Тичане

Поздравления!  Нямам търпение да разкажеш.
Лаленце, не се ядосвай-ще се запишеш за друго участие.  Тъкмо ще имаш повече време да влезеш във форма. А ти защо се отказа?
 
Аз имам старт след 5 дни и много се вълнувам. За първи път ще бягам в нашия град. Досега винаги съм пътувала по 30-40 км за състезание, а сега ще стартирам на 5 мин от къщи. Не съм в много добра форма, но събитието е благотворително, така че си заслужава.

Ха, добрютру значи  

Какво да кажа за Батак - ние бяхме там още от събота. За начало - бях с компания с по-малко бебе в една вила, която се оказа доста по-миниатюрна отколкото си я представях и беше едно нагаждане кое бебе кога спи, кога яде, кога вдига шум Но всичко мина ОК поне от към деца. После ми се падна легло, което беше супер неудобно и скърцаше ужасно - хем не смея да мръдна, че огласям цялата къща, хем и се будя ... та искам да кажа за понеделник изобщо не бях починала и събрала сили   То пък и колко ли сили трябват за 10км  
Уикенда по нищо не личеше, че нещо по-особено ще се случва понеделник. Аз очаквах поне да мерна тук таме маркировка, но не би. Което малко започна да ме плаши да не се загубя все пак В неделя вечер отидох да си взема номер и се получи някаква неразбория с плащанията от Epay и уж имах номер, пък не можеха да намерят потвърждение за плащането ми. Аз пък си бях оставила телефона във вилата да се зарежда и нямах мейл да им покажа транзакцията си ... малко неприятно ме мотаха 20-тина минути там, а накрая казаха айде утре ще дойдеш по-рано да ни покажеш мейла с номера на плащането.
На другия ден искаха хората в 8 на старта, който се очакваше в 9ч. Бях там в 8 без 10 показах им плащането, дори не бяха запомнили, че има нещо такива   Както и да е, обаче там някъде започнах да се чудя какво правя аз там ,сама, аматьорка ... Сигурно защото отидох сама (компанията ми не са заинтересувани и си останаха да спят), отидох по-рано и през цялото време виждах само хора облечени от до в екипировка, то загряване, почти всички се познаваха и го тичаха за пореден път трасето, надъхваха се и бяхме много малко хората с номера за 10 км, а и по принцип цялото състезание на беше особено масово. Леко се стреснах и си казах, защо не се пуснах на 5-те км, който беше отделен старт и с повече "нормално" изглеждащи хора Там беше и Мария Митева Николова - не я познавам лично, но от това, което видях и супер скромна, направо като срамежлива, а тази година май не е губила старт в България. И вчера спечели де   Много ми допадна като излъчване. Пък после си казах, каквото такова, ще е добре да не съм последна, но ако съм поне ще съм си направила тренировката за деня
Около 9 и 15 казаха старт и се тръгна. На 10 км и на 20км бяхме без чипове за ел. отчитане, от което загубих малко време, че стартирах от последните, да не се бутам в краката на "големите"   После нали бях сама, си носех якето на кръста и нещо ми се замота из краката - та поизостанах още там. Видя ми се, че съм доста на опашката и някак си не ми беше комфортно в началото, но не исках да се изсилвам, че поне да завърша. После като се започна един лек баир, малко равно, после един по-голям баир няколко км и около 7-ия км си казах "май се надцених". Тук походих за 10 секунди, но после се взех в ръце и тръгнах пак нагоре малко след това дойде равно и после нанадолнище. Тук дръпнах доста и задминах 10-тина състезателя. И тамън бях хванала хубаво темпо и дойде финала   Според тях съм го направила за 1:01:01, според моя "уред" за 1:00:09, но както казах на 10 км и на 20км отчитането беше "на око", предполага се едно стартово време за всички и после съдия на финала засича на ръка, кога си там. Претенции обаче нямам - нито щях да съм на по-предно място, ни пък съм гонила някакво състезателно време. Изпълних си целта - не бях последна  
Иначе няколко минути преди старта дойдоха 2 момченца (14-15 години на око) - само кокали, жили и мускули. Свалиха си якетата, бяха с екипи на България, та не знам национални младежи ли бяха какви бяха   Но се оказа, че тичаха и те 10 км, ами като видях времената им ... 37 мин   Значи когато аз съм драпала на средата на 10-те км, по баира, то едното вече е финиширало ... пълна депресия  
Иначе бих отишла и догодина пак, само да уцеля по-добро място за спане   Трасето е ужасно красиво   А маркировка аз лично така и не видях поне в първите 10 км, разчитах да виждам някой пред мен Имаше и пунктове или постове на някои места, така че предполагам не е имало много загубили се Кой знае и какъв адреналин не усетих, защото нямаше хора по-трасето да викат и подкрепят, а и домашните ми после не показаха особен ентусиазъм от грамотата ми   Заварих ги закусващи и притеснени, че няма топла вода  

Браво, това е чудесно време за планинско бягане!

Колкото за разбирането -и аз забелязвам, че трудно се намира сред хора, които не бягат. Доста е демотивиращо е за мен понякога, но добре, че ви има тук да си споделяме

Благодаря за разказа!

Птиците, страхотен разказ и страхотни резултати, браво 

Птиците, страхотен репортаж - благодаря ти 
Мисля, че си с добро време. Сега младежите не ги гледай - те по цял ден тренират 

Тенкю пийпъл 

Смоук, аз хич не ги и гледам, щото в този живот 10 км по баир за 37 мин няма да пробягам Освен, ако не ме гони мечка примерно  Просто се впечатлих от разликите

И аз всеки път мигам невярващо като чуя, че тичат 42 км за около 2 часа и малко, ама и аз в другия живот ще се пробвам 
В този имам и други работи за вършене 

Абсолютно   Което ми напомни видеото на един косвен познат. Човека е тратлонец и супер фит. Само дано е публично  Най ми хареса това: "I only lasted 3 minutes. The Kenyans go for another 2h07m." 

Тези, които бягат дълги разстояния с висока скорост не са от моята порода. Аз се чувствам щастлива, когато знам, че мога да изтичам наведнъж повече от миналия месец, когато избирам за тренировка красиви места и интересни терени. Надбягвам се единствено със себе си.
Това ще ми е основния мотив, ако отида на състезание. Дано само, когато финиширам да има все още някой, който да ми отчете резултата 

 

Къде сте вий, къде сме ний 

Птиците, супер си! На мен би ми било станало криво ако никой не дойде да ме подкрепи поне за малко, аз със сигурност за приятел или близък бих, дори и да не бягам. Радвам се, че това не ти е попречило!
Аз понякога, докато си тичам и се чувствам на края на силите си, си мисля, че има хора бягащи маратони (че и ултрамаратони) и си викам: какво са моите 5 км. в сравнение с техните постижения? Ами нищо не са, разбира се, но както казахте, надбягвам се единствено със себе си и имам и други неща да правя в този живот .

И аз съм си мислила същото. Ако тръгна да падам духом веднага си намирам "мотивиращ" пример да ме срита по дупето.

Наистина подкрепата е важна на такива събития, но реално бягащият е сам през по-голямата част от времето. Аз преди все си търсех компания за каквото и да е, и все се провалях, защото някой друг не искаше/не можеше да дойде с мен. Сега с тичането не е така, ако ми се тича не ме интересува кой е с мен. Явно преди не съм била така решена. По-добре ми е сега.

Птиците..., благодаря за подробния разказ 

amandacanfly, не съм се отказала, защото никога не съм била записана. Преди въобще не съм мислела, че мога да избягам нещо над 3 км на един път, а то се оказа в последните месеци, че бързо дръпнах напред.

Мен подкрепа не ми трябва, но аз съм темерут и в живота, и в залата, и на трасето.

Често отивам на тренировка с компания, но това е до входа - после оставам сама със себе си. С бягането е същото - там гледам да се "лепна" към някой по-бърз, защото това ме "тегли", но толкова 

И аз хич и не търся компания, по-добре ми е сама, излизам, концентрирам се, свършвам си това, което съм си определила като цел за деня и се прибирам. Не искам да ми се мотат в краката по-бавни, по-разговорливи или недай Боже, по-фит от мен  .  И сам воинът е воин. 

Но пък ми е приятно някой да се ентусиазира за мен, така както аз се ентусиазирам за другите. Знам, че не трябва да го очаквам, но пак се радвам.

  Еле па като тръгнат по 2-3 приятелки да тичат заедно и немогат да се спрат от приказки. Винаги съм се чудела на такива тренинг компании... как им остава дъх да обсъждат клюките?

Страхотни постижения сте споделили  трябва много да се гордеете, че имате хъс и сила за да постигнете това Браво