Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора


Мнения: 3 156
Здравейте!
  Отдавна влизам тук, но никога не съм писала. Днес трябва да го направя!
 Историята ми е като на повечето от вас. Лека бременност, със всичките трепетни вълнения, надежди и мечти за бъдещото бебе. До този понеделник - 13 февруари! Бях на работа, когато усетих нещо топло да се стича по краката ми. Веднага отидох в болницата. Казаха, че околоплодният мехур е цял и детенцето е живичко. Но че се е спукала някаква външна ципа. Аз съм от Карлово. Медицинското им оборудване тук е под всякаква критика и по тази причина решиха да ме транспортират до Пловдив. ПРедупредиха ме, че рискът пътуването да се окаже фатално е огромен, но е по-опасно да остана тук, защото ако взема да родя детето е обречено/бях в началото на седмия месец/. Пътуването се оказа фатално.Родих моето мъничко момиченце мъртво. дадоха ми да го видя - съвършено оформено, без външни аномалии, с гъста черна косичка и ..... мъртво. Отнесоха го........ Няма да ви описвам ужаса и болката. Повечето от вас са го преживели. Мислех, че светът свършва.Мсилех, че най-добрият вариант е да полудея, само за да спра да мисля. Но не полудях. И тъй като в отделението, в което трябвало да лежа нямаше места, ме сложиха при момичетата на задържане. Желая на всички тях безпроблемно износване и раждане, но беше тежко да гледам големите им коремчета, а моят знаех, че е празен. Още по-кошмарно от това е, че продължавах да чевствам движения в корема си. Сега съзнавам, че е било внушение, не е имало никакво движение. Не е имало кой да се движи.
 Не разбирам защо! Казват, че така е трябвало да стане, че може би е по-добре така, защото било много вероятно нещо да му е имало. Но от това не ми става по-леко. Сзнавам, че всичко си има причина, че Бог знае какво прави, но и от това не ме боли по-малко. Как ще продължа? Как ще намеря сили?Как ще вярвам.....
 Искам да ви питам нещо, момичета. Казаха ми, че след аутопсията тялото се изгаря, но не трябва ли да дам съгласието си за това. Когато ги попитах, ми казаха: "Практиката е такава. За какво ти е? Да се травмираш повече?"и с това въпросът приключи. И друго не ми е ясно! Защо чак след месец ще ми дадат епикризата?
 Имам и последен въпрос към всички вас: Съпругът ми понесе много тежко случилото се. Но като че ли избягва да говори за това. Сякаш ако не говорим, няма да го мислим. Разбирам, че мъжете преживяват нещата по свой си начин. Но не е ли логично да не избягваме тази тема, а тъкмо обратното? Вече нищо не разбирам! Вече не мога да разсъждавам трезво.
 ЗНам, че май попрекалих с приказките. Простете ми. Но имах нужда да го кажа. Защото наистина иначе ще полудея. А и знам, че вие ще разберете какво изпитвам в момента
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Светли, прегръщам те силно.  Hug
В момента няма сила на света, която да те накара да се чувстваш по-добре, но не се отказвай да гледаш напред и да живееш.
Грижете се с половинчето ти един за друг. Най-вероятно с мълчанието си той се опитва да те предпази от болката. Затова пиши тук, говори с близките си и понякога си казвай, че може би лошото за вас със татито е било за доброто на бебчо.
 Love
 
Цитирай

Бургас

Мнения: 589
Здравей, мила!
Безкрайно съжалявам за случилото се. Раната ти е още голяма и много, много болезнена. Сега е най-важното да си сред близки хора, които те обичат и държат на теб. Няма да те лъжа - дълго ще те боли; на моменти може да затихва, но ще има и моменти ,в които всичко ще се връща с пълна сила.
Така са мъжете - трудно им е, защото уж трябва да са опората,а и те имат силни чувства. Моят също не говореше.
Сега пак съм бременна, а отначало се държеше все едно това не се случва с мен. Голям страх, голяма паника, да не би да приемем нещо в сърцето си, а после пък, не дай Боже, да ни отвърне с мъка.
На мен също ми се спука мехура в 25 г.с., бебето си беше живо и си имаше още околоплодна течност. Но това за транпортирането не знам - аз също пътува , и то от Бургас до София, но това по никакъв начин не повлия на бебето. То си се роди живичко, дори живя един месец. По-скоро става въпрос за някаква вътреутробна инфекция, за да почине бебчето ти, дано да се разбере от епикризата.
 Прегръщам те, пиши винаги ,когато ти се поиска, добре действа.  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 490
Мила Светлана, прочетох историята ти и ми стана ужасно мъчно- за теб, за мъжа ти, за детенцето ви. Знам,че с нищо не мога да ти помогна, но все пак не мога да отмина твоята болка, без да ти пратя една силна прегръдка! Ти си преживяла кошмара на всяка жена, която очаква дете. Наистина е много страшно....Хубаво е да знаеш физиологичната причина, поради която се е случило това. Може би епикризата ще изясни нещата.

Честно казано, и аз много пъти съм се питала какво ли става с мъртвородените дечица? Погребват ли се или, както са ти казали на теб, ги кремират? Ох, темата е ужасна, но не е маловажна! Би трябвало да имаш право да решиш какво да правиш с тялото на бебчето си, но не знам сали това е възможно, при положение, че има установена процедура в болницата. Нямам представа дали може да се погребва бебе, което фактически няма ЕГН и не е регистрирано....ох, съжалявам, че трябва да ги пиша тези неща!

От американските родителски форуми съм чувала, че когато се случи нещо такова, те винаги дават имена на бебчетата, независимо че са починали, дори на тези, загубени чрез спонтанен аборт в много по-ранен стадий. Ако мислиш, че ще намериш някаква утеха в това, можеш да дадеш име на твоето момиченце и така да му дадеш частица от сърцето си завинаги.

Реакцията на съпруга ти е съвсем нормална за мъжете. Струва ми се, че това е техният начин да понасят болката. Според мен той не си мисли, че по този начин ще зачеркне по-бързо случилото се, по-скоро сигурно му е много трудно и не иска да те разстройва. Преди 4г. и половина почина майка ми, към която съпругът ми беше много привързан. По същия начин не сме говорили много за това. Винаги е бил отзивчив, когато съм споделяла с него мъката си, но честно казано, избягвам да го правя, защото знам, че много се разстройва. По тази причина се бях записала в един форум на жени, загубили майките си, и когато ми причернееше, отивах там и си казвах болката, четях и чуждите мъки....и мисля, че така беше по-добре. Затова и този форум сега е много полезен, според мен, за да си излееш мъката и да говориш за това, щом имаш нужда. А със съпруга ти потърсете опора един в друг по други начини- с повече близост, с много нежност и любов. Все пак той е човекът, от когото на когото си искала да родиш дете. Продължавайте да се обичате и след време, дай боже, да се зарадвате на едно скъпоценно здраво бебче!

Отговорът ми стана много дълъг и с риск да стана банална, само искам да ти кажа, че моя много близка приятелка е загубила две деца при раждане в провинцията- две доносени деца, родени в термин, но задушени от пъпната връв при ражданията от некадърни акушерки и лекари. Тя ми е разказвала как няколко години след тези нещастия е живяла като насън, чувствала се е абсолютно празна и й се е струвало, че никога вече няма да изпита нищо към никого. Не знам с какви сили е забременяла трети път и тогава вече идва за прегледи и за самото раждане в София. Сега има две големи хубави момчета; второто дойде случайно, но като че ли й беше писано да има две живи деца на мястото на починалите две.

Прегръщам те и се надявам след време лошото да остане зад вас!
Цитирай

Gewerbestr. 38

Мнения: 357
Знам, че сега ужасно боли, тази болка никога няма да изчезне напълно, но някак си с времето ще се покрие дълбоко в едно  ъгълче на сърцето ти. Съжалявам за теб, говори сега, изплачи си мъката, знам че на мъжете не им е лесно да изразяват чувствата си, но мисля, че е по-добре и за двама ви да изкажете всичко сега, не е хубаво човек да се свива в себе си и да оставя мъката да го гризе отвътре...
Що се отнася до малкото ангелче, за съжаление е така, щом не се е родило живо няма акт за раждане и съответно не може да му се издаде смъртен акт...мисли за него като за малка звездичка, то принадлежи на небето, колкото и да ти е тежко, пусни го да отлети...
Прегръщам те силно, пиши по-често как си! Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Много съжалявам миличка Светли. Болката е огромна, буцата в гърлото стои... поплачи си... така ще е  още дълго време. Както е казала и Марлиийс ще дойде време когато болката ще затихне и ще си намери кътче в сърцето ти отредено само за твоето ангелче. Не се затвряй в себе си, говори за това, ако нямаш с кой тук винаги ще намериш приятелско рамо. Сила сама трябва да си дадеш, няма кой да ти я даде. Вярвай, че скоро щастието да имаш живо и здраво бебче ще сполети и теб. Аз вярвам! Моля се за теб и те прегръщам. Hug 
Цитирай

София

Мнения: 2 122
светли, приеми съчувствието и съболезнованията ми...
Непоносимо е ... Ужасн осъжалявам.
Времето и надеждата, че мечтата ти ще се реализира успешно следващия път - само това дава сили д ас епреодолее подобна загуба.
Ще се моля за теб!!! Praynig Praynig Praynig
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 318
Здравей Светле, мисля че няма сила и думи , които ще ти помогнат в този наистина много тежък момент от живота, единствено мога да кажа че много съжалявам за загубата ви и искрено ви съчувствам. Не губи надеждата си миличка и вярвай, че някой ден всичко ще бъде наред. Бори се с живота, бори с болката и несправедливостта на този свят, Бори се, защото ако не го направиш , живота е безмилостен към всички нас. А относно съпруга ти, мисля че е нормално и моя се държеше така, просто нали те трябва да са ни опората, но не съзнават че на нас ни става по-леко когато поговорим. Още веднъж много съжалявам, прегръщам те силно и ще се моля никога повече да не  изпиташ тази болка. Кураж мила и горе главата!!! Hug Hug Hug
Цитирай

варна

Мнения: 3
здравей аз също родих моето бебче мъртво но с тази разлика че аз го носих мъртво цяла седмица а на консултация ми казват че тоновете са идеални  и макар че минаха 9месеца аз все още страдам , с времето мъката намалява но споменът си остава още повече ,че на теб са ти го показали но защо е трябвало .аз поне не видях моето и по добре е така даже незнаехме какво е но от акушерите разбрах че е момче незнам защо е трябвало да го гледаш да се измъчваш повече. бъдете силни Praynig
Цитирай


Мнения: 3 156
БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМИЧЕТА!
 Вероятно от личен опит знаете какво означава за мен подкрепата ви! Благодаря ви, че ви има! Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Светле, сигурна съм, че ще се пребориш с тъгата и тежките мигове, защото след изпитание - винаги има награда. Но за да я получиш - трябва да продължиш напред. Сигурна съм,, че скоро ще ни зарадваш с хубави новини. А до тогава - sweetkids mama ти е написала страхотни неща! Послушай я - мъжете са слаби и не са издържливи. Затова споделяй, но не го карай да чувства така както ти - защото просто той чувства по-различно.
Сигурна съм, че ще установиш обаче как той се чувства и как ти когато вечер се прегърнете в леглото. Не е нужно да говориш за нещо - понякога и допира и близостта сами по себе си говорят за твоите чувства.
Но това не значи да не споделяте! Не бива и да не се говори... трябва - но с мярка. Уви ние жените трябва отново и отново да говорим, докато мъжете точно обратното - имат нужда да не говорят, което не значи че не страдат.
НО обичайте се и болката постепенно ще отстъпи място на нови надежди!
Цитирай

Бургас

Мнения: 2 330
Светле,
  знай,че още един човек  ти съчуства за мъката ,която изпитваш
искрено се надявам да превъзмогнеш отчаянието и да имаш повод за нова надежда!  Praynig
Цитирай

ДОБРИЧ

Мнения: 178
Светле,съжалявам за това което сте преживяли с твоят съпруг.Бъдете винаги един до друг,обичаите се много и любовта ви ще бъде вазнаградена.
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Трудно се преглъща всеки един ред от този постинг....Нямам какво да кажа, всичко би звучало изтъркано и глупаво. Знам как се чувстваш, макар че и не знам - загубите ми са били други, но не по-малко болезнени. Радвам се, че толкова бързо си намерила сили да седнеш и да пишеш за това - само 4 дена след загубата.....
Моя близка приятелка роди в 9 месец мъртво бебе - нямаше тонове и роди предизвикано с хапчета. Отнесоха бебето и повече не го видя. Не можа да го погребе. След една две години роди живо и здраво момченце! Това в БГ.
В Америка имат малко по-различен подход, не знам вече кой е по-добрия - дават ти възможност да си видиш детето, да останеш с него, да го облечеш и изобщо....не мога дори да пиша за това....
Думите ти, че предпочиташ да полудееш, само за да не мислиш, са ми толкова познати - и аз исках просто да ме освидетелстват и повече да нямам отговорностите на нормален човек....Но не би - оцелях и още се боря....И ти ще можеш! Не искай от мъжа ти да говори за това - тях ги боли повече и от нас ми се струва, защото ги боли двойно - и за бебето, и за момичето им,  но нямат същия усет да изказват нещата като нас и затова избягват да говорят...Нищо не може да замени един, два, много разговори с мъжа ти, но не очаквай от него да те затрупа с думи точно сега....Може би след седмица, две, месец, два, ще ти каже и покаже ... Може би още утре ще седне до теб и само като му погледнеш очите ще знаеш всичко, което иска да ти каже...В такива моменти думите наистина не помагат....
Спирам тук, защото всяка една дума от тук нататък би била голословие. Ако имаш нужда, ние сме наоколо
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Моите съболезнования, мила Светле. Не знам как бих могла да те утеша в този момент, но искренно ти желая кураж и желание да превъзмогнеш огромната болка. Банално е, но времето лекува. Грижете се със съпруга си един за друг и вярвайте в добрите дни, които ви очакват в бъдеше.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 56 отговора