Пътуване без кърмачето

Имам опит ама с малко по-големи кърмачета
Баткото беше на 3г. 8м. като сефте го оставих за 3-4 дни - бях в командировка в чужбина. Върнах се и все едно нищо не се е случило - продължи да си суче  След това пак няколко пъти ме е нямало за 1-2-3 дни - "Мамоооо дай да си видя подаръка... Я дай сега и да си цокна!"

Малката миналата седмица я оставих за 3 дни с майка ми -бях пак в чужбина. Като се върнах си засука без проблем пак Казват, че не е мрънкала много за мен и не е търсила цоко от баба си 
Носих си помпа и се цедих сутрин и вечер по 20мин. общо за двете гърди. Но тя отдавна яде всичко, въпреки че суче поне 10тина пъти на денонощие... и количеството, което успявах с помпата да изкарам беше 20-40 мл  ама пак - имитирах стимулация 

Шише не бих дала. Голям е - да му дават млякото от чашка или с лъжичка - ако имат нерви. Дъщеря ми от 3-4 месец я дохранвах с цедена кърма, защото беше изключително злояда и просто по всякакви начини се опитвах да я накарам да яде  Шише така и не разбра изобщо как се употребява

Успех с бебо 

Благодаря ти за отговора! Дано и при нас минат гладко нещата. Ще давам отчет като се върна, току виж съм помогнала на някого с опит

Ехе, четири години и половина кърмене си е направо юначно... С предишните две до година и половина се кърмехме, та за сега това ми таргета и с бебо, но да видим

Не разбрах кога пътуваш, може и да е късно вече. но да кажа и аз. Синът ми беше точно на годинка, когато влязох в болница за една седмица, после все едно нищо не е било. Детенцето е сравнително голямо, вероятно няма да иска въобще адаптираното мляко, нека да понаблегнат на другите млечни - сиренце, извара, кисело мляко, ако си въвела, йогуртчета и млечни каши. Вероятно нощем ще е по-неспокоен, не толкова от глад, колкото защото залъгалката я няма Ако откаже АМ през нощта, нека пробват водичка в чашка колкото да не остане жаден през нощта. Успех

Благодаря ти! Вече съм далеч ( в Париж) от два дни, още два и се връщам обратно. Всичко е както го описваш - не искал и да чуе за мляко с биберон (което ме учудва, защото нормално е много лаком и нищо не отказва). През деня е на попара, зеленчуци с месо и каша със сирене надвечер. Вечер се будеше много често да суче, но бабата казва, че сега само помрънква и след люшкане пак заспива. Явно ме е действало диването до сега по пет - шест пъти на нощ . За пръв път от една година насам спах непробудно повече от три часа наведнъж

Хихи, браво! Приятно доизкарване, порадвай се малко на свободата си, на Париж и на пълноценните нощи, не го мисли малкия юнак.

Да си завърша темата, току виж съм била полезна на някой.
Върнах се. Пътуването мина безпроблемно, с изключение на това, че на втория ден ме хвана една депресия и чувство на тъга... добре че бях само за три дни, но ми се видяха като три месеца.
Тук майка е удържала фронта с още едно твърдо ядене (общо четири - най-често е повтаряла кашата следобед). АМ е отказвал категорично. През нощта се е будил, но с люшкане е заспивал пак. Не са имали големи драми. Като се върнах ми се нахили, като погледна гърдата се засмя с глас, поколеба се за минута, но после захапа и като се лепна за мен.... нямаше оттърване в следващите няколко дни. Първата нощ се събуди няколко пъти, но заспа сам без да иска да суче, но после всичко си беше както преди - сега пак по 5-6 пъти на нощ яде. Не е толкова безпроблемно де. Появи се едно ужасно разстройство (иначе по принцип е по-скоро запечен), но сега ака по 7-8 пъти на ден. В началото беше и с лека температура. Бях склонна да виня бабата, която му е дала прясно домашно сирене в мое отсъствие или да си мисля, че аз съм донесла някакъв вирус. Така вече четири дни е с разстройство и подсечен. Днес каката си дойде от училище с температура и ужасни коремни болки, по-късно и баткото. Та сега три от четири са болни вкъщи. Сякаш няма да е от храната, а от някаква обща вироза, която циркулира наоколо (а уж нарочно ги бяхме спрели от училище големите да няма екшъни докато ме няма). С две думи - мина се пътуването ми, но дали то е виновно за проблема със стомахчето или са сто неща наведнъж трудно мога да преценя.

  Браво на вас

Наистина има вирус такъв в момента. Доста хора се оплакаха от такива симптоми..

Още повече това си е стрес по един или друг начин за бебока, колкото и да го е гушкала и люшкала баба.. мама я е нямало известно време.. Та това им влияе на имунитет и на всичко..

Дъщеря ми също се разболя малко след като се върнах от 3 дневно отсъствие. И не го отдавам никак на случайността... просто това й е била повратната точка, че да й се набърка някой бацил 

Привет

Темата е точно по моя "наболял" въпрос. Да пътувам или да не пътувам?

Синът ми е на 1 г. и 2 мес. Кърмим се по 7-8-9 пъти на денонощие. Храни се с твърда храна - 4 пъти на ден. Адаптирано мляко и млечни каши категорично отказва от 6-месечен и продължава. Кисело мляко приема, но по около 100 г и не всеки ден. Вече пие вода.

Става въпрос за пътуване в чужбина за 4 дни. Големият ми въпрос е как да поддържам лактацията, по колко пъти да се изцеждам. И разбира се дали няма да се отбие.

Няма да се отбие, аз ако съм на теб пътувам задължително.    Важно е да прескочиш психическата бариера - чувството на вина и представите как детето се покъсва да реве без теб, всъщност то ще си е ок По възможност се цеди толкова често и по това време, по което то суче по принцип, за да избегнеш препълване. Няма да се отбие със сигурност, 4 дни са малко време, помнят вече много на тази възраст, детето ти е голямо.

И аз не мисля, че ще има проблем да отсъстваш за толкова кратко. Описала съм как мина при мен пътуването, хем че бебето ми беше само на девет месеца. Със цеденето беше мъка откровено. Аз с помпа не мога, та трябваше на ръка - сутрин вечер и някъде следобед събирах по около 120 мл. дневно (иначе повече от 20 мл не мога да изцедя ако го кърмя). Гърдите ми бяха некомфортно пълни, нещо което никога не съм чувствала дори и когато беше новородено. С него проблем нямаше от гледна точка на рев, дори не се е сетил, а като си дойдох веднага засука. Писах за вируса, който изкара веднага след това, но всичките ми деца го караха, така че не знам от къде и как е дошъл, некърменето може би само е помогнало, но едва ли е било виновик. Сега се кърмим както преди - по много и когато ни скимне... (два пъти дневно и по няколко пъти през нощта).
Спомням си, че като раждах малката си дъщеря още кърмих каката и в родилния дом ни беше първото отделяне една от друга. Като се върнах тя веднага поиска да засуче заедно с бебето. Беше на година и половина тогава. На мен обаче да кърмя бебе и нея ми дойде в повече и скоро след това естествено тя се отби.... иначе като нищо можехме и по-дълго да откараме. Така че не се притеснявай за отбиване и пр. Тъкмо ще използваш времето да се наспиш без някой да те буди.

Аз имах проблем в началото с кърменето и сега голям страх ме тресе да го оставя, да не вземе да се отбие. Мъкнах го сега даже на медения уикенд  Като мине годинка, може да се пробвам да го оставя за 2-3 дни, ама сигурно ще си посипя главата с пепел, ако се отбие 

Сигурно вече е късно да отговарям и аз. Вярвам че сте се справили с бебчо с общи усилия. Аз наскоро преживях 5 дни отделяне от бебето + още седмица в къщи но без да го кърмя (претърпях спешна операция и ме наливаха с антибиотици и обезболяващи. Докато бях в болницата малката стана на 8 месеца. Слава Богу справихме се и сега пак си се кърмим но и се храним с други "твърди" храни както преди. Разказът ми за преживяното е публикуван на сайта за близнаците, ето линк:
http://www.podkrepazakarmene.com/moiata-bitka-za-mliakoto-750.html

fapua, разстройството и подсичането на бебето ти може и да са алергична реакция към прясното сирене, което му е дала бабата. Имай едно наум при захранването 

Алергична реакция беше най-безобидното, което можех да си помисля... Какви опасни бактерии ми се въртяха в главата. Той и без това е атопист и алергичен по подразбиране та със захранването сме мнооого внимателни. Все пак се оказа вирус, който тръшна всички останали деца и него пак повтори . Явно периодът беше такъв.

Минковаки, четох историята ти и много ме разчувства - чак ми се прииска и аз да си разкажа моята в хубавия и мотивиращ блог, но не видях начин на сайта. За мен кърменето е борба със самата мене си и до някъде вината към първото си дете, което не успях да кърмя. Като се роди в едни мрачни години в Тина Киркова аз бях тотално не на себе си, а персоналът толкова груб - никой не ми показа как да кърмя. Той само ревеше - три дни само рев. От гърдите ми течеше кръв. Като се прибрахме не у нас, а у едни роднини - тогава живеехме на общежитие, а родителите ми бяха при брат ми в Америка, една усложлива леля му направи мляко и за пръв път това бебе млъкна. После въпреки, че правих някакви опити с цедене за по смешните 10 мл. след две седмици стана ясно, че няма да я бъде. Доктори най-компетентно ми казаха, че това била физиологична особенност да нямам достатъчно кърма. Когато го отбих последваха множество събития като дълги раздели с него - почнах работа като беше на 3 месеца, после ходих в чужбина за половин година без него. Изобщо все неща, които ако бях кърмила сигурно нямаше да се случат. Може би цял живот ще имам това чувство за вина, че нещо важно пропуснах при него. После, след 5 години се роди дъщеря ни и с нея бях твръдо решена, че ще кърмя. Форумът бе толкова, толкова важен - и информация, и мотивация и кураж и подркрепа. И с нея не беше лесно. Тя пък бе твърде малка и я дохранваха още в родилния. Имаше жълтеница близо 40 дни, но аз тъпо и упорито на своя глава й предлагах нищо освен гърдите си, въпреки че продължавах да не успявам да изцедя повече от 10 мл. от тях. И наистина като чудо - тя оцеля. Когато тя бе на  пет месеца при едно дълго пътуване през ноевмври  преживяхме катастрофа - колата ни се обърна по заледения път, прелетя и се строполи на една страна в една нива. Тя беше до тогава в мен и през цялото време я кърмех (тогава дори нямахме столче за кола). Когато дойдохме на себе си след удара нея я нямаше в колата. Бях убедена, че е затисната,  че е изхвърчала (прозорците на колата бяха изпотрошени).  Както се лутахме в тъмното мъжът ми я е намерил на земята и ми я даде. По нея видимо нямаше наранявания. Една друга кола сякаш дойде от нищото (пътят към Вълчи дол в 10 вечерта не е най-оживения) и ни взе, за да ни откара до болницата. Още в колата имах нужда и желание ако щеш да собствено успокоение да я накърмя. Сигурно съм изглеждала странно на шофьора, но направо си й дадох да яде и яде и се успокои (защото до тогава плачеше). Разбира се през главата ми минаваха страшни картини с възможни последствия. Все пак, че беше жива си беше чудо. Но при прегледа и във Вълчи дол и в Добрич нищо обезпокоително нямаше. Дори драскотина. Тя бе абсолютно невредима. Ние с мъжа ми имахме мнатъртвания, но двете ни деца бяха съвършенно запазени. Дълго наблюдавах дъщеря си за някакви видими проявления и последствия от удара. Но тя се развиваше като нормално момиче, дори сега печели състезания по математика.  Просто Божията закрила беше напълно осезаема и реална. Това бе истинско чудо (Псалм 91)! После в много аспекти животът ни се промени. След още четири месеца забременях отново и родих второто си момиче. През цялата си трета бременност кърмих. Тук отново имаше драми с баби и дори лекари - ама как, ама лишаваш бебето от ценни вещества и пр. Освен всичко трябваше да се грижа за малко дете на година и като цяло нямах много време за почивка. В крайна сметка бебето не само, че не се роди преждевременно и недохранено, но накрая едвам мъкнейки корема си влязох в болница дни преди термина, където ми казаха, че може да почакам още, но ми предизвикаха раждане и така малката ни принцеса се роди. Тежеше 700 г. повече от кака си. и беше абсолютно перфекта - най-красивото бебе, което съм виждала. С нея всичко беше песен от самото начало. Бяхме сами в стая в Майчин дом във Варна, където всички са толкова грижовни. Нямаше помен от мизерията и кошмара на Тина Киркова преди 7 години. Тъй като кърмата ми реално не беше спряла малката имаше хапване в изобилие. Пак тръгна коластра, но зрялото мляко слезе бързо и обилно. Тя редовно преяждаше и повръщаше и ме предупреждаваха да не я храня толкова. После почна да прави нощните паузи още след първия месец и въобще с двете момичета храненето и спането беше песен - знаеха, че през нощта се спи и не ме тормозиха поне в това отношение. Малката и сега е такова добриченце като някой който винаги е бил доволен от живота.... След няколко години усилена работа, докторантура, пътувания, гледане на три деца и две неуспешни бременности завършили със спонтанен аборт през шестата седмица, се роди нашето четвърто дете и втори син. Нашето поредно чудо. С него пак за малко да не се случат нещата. В шеста седмица почнах да кървя (бях на пътуване в Испания по това време) и докторът не ми даде никаква надежда предвид лошата история преди това. А бях съвсем сама и далеч от дома и такива неща преживявах.... имах приятелка, на която бях споделила, че съм бременна и съм сигурна, че нейната молитва (и тази на съпруга ми) запазиха бебето в този кризисен момент. Все пак през цялата бременност пиех хормони и други медикаменти, за да подпомогна задържането. Освен всичко продължих да работя до деня на раждането и в четвърти и шести месец пътувах два пъти до Франция, отново по работа и то доста интензивна. Това бебе летя над 15 пъти със самолет докато бе в корема ми и всяко пътуване, и всеки месец повече си беше чудо. Накрая влязох два дни преди термина отново в Майчин дом и бях убедена, че раждам, но след седем часа на окситоцин, се наложи да ми пукат мехура и да предизвикат раждане отново. Все се надявах, че се раждали по-лесно, но с четвъртото реално се мъчех най-много, а той и беше с най-шампионските размери - 4100. Като се роди си помислих как е като синя топка. Толкова пухкав ми се стори. Лекарката нещо не му хареса показателите и веднага го сложи на гърдата ми, така че реално той бе най-бързо засукалия. Явно му хареса, защото четири пет часа си стояхме така - аз на болничното легло в средата на родилната зала, а той сгушен до мен и блаженно сучещ. Това може би помогна, защото лекарката беше доволна. После обаче тя настоя да се дохранва заради голямото тегло. Истината беше, че той изглеждаше винаги гладен. Три дни се кърмихме, но бе малко като за първи път (от последната кака бяха минали шест години). Отново разранени гърди и пр. Този път, обаче опитът ми беше предимство. Бях упорита, уверена и доста по-спокойна. Вкъщи  по съвет на лекаря продължихме да дохранваме с 20-30 мл., но се оказа, че коремчето му е доста запечено. Спрях добавката и почна да ака редовно. После се беше случило майка да му даде добавка, когато аз отсъствах, но това доведе до близо месец  проблемно изхождане  - на три-четири дена. До тогава си мислех, че няма проблем, ако добавям по малко АМ, но после след като видях до какво доведе дори еднократното му въвеждане реших повече да не давам. Реално е пил добавка 3 седмици и после шест месеца само кърма. Това пак доказва, че кърмата е абсолютно достатъчна, макар че отново не изцеждах повече от 10 мл. от гърдите си. При него проблемът е нощното неспане. В началото се будеше по шест-седем пъти да суче, сега по-рядко, но пак зависи от настроението. Като бях във Франция през февруари както писах и тук той изобщо не е искал и да лизне добавка, а иначе е голям лакомник за всяка храна, но съм много предпазлива заради атопизма му. Още е пристрастен към кърменето. Почнах работа когато той беше на четири месеца. Връщах се в къщи на три часа, за да го кърмя. И това го преживяхме. Вече сме заместили три хранения, а и той е на почти годинка, но като му е скучно или му се спи непрекъснато ме търси за ядене. Много е любвоебилен - може би най-големият гушльо от всички, но хич не е най-лесното бебе, което сме имали, дори май напротив... Сега му растат зъби и понякога направо месо къса, та често му се каня ,че ще го отбивам преждевременно, но се надявам поне до година и половина (като каките) да изкараме. Та кърменето не е просто хранене, а много, много повече. Много храна за размисъл ми дава..... Кърмата е тъкан. Тя идва от мен, тя е не по малко мен от косата, кожата, органите ми. Къменето е буквално бебето да яде теб, твоята плът. Това с яденето на плътта е сакрално - особено сега на Велики четвъртък и на Господната трапеза. Може би да ядем тялото на Бог не е просто символ, след като нашите бебета ядат нас - съвсем буквално и ние ставаме част от тях, както и те са били и са част от нас.....
Нямах намерерие толкова мисли да споделям, но си спомних с благодарност колко чудеса и добрини са се случвали в живота ми и кърменето е едно от тях.