Пиша тук историята ни, понеже в интернет преобладават мнения от сорта на "този е много добър" или "този е некадърник", без никаква обосновка или нещо конкретно.
Свързахме се с професора по телефона, запазихме час, видяхме се. За разлика от Кондов в Токуда, Романски не бързаше да ни сплаши и да ни даде зор за операция, нито пък се изхвърли, че такива операции се правят редовно и са тривиални. Каза си, че е сложно и трябва внимателно да се огледа, преди да се пристъпи към действие. Разбрахме се да отидем седмица по-късно за ангиография (за да сме сигурни, че няма и допълнителни образувания около каврнома), и за Вада-тест (за да се определи кое полуккълбо е доминантно). В уречения ден отидохме, направиха задължителните изследвания на кръвна група, ЕКГ и бутафорната рентгенова снимка на гръден кош и я приеха. Лекуващ лекар ни беше назначен д-р Каменов. Каза ни, че все пак тя ще трябва да остане общо 5 дни в болница, за да се изпълни клиничната пътека. Така или иначе след изследването трябваше да последва операцията, тъй че ни беше ясно, че ще стоим повече от 5 дни. На следващия ден не се случи нищо. Нито на другия. Нито след това. Никой не идваше при нея, визитациите представляваха "А, да - с кавернома." и толкова. На третия ден търсих Каменов от 9 сутринта до 6 вечерта, докато ми вдигне. Отговорът - имали са много работа, липсвал е колега, затова забавянето. Следващите два дни бяха уикенд. Вечерта в неделя на съпругата ми беше казано да е готова за изследванията и да не приема течности или храна. На другия ден до обяд Каменов отново беше неоткриваем. В отделението твърдяха, че е в операция, но какво да правим ние не беше ясно. Вечерта на 6тия ден в крайна сметка се появиха с документи за попълване относно иследванията и готовност за следващия ден - 7ми подред. Тоест гладуването е било съвсем ненужно. Престоят ни там през тези 6 дни също, понеже бяхме извикани на определена дата, а те изобщо не бяха готови.
Ангиографията и Вада-тестът се проведоха от 9 до 11 на 7мия ден, след което тя трябваше да остане 6 часа с изпънат крак, за да зарастне артерията, и да приема много течности. Докторът ни посети 2 пъти до края на деня за по 1 мин. На визитацията на следващия ден разбрахме резултатите - няма други образувания, но каверномът се намира в доминантно полукълбо и операцията ще е доста по-рискована. Какъв е планът, обаче, и има ли план? Това беше последната информация, която получихме. След час трябваше да дойде санитарка, за да махнат превръзките и да помогне на жема ми да се раздвижи. Дошла е след обяд. Видяла е, че жена ми вече си от отлепила бандажите, и си е тръгнала без нищо да направи. На следващия ден жена и вдигна температура. Отговорът на една от сестрите беше, че сигурно не е пила вода. Отговорът на друга - че сигурно защото е яла. Никакво действие.
Същевременно се срещнахме с друга жена с каверном, която е приета след съпругата ми, направени ѝ бяха изследвания и щеше бъде оперирана веднага след уикенда. Явно няма ред! Друга жена имаше обрив, след като прекарала 5 дни в реанимацията заради усложнения след операцията и през това време никой не ѝ е сменил памперса.
На сутринта на 10-тия ден от престоя (вчера, петък) са ѝ казали, че не е ясно кога ще се проведе операцията, но със сигурност няма да бъде в следващата седмица. А след това на нея ѝ идва цикълът, и също не може да се оперира. Затова ще бъде пусната в градски отпуск или изписана.
Очаквах, че нещата по пускането ще се задвижат през този същия ден. Освен това беше петък. Когато стана 3 следобед, се свързахме с нашия лекуващ д-р Каменов, и се оказа, че той изобщо няма предвид нищо да се прави по въпроса. След разправии, той обясни, че трябвало да се свърже с проф. Романски, за да поиска сългасието му... 3 часа по-късно вече бях на място и жена ми беше с приготвен багаж. Каменов отрече всякаква отговорност за забавянето и реда на операциите - професорът подреждал пациентите, а той и останалите били само изпълнители. Имали много работа, работели по дълги часове. Окей, но ние стоим в неведение, гоним лекарите по коридорите за да си просим информация, условията в отделението не са чудесни, напротив. Нормалният вкиснат персонал. Закуска три бисквити. Вечеря - кисело мляко. Трябваше да нося храна, и макар че имам пропуск като придружител, трябваше всеки един от охранителите старателно да ми покаже, как му се откъсва от сърцето да ме пусне. Единият ми заяви как такива като мене - придружители - ги били изгонили повечето този ден. Питам защо - защото били станали повече от пациентите...
Поисках да я изпишат и да приключим отношенията си с тази болница. Версията на Каменов отново беше, че не могат да намерят професора, а без негово сългасие не могат да я пуснат. От сайта на болницата намерихме номера на професора и той веднага вдигна. След като му обясних положението, думите му бяха, че естествено се че ще я пуснат след като ѝ предстои цикъл и "Каменов нали е лекар и има диплома, за какво трябва да ме пита..."
10 мин по-късно всичко беше готово и си заминахме. Важното е да правиш хората на глупаци.