръци, ако искаме (2 подаръка годиШно със стойност 8? максимум и до 200 грама, например моливи, карти zа игра и др.)
Не си правя илюzията, 4е 100% от сумата, която даряваме, отива при нуждаеЩите се, все пак органиzацията съЩо има административни раzходи. Но 50% да отиват zа благотворителната цел, все файда. Ако не се дарява от страх от 4ерните овце, не се помага на никой....това е ли4ното ми мнение.

Освен това старите ни дрехи ги хвърляме в контейнърите на 4ервения кръст. Знам, 4е те не ги раzдават на бедните, а ги продават, но с парите от продажбата все пак финансират други проекти.

При големи бедствия, както скороШното zеметресение в Пакистан, даряваме "иzвънредно", според zависи    

MrsG, ли4но аz съм органиzирала събиране на помоЩи zа един дом zа сираци в село Стойките (до Пампорово), преди 3 години. Идеята се роди в един немски форум zа любители на България, в който съм администратор. Един 4лен пътуваШе с караван до БГ и искаШе да го товари с помоЩи и питаШе, какво да вzеме и къде да ги носи. Другият администратор е родом от Смолян и той направи връzката със Стойките. От 4леновете събрахме доста, всеки прати каквото можеШе, детски игра4ки, дрехи, купуваха коzметика, обиколихме лекарски кабинети и аптеки и събрахме лекарства, бинтове и пр.,.... и пари. Парите бяха някъде 600 или 700?, не помня то4но. Подаръците ги носиха на място, а парите не искахме да се дават директно на управителите на дома, сеЩаШ се zаЩо    На място гледаха от какво най много имат нужда, санитарните въzели бяха в много лоШо състояние та с парите купиха пло4ки и платиха директно на фаянсаджий (така ли се каzва?). Имам снимков материял, а освен това, пуста слу4айност, 4и4о ми има блиzки в това село и те съЩо бяха 4ували zа немците, които иzневиделица се появили при тях като Дядо Мраz  

И ние дале4 не сме богати. Но сме пътували много и сме видели истинска беднотия. Просто не zнаеме, колко сме си добре, а реално погледнато просто имахме късмет, 4е не сме родени в някое гето в Манила примерно или в някое африканско село.... Моето ли4но мнение е, 4е всеки би могъл да дарява неЩо, колкото и да е малко, но ако всеки дава по малко, пак се събира много  

Вярвам в законите на страната в която живеем и съм сигурна, че парите отиват по предназначение. Също така работя за благотворителна организация и виждам как се влагат парите и колко внимателно се грижат за тях.

Ако живеех в България ситуацията нямаше да е същата. Била съм ко- ординатор за събиране на помощи за детския дом в  Луковит и видях къде и как се раздават помощите - по семействата и роднините на персонала. И естествено това не е единичен случай.