Неврохирургия в болница Иван Рилски

  • 53 816
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
Здравейте, съпругата ми е с каверном в лявото полукълбо на мозъка и рано или късно ще трябва да направим операция. Говорихме с неврохирурзи в ИСУЛ и Токуда, но в крайна сметка много близки и роднини ни препоръчаха проф. Романски в Св. Иван Рилски.

Пиша тук историята ни, понеже в интернет преобладават мнения от сорта на "този е много добър" или "този е некадърник", без никаква обосновка или нещо конкретно.

Свързахме се с професора по телефона, запазихме час, видяхме се. За разлика от Кондов в Токуда, Романски не бързаше да ни сплаши и да ни даде зор за операция, нито пък се изхвърли, че такива операции се правят редовно и са тривиални. Каза си, че е сложно и трябва внимателно да се огледа, преди да се пристъпи към действие. Разбрахме се да отидем седмица по-късно за ангиография (за да сме сигурни, че няма и допълнителни образувания около каврнома), и за Вада-тест (за да се определи кое полуккълбо е доминантно). В уречения ден отидохме, направиха задължителните изследвания на кръвна група, ЕКГ и бутафорната рентгенова снимка на гръден кош и я приеха. Лекуващ лекар ни беше назначен д-р Каменов. Каза ни, че все пак тя ще трябва да остане общо 5 дни в болница, за да се изпълни клиничната пътека. Така или иначе след изследването трябваше да последва операцията, тъй че ни беше ясно, че ще стоим повече от 5 дни. На следващия ден не се случи нищо. Нито на другия. Нито след това. Никой не идваше при нея, визитациите представляваха "А, да - с кавернома." и толкова. На третия ден търсих Каменов от 9 сутринта до 6 вечерта, докато ми вдигне. Отговорът - имали са много работа, липсвал е колега, затова забавянето. Следващите два дни бяха уикенд. Вечерта в неделя на съпругата ми беше казано да е готова за изследванията и да не приема течности или храна. На другия ден до обяд Каменов отново беше неоткриваем. В отделението твърдяха, че е в операция, но какво да правим ние не беше ясно. Вечерта на 6тия ден в крайна сметка се появиха с документи за попълване относно иследванията и готовност за следващия ден - 7ми подред. Тоест гладуването е било съвсем ненужно. Престоят ни там през тези 6 дни също, понеже бяхме извикани на определена дата, а те изобщо не бяха готови.

Ангиографията и Вада-тестът се проведоха от 9 до 11 на 7мия ден, след което тя трябваше да остане 6 часа с изпънат крак, за да зарастне артерията, и да приема много течности. Докторът ни посети 2 пъти до края на деня за по 1 мин. На визитацията на следващия ден разбрахме резултатите - няма други образувания, но каверномът се намира в доминантно полукълбо и операцията ще е доста по-рискована. Какъв е планът, обаче, и има ли план? Това беше последната информация, която получихме. След час трябваше да дойде санитарка, за да махнат превръзките и да помогне на жема ми да се раздвижи. Дошла е след обяд. Видяла е, че жена ми вече си от отлепила бандажите, и си е тръгнала без нищо да направи. На следващия ден жена и вдигна температура. Отговорът на една от сестрите беше, че сигурно не е пила вода. Отговорът на друга - че сигурно защото е яла. Никакво действие.

Същевременно се срещнахме с друга жена с каверном, която е приета след съпругата ми, направени ѝ бяха изследвания и щеше бъде оперирана веднага след уикенда. Явно няма ред! Друга жена имаше  обрив, след като прекарала 5 дни в реанимацията заради усложнения след операцията и през това време никой не ѝ е сменил памперса.

На сутринта на 10-тия ден от престоя (вчера, петък) са ѝ казали, че не е ясно кога ще се проведе операцията, но със сигурност няма да бъде в следващата седмица. А след това на нея ѝ идва цикълът, и също не може да се оперира. Затова ще бъде пусната в градски отпуск или изписана.
Очаквах, че нещата по пускането ще се  задвижат през този същия ден. Освен това беше петък. Когато стана 3 следобед, се свързахме с нашия лекуващ д-р Каменов, и се оказа, че той изобщо няма предвид нищо да се прави по въпроса. След разправии, той обясни, че трябвало да се свърже с проф. Романски, за да поиска сългасието му... 3 часа по-късно вече бях на място и жена ми беше с приготвен багаж. Каменов отрече всякаква отговорност за забавянето и реда на операциите - професорът подреждал пациентите, а той и останалите били само изпълнители. Имали много работа, работели по дълги часове. Окей, но ние стоим в неведение, гоним лекарите по коридорите за да си просим информация, условията в отделението не са чудесни, напротив. Нормалният вкиснат персонал. Закуска три бисквити. Вечеря - кисело мляко. Трябваше да нося храна, и макар че имам пропуск като придружител, трябваше всеки един от охранителите старателно да ми покаже, как му се откъсва от сърцето да ме пусне. Единият ми заяви как такива като мене - придружители - ги били изгонили повечето този ден. Питам защо - защото били станали повече от пациентите...

Поисках да я изпишат и да приключим отношенията си с тази болница. Версията на Каменов отново беше, че не могат да намерят професора, а без негово сългасие не могат да я пуснат. От сайта на болницата намерихме номера на професора и той веднага вдигна. След като му обясних положението, думите му бяха, че естествено се че ще я пуснат след като ѝ предстои цикъл и "Каменов нали е лекар и има диплома, за какво трябва да ме пита..."

10 мин по-късно всичко беше готово и си заминахме. Важното е да правиш хората на глупаци.

# 1
  • Мнения: 4 500
http://www.pirogov.eu/module/neurology/neurology_08.php

Според мен това е правилното място. Д-р Габровски е ненадминат!
/нямам лични впечатления/

# 2
  • Burgas, Bulgaria
  • Мнения: 3 516
Май ,май не сте си платили ... Имам сблъсък с всички светила в тази област  и там където има такова туткане в 99,9% говорим за пари ... Не казвам ,че е правилно ,твърдо съм против ,ама твърдо ,НО ,така стоят нещата ....

# 3
  • Мнения: 43
Пирогов е провилното място в България. За съжаление от личен опит го пиша. Който не го е преживял, той не знае какво е. В Иван Рилски са некадърници.
Другият вариант е чужбина - Франция и Германия. Правят чудеса. Имат невероятна техника, някакъв кибернож, с който правят безупречни операции.
Добре, че така са се стекли обстоятелствата, че да не влезе жена ти на операция в този Иван Рилски. За добро е. Бягайте от там!
Късмет ви желая от сърце. И много сили.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 100
Мианлата година оперираха брат ми успешно от кавернома в Иван Рилски, не взеха и стотинка. Доста експедитивно стана всичко... Оперира го Бусарски, а лекуващ беше д-р Фердинандов. Съпругата ви има ли някакви оплаквания? Успех ви желая!

# 5
  • В къщурката на хълма на феите
  • Мнения: 10 977
АПСЕ не ме разбирай грешно, но направо се втрещих от този разказ, като знам, че баща ми беше опериран в същата тази болница януари месец т.г., но без целия този въртел, който вие сте преживели - в деня на приемането, бяха направени всички необходими изследвания и тестове, а на следващия беше самата операция .. с баща ми работиха д-р Минкин и д-р Найденов и вероятно цял живот няма да ми стигне да опиша благодарността си към тези двама лекари, защото ако не бяха те, вероятно съдбата на баща ми, щеше да е много по-различна .. ужасно съжалявам, че сте станали част от порочната практика, на печалбари с лекарски дипломи, желая ви успех в търсенето на човека, който е способен да ви помогне ..

п.с. в интерес на истината впечатленията ми за Кондов са абсолютно същите като твоите ..

# 6
  • в джунглата
  • Мнения: 915
И аз не съм доволна от там.  Там всичко е въпрос на пари, малко са съвестните лекари. Много са натоварени, някой от тях са невероятни специалисти, но всичко опира да пари.

# 7
  • Мнения: 5
Здравейте, в крайна сметка всичко премина успешно! Постъпихме втори път, отново чакахме една седмица, проведе се операцията и каверномът беше премахнат напълно. Оперираха проф. Романски, Каменов и Минкин. Пак имахме проблеми с информацията, но в крайна сметка виждаме какви досадници има сред другите пациенти и придружители и ни е ясно защо отношението на докторите е такова. Цялото нещо мина по касата, платихме само престоя, докато честно казано бих предпочел да платим десеторно, но само да имаме яснота и нещата да се случат веднага.. но в крайна сметка всичко премина успешно и сме много благодарни.

Предвид сложността на операцията, състоянието на съпругата ми е почти идеално - имаше трудности с говора, които с времето отшумяват, както и липса на чуствителност по кожата от дясната страна, както и известно напрежение в крайниците, поради което има малки трудности в свиването и изпъването до край на ставите. Вече е време да започнем възстановяването, и затова искаме да попитаме дали някой има добри впечатления от физиотерапевти и невролози, с които да се посъветваме?

# 8
  • Мнения: 2
Здравейте, в крайна сметка всичко премина успешно! Постъпихме втори път, отново чакахме една седмица, проведе се операцията и каверномът беше премахнат напълно. Оперираха проф. Романски, Каменов и Минкин. Пак имахме проблеми с информацията, но в крайна сметка виждаме какви досадници има сред другите пациенти и придружители и ни е ясно защо отношението на докторите е такова. Цялото нещо мина по касата, платихме само престоя, докато честно казано бих предпочел да платим десеторно, но само да имаме яснота и нещата да се случат веднага.. но в крайна сметка всичко премина успешно и сме много благодарни.

Предвид сложността на операцията, състоянието на съпругата ми е почти идеално - имаше трудности с говора, които с времето отшумяват, както и липса на чуствителност по кожата от дясната страна, както и известно напрежение в крайниците, поради което има малки трудности в свиването и изпъването до край на ставите. Вече е време да започнем възстановяването, и затова искаме да попитаме дали някой има добри впечатления от физиотерапевти и невролози, с които да се посъветваме?

# 9
  • Мнения: 2
Същата история с трагичен край се случи и с моя син!След като откриха доброкачествен тумор на малкия мозък,спешно трябваше да търсим кой и къде да оперира моя син.Едно мнение беше в Токуда,тъй като там персоналът е много мил и внимателен!Но ние търсихме най-добрия неврохирург! И той работи в Иван Рилски-професор Романски!Затова се насочихме там! След предварителен преглед ,професорът ни каза да дойдем на 31.05 за 2.06...Викам си-Чудесно!Идваме на 31.05 ,настаняваме се и....чакаме 2.06 И така започнаха наши мъки по издирване на името на лекувашия ни лекар и кога ще ни оперират?Тъй като ни прие д-р Уилиям,каза,че е той....После на табелката се появи д-р Динев,Викам си,бре чак двама ще ни лекуват!!!и така чакахме някой да ни каже кога е операцията? На визитацията влизат и излизат без някаква информация! Детето ми става нервно,само бият дексаметазон и в пълно информационно затъмнение по въпроса;кого чакаме или какво чакаме? Една жена ми каза,че докато не дадем парите ,няма операция....Ние приготвихме сума за консумативи Едвам на 9.06 направиха емболизацията,след като намерихме 5000лева за тази цел и то в разстояние на половин час,т.к.докторът заминава за Париж,,,Стрес и шок!След това отново чакане...до 18.06!!!!Вече наистина станахме болни! Най-после ---операция!Ура! Операцията мина успешно,синът ми гледа,говори,движи крайници,,,О Радост!И тук започна същински АД!За да видя детето,трябваше с часове да чакаш на крак !И то никой не казва кога!Вратата в реанимацията никой не отваря,сидят барикадирани и спорят за заплатик!Никой не поглежда болните,има мониторинг...Чак на 7 ден синът ми можа да хапне пудинг,който му купих аз..А трябва да има система за захранване на такива болни!И момчето получи колики и естествено се надриска...Санитарката Вера ,след като й дадох пари за обслужване ,ми каза да отида да купя нещо иначе няма да ме пускат!Бегом от радост изтичах до магазина,купих гощавките и...аз съм при чедото си! Същата Вера продължи със своя назидателен тон;Аз съм му сърдита! Защо се надриска 3 пъти?Не можа ли да ме извикаш ? Как да извика,като няма глас след сондата,започна да бълнува,,,?Представям си как го налагаха без мен...Моят син е много чувствителен..как е реагирал миличкият..Аз знам...Вместо да му кажат блага дума за кураж,,,Те  ги доуабиват,,С очите си видях запушена кислородна тръбичка и извиках,уринарните торбички не се подменят навреме,,,Оставиха го сам да се бърши обилния секрет от устата с лигнин, и той напъха лигнина в гърлото ,,,беше в несвяст и..гладен като куче,,,Добре ,че бях там!На 11 ден той умира без да има причина ,от спиране на сърце...Пише в епикризата.Как да издържи един нормален умиращ човек подигравките на персонала когато бълнуваш,,,стояха и се смееха през ноща:Айде стига с тези междузвездни войни,слизай на земята!!!ХА,,,ха,,,Колко е весело там в реанимацията!Какво ли не чуеш!Аз лично не бих издържала там на легло,вързана,с сонда през носа в едно положение,ден и нощ със светещи лампи   и ..с подигравки и бездушие  от (спасителките)Щях да вдигна кръвното и да откача!!!Те щяха да викат за него психиатър!?След мозъчна операция??!!Трябваше да викнат лекарите,а те чакаха да дойде сутрин...да дойде лекар!!!А да не говорим,че когато има ден за посещение,на всички бият приспивателни,за да са кротки и да не казват нищо на близките си!!! Имам свидетели!!Та това е РЕАНИМАЦИЯ в Б“Г“Приспиват за вечен сън!!!Аз обвинявам себе си,че не можах да бъда брутална и да прихвана с мене един гранатомет да поочистя редовете на милисърдните сестри и санитарки в една "престижна "болница..Там позорят името на професорите и името на самата Болница!!Явно там няма преемсвеност между опериращите и реаниматорите! Всеки за себе си!Че не са им достатъчни заплатите,не е вината на синът ми! Той е жертва на здравната реформа и нейната страшна проформа!

# 10
  • в джунглата
  • Мнения: 915
Валентина мойте съболезнования! Дано намериш сили да пишеш по вестници и други  форуми за да разберат хората какво се случва там.

И мойте спомени за тази болница са крайно негативни, и с трагичен край. На някой от лекарите с който съм се сблъсквала покрай баща ми / не само в Ив.Рилски/ искрено съм се надявала да им  се случи същото като на болните който уж лекуват. И то само заради  безчуственоста, надменноста, пренебрежението с което се отнасят към болните - мислят се за богове и че са недосегаеми /но само законово са недосегаеми, дано го разберат/.
Понякога една нормална и мила дума лекува повече от 10 хапчета.

# 11
  • Мнения: 5
Моите съболезнования, Валентина. Не знам как си имала сили дори да седнеш да пишеш. След разказаното от теб не мога да не ти повярвам. Разказваха ми подобни ужасни неща докато лежах там.   Аз след 2-ри ден без храна бях в ужасно състояние, след 5-тия ден вече не в реанимацията продължаваше да ми се гади и да ми се повръща.  Няколко дни никой  не ми обърна внимание, аз не ядях почти. Хлътна ми корема, сестрата каза, че вече нямало къде да бие инжекциите.  На 5-тия ден доктор Каменов ме видя и смени лекарството против повръщане и от тогава започнах да се оправям, но до тогава и аз имах ужасното чувство, че просто си отивам. Когато аз бях за 2 дена в реанимация мисля, че бях случила на нови санитари, които се държаха с мен много мило и ме обгрижиха както си трябва. Повече аз и нямах нужда де, смътно си спомням престоя там, но мисля, че в това отношение имах страшен късмет, като се сетя коментарите на другите пост оперирани пациенти. Cry Във всяка болница има такива случаи, които са описани. Трудно е когато ги четеш и да вземеш решение къде да се оперираш. Дали да е при по-добрия лекар или при пак добър лекар, но с по-мил персонал. Трудно и ние взехме решението да е там. За добро или зло. Ако сега ми се наложи да се оперирам пак няма да е там, защото това все пак е университетска болница. Вярно си е, че и стажантите трябва да се учат, но всеки има правото да има реална преценка в какви ръце попада. В  Иван Рилски пак си платихме за престоя, ако беше в Токуда може би по-високо платеният служител би се  държал по-внимателно.  Не мога да съдя песронала в клиниката( не в хирургиятана 7-ми етаж), че са такива безскрупулни защото знам какви заплати взимат и как всъщност от както се оперирах аз там през март, сега взимат дори още по-малко заради орязване на заплатите. Благодаря за моите грижи, каквито и да са били те и се надявам хората, които работят там да имат малко повече търпение и разбиране към пациентите, защото в този момент нашата операция не е само физическа, а и силно психическа. Това все пак е най-благородната професия, дано повече такива хора да я работят.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 29
Искрени съболезнования Валентина, бъди силна. За съжаление подкрепям точно и ясно думите които си написала за болницата Св Иван Рилски, и не само за реанимацията. ние също минахме по този път и за съжаление и моя племенник почина на 20 ден след операцията. Беше с диагноза Тумор в малкия мозък. Оперира го Бусарски и още първите дни след операцията, излезе в отпуска, казаха ни да търсим др Каменов. То голямо гонене беше по етажите, по стълбите само и само да ни дадат  някаква информация. Айде и той излезе в отпуска - търсете друг. Изписаха го защото не можел повече да остане по тази клинична пътека. Другите пациенти ги изписват на инвалидни колички , а нас с болнично легло. Ужас. Това което изживяхме по време на престоя в болницата е под всякаква критика. И ден след изписването той почина. Това не е хуманно отношение към пациентите. НЕ ХОДЕТЕ В ТАЗИ БОЛНИЦА  #2gunfire

# 13
  • Мнения: 5
Съболезнования, galietka.

Последна редакция: вт, 09 сеп 2014, 11:02 от APSE

Общи условия

Активация на акаунт