20 НЕЩА, КОИТО ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА ИСКАТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ ДА ЗНАЯТ

  • 4 733
  • 18
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 1 444
Кредо, доста зле си постъпила със смяната на рожденната дата на детето.Цял живот от това ме е било страх и съм го мислила на всеки свой рожден ден.Мисля, че ако беше сменена много щях да се сърдя за това на майка ми.Това беше и първото, което я попитах когато преди 4 месеца сложихме картите на масата.Според мен трябва да си откровенна с детето.Малко тъпичък въпрос, но ако искаш отговори.Града, от който си с буквата С ли е? На детето буквичката П ли е, а твоята Т?Ако е така се познаваме и то доста добре, но засега това.Ще се радвам да пишеш отново. newsm78 Joy Joy

# 16
  • София
  • Мнения: 1 095
diva ,
Сега прочетох твоят отговор и си мисля ,че може би това наистина ще оправи нещата.Благодаря ти!Не бях си го помислила но пък сега трябва да започна отдалече да подготвям нещата с бащата.Ще ми бъде доста трудно но да се надяваме че ще се получи .Пък започвам и да си мисля -аз съм на 43год.той на 45-детето на 10год.докато минат процедури още поне 2 год. Май е малко късно?
Още -живеем в не голям черноморски град пълен с еснафи които сигурно и на тях ще им трябват две години да спрат да обсъждат и да ме гледат странно/защото имах случай когато осиновихме малкия моя позната се провикна на детето си пред доста голяма аудитория: 
                                    -ела ,ела да видиш леля..... си е купила бебе.
Изобщо в малкия град е малко по- сложно,но това за мен не може да бъде пречка.
Най- трудното е да се справя със съпруга ми.Ако е до мен бих осиновила поне още 2-3 деца.Нямам никакви материални проблеми,но нали знаеш ,понякога не е толкова лесно.
Все пак много ти благодаря още от сега 4.15ч на 11.03.2006 започвам да обмислям нещата и нека бог да е с мен.

Аз съм малко по-голяма от вас. Но и децата са малко по-голями.  Thinking
bowuu Зная че, в по-малък град едно такова събитие си е събитие и предизвиква любопитството на повече хора. В голямия град, сред забързаните и вглъбени в собствени проблеми семейства, това не е толкова атрактивно.
И все пак, аз бих направила още една крачка.  bowuu С гордо вдигната глава!Разбираш, ли МАМО? ТЕБ ТРЯБВА ДА ТЕ ГЛЕДАТ С УВАЖЕНИЕ, ДА ТИ ПОМАГАТ С КАКВОТО МОГАТ,  а не да те сочат с пръст и обсъждат. И твоят син трябва да знае, че майка му е специален човек, че баща му е специален и много точен човек. Разбере ли го, той трябва да се гордее с вас, а не да се притеснява.
 newsm78 Разбира се трябва да се намери подходящия начин. Много зависи от това, какво ще кажеш, какво ще направиш. Едно второ дете, би улеснило нещата. То може да не е бебе, може да е и малко по-голямо. Не се притеснявайте - ще свикне. Сина ти ще участвува наравно с вас в избора и процедурата. Направете го съпричастен, отговорен и детето ще ви се отблагодари. С любов ! Ще ходи с изправена глава в малкия ви град и ще знае, че ПРИЛИЧА на вас. А ТОВА Е МНОГО, МНОГО ВАЖНО ЗА НЕГО.   bouquet  bouquet

 Crossing Arms Колкото и иска да разбере, да се идентифицира и разграничи, точно толкова иска и да прилича на нас, неговите родители.  Naughty

Стискам ти палци!

# 17
  • София
  • Мнения: 1 444
Изцяло съм зад написаното от Дино.Много добре е формулирано и е точно така.Успех  bouquet

# 18
  • София
  • Мнения: 533
d_iva, Dino, обещали са ми да ми донесат книгата от Америка другия месец
така че които от вас знаят английски и искат да си я снимат, няма проблем - пишете ми на лични
а за тези, които не знаят английски, обещавам да ви преведа най-важните неща Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт