Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 718
Прочетох темите с подобна тематика и сякаш не намерих отговор за ситуацията,която искам да ви опиша...Дано този вид теми не са ви омръзнали ,момичета,лично аз изпитвам страх...
Става дума за мои много близки приятели.Наскоро говорих с майката.Беше доста разстроена и според мен отчаяна...А аз не можах да и дам никакъв разумен съвет,нещо повече,започнах да се страхувам от бъдещето.
Имат две деца -момче почти на 17 и момиче на 10.Бащата работи от известно време в Лондон.Майката не работи (пенсионирана е по болест),опитва се да се справи сама.Но явно не се получава. Момчето не иска да учи,бяга от училище...След като тя не била постигнала нищо в живота си,защо искала това от него ...Че баща му я е издържал,а тя не правела нищо...Че ако имал пари и сам щял да се оправя...И ред други обиди.
Стана ми болно,защото аз поне познавам детето от друга светлина, все пак не съм родител.Уважава съседи-поздравява ги и им помага, това е във връзка с предишните теми.Когато аз съм говорила с него ,дори се е опитвал да споделя много лични неща...
Ще вметна,че между родителите няма проблеми,дори напротив, бащата винаги се е отнасял с уважение към майката и обратно.Дали ще я похвали за добре сготвено ястие или нещо красиво,което сама е сътворила...Та ми се струва,че и личният пример е налице.
Момчето беше доста болнаво преди години.И те си мислят,че още тогава са го разглезили много.Майка му е почти сигурна ,че не употребява наркотици,макар че в наши дни надали човек може да е сигурен в нещо...
Отварям темата,отчасти за да потърся съвет от мамите на тийнейджъри.
И да намеря отговор за самата себе си...Защото никой не знае,какво му е подготвила съдбата.Но наистина се страхувам,че един ден и моето дете може да се отнася към мен със същото неуважение.Как да го възпитам така,че да уважава всички,които заслужават уважение?Да уважава хората без да прави разлика в образование,финансово или материално състояние,положение в обществото?Да почита родителите,но и съседите си?Да има респект от учителите,а не само страх?
Къде бъркаме,че понякога от най-добрите и примерни деца създаваме най-грубите и необуздани младежи?
Извинете ме,че постингът ми е толкова хаотичен,но съм обвзета от усещане за болка и безнадеждност,че не само ние възпитаваме децата си,но и околният свят с не особено положителните си примери оставя следи върху тях,и понякога ни прави безсилни...
Цитирай

София

Мнения: 463
Не мисля, че уважението тук трябва да се обсъжда. Със сигурност младежът обича и уважава майка си. Това е период, през който минават много деца и родители.Възрастта/доста деликатна/, противоречията в душата му, въпросите без отговор, желанието да е "голям, да решава сам съдбата си"  и редица още фактори са част от причините за проява на подобно  поведение. Това не значи, че детето е лошо или зле възпитано. То просто не знае кой е верния път. В по-късен етап ще "му дойде акъла в главата". Сега е важно майката да не вдига ръце, тя трабва да бъде безкрайно търпелива, но упорита, да говори с него много, но в никакъв случай назидателно. Ако майката се направи на обидена и оскърбена, ако го остави на самотек точно в този момент, това е гаранция за провалено бъдеще на момчето.
Всичко ще се оправи, само трябва търпение, любов и всеотдайност.
Цитирай
Мисля че Iv е права. На тази възраст хормоните им са в пълен хаос. Опитавт се да намерят своя път по който да поемат, имат свое виждане и мнение и ако се държим с тях като деца нищо няма да постигнем. Казвам го защото имам двама племеника на 17 години (момче и момиче) уточнявам защото въпреки че са на една възраст на един и същи проблем те реагират по различен начин.
Аз на тази възраст си мислех че никой не ме разбира и упорито дори да не бях права държах на мнението си. Някой ако ме чуеше какви ги говорех в къщи нямаше да повярва че това съм аз. Благодарна съм на моите родители за безкрайното им търпение и че винаги са ме подкрепяли.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.