Как да постъпя?

Препоръчвам "Secrets of the baby whisperer for toddlers"- Tracy Hogg
Много е говорено за авторката тук, мисля че я няма преведена на български
Успех!

Да, знам я. С една приятелка я четохме книгата и -Бейби уиспърър.Виртуална книга беше де.. Ще я поръчам на майка ми сега тази, да я имам.Дано ми помогне в правилния подход.

Все пак чакам мнения на мами, минали по този път 

и аз харесвам трейси хог
бубе, погледни тук, когато имаш време
http://www.babywhisperer.com/smf/index.php?board=54.0

нейна книга преведена на БГ и аз не знам да има  

 Ами реагирай нормално, покажи му, че това, което прави ти причинява болка и не ти е приятно. Той не осъзнава, че ритането, дърпанито на коса и удрянето те наранява, ако не реагираш, няма и да рабере.
 

Бубе децата преминават през различни периоди по време на растежа си и това, което се случва с твоя син е съвсем нормално. Аз също като теб се чудех от къде тези бойни навици у големия ми син! Когато стана на година и 2-3 месеца започна да се бие и да посяга на всеки. Веднъж на пясъчника едно момиченце горе-долу на неговата възраст просто си стоеше до пързалката и гледаше децата, когато моя хулиган отиде до нея и й заши такъв шамар, че детето се преметна назад.... бях шокирана и изключително притеснена! Добре, че майката на момиченцето имаше по-голям син и знаеше за тези побойнически периоди. Това продължи известно време (3-4 месеца- не помня точно) и влязохме в собственическия период. Всичко беше негово! Не даваше на баба си (майка ми) да стъпва на килима, защото бил негов, та майка ми стоеше на паркета само, защото той иначе ревеше не на шега! След известно време дойде и стиснярския период- никой друг освен него не можеше да си взима банан или шоколад или каквото и да било! Като му купувахме чипс, от който обикновено ни черпеше, изведнъж започна да се затваря в стаята и скрит зад леглото си го изяждаше целия! След това всички периоди ни завъртяха по още веднъж, та... до сега- чудесно почти 7 годишно дете, което обожава малкото си братче и което, независимо, че вече не съм бременна, все още ми носи парченце от всяко нещо което са му купили баба, дядо или тати! Няма и следа от онзи хулиган, който се бие, всичко е негово и нищо не дава!
Важното е не само да кажеш на детето да не удря, а и да му обясниш защо! Моя син много го беше страх да не му потече кръв (и все още го е страх), та му казвах да не пипа ютията, например, защото ще го изгори и ще му потече кръв! Това му беше достатъчно- стои далеч от ютията, но ако му бях казала да не я пипа без никакви обяснения, той със сигурност щеше да пипне за да провери какво ще стане!
Когато ме удряше аз се правех, че плача и че много ме боли, а после бях сърдита.... той се гушваше в мен и след още 2-3 "разплаквания" на мама, той разбра, че не е хубаво да се удря!
Имай търпение, всичко това е част от развитието на детето и ще отмине бързо!
Успех! 

Стани, дръпни се от него и му кажи, че няма да седиш при него, защото те удря и хапе. За по-ясно кажи, че ще седнеш пак, ако те гали или си седи кротко.
Поне при мен е помагало 

При нас този период закъсня, почти си мислех, че "моето дете не е такова"    С тази разлика, че боят не е придружен от такова назидателно "на-на". Според мен това би трябвало да го е видял от някъде - тв, други деца, т.н.
Иначе за боя - Виктор го откри случайно и като се почна... Ритане, бутане, шамари. В началото беше безобидно и леко, на игра, обаче после загрубя. Според мене ни изпитваше докъде може да стигне. Освен това започна заедно с тръшкането и изпадането в истерии. Също така някои пъти е с цел привличане на внимание. Затова съм много внимателна като реагирам. Ако иска да му обърна внимание, не му се карам, и като седна до него, не ме бие. Ако пък се лигави, и ме бие, ставам и казвам, че се сърдя и ще си играе сам. Понякога му отвръщам на удара (с неговата сила и напълно безобидно), но да види, че е обидно.
Иначе Виктор съм го шляпвала по ръката и по пампата, така че знае що е то насилие. Знае също, че то се използва, когато нищо друго не помага - 100 повторения за нещо, с което може да се нарани примерно. Или си изпусна нервите, за съжаление. Знае също, че има бой на игра - борене, стреляне с пушки и т.н., когато всичко е наужким и се преструваме.
Според мен детето в момента не знае за какво служи боя, открил го е случайно, и го изучава. Сега му е времето да му се даде инфо що е то, кога (ако въобще смяташ) и как се прилага, с каква цел и т.н.

Така мисля аз.

Хващам ръчичката, с която удря/скубе/дърпа и започвам да милвам като повтарям 'о-о-о, мамо/тате/цветенце/книжке', абе който там е потърпевш. Гтвличам вниманието в момента, в който започне да буйства, с играчка, храна, телевизия, каквото дойде. И много говоря, клякам на едно ниво с него и говоря. Успех!

Незнам дали е правилно или не, но когато Симона почна да ме скубе я дръпнах леко за косата точно на същото място, където ме беше дръпнала и тя мен...

Погледна ме точно така ..попитах я дали я боли и тя каза да....Тогава и казах, че и мама я боли и от тогава не ме е скубала.

Незнам дали при вас ще има ефект, защото всяко дете си е различно, но пробвай всичко възможно, което прочетеш или чуеш..все едно ще има успех

Виж при нас проблема е хапането, но аз разбрах, че ме хапе САМО когато съм на компютъра или не и обръщам внимание.

А колкото до шамарите..незнам дали са точно такива, но при Мони установих, че се опитва да ме гали...но неможе да се контролира...

Сега вече може да гали, но преди се бях уплашила много..

Проследи го защо и кога прави всичките тези неща...може би се чуства засегнат от нещо или както каза  iv100yanova търси внимание....знам ли

Моя мъж го приложи този метод, само че не спря.
Налита ни, когато е в еуфория, беснее му се и стиска "злобно" зъби и с удари и скубаници изразява радостта си - откачена работа
Никакво говорене, нищо не помага....само някоя анимация или друго дете

Ние правехме като Мюриелайн - сега малкият /вече е почти на 4/ изненадващо започва да гали някого или нещо - преди ден-два почна да ми гали крака - стана ми много смешно и хубаво:) Успех!

Аз имам същия проблем с Алекс, само дето са всички екстри  накуп- бие, скубе, драска, хапе, само не рита. Опитвам се да й обясня, че това, което прави е лошо и , че нас ни боли-та тя понякога разбира и започва да ме гали, но друг път реагира още по-бурно. Незнам какво да правя вече, защото и на други деца налита да ги хапе, рядко се случва, но когато някой й вземе играчката, примерно племенницата и отива й я захапва до кокал за ръката.

Тук периодично се оплакваме кое дете кога е почнало да скубе, рита, бие шамари и т.н. Не че ще те успкоя, но аз приемам всички такива неща за нормални. Моята фурия на вашата възраст само целуваше и прегръщаше децата наред, без да подбира. След няколко месеца се научи (може и сама да ги измисли, може и да го видя от децата по плошадките - не знам?!) да бута и блъска...... От една седмица плюе срещу всеки, който я погледне и после доволна се хили......
Преслава кара някакво ужасно детско юношество. Изчетох Додсън - "изкуството да бъдеш родител" още в любвеобилния й период и бях теоритично подготвена какво се прави. От месец насам пак си лягам с Додсън в ръка, обаче ела да ме видиш дали успявам да изпълня препоръките му, които намирам за чудесни.....но аз не съм от желязо и не издържам винаги......

Може да изчетеш много книги, друг е въпроса дали ще успееш да приложих на практика съветите в тях. Аз не съм от най-търпеливите и не успявам винаги
В твоя случай съм си позволявала шляпване по ръката, после и аз клякам до нея, гушкаме се и обсяснявам колко е лошо това да се удря. В лошия вариант й се навиквам с 2-3 изречения и я оставям.....Единствено успешно ми се получава, когато Преслава прекали и почне да се тръшка за някоя щуротия: аз ставам като стената - млъквам, сядам някъде и изчаквам да й мине нервата. Поне този принцип - "представлението свършва, когато си отиде публиката" - действа.

Успех! И имай предвид, че сега се почва

И моят метод беше като на Вини и помогна.
 Справихме се с този проблем.

 Абе той наред с тези му изблици, е много добро дете. В смисъл, не ги прави тези неща с другите деца.ТЯх само ги рпегръща и чак ги събаря на земята. И ги целува. НАс също ни целува.Ей така си седи и идва и почва да ме целува по крака примерно. Преди малко обаче пак почна да ме налага с "На, на" и аз му казах, че ме боли, а той ме гледа в очите и продължи.Така нагло, нагло..  Накрая го стиснах за ръката и го спрях да ме шляпне и той отиде да прави друго, лееко разсърден такъв 

Аз ако го питам като го оскубя дали го боли, той нищо няма да ми каже.Не е почнал още да отговаря с Да и Не на питанията ми 

Спокойно, това ще отмине с времето. Явно търси внимание.

 Забравих да кажа, че като му се скараме за нещо и започва САМ да се бие и да вика "На,на.." 

Според мен е период. Моят син е същия, само че не повтаря "На-на!", а "Мама-мама", когато удря мен. Разсейвам го и започвам да го прегръщам и да обяснявам, че ме боли, че го обичам, целувам го... Ще отмине.

И аз така процедирам като ме скубе  Започна все по рядко да го прави и то предимно в изблици на радост 
За ритане,хапане и удряне немога да кажа, за сега не ги прави 

Щото се нервира и затова....Симона така удря масата понякога или играчката, която е в ръката и

Бях чела в една книга, за подобно дете, много по тежък случай, то биеше всички наоколо, децата отказвали да играят с него, майката загубила всичките си приятелки. Майката беше изпаднала в ужас, беше опитала всичко, накрая се допитала до психолог, който я беше посъветвал да преброи колко пъти на ден го прави. Броя на сбиванията беше стигнал 33 пъти на ден, след 3 седмици броя беше намалял на 2-3 сбивания дневно. Методът беше следния всеки път когато детето удряше някой, майка му без да влага емоции завеждала детето в стаята му за определено време, тя препоръчва да съответства на годините му, ако е на 4г. за 4мин., след като изтърпи наказанието си от 4мин. само в стаята си лишено от присъствието и вниманието на майка си, може да излезе от стаята. Ако след това прави нещо положително, тя требваше да го насърчи, а ако започнеше пак да удря някой, пак трябваше да отиде в стаята за „Тайм-аут”.

Чета темата с интерес,защото и моето диване е в същата фаза (само без ритането по глезените)

Това беше проблем само при какичката. При нас се оправи с метода на Вини-просто я подръпнах за косата и я поптах дали боли. Не ми отговори, но и не повтори. Преди няколко месеца малката само направи опит да скубе кака си, но тя инстинктивно и отвърна и всичко приключи без моя намеса. Иначе спрямо мен не е опитвала никакви такива като бутане, ритане, хапане и т.н., само напоследък когато не и разреша нещо си мърмори под носа "Лоша мама"

При нас също помага начина с връщането.Ускубе ли ме и аз го ускуба,ухапе ли ме и аз го хапя,ущипе ли ме и аз го щипя....но така,че да го заболи,втори път не посяга или поне по рядко се опитва ,но е доста предпазлив  и дърпа ръката си преди да ме е ущипал примерно,понеже е запомнил вече ,че ще има реакция от моя страна
Това е ,при нас действа безотказно;-)

А аз се правех, че плача и на нея и стамаше много жално за мен и идваше да ме гушка....този метод подейства при каката....

 Благодаря за отговорите ви! Ще пробвам това с отговор по същия анчин, по който той прави.Само дето не знам как ще го ритна по глезенчето 

Аз все си мислих, че не това е правилният подход и че има някакъв друг по-психологичен, но явно нещата са по-простички.

Дано има напредък, че е много неприятен този момент, колкото и дълго да продължи той 

Пробвай всичко....все нещо ще има ефект

А на това с ритането мисля, че ще е най- добре като valia77 ...да се казваш, че те боли, че плачеш и т.н...

Може и нищо да не помогне, може просто да си мине с времето

 
   

Аз не мисля,че такива неща оставени без последствия минават... мисля, че става по лошо с времето и ако отмине това конкретно, ще го заметси друго от този порядък.
Имам две деца с голяма разлика... и към двете прилагам един и същи подход не им позволявам да ми правят нещо, което не бих позволила и на друг  човек, бил той и възрастен.
Да го хванеш за ръката и като го гледаш в очите да му кажеш, че не ти е приятно  да прави това, че те боли и не му го позволяваш, поне на моите деца прави силно впечатление. Не позволявам също никакво тръшкане и врещене за щало и нещяло и отказвам да разговарям, докато деттео не успее да се изкаже с колкот думи разполага. В случая например малката ми дъщеря успява да спре да реве, за да каже  за какво всъщност реве, а беше на 8 месеца,  когато я хванах за първи път  да посяга на брат си...Не позволявай на дете да те третита като другарче, защото не си му- ти си му майка и отсега трябва да го учиш на респект към теб... Като станат на 16 ще съм много щастлива да ме имат  за приятел, но дотогава съм само и единствено родител. 

Ние почти преминахме през този период. Случва се да ни удря, но изключително рядко.
Това, което сме правили е:
да му хващаме ръката и да не му позволяваме да ни удря;
да му казваме, че това "не", че не може да прави така;
да отклоняваме удъра към милувка. "Не може да удряш тати, но може да милваш тати - ето така";
ако прекали да го наказваме с кратка изолация - в друг кът на стаята или в другата стая /не повече от няколко минути/
да съсгласуваме действията си с баща му и винаги да постъпваме по еднакъв начин.

Дано съм ти полезна 

А това с ответния удър, мисля, че не помага. Освен, че всички книги го отричат и на мен не ми звучи логично. Детето все още няма развито чувство за съпричастност.
Според мен ответният удър може само да го обърка, озлоби или натъжи.

Вероятно би разбрало, че мама я боли, но на една по-късна възраст /не и преди 2 год./. Засега трябва да разбере, че така не се прави.


 

Вале, благодаря ти! За съжаление Габи е на година и почти 5 месеца, но не виждам изглед да преминава този му период. Пробвах, като ме дръпне за косата, да дръпна и неговата и да тикажа, разбира, че боли и прави физиономия, все едно ще плаче, но НЕ плаче!Един вид, ако хване декиш и да му кажа"няма, няма, ела мама да те гушне" и тогава 100% ще надуе гайдата! Но това не е възпитателен метод и когато му се скараме, след това никога не показваме, че съжаляваме за скарването.

Аз също пробвам и твоите методи, но той се прави, че не разбира и като му покажем, че трябва да милва, не да удря, прави ръчичката си на юмруче, не я отпуска, че да погали с нея. 

И Вики напоследък много се бие, и то който е наблизо, направо не подбира, пробвахме с плач и говорене, но не би, пробвахме с пошляпване на нейната ръка, пак не, още повече се озлобява, мен най-много ме притеснява това, че от 1 март тръгва на ясла и там доста ще я бият, ако и тя ги бие
и аз ще следя темата с интерес

П.С. Вики също се бие по главата, когато й се откаже нещо

Това си е период който потчти всички деца преминават както и ние вече мога да каже че го минахме .Но трябва да му обясниш че така те боли и не се прави Ето за това става дума .

 Ако изолирам добитъка в другата стая, пък било то и за една минута, той ще изпадне в истерия. Не можете да си представите какво изражение има, като го оставя сам в стаята. Аз дори до тоалетната ходя с него..хем това е част от обучението"на гърне", щото му показвам мама къде прави пиш 

Въпреки всичко обаче детето си е много добро.Наистина не му отива това подритване и пошляпване, което ни демонстрира понякога 

Просто говори с него, говори и пак говори...въпреки, че е още малък той със сигурност разбира. Проблемът при някои деца е, че обичат понякога да се правят, че не разбират!
Покажи му, че ритничетата му ти причиняват болка, а той те обича и не иска да те боли, нали?

 Ами да, че говоря, говоря. Казвам му, че се гордея с него, че е моята гордост и като прави така ме боли и го питам"нали искаш мама да се гордее с теб?"(демек не прави така, че това не е никак за гордост  ) Въобще незнам кое и как е правилно.Общо взето действам  както го чувствам, затова и исках да се допитам как правят другите и дали има "лекарство" срещу този период ( пък и срещу всички останали, които ме чакат  )