Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 1 322
Моите грешки, моите глупави постъпки, моите недостатъци, чертите от характера, които не си харесвам.... или пък същите такива, но придошли от татето... Не зная, може да ви звучи много объркано, но понякога се случва така, че изпадам в луда паника или потрес или както искате там го наречете,  от някоя постъпка на някоя от дъщерите ми и то не заради друго ами просто поради факта, че като малка и аз така съм правила и съм страдала след това... Знам, постоянно си повтарям, че въобще не трябва да си мисля такива работи и въпреки това...ами мисля си ги! Особенно голямата. За момента тя ме хвърля в тъча - може би защото вече започва да се осъзнава по ярко като личност, може би и " трудната" възраст чука на вратата(не че има лесна) .
Не знам доколко разбрахте какво имам впредвид.... доста съм объркана  Embarassed
На вас случват ли ви се подобни неща? Виждате ли в постъпките на децата си своите собственни грешки и паникьосвате ли се от това? И какво правите в такива случаи?
Цитирай

София

Мнения: 29 935
Няма начиндецата да не приличат на нас. За сега моята ме копира в мимиките.
По характер по скоро прилича на баща си като малък. С мама се чуваме само и единствено по телефона, но преди време само това ми повтаряше "много я глезите, лигавите, ти не беше такава".
Не е някое прекалено разглезено дете, но пък приятелите ли ми са на друго мнение. То най-вероятно за това трябва да потърся вината у нас.

Не знам дали ще е удачно да поговориш директно с нея и какъв ще е резултата... да речем "не харесвам в себе си еди кое си, поради тази и тази причина".
Цитирай

Враца

Мнения: 862
Не се притеснявай!Сега имитират ,но много скоро(пубертета вече чука) ще се изградят като индивидуални личности.И нашата кака (сега е на 15 год. и половина)беше същата.Но сега е различна.Със собствено мнение и такъв характер smile3511Никаго не се предава.Сега те все  още са си деца.Знаеш , че за всяко момиченце идола му е неговата майка,така ,че просто няма начин да не вземе нейните  черти.Споко! newsm10
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
А защо очакваме нашите деца да са идеални? Аз не съм, виждам че и дъщеря ми не е.
Тя е още малка, по-малка от твоите, но от сега виждам някои черти, които ще й създават проблеми в бъдеще - бавна е, честолюбива е, лесно се предава. И да, някои са и мои недостатъци. Всъщност аз се радвам, че прилича на мен, че реагира с моите реакции, защото я разбирам добре и знам как аз да й отговоря, така че да се почувства добре. Освен това, ти имаш опита как си преборила твоите слабости, можеш да анализираш защо си страдала, когато си направила нещо. Все неща, които тя още не може. Твоят опит им е безценен.
Поздрав от мен:
...
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост?
След мене защо не върви?
Отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви…
Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти?
Дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл…почти?



АнМари, и на мен приятелите ми повтарят, че много я глезя. Хем не съм съгласна, хем подозирам, че едва ли повредата ще е в техните телевизори.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 В моята щерка за съжаление виждам повече черти от характера на мъжа ми (които не харесвам) - много лесно се сърди и е много капризна(с това напълно копира баща си). Много ми е трудно да намеря винаги адекватното поведение от моя страна. Мислех си, че ако прилича повече на мен ще ми е по-лесно, знам ли...
...
АнМари, и на мен приятелите ми повтарят, че много я глезя. Хем не съм съгласна, хем подозирам, че едва ли повредата ще е в техните телевизори.

  И аз съм в същата дилема - хем на моменти виждам, че е глезена, хем не ми е приятно като ми казват, че я глезим, хем пък се успокоявам, че виждам много деца които са направо в пъти по-глезени от моята щерка и родителите са им спокойни.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Мдааааааа, виждам и в 2-мата мои и на баща им черти и в поведението и в здравето и в психиката. Ми нормално е - нали ние сме ги сътворили. Аз също приличам на нашите... Flutter

Ще има сблъсък на характерите след време...предусещам го. За сега само имаме кризи - къде по-малки, къде по-големи, но се справяме. Обаче пубертета ни чака... ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 1 350
В моята щерка за съжаление виждам повече черти от характера на мъжа ми (които не харесвам) - много лесно се сърди и е много капризна(с това напълно копира баща си). Много ми е трудно да намеря винаги адекватното поведение от моя страна. Мислех си, че ако прилича повече на мен ще ми е по-лесно, знам ли...
И мойта щерка е копие на баща си. Добре че малкия си прилича на мен, та се самоуспокоявам.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Моите са двама, та затова сме си ги "поделили" Laughing. В големия ми син току открия себе си, в малкия - баща му. Но пък и двамата с мъжа ми сме разсъждавали върху слабите ни места, и си мисля, че можем да дадем ценна помощ. Не отричам генетичната наследственост, но не съм привърженик на примирението пред диктатурата на гените: т.е. майка и баща ми са така, значи и аз съм така, значи дай да скръстим ръце. Колко беше влиянието на гените върху нас? 1%? Или по-малко?
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Като гледам Симона, все едно чувам разказите на майка ми каква съм била аз.

Немога да променя нищо....а незнам дали и искам... newsm78..просто това си е друг характер, въпреки, че виждам себе си за много неща.

Единственно с ината незнам как ще се борим, защото и аз съм мнооого голям инат Mr. Green
Цитирай


Мнения: 1 322
Благодаря за отговорите, момичета. Както виждам- всяка от вас понякога си е задавала въпросите, които ме мъчат в последно време. Ясно ми е,че ще си е така- няма да се метнат на гората,я?! Повече се ядосвам, когато не искат и да ме чуят дори- обяснявам аз- да, и аз така бях като бях като теб, да и аз така си мислех, но - ефекта е нулев. Знае си нейното и това си е! И като знам, че понякога и аз съм била такава, като знам, че колкото пъти не съм се вслувшвала в съветите на нашите толкова пъти съм страдала след това.... Знам ли?! Може би това си е войната на поколенията! По принцип съм много либерална, старая се да си говоря с тях като с мои приятелки, но ....толкова е трудно понякога хем да си приятелка, хем да го предпазиш от беди..... ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 29 935
Да, така е, кръгът на живота е един и същ.
Доста пъти мама ми е казвала "мъчно ми е, че повтаряш моите грешки" и т.н.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.