Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 4 493
Някои ще кажат - ампутация.
Мислите си не мога да контролирам. Те сами идват в главата ми. И въпросите.
Но не и отговорите.

какво стана
кога стана, в кой точно момент пропуснах нещо.. не видях, не чух симптомите, които са крещели - ето ни тук сме виж ни не ни отминавай
защо е несправедлив живота
какво направих
с какво го заслужих
къде сбърках
защо детенце ще страда
какво можех да направя
кога можех да го направя
как можах
как ще живея
докога ще живея така
иииии защо

въпроси за миналото и бъдещето

сами по себе си въпроси без отговор. но те сами идват в главата ми. отхвърлям ги. мисля за друго - за детенце. след минути пак идват. безкрайно упражнение по милион пъти дневно.
аз ли съм мазохист

само ми кажете - имат ли отговор въпросите?
колко ще го чакам?

п.с. трябват ми поне някой отговори
без тях не мога да продължа напред
т.е. вариантът ампутация ще дойде когато част от въпросите получат отговор
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Каси, ти знаеш моето мнение по въпроса и то е :
- отдавна е ТРЯБВАЛО да видиш някои нещо, но тъй като не си искала да бъдеш самотна - си ги интерпретирала както на теб ти харесва, за да бъде в твоя полза! да но си си направил меча услуга.
- теб само не те биха докато беше бременна - и ти пак го ИСКАШЕ!
Ти си от хората които изпитват ПАНИЧЕСКИ страх от САМОТАТА. И сега в постоветет ти личи повече страха от самотата... и колко ти тежи. Ти въпреки, че си доказала, че се справяш сама и за двама - щото онзи пръдльо го влачи толкова време - отказваш да приемеш, че можеш сама... даже това те плаши! Ти просто имаш нужда от човек до себе си. Ама огромна нужда.
Някои хора могат и сами - те са как да го кажа - хем са по-завършени, но са и по-егоистични. Аз съм като теб - трябва ми друг чифт очи в които да гледам, за да виждам, че все още съм жива и виждам и чувствам. Аз съм паразит - но от тези дето правят СИМБИОЗА - защото като намеря някой чрез който да живея - аз живея заради НЕГО. НО е и факт, че без него не мога.
НО аз открих този човек в детето си - нищо, че съм при съпруга си. Ако се налага - взимам нещата и си стръгжвам. Защото открих, че поне за езвестно време детето ще ми помага в старха ми от самотата по-добре от всеки друг. А после... когато порасне... тогава ще мисля. Надявам се че до тогава ще съм пораснала и аз и ще съм самостоятелна.

Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Има и още отговори. Те няма да те задоволят на този етап... няма да повярваш. ПОне до сега не си искала да вярваш. Но мисля, че като мине време ще откриеш сама истината и ще си отговориш. Само да ти кажа - отговорите не носят нищо друго освен досата и сажаление какви лупаци сме били. Е някои хора успяват да извлекат и опит от там. Ама са малцина - аз поне не съм от тях.
Иначе бих ти пожелала хаоса в душата ти да утихне, да се успокоиш и да откриеш и ти опора в сина си. Да видиш, че миналото си е минало със своето грешки...и най-хубавото им е, че са минало!
ХАйде прегръщам те и успех! Ако имаш нужда да поговорим на четири очи - занеш ми телефона /бременна съм ама не е заразно Wink а и по телефона няма да те хване/
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
casiopeiya,на много от тези вьпроси няма да тьрсиш отговор след като спре, да го оби4аш.
Няма смисьл да си ги задаваш ,заЩото отговорите няма да ти харесат(каквито и да са).
Самотата е временно явление,.....дано при теб това явление из4езне по бьрзо Hug.
Цитирай


Мнения: 1 431
На въпросите за миналото има отговори. И ти би трябвало най-добре да ги знаеш. Но и аз както по-горните съм на мнение, че отговорите няма да ти харесат.
На въпросите за бъдещето никой не знае отговорите.
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Отговорите ще породят само нови въпроси. Какво и кога е станало е без значение, при положение, че вече е факт. Миналото не можеш да промениш. Спри да се терзаеш за него.
И аз много въпроси си задавах. В един момент се успокоих като видях че живота върви напред и като го осъзнах. Всеки нов ден беше още един ден от живота на детето ми. То израстваше... Беше борба и победа. И постепенно забравих кой, какво и защо е направил.
Има една сентенция, която някой и като подпис беше сложил. По принцип май е за връзките, но важи като цяло за живота.
Не можем да забравим миналото и да започнем отначало, но можем да започнем от сега и да променим края.
Цитирай


Мнения: 4 458
Аз само искам да ти кажа : кураж! и не се оставяй на подобни моментни настроения.

Не е важно какво си оставила в миналото а защо..... ама кой го казва само, а?  35
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Бих те посъветвала, да не си задаваш въпросите и да търсиш отговорите им. Какво ще се промени ? Нищо. Миналото не можеш да промениш, то е факт. Бъдещето не можеш да гадаеш, то е неизвестно. Постарай се да се радваш на настоящето. То е реалността, която можеш да гледаш с розови или с черни очила. Радвай се на хубавите неща около себе си : на това, че си здрава, че имаш здраво бебе, което очаква твоята безкрайна любов и всеотдайност, на снега, на цветята, на приятелите си, на Витоша, на всичко около теб. Естествено, че животът ти ще се промени, не спирай да вярваш и да очакваш по-доброто бъдеще. Знам, че сега ти е трудно, но сигурна съм, че ви очакват прекрасни дни !
Цитирай

софия

Мнения: 583
каси,като чета постинга ти се сещам,че когато малката се роди аз също си задавах сходни на твоите въпроси.по-точно-защо така изглупях, нещо сбъркано ли има в природата ми та нямах очи да видя истината. всъщност и при мен сигналите, макар и не толкова явни бяха налице,но аз някакси ги пренебрегвах и много,ама много бързо забравях.оставаха само хубавите неща в главата ми. само за тях имаше място.затова си го отнесох със страшна сила.но не се страхувай, нормално е, защото раждането на детето,обрата в отношенията с бащата са една сериозна промяна в живота и то за много кратко време.човешката психика не може да ''смени настройката'' толкова бързо.а отговорите тепърва ще идват-някой по-бързо,други по-бавно,но ще дойдат и от това ще извлечеш най-голяма полза.не се страхувай и не мисли за детенцето,че ще страда/сигурно си прочела отговорите на надя,милк,джейлай1,ан мари и др. в моята тема за близките на БМД,ако това си имала предвид/. и аз като всеки човек имам нужда да давам любов-е сега я давам на детето си,цялата-без страх,че може да ме разочарова или да ме заболи и ми се връща в най-истинските усмивки и прегръдки и целувки.почакай малко и теб това те чака.хайде,че стана много дълго...
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Каси, миналото си е за миналото! Не можеш да го промениш. А и ако откриеш отговорите те ще са само от твоята позиция...тогава ще поискаш отговорите от другата страна..и става страшно! А човек може да научава само нещата за собствения си живот, както и никога не бива да се чопли какво би станало ако.....Ако щеш вярвай до такива тотални мъдрости достигнах тези дни след като прочетох...Хрониките на Нарния...нищо, че се водят детски книги. Аз нали не съм порастнала още....
А иначе нормално е да се тормозиш - стоиш по цял ден в къщи, времето е скапано и така....ще се поправят нещата, когато се постопли и излизаш повечко и дребния започне да добива по-човешки вид. И не на последно място ще откриеш и хубавите страни в това да живееш сам....може би newsm78 Макар, че ако не ти допада идеята - бъдещето е пред теб и винаги можеш да го промениш  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
Каси, тъкмо си викам миналата сутрин, това момиче се кротна,  къде са и темите... ама си казах нали е  с малко бебче няма време Hug Hug

Има една порода хора, които наистина имат някакво мазохистично начало в себе си, изпитват някакво необяснимо желание да чоплят в себе си, че и в другите....та на този въпрс отговорът ми е - Да, това е мазохизъм....общо взето, твоя само дето наистина не те наби, но бас държа, че и да ти беше посегнал, пак щеше да кажеш, ама аз го обичам какво да направя....
И сега ще ти кажа каквото всеки път ти казвам-  ВСЕКИ ОТ НАС СИ ИМА ПЪТ- ВСЕКИ ВЪРВИ КОЛКОТО И КАКТО МОЖЕ... намираш някой отговори, точно когато вече си спрял да ги търсиш.
Докато ти избираш да си концентрирана изцяло върху отношенията ти с мъжът ти, живота ти ще изглежда точно така- като безкраен омагьосан кръг.
Докато не искаш да приемеш, че това наситина  е избор и че ти имаш контрол върху него- така ще минава денят ти.
Докато не приключиш,ама наистина да приключиш всебе си с този човек, въпросите няма да намерят отговор.
Докато имаш очаквания към него- дали ще дойде, дали този път ще даде пари, дали ще се зарадва на бебето като го гушне и всичко в този ред- ще те боли и ще ти мъчно и вероятно всеки път, след като се видите ще има сълзи и от онази другата субстанция....
Докато не си простиш, докато не спреш да си мислиш, че си могла нещо да направиш- няма да намериш мира. Да, сигурно е можело да видиш, да сигурно е можело да предвидиш, но тогава в онзи момент ти самата толкова си могла, както и този отстреща....
Последното, което ще кажа не намира много подкрепа в нашия форум, защото наистина  е трудно, когато си обиден и те боли  да погледнеш над това- но винаги съм ти казвала, че докато не спреш да гледаш на себе си като на ЖЕРТВА (на живота, на обстоятелствата, на непочтенността на някого....) няма да намериш спокойствие.
То идва като изпълниш горните условия... ето ти домашно Mr. Green
Цитирай


Мнения: 4 493
Докато имаш очаквания към него- дали ще дойде, дали този път ще даде пари, дали ще се зарадва на бебето като го гушне и всичко в този ред.
Ааа, не, с това приключих. То е ясно че за нищо не става този, да си плаща издръжката и тва е. На бебето не се радва, гушкане 3 мин. така че....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.