Това го търпях до сега.
Винаги казвам на мъжът ми че имам свой живот и не съм женена за техните. 2дена се карам с него за това. Днес за първи път след голяма караница го пратих сам с децата на село. Заявих че повече няма да ходя. И ще отстоявам до край. И излязох мързелива, интригантка и неблагодарница.
Работя на 2 места, скапвам се от работа и изкарвам добри пари.Вкъщи всичко правя. 4 пъти в седмицата водя децата на плуване и танци, винаги има сготвено и пак съм лошата. Край на моя живот с техните. От ангажименти никъде не можем да отидем. По отношение на мен мъжът ми е златен, много помага, но е и много зависим от техните, а пък е на 40 год.
Е писна ми от това. Всичките ни караници са заради техните.
Права ли съм или трябва да се примеря и да търпя капризите на родителите му.