Да си вземем ли лабрадор?

Ако отглеждането и възпитанието им беше трудно, щяха ли точно тази порода да обучават  за водачи на слепи хора?

Не съм имала лабрадор, но ако имах възможността да отглеждам куче, това ми е един от фаворитите.

Имам женски лабрадор, който скоро ще стане на 3 години.
Гледам го навън, живеем в къща с двор.
Палави са наистина много, и да, скубят се ужасно много:), нищо че се водят към късокосместите.
Адски са лакоми и трябва много да се внимава какво и колко хапват, защото повечето им болести идват от килограмите. Лесно се поддават на дресировка, но са си ловна порода - плувци, с доста буен темперамент. Изобщо всичко, което споменаваш е вярно. Надявам се само за генетичните болести да не си права, реално погледнато всяка порода има своите слаби места.
Голдъните са малко по - улегнали, една идея по - компаньон-кучета. Съдейки по съседските, поне.
Моето мнение е, че е изключително неподходящо за отглеждане вътре.  Дано не съм те обезкуражила много.

Аз не бих. Мъжът ми живее в къща (разделени сме) и има такова куче. Ами то ще изяде къщата. Стените се ядат, видях какво са направили кучета от същата порода и при други хора. Това на мъжа ми също е започнало малко стените. Също така камъкът отвън на облицовката на къщата е яло. В градината не знам колко неща изяде, не съм там и не следя, но все е направило някаква беля. В банята един душ изяде. Едно пукнато стъкло на прозорец беше, което не е ясно дали само се е пукнало, но има вероятност и кучето да е помогнало. Изобщо като го гледам съвсем му е по силите да изяде къщата. На мен ми се вижда ужасно трудно да се гледа в къща. А в апартамент...не искам да си го представям дори.

ღолчеღ ... много мерси ... не си ме обезкуражила ... много Просто чуденето ми стана още по-голямо ... Да, ние вътре ще го гледаме, понеже живеем в апартамент в София ... и да, просторен е ... ама не е като да е навън, да си имаш двор и прочие ... И следващото, което ме притеснява е, че в близката година планираме цялостен ремонт на апартамента ... и ако кучето е толкова буйно ... някак си няма да съм най-щастливата да ми надъвче новие мебели ... (но предполагам това важи за всички породи) ...

Бухтичка ... почвам да си мисля, че не сме си избрали правилната порода ... а са толкова сладкииии

Всяко домашно животно си е ангажимент.

Ако скубането е проблем, вземете си някоя от породите с хипоалергична козина - пудел, териер, ши тцу и тн

Ако прекалената активност е проблем, вземете си английски булдог, тези са ултра мързеливи   А какво да кажат хората с бигъли?  

Лабрадорите действително са жертви на популярността си и безотговорното развъждане. Ако искате да си вземете здраво куче с най-малък риск от генетично предадени проблеми, заложете на лицензиран развъдник, ама наистина лицензиран, който ще ви даде легитимно родословие, ще се ангажира да ви съдейства при отглеждането, изобщо, поинтересувайте се кои са лицензирани.

Лабрадорите са една доста добра съвкупност от положителни черти и по-малко проблеми от доста от останалите породи, ако са с ясен произход и родословие. Ако не са, си е руска рулетка. Кучето има дълъг живот и ще е с вас дълго време. Заслужава си да инвестирате време и средсрва за да си гарантирате възможно най-добър избор.

Да се допълня. Ако ще си взимате куче, горещо препоръчвам да изчакате с ремонта докато порасне малко, защото 100% ще има поражения.

Гледах лабрадор 12 години.
Беше прекрасно куче.
Беше много любвеобвилен и много търпелив.
На "дърти години" беше сравнително кротък, като изключим проблема с бягането му, който така и не преодоляхме. Като му щукнеше да избяга - нямаше стигане и хващане. Просто като непослушно дете, което прави номера. Но не правеше бели у дома, не щурееше, като е вътре.
Не е имал никакви здравословни проблеми.
Много умен и лесен за обучение (пак изключвам момента с бягането, но мога да приема и че не е негова вина, а наш пропуск и грешка в обучението).
Много добродушен - и към деца, и към чужди хора, и към други кучета, а дори и котките "целуваше".


Но!
Не си взех пак лабрадор. Новото куче, което си взехме, е от друга порода.


Причините:
Първите 2-3 години беше много див. Тотален щурчо. Колко пъти бяга, колко поразии направи вкъщи (повечето кучета ги правят, но гледала съм още три породи кучета, сега четвърта, такова чудо не е било - стени, врати, мебели...).
Много се скубеше, да. Ама много. Кошмарно беше с космите. Навсякъде. Вече мина почти година, откакто си отиде и още намираме негови косми. То какво ли не правихме като редовно ресане, витамини, специални хранителни добавки, козметика - нямаше спасение.
Предизвикваше алергични реакции при мен и при голямата ми дъщеря.

ТуиГ, факт е, че кучетата от тази порода най-често се обучават за кучета-водачи.
Лесно се обучават, но това не значи, че всяко куче от тази порода е такова, че да става за водач.
При обучението за кучета-водачи има доста стриктен подбор, а и доста сериозна работа с професионални треньори.
Проверява се произходът, нравът и т.н.

Ако ще се взима куче от тази порода, трябва доста да се внимава с това откъде се взима и какво е родословието му. Виждала съм и страшно буйни и шумни лабрадори (дори един отявлено агресивен), които доста се различаваха като темперамент от нашия (за 12 години броени пъти съм го чувала да лае, нито веднъж не се е спуснал към човек, куче или друго животно).

momi4eto_do_teb, и за двор не стават - ровят дупки, ама много. Дворът на вилата ни беше като след бомбардировки, дупка до дупка, яма до яма, подкопа и оградата (и избяга пак), заровена луковица не остави.

Но пък... не мога да отрека. Много са симпатични, много любвеобвилни и мили. Няма как да не го обичаш въпреки всички минуси.

Което и да е куче, от която и да е порода има нужда не само от храна и разходка!
За да не прави изброените бели, имат нужда и от възпитание и говорене. свекърва ми има черен лабрадор и е "изял" само две топки, по-точно спукал
Това, че пускат косми е неизбежно.
И, оставени по цял ден сами е твърде вероятно да правят бели. Кучето има нужда от компания, което е непосилно и невъзможно за работещи млади хора, разбирам го
Много са податливи на говорене и възпитание, това мога да кажа за породата!

А, да  за бягането....
Така е, бягат, като надушат разгонени кучета, по часове може да ги няма Влюбчиви са си

Имала съм кОли, 13 години живя с нас в апартамента. След като почина, си взехме лабрадорче, аз го избрах. В началото бях изумена, сащисана, шашардисана и все в тоя род, дори писах на собственичката на таткото за това, че е безумно енергично и динамично куче. Оказа се, че това са лабрадорите - кипящи от енергия, щури, луди (не в лош смисъл), невероятно игриви, деца за цял живот. Моят вкъщи нищо не пипна, от кОлито имах следи от зъбки по столове, маси. Единственото, което ми изправи косата, беше, като го заварих да тегли кабелите покрай стената. То не ми е виновно животинчето, че сме се окабелили, но умрях от ужас, че ще го тресне ток пред очите ми. Измъдрихме една декоративна решетка, преди година може би я махнах. Не заради него, ами така си ни хареса май. Не обръща внимание на кабели отдавна. Ако ядат пръст, стени и подобни, това е липса на мин.вещества и се преодолява с помощта на ветеринар. Не му се е случвало, но като малък, налиташе да похапва изпражнения на разходките. Пишех в руски форум, посъветваха ме да давам сурово неизчистено шкембе. Не намерих неизчистено, купувах изчистено и му давах сурово. Престана. Разбира се, всичко това съпроводено и с категорично "не" на разходките, когато му идваше мерак да похапне. Не знам дали от "не-тата" или от друго, но той и досега не посяга да вземе нещо от улицата за ядене - винаги има хвърлени кости от птици, сандвичи, наденици....Преди години, когато опитваше, пак виквах, бръквах в устата му и изваждах налапаното. Нямаше съпротива, но бързо престана да го прави. Дори, ако някой му дава нещо с ръка, първо ме поглежда и после взима, ако не реагирам. По принцип не разрешавам, само от семейството. Като характер е невероятен, аз все повтарям (с риск да засегна някого ), че човек толкова добър, търпелив и разбран не съм срещала в живота си. Идвала съм си от работа като парцал. Товарим го в колата и излизаме извън града на разходка. Толкова е жизнен, така тича, така се радва на всичко, че само от това, че го наблюдавам и се включвам, разбира се, то е невъзможно да останеш равнодушен, ми е минавало всичко, ей така, зарежда ме с енергия, настроение и жизненост. Имат наследствени болести, дисплазията е страшна, е, не само тя, алергии, с очите може да има проблем. Но кое живо същество е с желязно здраве и никога не боледува?
И съветът да се внимава откъде се взема кученцето съвсем не е за подценяване. Да се видят майката, бащата, как са здравословно......Вече има лицензирани развъдници у нас за тая порода, може да се избере кутре от тях, а не от магазин или съседско развъждане. Моят любим щурчо вече е на 9 години и няколко месеца, в събота бяхме навън, тича, все едно си е в ония младите години, мен ме хваща страх, като го гледам, той не се спира. Смяхме се, че казах, айде сега някой да ми каже, че е старче. Аз не го приемам като такъв, но познати се майтапят. За мен винаги ще си е като дете, невероятен е. Той всъщност си ми е третото дете.
В двора на майка нищо не прави, няма ровене, няма бутане, никога не съм го виждала да копае дупки. А, когато внасяме дърва за зимата, голям помощник ни е, включва се и ги разнася по целия двор, според някаква негова си схема за нареждане. А какъв поглед има/т, мъдър, приятелски, разбиращ. И понеже се отплесвам, стане ли дума за лабрадор, малко за хигиената - след колито, което беше с мека ветрееща се козина, дълга до земята, знам как я "перях" след кални разходки или разтройство, лабчо ми се стори абсолютно без грижи. Прибираме се от разходка в лошо време, аз влача кал по ботушите, а като му мия лапките, тече почти чиста вода. Но и той си ми е чистниче, не цапа в локви, не се въргаля в тях. виж, ако е снежна пряспа, може да се бухне в нея и да се въргаля хубаво, много обича снега, точно като мене. Зимните разходки са ни любими въпреки студа.
Иначе, и кучетата, като хората, са различни. Няма как да се каже лабрадорите са такива, овчарките инакви и т.н. Независимо от общите за породата черти, си имат и доста индивидуални. Съвет за вземането не мога да дам, аз изобщо не се колебах, а вие, щом питате (в което няма нищо лошо), може би все пак имате малки колебания. Все пак имайте предвид, че е страхотен ангажимент за 10-12-15, аз си пожелавам и за повече години. Жив и здрав да ми е, направо си е съкровище.
Особено, ако няма на кого да го оставите. Винаги го водим с нас, където не може с куче, и ние не сме там. Имахме приятели и познати, които не понасят кучета, разредихме гоститата с тях. Ежедневните разходки са задължителни, няма студ, няма пек, няма спи ми се, не ми се излиза и т.н. Храненето, ако не му понесат гранули, при нас се получи, готви се, от там следва снабдяване с продукти, време, миене, приготвяне на порции и т.н. Ако се поболее,  и аз се поболявам с него, слава богу, много рядко ми го е причинявал, здравеняче ми е като цяло. Но все пак прави някаква лятна алергия, не стана ясно от треви ли е, слънце, горещина или друго. Проявява се със сърбежи, свикнах вече, някак ги преодоляваме - мажа с разни подтискащи сърбежите средства, не химии, билки, домашни разтвори, крем Здраве и така. През зимата всичко е ок. Ако не сте влизали вече, погледнете тоя форум, има полезна информация в него, въпреки че самият той замря, за мое огромно съжаление. И успех, каквото и да решите! 

Много благодаря на всички за съветите ...  labrex направо се разтопих като четох поста ти. И знаеш ли все повече почвам да си мисля, че точно лабрадор ще си вземем ... защото винаги съм обичала в живота ми да има по малко лудост и усмивки ... и по всичко звучи, че едно такова сладурче може добре да се впише ....  Сега ще потърся за лицензирани развъдници и ще се посъветвам и с тях ... А и трябва да проверим дали приятелят ми няма да е алергичен към породата, че се оказа алергичен към котката на нашите

Мнението на Mamma се припокрива на 101% с моето.
Няма такива сладури, толкова обичащи хората, наистина са си Човеци.
Нашата дунда я взехме за компанията на сина ми, който имаше в този етап от живота си проблеми с развитието. Невероятна гледка са двамата, него от други кучета го е шубе, особено от дребните породи , нашата само дето не я язди. Много мила гледка са ми, момче с куче , и аз като я видя след работа, всичко ми минава.
Иначе и в двора успява да прави невероятни пакости.. копае дупки, тъпче цветя, влачи клечки, камъни и боклуци.. не толкова от липса на компания, защото без човек не е оставала, просто са си вечни кутрета, по душа. И при тях, както при хората са характери различни, може да случите на по - спокойно и уравновесено животинче... след 4-5 години.
Изискват грижи, като за малко дете, но особено за деца са прекрасни животни. Това мога да обобщя, за последно.

Направих запитване до два развъдника, които намерих чрез сайтът на Българският Национален Клуб Лабрадор-Ритрийвър ... При едните малките са родени края на февруари и са мъжки ... искат ми 1100лв ... при другите ще се родят края на тази седмица ... и ми обявиха цена между 600 и 800лв ... Та се чудех как е възможна такава разлика в цените? И от двете места ми предоставят едни и същи услуги от към документи, чипове, ваксини, изследвания, родословия и прочие ... От къде обаче идва разликата?! 

Споделям и аз, че и у дома подскача едно такова черно вече 14 години.
Подвижна боклукчийска кофа-поглъща всичко що лети, пълзи или се търкаля.
В градината-рови дупки(кое куче не го прави)
Страхотно дружелюбна към големи и малки човеци.
Гонят се котки, кучета и хвъркати-нещо от рода " моята ограда, моята улица, моя територия"
Скубането е само при смяна на козина. Храната е много важен фактор.
Лакома-в състояние е да яде цял ден.
Обучена е от мен да разпознава заповед, подаден само с ръка.
Не викам, не и говоря когато сме на разходка. Следи само движението на ръката ми.
Не се изхожда в двора. Чака да я изведем на разходка.
Като беше младо куче бягаше(прескачаше оградата). Беше се научула от нощните си разгодки да ми носи "армагани".
Да се разбира-пълни торби с боклуци, които разопаковаше в градината.
Уникална памет!
И за минута не съм съжалила, че я имам!
Взаимна любов от първия момент до сега, вече 14 години.
----------
Всичко е въпрос на обучение.
Да се квалифицира като порода куче което прави "така" или пък "така" е погрешно.

Хайде и аз да се включа като горда/или луда/  стопанка на 7 месечен пясъчен лабрадор.
Дълго се чудехме какво да бъде - трето дете или куче .  Е-е-е...Няма голяма разлика
Но тоя път заминаха част от мебелите, кабелите, дивана, ъглите на стените, голямото количество скъсани панталони и блузи, храстите в градината...И планината от чехли...а гълтането на чорапи
Но все пак, няма по-голяма  радост от тая