Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

София

Мнения: 533
20 НЕЩА, КОИТО ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА ИСКАТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ ДА ЗНАЯТ


1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”

2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”

3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.”

4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”.

5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”.

6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”

7. „Искам вие да поемете инициативата и първи да отваряте темата за моето биологично семейство.”

8. „Имам нужда да зная истината за своето зачеване и раждане, както и истината за историята на биологичното ми семейство – независимо колко болезнени може да се окажат детайлите.”

9. „Страхувам се,  биологичната ми майка ме е изоставила, защото съм бил „лошо бебе”. Нуждая се от вас, за да ми помогнете да се освободя от този отровен срам.”

10. „Страхувам се, че и вие ще ме изоставите.”

11. ”Може да изглеждам „по-цялостен”, отколкото всъщност съм. Нуждае се от вас, за да ми помогнете да разкрия онези невидими, скрити кътчета от душата си и да обединя всички елементи на своята идентичност.”

12. „Имам нужда да придобия увереност в себе си, чувство за лична сила.”

13. „Моля ви, не казвайте, че изглеждам или реагирам точно като вас. Имам нужда от това да признавате и уважавате нашите различия.”

14. „Оставете ме да бъда себе си... Но не ме оставяйте да се отчуждя от вас.”

15. „Моля ви, уважавайте чувствата ми спрямо осиновяването ми. Не казвайте на другите хора, че съм осиновен, без аз да знам за това.”

16. „Рождените ми дни може да бъдат трудни моменти за мен.”

17. „Фактът, че не знаем медицинската ми история, може да е стресиращ на моменти.”

18. „Страхувам се, че може да се окажа прекалена тежест за вас.”

19. „Когато показвам страховете си като предизвикателно поведение спрямо вас, моля ви, бъдете до мен, бъдете мъдри...”

20. „Дори и да реша да потърся биологичното си семейство, винаги ще искам вие да сте моите родители!”

от книгата  "Twenty Things Adopted Kids Wish Their Adoptive Parents Knew", Sherrie Eldridge
« Последна редакция: нд, 12 фев 2006, 18:45 от Tea_ »
Цитирай
Мисля, че ние, осиновителите, имаме голяма необходимост да бъдем обучавани  и да говорим по тези "20 неща......." Въпросите се оказаха съвсем не леки.
Цитирай


Мнения: 1 617
Има неща, които си ги прехвърлям на диск -литература за осиновяването, някои неща, които не трябва да забравя. И тези 20 неща трябва да научим наизуст според мен. Ако погледнем внимателно в смисъла -никъде не са обвинени осиновителите затова, че са осиновили детето. Болката идва от изоставянето и от последващото поведение на осиновителите. Ето къде трябва да внимаваме.

Но и като отговор по другата тема в този форум -относно разкриване на тайната-ето още едно потвърждение,че тайната трябва да бъде разкрита.

Аз например си мислех, че няма нищо лошо да казвам, че той прилича на мен. Той сега го приема-малък е, но може би когато осъзнае.... А те толкова заприличват на нас наистина.

Аз благодаря на Теа  за желанието да ни бъде полезна.
Цитирай


Мнения: 256
Благодаря ти,Теа!
Цитирай

София

Мнения: 533
Мили осиновители,

Радвам се, че съм ви била полезна Smile

Ако искате да дискутираме нещата, които ви вълнуват, аз съм ваша - може би ще мога дa ви помогна поне малко, изхождайки от опита си с осиновени деца и техните родители.

А относно обученията... Не знам какво стана с обученията за кандидат-осиновители и вече осиновили. Няколко неправителствени организации разработваха проекти за обучения, но нямам информация какво стана. Дано в отделите за "Закрила на детето" дават адекватната информация. Докато ходех на работа (сега съм в майчинство), самата аз се бях заела да обучавам кандидат-осиновителите - превеждах какви ли не материали и ги раздавах, после дискутирахме. Дано колегите ми продължават да го правят!

Отворена съм към всякакви въпроси и ще се радвам да ви помогна с каквото мога Smile
Цитирай
Мисля, че ние, осиновителите, имаме голяма необходимост да бъдем обучавани  и да говорим по тези "20 неща......." Въпросите се оказаха съвсем не леки.


Имам проблем с детето си.Нямам смелост да му обясня за осиновяването му.Съпругът ми не разрешава да се говори затова.
Оше при осиновяването промених датата на раждане,след пет години мой родител който не знаеше затова казва истинската дата на детето.Сега то е сигурно че рождената дата е втората и тогава се празнува р.д.Акта за раждане и егн показва променената дата.Много съм объркана.Детето ми също.Усещам че то иска да ми зададе много въпроси на които аз не зная как да отговоря.Чувствувам,че това е голяма бомба със закъснител.Изплашена съм и то го усеща.Какво да правя ?Моля дайте ми съвет newsm61
Цитирай


Мнения: 256
Здравей Кредо,добре дошла при нас!Ситуацията при вас не е лека.Колко е голямо детето?Успокой се преди всичко.   
Цитирай

София

Мнения: 77
     Скъпа Kredo, разбирам трудностите, които изпитвате. Аз и съпругът ми сме прели за най-правилно, че детето ни има право да знае за факта на осиновяване и да му помогнем да се справи с бурята от чувства, които го връхлитат, след като разкрихме този факт. Всичките ни усилия са насочени да му помогнем да преживее болката...
     Поздравявам Ви, че сте направили първата правилна крачка, като сте отворили настоящият сайт,  информацията в него е много и много ценна /прегледайте и първите теми на форума/. Пожелавам Ви успех и в следващата крачка - да убедите съпруга си, че разкриването на истината е правилното решение и да знаете, че никой не Ви обещава, че ще бъде лесно...
     
   
Цитирай

София

Мнения: 533
Мила Кредо,

успокой се Smile Това е първото и най-важното нещо, което трябва да направиш, за да помогнеш на детето си и на самата себе си. Децата са изключително интуитивни - всичко усещат. Детето ти в момента усеща, че нещо става, че ти си тревожна. То също така усеща, че в семейството има някаква тайна, която предизвиква противоречия между теб и съпруга ти и обърква и самото него.

Добре би било да говориш със съпруга ти и дя му обясниш защо смяташ, че е важно да кажете на детето си истината. Тук във форума има много изписано по този въпрос... Говори спокойно с него опитай се да разбереш какво точно го притеснява, защо не иска да каже на детето, че е осиновено.

На колко годинки е детето?

Разкажи ни малко повече - всички тук ще се опитаме да ти помогнем Smile
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
Тея, много благодаря! Тази книжка има ли къде да бъде прочетена тук в БГ /предполагам, че не се продава ... /.

Кредо, да вземете да си осиновите още едно дете, да се успокои това и да не му е скучно на милото. Да участва в избирането и осиновяването и да се успокои като види как изглеждат и какви са всъщност нещата.
Цитирай

София

Мнения: 887
Тея, много благодаря! Тази книжка има ли къде да бъде прочетена тук в БГ /предполагам, че не се продава ... /.

Кредо, да вземете да си осиновите още едно дете, да се успокои това и да не му е скучно на милото. Да участва в избирането и осиновяването и да се успокои като види как изглеждат и какви са всъщност нещата.
В подкрепа на казаното.  Naughty Когато голямото ми момче разбра истината беше на 4 годинки. Разказвала съм вече случката.
Но еди от зададените въпроси беше - " и .... го взехте от детски дом?" Ставаше въпрос за брат му. След като потвърдихме, детето като че ли се успокои и спря да пита.

 bowuu След това имаше отново въпроси. Но като първа реакция поиска да е сигурен, че не се различава от другите.
Цитирай
Детето ми е на 10 завършени години.Но и отношенията между него и баща му са поне за мен много странни.Не мога да разбера защо, но те не намират общ език помежду си.Обстановката у дома е доста обтегната без някаква видима причина.
Понякога усещам че двамата не могат да ме разделят или изпитват ревност.Не знам какво става .Объркана съм.Може би трябва да посетя психолог , но все си мисля че е редно и двамата да сме там,а това при нас не би могло да се случи.Сигурна съм ,че той не би предприел такава крачка и естествено губи смисъл.Не казвам ,разберете ме правилно ,че е лош човек-напротив той е един грижовен,отговорен дълбоко в душата си много добър,но не може да намери пътя за общуване с детето,а съм сигурна ,че много,много го обича.Или как да го определя-човек който не е научен според мен да показва и изказва чувствата си.
А това малко същество има нужда от прегръдка,целувка от разговор и отговор на много свои въпроси.
Как да постъпя???Труден въпрос......
Цитирай
 diva ,
Сега прочетох твоят отговор и си мисля ,че може би това наистина ще оправи нещата.Благодаря ти!Не бях си го помислила но пък сега трябва да започна отдалече да подготвям нещата с бащата.Ще ми бъде доста трудно но да се надяваме че ще се получи .Пък започвам и да си мисля -аз съм на 43год.той на 45-детето на 10год.докато минат процедури още поне 2 год. Май е малко късно?
Още -живеем в не голям черноморски град пълен с еснафи които сигурно и на тях ще им трябват две години да спрат да обсъждат и да ме гледат странно/защото имах случай когато осиновихме малкия моя позната се провикна на детето си пред доста голяма аудитория: 
                                    -ела ,ела да видиш леля..... си е купила бебе.
Изобщо в малкия град е малко по- сложно,но това за мен не може да бъде пречка.
Най- трудното е да се справя със съпруга ми.Ако е до мен бих осиновила поне още 2-3 деца.Нямам никакви материални проблеми,но нали знаеш ,понякога не е толкова лесно.
Все пак много ти благодаря още от сега 4.15ч на 11.03.2006 започвам да обмислям нещата и нека бог да е с мен.
Цитирай

на път

Мнения: 2 592
diva ,
 съм на 43год.той на 45-детето на 10год.докато минат процедури още поне 2 год. Май е малко късно?
Още -живеем в не голям черноморски град пълен с еснафи които сигурно и на тях ще им трябват две години да спрат да .

 newsm68 Ей, и аз съм на 43 и съм от морски град!!! Какво съвпадение. ... Вярно, че живея в София, но като си осиновихме детенце преди 3 месеца бих тъпана навсякъде в Бг - толкова бях щаслива и горда! Нашият татко също беше против и се съгласи само аз да съм "щаслива и спокойна". Сега не мога да ти откопча двамата един от друг /нищо, че малчо е мургавичък и болничък, но човек и като ражда дете не си го избира та и ние така решихме "какъвто ни е късметът"/. Сега вече и двамата све на мнение, че сам няма да го оставим и няма да се мотаме за да са си компания и дружинка /пък и ние не сме много млади, по-скоро аз/.
Мисля, че трябва ти да им помогнеш на твоите мъже да намерят пътя един към друг /може би общо хоби или спорт ... все ще измислите нещо/. Желая ти много кураж, успех и ... да не ти пука толкова от хората - важно е вие да сте щаливи и детето също  Hug. Не е хубаво то да расте само. Аз имам 2 сестри и те са ми най-голямата опора в живота. Просто не мога да си помисля какво щеше да е без тях.
Цитирай


Мнения: 256
Кредо,простаци има навсякъде-чак ми стана смешно!Не е лесно да си различен,но не бих заменила живота си с друг.Аз също искам още едно дете и си задавам подобни въпроси.По отношение на таткото си мисля,че ти го познаваш най-добре и ще се справиш със съществуващия проблем.Мъжете са друга порода и ако не притежавахме такт и дипломация,не знам как щяхме да се оправяме с тях! Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора