Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 616
Аз пиша повече в съседния форум, защото моето дете е осиновено, но по съвет на някой момичета се премествам тук. Защото сама осинових детенцето си и то няма баща, осиновител. Синът ми е на 3 г и 2м. Аз съм на 44 г. Защо толкова късно?- защото трябва финансова независимост, за да си го позволиш. А после почаках докато ми дойде реда за осиновяване.. и така. Можех да имам свое дете, но нямаше до мен мъж, който да иска същото. А аз исках да бъда майка и реших, че  да си осиновя. Знаех, че ще има проблеми.
Но желанието беше по-силно. Щастлива съм, че стигнах дотук, че гледам как расте пред очите ми моят син и все повече заприличва на мен. Той е много чувствителен, сензитивен, забавен, емоционален. Благодарна съм на Бога и на съдбата, че го имам. Нито за миг не съжалявам, че не родих свое дете. Това дете е моето.

Мисля си за момента в който трябва да му обесня - защо няма баща? Къде е баща му?Дори не подозирам, какви въпроси ще ми зададе . Може ли някоя от вас да ми помогне със съветите си, а може би с опита си в подобна ситуация?   Не искам да предотвратя проблема, просто искам да чуя вашето мнение и така да се подготвя по-добре за него.



« Последна редакция: пн, 20 фев 2006, 20:12 от darena »
Цитирай

софия

Мнения: 583
дарена, поздравления!познавам твоята история от съседния форум.това е страхотно!да ти е живо и здраво момченцето и много да те радва!що се отнася до това какво и как да обясним, аз също си задавам този въпрос и  все още нямам идея.струва ми се,че за повечето майки тук не е дошъл момента за това-имам предвид,че дечицата са много малки още.но все пак всяко мнение дори да не е от гледна точка на опита ще е от полза,затова и аз ще следя темата с интерес.                         
Цитирай


Мнения: 1 023
Това дете е моето.

Мисля си за момента в който трябва да му обесня - защо няма баща? Къде е баща му?Дори не подозирам, какви въпроси ще ми зададе . Може ли някоя от вас да ми помогне със съветите си, а може би с опита си в подобна ситуация?   Не искам да предотвратя проблема, просто искам да чуя вашето мнение и така да се подготвя по-добре за него.

все си мисля, че е по добре да се почне от познато - или не защо няма, а защо има, това което има.
или най-голямата и основателна причина, че точно ТО е било избрано да бъде обичано.
че точно то, е детето, което винаги си искала.
че баща има всеки, но не всеки има татко - ако щеш игра на думи, но при тях помага - можеш да разграничиш съдържанието в ежедневието.
че всеки има право да бъде щастлив и да има избор да бъде ли с някой или не и че ти си избрала да имаш щастие заедно с него.
да имате празници, специални дни, специални палачинки, специални думи за поздрав, специален жест за довиждане.
децата обичат да са специални. и не само те.
и специални за един е по-важно за тях, от бреме или досада за двама.
може и още по темата, но сега съм уморена.

милк - пожелава още и още смелост и сила и да не те напускат  Smile
Цитирай


Мнения: 2 868
Наистина е рано за повечето от нас... но истината е винаги добро начало... четох какво си написала в съседния форум по повод казването на едно дете,че е осиновено и мисля, че не ние на теб, а ти на нас можеш да си ни полезна:))) там са и отговорите на твоите въпроси...Според мен третата година е чудесно време да се водят такива разговори, пък и децата са такъв разкош- току виж той сам си отговорил на твоите въпроси:)))
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
знаеш ли, сетих се още нещо - винаги му казвай, че той е бил товлокав специален, че ти не си искала да родиш, а си избрала него!!!! Това ще го прави най-невероятния! защото наистина това се среща рядко! и аз съм мислила, че да родя и осиновя е хубаво... но когато исках бебе щото ми се виждаше, че на 29г вече остарявам - и за миг не съм се сетила да осиновя...

за казването - и тук ще кажа на майчетата - винаги има много хубави неща дори в една трудна ситуация - и ако извлечеш тях и ги покажеш тях на детето... няма да му спестиш цялото разочарование, но ще му дадеш сили! Покажете красивото в ситуацията - т.е. ТЯХ самите - че всичко е било заради тях, че те са толкова важни, че пак бихте минали през трудностите, че не е важон дали еди коя си баба счита, че това е грешка - а че вас не ви интересува нищо др освен децата ви! този начин да ги направите специални и неповторими и в собствените им очи, да направите недостатъка - предимство - мисля, че той ще помогне!
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Може би зависи как ще подходиш. Може би един ден ще сеналожи да обясняваш защо майка му го е оставила, не само защо баща няма. Но имаш и предимство - ти съзнателно си го избрала. И наистина това го прави специален. По принцип казват че родителите и децата си не можеш да избереш, но ти си го направила.
Възползвай се от предимствата в ситуацията.
И много щастие Smile
Цитирай


Мнения: 1 616
Lolibon, Milk, Jaly, Catnadeen, Stun, момичета благодаря ви.

Наистина има полза - ето вече се оформиха две прекрасни идеи -1. На Milk- да бъде специален - специални наши жестове, поздрави, дни, наши празници и дори палачинки - много ми хареса 2. на Catnadeen, че трябва да му казвам ,че е бил толкова специален, че не съм искала да родя, а съм избрала него . И stun казва същото.

Едно преживява детето от факта, че е осиновено, а друго от факта че е без един родител. Аз отсега чувствам, че на него му липсва мъж, баща. Ако някой мъж му каже нещо по-строго той го преживява много тежко.  Един мой приятел, много го обичаше, но той замина за работи в чужбина. Много страда за него.
Ето тук вие имате опит. как се преодолява това? какво се прави? какво мога да очаквам?
« Последна редакция: вт, 21 фев 2006, 18:50 от darena »
Цитирай

София- павлово

Мнения: 2 597
darena това ти прави чест,  bouquet   да осиновиш и отгледаш чуждо дете е много трудно, щом си го направила значи си много силна жена и съм убедена че ще се справиш с всички неудобни въпроси като му дойде времето, любовта с която го даряваш ще ти помогне да му обясниш всичко, голяма  Hug и успех.
Цитирай


Мнения: 1 616
Rut, благодаря  и на теб!

Наистина не съм очаквала такова топло посрещане във вашия форум, толкова подкрепа.  Hug
Цитирай
Bravo Darena, ti si majka geroinia i moje6 samo da si gorda ot tova.
Az sam na 40 god i o4akvam purvata si rojba prez jyli mesec. I az taka,
imah vruzka s 4ovek, kojto 3 god krie6e ot men, 4e ne moje da ima deca, vupreki 4e znae6e moia kopnej za dete. Sled tova po4ina majka mi, 4iato zaguba prejiviah mnogo tejko. No iavno sled kato otmina stresa si dojde vremeto i za moeto beb4e, koeto nosia i koeto 6te si otgledam sama. Taka, 4e s Bog napred.
Цитирай


Мнения: 1 812
Дарена,винаги съм се възхищавала на жени като теб!Не мога да ти дам моя съвет ,относно питането ти,просто защото не съм се замисляла сериозно над това .Само искам да ти пожеля само щастливи мигове с детенсе, а ти да си все така силна жена с голямо сърце!  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 616
Благодаря отново! Ще ви кажа как възприемам тези мили думи. Първо ме е страх, да не би да се изложа нещо и да не ги заслужа и второ си мисля, че Браво! и майка героиня, са думи, които един ден, като порастне синът ми (  с Божията помощ) и се види резултатът от моето майчинство- тогава ще се призная за  героиня. Сега всички сме майки кандидат-героини. Знаете ли, чувала съм за майки с много по-трудна съдба...
даллинда и моята майка почина - половин година след като аз станах майка. Радвам се, че ще си имаш дете и че си имала шанса да осъществиш копнежа си! Някак ми се иска да разбера, когато станеш майка, но влизам по-рядко тук. Здраве и Бог да е с теб!
Цитирай
Здравей Дарена!
Момичетата, които са писали до тук са казали много и то неща който мисла, че са в сила и в настоящия момент - ти и сега си майка героиня. Защото сама и съвсем съзнателно си избралатози пат - докато някой от мамите са били изоставени или принудени от неуриентиранитеси половинки да вземат решението да останат сами.
Та по темата може много да се говори и да ти се възхищаваме за смелостта, а на мен ми се иска само да споделя моето мнение по въпроса - кога и какво да им се казва на нашите мили дечица. Винаги съм си мислила, че едно дете трябва да знае истината - колкото и страшна да ни се вижда на нас възрастните, защото винаги се намира някоя злобна душица, която в даден момент решава да пусне отровата и ако дечко вече е подготвен - т.е. знае и му е обяснено с думи прости и нежни то детенце няма да изживее травма от казаното, а просто ще уведоми въпросната "доброжелателка", че е запознат по въпроса, няма да изпадне в шок, че човека, който е смятало за най - близък до момента му е спестил такава важна истина.
Успех и пожелания да отгледаш един пълноценен и силин мъж, че нещо в днешни дни мнооого рядко се срещат!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.