Страх от непознатото при 3-4-годишно дете

  • 3 011
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 931
Здравейте,

Имам следното питане. Големият ми син скоро ще навърши 4 години, нормално любознателно дете. От известно време насам обаче е целият изтъкан от страхове - от мухи, от паяци, от кучета, от коли по улицата, от какво ли не. Има една играчка саксофон, от която го е страх, ако свири (иначе си играе с нея). Ако отиваме някъде, където не му е познато, все мрънка и не иска да ходи.Ходи по принцип на забавачка и на разни допълващи занимания покрай мен (не ходи на градина), но изобщо не иска да ходи, с мъка го оставям. Знам, че всяко дете си има особеностите и страховете, но почнах да се чудя нормална ли е тази страхливост. Как са вашите деца в това отношение?

Последна редакция: чт, 08 май 2014, 15:13 от Редактор*

# 1
  • Мнения: 11 566
Мухи и паяци. Не е точно страх, но като види в нас ме кара да ги убивам. Сега имаме едни огромни комари отвън и казва, че го е страх че ще счупят прозореца и ще ни вземат.
От колите се пази, не че го е страх. Като се зададе кола заставаме мирно и чакаме да отмине.
Тротинетката му е със звук, но докато го включа, ревва и трябва да се изключи.
В непознати къщи не иска да влиза. И ако сме тръгнали някъде, ако реве като заклан се прибираме.
Хм, не се бях замисляла, че може да е признак на нещо. Едва ли. Сега опознават света и е съвсем нормално.
Аз от вчера за друго съм в шах. Играе си с една играчка куче и му казва- Чао, ти вече си умрял. Откъде е чул и запомнил умрял, идея си нямам.

# 2
  • Мнения: 5 513
Не е имал страхове.Беше се пооплашил покрай моторите на баща си ,но отмина.На принципа колкото по шумно
толкова по весело.Сега си има криви моменти,но страх не.Никога с нищо не е плашен.
Поговори с детето.На 3-4 говорят и обясняват добре.Мисля,че причината е друга.
За мен е нормално дете да има страхове,но от коли,мухи, звуци на игрчки и неща които чува от бебе
и са нормален звуков фон на ежедневието ми се вижда много.
Дори и от 2 неща да го е страх ,ако пречат на ежедневието на детето и то е несигурно трябва да се
обърне внимание.
Може да избягваш площадки с много деца и люлки,защото го е страх,но това не решава проблема.

# 3
  • Мнения: 931
Не избягвам нищо, от което страхът му не е основателен. Но го насилвам. Насилвам го да отидем на театър, или пък до морето, или пък да влезем в църква, или пък да влезе в час. После вече се отпуска и му е приятно, но за всяко нещо се почват тонове обяснения и опити да си измисли причини да не тръгне или да не направи нещата.
По едно време имаше направо ужас от кучета, след като няколко ни бяха наобиколили да се бият едно с друго, а аз бях сама с него и бременна в девети месец и не можех да го вдигна. Това като че ли поотшумя, но все още се отнася почтително с кучетата, че покрай тях и с другите животни (а като по-малък ходеше сам да гали животни, по-високи от него).

d.h. Това за Чао, ти вече си умрял, го е чул от някъде и му е направило впечатление. Моят така чу едно дее веднъж да казва на баба си "Ще те убия", само един единствен път и после половин година го повтаряше...

# 4
  • Мнения: 2 562
И моята се страхува от мухи,паяци.Види ли ги,кара ме да ги перна с мухоловката.Допреди година беше ужасно страхлива.Ревеше от силни шумове,трепереше от страх като е тъмно.Всичко я плашеше.Сега остана страха от насекомите.Ще следя темата с интерес!

# 5
  • Мнения: 15 379
Страхуваше се от кучета, особено големи. Постепенно този страх отмина, но все още предпочита мънички кученца, пред големи.
Страхуваше се от котаракът ни, сега не спира да го мачка.
Страховете обикновено са етапни и се израстват с времето.

# 6
  • Мнения: 1 136
А ти показваш ли страх към мухи и паяци, децата обикновено приемат страховете на родителите.

# 7
  • Мнения: 2 352
На 3 годинки такива чутовни страхове си измисляше, че да се чуди човек как е възможно. Имаше и обективни - животни и високи шумове, но да имаш страх от някаква "фотоапаратна брава", от обелена стена и от още няколко подобни неща ... В чудо се бях видяла.

# 8
  • Мнения: 1 040
Аз съм била такова дете - плахо, недоверчиво и с разни страхове. Добре, че моите деца
изобщо не приличат на мен в това отношение. На детето му липсва увереност, смелост, но ще се промени
с времето.

# 9
  • Мнения: 931
А ти показваш ли страх към мухи и паяци, децата обикновено приемат страховете на родителите.

Не,изобщо. Даже заради него дори и да изпитвам известен страх от нещо (предимно кучета), се правя, че не ме е страх изобщо, а от другите неща наистина не ме е страх. По-скоро си прави някаква игра, в която си сътворява страхове, но после пък съвсем реално се страхува от тях.

На 3 годинки такива чутовни страхове си измисляше, че да се чуди човек как е възможно. Имаше и обективни - животни и високи шумове, но да имаш страх от някаква "фотоапаратна брава", от обелена стена и от още няколко подобни неща ... В чудо се бях видяла.

Това ми звучи точно като нашите. Мине се не мине и си решава да си набележи нещо да го е страх от него. Последно се впечатли, че татко му поправи една чешма, но не разбра много добре къде точно е проблемът и сега само обяснява, че "чешмата е развалена, няма канал". По този случай почва да си набелязва определени чешми, че са развалени (по негово усмотрение) и да не иска да си мие ръцете там  ooooh!

Ами сега, премина ли този период при вас?

# 10
  • Мнения: 177
И моята щерка е доста страхлива- мухите и паяците едно на ръка. Страх я е да отиде сама до тоалетната, страх я е от тъмното, все ме кара да проверявам дали е заключена вратата. Като беше по-малка се страхуваше и от някои хора- само да я погледнат и започваше истеричен рев, израсна го, след това дори поздравяваше и се усмихваше и на случайни хора по улицата.
Силно се надявам и сегашните и страхове да са само период, който ще отмине.

# 11
  • Мнения: 2 352
Преминаха, да. Бяха период.
Не обаче като да не се появяват други, но поне не са такива трудно разбираеми от възрастните.
Детските представи за реалността са различни от нашите.  Peace

# 12
  • София
  • Мнения: 366
Нормални са страховете от непознатото. С времето и натрупването на опит отшумяват. Говорете, че няма защо да се плаши, като игра въвеждайте "страшните" неща. Simple Smile

# 13
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
Имахме страхове от какво ли не. Страхуваха се от шума на прахосмукачката, от ятото мушици летящи над пързалката (страх да се пуснат по нея), от мравки, от кучета и котки. Страха от мушиците го преодоляхме като ги държах за ръка пускайки се по пързалката няколко пъти, дадох им да разгледат прахосмукачката, да нахранят с трохички мравките, показах им как да галят куче и коте. Всичко това с цел да опознаят това от което се страхуват и да видят че това хич не е страшно. Тези страхове отшумяха до около 3 годишна възраст.

# 14
  • София
  • Мнения: 366
Имахме страхове от какво ли не. Страхуваха се от шума на прахосмукачката, от ятото мушици летящи над пързалката (страх да се пуснат по нея), от мравки, от кучета и котки. Страха от мушиците го преодоляхме като ги държах за ръка пускайки се по пързалката няколко пъти, дадох им да разгледат прахосмукачката, да нахранят с трохички мравките, показах им как да галят куче и коте. Всичко това с цел да опознаят това от което се страхуват и да видят че това хич не е страшно. Тези страхове отшумяха до около 3 годишна възраст.

Много адекватно поведение! Simple Smile Така трябва.

Общи условия

Активация на акаунт