Въпросът е евентуално към медицинските лица на форума:) Какво е нормалното количество, което се отделя на денонощие и до какви стойности може да падне или да се вдигне при боледуване? Извинявам се за нелицеприятната тема, но в google не успях да намеря инфо, а ми е много важно. Благодаря предварително за помощта!
- Публикувана: 16 фев. 2006, 09:57 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2006, 13:11 ч.
Количество урина на денонощие?
Намерих нещо 
Дано ти е полезно., въпреки, че май питането ти е за големите хора... anyway
Прането си е пране, но така младите майки всъщност формираха много важен момент от живота на бебето - правилния рефлекс за уриниране.
Според уролозите винаги е имало немалко деца с нарушен ритъм на отделяне. Но сега специалистите направо се тревожат - при масовото използване на памперси, с които майките „опаковат" своите бебета през първите години от живота им за доста дълго време, все повече са децата, които изобщо не разбират защо трябва да седят на гърнето.
Когато бебето е с памперси, майката не знае колко често уринира то. А това е много важна информация не само за нея, но и за лекаря.
У новороденото обемът на пикочния мехур е 35-50мл. Когато в него се събере толкова течност, дребосъкът чувства нужда да се освободи и точно тогава става подмокрянето. В началото това е на всеки 30-40 минути, а около шестия месец - на всеки час.
Към края на първата година< „сухите интервали" се увеличават на час и половина. Чак към четвъртата година пикочният мехур сякаш „узрява", вместимостта му става 100-150мл и той е в състояние да задържа това количество течност. И оттук нататък не би трябвало да има подмокрени дрешки и постелки. А с непромокаемите памперси рефлексът не се формира, защото децата се чувстват комфортно. Те въобще не контролират процеса, не знаят какво трябва да се прави, не умеят да се стискат.
И все повече деца, израснали с памперси, имат проблеми след четвъртата си година.На родителите и през ум не им минава, че се е задействала заложената от самите тях бомба със закъснител.
# Ако отглеждате малко дете с еднократни пелени, не забравяйте да го слагате на гърне. Би могло дори да превърнете този ритуал в игра, напълно достъпна за две-тригодишните. Купете красив детски будилник и нека малчуганът сам да натиска бутончето и да бяга на гърнето.
# Ако още не сте мислили за това, побързайте да формирате рефлекс, докато не е станало късно.
# Ако към четвъртата година детето още се подмокря, обърнете се към уролог. Вече е безполезно детето да бъде увещавано, засрамвано, наказвано - то трябва да бъде лекувано, а в тази ранна възраст лечението е по-бързо и по-успешно.
Не отлагайте посещението при лекаря до 6-годишната възраст на детето с надеждата, че всичко ще се оправи от само себе си. Вие го обричате не само на по-продължително лечение, но и на тежки психически травми.
Колко пъти е поискано гърнето?
# Всяка майка трябва да знае това. Често ли се напикава детето и колко пъти тича „там". Специалистите казват, че е лошо, ако детето не се изпишка докрай. Непълното изпразване на пикочния мехур води до инфекции и заболявания, изискващи, продължително лечение.
# Много лошо е, ако детето нишка много рядко. С памперсите това си остава тайна. За съжаление причина за рядкото отделяме на урина могат да бъдат заболявания на гръбначния мозък или пикочната система. Последствията са много страшни.
На особен риск са подложени момчетата - такъв юноша може да развие около 17-ата си година тежка бъбречна недостатъчност. Признаците за това урологът би открил в ранно детство, когато момченцето е ходело рядко и оскъдно но малка нужда, като потръпвало и плачело.
Затова памперсите трябва да се ползват разумно, когато сме на гости например, а не денонощно. И при първите съмнения да се търси лекарски съвет. Тогава ние, детските уролози, ще имаме все по-малко пациенти. По-малко ще са и страдащите комплексирани деца.
www.rozali.com
Автор: И.В.Казанская, д м н
Дано ти е полезно., въпреки, че май питането ти е за големите хора... anywayПрането си е пране, но така младите майки всъщност формираха много важен момент от живота на бебето - правилния рефлекс за уриниране.
Според уролозите винаги е имало немалко деца с нарушен ритъм на отделяне. Но сега специалистите направо се тревожат - при масовото използване на памперси, с които майките „опаковат" своите бебета през първите години от живота им за доста дълго време, все повече са децата, които изобщо не разбират защо трябва да седят на гърнето.
Когато бебето е с памперси, майката не знае колко често уринира то. А това е много важна информация не само за нея, но и за лекаря.
У новороденото обемът на пикочния мехур е 35-50мл. Когато в него се събере толкова течност, дребосъкът чувства нужда да се освободи и точно тогава става подмокрянето. В началото това е на всеки 30-40 минути, а около шестия месец - на всеки час.
Към края на първата година< „сухите интервали" се увеличават на час и половина. Чак към четвъртата година пикочният мехур сякаш „узрява", вместимостта му става 100-150мл и той е в състояние да задържа това количество течност. И оттук нататък не би трябвало да има подмокрени дрешки и постелки. А с непромокаемите памперси рефлексът не се формира, защото децата се чувстват комфортно. Те въобще не контролират процеса, не знаят какво трябва да се прави, не умеят да се стискат.
И все повече деца, израснали с памперси, имат проблеми след четвъртата си година.На родителите и през ум не им минава, че се е задействала заложената от самите тях бомба със закъснител.
# Ако отглеждате малко дете с еднократни пелени, не забравяйте да го слагате на гърне. Би могло дори да превърнете този ритуал в игра, напълно достъпна за две-тригодишните. Купете красив детски будилник и нека малчуганът сам да натиска бутончето и да бяга на гърнето.
# Ако още не сте мислили за това, побързайте да формирате рефлекс, докато не е станало късно.
# Ако към четвъртата година детето още се подмокря, обърнете се към уролог. Вече е безполезно детето да бъде увещавано, засрамвано, наказвано - то трябва да бъде лекувано, а в тази ранна възраст лечението е по-бързо и по-успешно.
Не отлагайте посещението при лекаря до 6-годишната възраст на детето с надеждата, че всичко ще се оправи от само себе си. Вие го обричате не само на по-продължително лечение, но и на тежки психически травми.
Колко пъти е поискано гърнето?
# Всяка майка трябва да знае това. Често ли се напикава детето и колко пъти тича „там". Специалистите казват, че е лошо, ако детето не се изпишка докрай. Непълното изпразване на пикочния мехур води до инфекции и заболявания, изискващи, продължително лечение.
# Много лошо е, ако детето нишка много рядко. С памперсите това си остава тайна. За съжаление причина за рядкото отделяме на урина могат да бъдат заболявания на гръбначния мозък или пикочната система. Последствията са много страшни.
На особен риск са подложени момчетата - такъв юноша може да развие около 17-ата си година тежка бъбречна недостатъчност. Признаците за това урологът би открил в ранно детство, когато момченцето е ходело рядко и оскъдно но малка нужда, като потръпвало и плачело.
Затова памперсите трябва да се ползват разумно, когато сме на гости например, а не денонощно. И при първите съмнения да се търси лекарски съвет. Тогава ние, детските уролози, ще имаме все по-малко пациенти. По-малко ще са и страдащите комплексирани деца.
www.rozali.com
Автор: И.В.Казанская, д м н
"Пикочният мехур представлява мускулна торба с обем от 500 до 700 см3."
"Формирането на урината като количество и качество зависи от 3 основни процеса: филтрация,обратно всмукване и секреция.
Филтрация- тя е физичен процес. Филтрацията зависи най-много от налягането на кръвта в капилярите. Филтрирането се осъществява в гломерулите. През този филтър преминават свободно всички съставки на кръвта без формените елементи и големите белттъци. Така филтрираната течност се нарича първична урина. За 24 часса тя е около 170 литра. След това тази първична урина се преработва като голяма част от водата, солта 99 % и глюкозата 100 %, и някои други съставки се всмукват обратно в капилярите и се връщат обратна в кръвта в, урината остават крайните продукти от обмяната на врществата-пикочна, лимончна киселина, амониева и лекарства ако са приемани в тялото. Окончателната урина за 24 часа е около 1,5 литра. Процеса на обратно филтриране е активен и изисква енергия. Регулацията на пикочообразуването се регулира чрез нервната система и хормоните.
"
"Количеството урина, което отделя възрастен човек за 24 часа, за мъжете е 1200-2000 мл, а за жените - 900-1500мл Тези количества показват разлики и във връзка с възрастта. Броят на микциите в денонощие е 4-6, като и тук този брой показва разлики в зависимост от възрастта. Средното количество на отделните порции урина се колебае под и над 300 мл. Киселинността на урината е в граници на рН = 4,5-8,2. Киселинността на урината се променя с възрастта. "
"Формирането на урината като количество и качество зависи от 3 основни процеса: филтрация,обратно всмукване и секреция.
Филтрация- тя е физичен процес. Филтрацията зависи най-много от налягането на кръвта в капилярите. Филтрирането се осъществява в гломерулите. През този филтър преминават свободно всички съставки на кръвта без формените елементи и големите белттъци. Така филтрираната течност се нарича първична урина. За 24 часса тя е около 170 литра. След това тази първична урина се преработва като голяма част от водата, солта 99 % и глюкозата 100 %, и някои други съставки се всмукват обратно в капилярите и се връщат обратна в кръвта в, урината остават крайните продукти от обмяната на врществата-пикочна, лимончна киселина, амониева и лекарства ако са приемани в тялото. Окончателната урина за 24 часа е около 1,5 литра. Процеса на обратно филтриране е активен и изисква енергия. Регулацията на пикочообразуването се регулира чрез нервната система и хормоните.
"
"Количеството урина, което отделя възрастен човек за 24 часа, за мъжете е 1200-2000 мл, а за жените - 900-1500мл Тези количества показват разлики и във връзка с възрастта. Броят на микциите в денонощие е 4-6, като и тук този брой показва разлики в зависимост от възрастта. Средното количество на отделните порции урина се колебае под и над 300 мл. Киселинността на урината е в граници на рН = 4,5-8,2. Киселинността на урината се променя с възрастта. "
Нормалната диуреза е в рамките на 1.5-2 литра
Какво е диуреза ?
Нормално здравия човек уринира 4-5 пъти в денонощието, като обемът на отделните порциии е около 250-350 мл. Отделеното количество урина за определено време се нарича диуреза.
За 24 часа диурезата на зрял човек възлиза на около 1200 - 2000 мл за мъжете и на около 900 - 1500 мл за жените. Тази диуреза е в зависимост от температурата на околната среда, приетите храни и течности, извършваната физическа работа, емоционалните преживявания.
Когато количеството на урината за 24 часа е поголямо от нормалното се говори за полиурия. Когато това количество е по-малко от нормалното се говори за олигурия.
Определянето на денонощната диуреза се извършва като се събере изцяло отделената през денонощието урина. Урината се събира в чисти гърнета, пази се на тъмно и хладно място до даването й за изследване. Събирането й започва обикновено от 6 часа сутринта след като болния е изпразнил мехура си /тази порция урина не се събира/ и завършва на другия ден в 6 часа сутринта.
При нормална дейност на храносмилателната сиситема и липса на други усложнения болният дефекира обикновено веднъж, по-рядко два пъти в денонощието, като това става спонтанно, без затруднение, силни напъни или болки. Когато дефекацията се извършва веднъж на два или повече дни се говори са запек /обстипация/. Когато болният изхожда редки или течни изпражнения, с по-чести дефекации или в по-обилни количества, се говори за диария.
Количеството на отделените при дефекация изпражнения е средно 100-200 грама. Освен от състава и количеството на храната, върху тяхното количество оказва влияние и състоянието на храносмилателната система. По форма нормалните изпражнения са хомогенни и колбасовидни. При запек те са твърди, а при диария - воднисти или кашави. Техният цвят се променя при някои заболявания. При диария след всяка дефекация се извършва редовен тоалет на ануса, почистване и подреждане на леглото и бельото.
Пере,термин няма,но е доста описателно
За 24 часа диурезата на зрял човек възлиза на около 1200 - 2000 мл за мъжете и на около 900 - 1500 мл за жените. Тази диуреза е в зависимост от температурата на околната среда, приетите храни и течности, извършваната физическа работа, емоционалните преживявания.
Когато количеството на урината за 24 часа е поголямо от нормалното се говори за полиурия. Когато това количество е по-малко от нормалното се говори за олигурия.
Определянето на денонощната диуреза се извършва като се събере изцяло отделената през денонощието урина. Урината се събира в чисти гърнета, пази се на тъмно и хладно място до даването й за изследване. Събирането й започва обикновено от 6 часа сутринта след като болния е изпразнил мехура си /тази порция урина не се събира/ и завършва на другия ден в 6 часа сутринта.
При нормална дейност на храносмилателната сиситема и липса на други усложнения болният дефекира обикновено веднъж, по-рядко два пъти в денонощието, като това става спонтанно, без затруднение, силни напъни или болки. Когато дефекацията се извършва веднъж на два или повече дни се говори са запек /обстипация/. Когато болният изхожда редки или течни изпражнения, с по-чести дефекации или в по-обилни количества, се говори за диария.
Количеството на отделените при дефекация изпражнения е средно 100-200 грама. Освен от състава и количеството на храната, върху тяхното количество оказва влияние и състоянието на храносмилателната система. По форма нормалните изпражнения са хомогенни и колбасовидни. При запек те са твърди, а при диария - воднисти или кашави. Техният цвят се променя при някои заболявания. При диария след всяка дефекация се извършва редовен тоалет на ануса, почистване и подреждане на леглото и бельото.
Пере,термин няма,но е доста описателно
Имай предвид, че течности се приемат и с храната! Така, че организма си ги набавя по един, или друг начин. Иначе е вярно и съвсем нормално количетсвото урина да зависи от поетите течности.
Тук все пак става дума за НОРМАЛНИТЕ граници на диурезата.