Депресията

  • 130 614
  • 406
  •   1
Отговори
  • Мнения: 233
Здравейте, предварително се извинявам ако съм дублирала подобна тема, но не я открих тук. Поводът да споделя е, че се чувствам зле! Плача постоянно, в главата ми минават всякакви тъжни и страшни мисли, повечето от които са свързани с отминали тежки събития в моя живот. Мъчно ми е и всяка тъжна новина ме прави още по-безсилна. Ако някой ме попита как се чувствам, без колебание ще му отговоря - мъка, огромна мъка! На моменти мисля, че ще се пръсна! Нямам с кого да споделя, за това реших да го напиша просто тук, да споделя с някой. Осъзнавам, че може би това е някаква форма на депресия, но нямам желание нищо да предприема! Съжалявам ако съм ви дотегнала, но благодаря, че прочетохте поста ми!

# 1
  • Близко съм
  • Мнения: 815
на какво се дължи това ? от кога си така? и обясняваш ли си го с нещо,стегни се до колкото виждам имаш две дечица не може така,заради тях направи усилия а и заради самата себе си не се предавай бори се разнообрази деня си, не мисли за лошо,ако ли не посети психолог отпусни се и поговори с него нищо сраммно и лошо няма затова е такъв,за да помага стискам ти палци и бъди по смела и упорита Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug

# 2
  • Мнения: 233
Благодаря ти за подкрепата! Отдавна се чувствам така, но преди плачех нощем или когато съм сама, за да не натоварвам хората около мен. Сега вече не издържам, осъзнавам състоянието си, но нямам желание да излизам, хората започнаха да ме изнервят. Бях страшно общителен и весел човек, но вече не се чувствам същата! Грижа се за децата, обичат ме и това ме прави още по-тъжна. Те не заслужават такава майка, знам! Бях много силен човек, учудващо силен за много хора, но...не издържах!

# 3
  • Мнения: 22 867
kalimbi1, вероятно всеки има своите депресивни моменти, важното е да не оставяш да се задълбочи това състояние. Аз се спасявам на принципа: "давещият се хваща за косата и се измъква сам". Разбира се не съвсем сама, но на мен лично ми помага общуването с приятели или просто познати. Трудно го правя, защото в тези моменти обикновено нищо не ми се иска и никого не искам да виждам, но като знам, че след това ще ми е по-добре, правя го, почти насила, но го правя. Разговори, разходки с тези хора страшно добре ми действат. Едно пътуване също може коренно да промени нещата. Другото, което ми помага, е моето хоби - приятно ми е да взема нещо строшено, дървено, разбира се, и да му дам втори живот. Счупен стол, шкафче, лавица, масичка.......В темата за старите мебели на шега се наричаме "клошарки", вземала съм потрошен стол, оставен до кофата за боклук и от него стана чудесен бял тапициран стол. Купувала съм мебелчета (дребни) от сайт за стари мебели, удоволствие ми е да ги подновявам. Но това е при мен, ти може би имаш все пак някакви други интереси, използвай ги. Просто се захвани с нещо, което считаш за смислено, което ще те доведе до удовлетворителен резултат, това променя и начна, по който се чувства човек. Разбира се, вероятно и психотерапевтите помагат, не съм имала контакт с такъв, не съм чувствала нужда, може би, но, ако смяташ за нужно, може да опиташ и с такъв специалист. Peace
Както и да е, пожелавам ти по-скоро да се отърсиш от негативните мисли, чувства и усещания. Пролет е навън, надявам се слънцето да прогони облаците, мрачното време и дъждовете да намалеят, не се предавай на черните мисли!    bouquet

Сега видях, че имаш два страхотни спасителни пояса - дечицата! Знам, че човек има нужда и от други неща, но те двечките пък имат огромна нужда от тебе, от спокойна и весела мама. Не се оставяй на това си състояние, щом си била силна, не може сега да си станала слаба, просто си се оставила на течението. Стягай се, колкото и тривиално да звучи, нещата рано или малко по-късно ще се подредят, ще си дойдат на мястото. Нали знаеш, всичко е един кръговрат, бяло и черно, лошо и добро, и това ще отмине. Peace

Последна редакция: нд, 18 май 2014, 14:00 от labrex

# 4
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
Ако искаш сподели за тежките моменти от живота ти, за които смяташ, че са провокирали това депресивно състояние. Говоренето за тях ще те облекчи. /Ако се притесняваш, че някой може да те разпознае, попромени някои идентифициращи детайли/.   

# 5
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
От личен опит - първо си пусни пълни кръвни и хормонални изследвания. При мен се оказа, че имам сериозни проблеми с функцията на щитовидната жлеза, които водят до депресивни състояния и мисли. Полезни са разходките сред прирората, екскурзии до непосещавани места, ангажирането с някаква дейност, която по принцип ти е интересна.

# 6
  • Мнения: 233
Благодаря на всички за съпричастността и съветите! Повечето от тях съм опитвала и сама да ги приложа, но когато изпаднеш в такова състояние е много трудно да осъществиш хубавите намерения на практика. Нямам много варианти за разходка, освен в кварталната градинка. Опитите на моя съпруг да отидем някъде приключват с ходенето по супермаркети за пазаруване и понякога на места, където има много хора, а това ме съсипва. Сама с децата няма как да отида по-далеч. Зная, че проблемът ми не е от вчера, но неглижирането му доведе до тук. Изследвания си правих точно поради тази причина и поради завишените килограми, но откриха само повишен инсулин, хиперинсулинемия. Много мога да споделя относно предполагаемите причини за положението, в което се намирам, но няма как да натоварвам с това когото и да било.

# 7
  • Мнения: X
Аз се боря с нещо подобно вече 1 година, въпреки,че при мен е повече страха какво се случва с мен и на мен ми бе казано,че моето е тревожност, но е съпътствано с такива моменти на подтиснатост и лоши мисли. Опитах с леки антидепресанти няколко месеца, докараха ми други неща, и ги спрях, сега се боря сама, без хапчета вече 3 м.Ако искаш направи една консултация с психиатър или психотерапевт, не е срамно.  Започни да приемаш хранителни добавки- при депресии, тревожности и много полезно да се приемат Омега-3  и магне Б6, можеш да си взимеш и жълт кантарион. Опитай сама да се справиш с това състояние, запиши се на някакъв спорт, дори и само да излизаш 3-4 пъти седмично да тичаш, някакъв лек крос пак би било от полза. Предполагам знаеш, че само ти и единствено ти, можеш да си помогнеш. Знам колко е трудно, изпитвам го почти всеки ден, но не е невъзможно. Ще ти кажа едно полезно упражнение, което е добре да се прави сутрин пред огледалото- примерно нещо от типа, че много се обичаш и ще направиш най-доброто на което си способна за себе си. Знам,че когато човек има лоши мисли е много трудно да се насили да мисли положително - но опитай, няма да ти навреди.

Казваш,че си била силен човек, и аз бях така преди да ме сполети тази гадост, и аз престанах да се усмихвам, сега се насилвам да се усмихвам, това трябва да направиш и ти, дори и насила,те усмивките след това сами ще си тръгнат, просто трябва да започнеш процеса на промяна.И сега си силна, но просто не го осъзнаваш- нали знаеш има едно клише, но важи с пълна сила за нас- Господ дава изпитания само на най-силните- на тези, за които знае, че ще се справят. Hug

# 8
  • Мнения: 233
Не мислех, че толкова хора ще откликнат толкова бързо на моя пост! Благодаря ви отново! Аз отдавна отлагах срещата при психиатър, но съм решила този път да потърся квалифицирана помощ. Ако някой знае добър специалист в тази област в Пловдив, моля, нека ми пише.

# 9
  • Мнения: 5
И аз се чувствам ужасно от 2 години ! Пия мента,глог и валериан - таблетки ! Уж се чувствам добре от тях, но колкото да не се треса от нерви ! Нямам представа как човек би могъл да се избави от това състояние - ужасно е просто ! Аз моят проблем си го знам - изпитвам ужас от точно определена болест, наистина съм ужасена ! Състоянието ми е хипохондрично от 2 години ! Отвратително е, а и последиците са много тежки - нарушено е качеството на живот, постоянна тревожност, нищо не ме радва и мислите ми се въртят единствено и само около проблема !
Не съм търсила помощ от специалист, не защото се срамувам, а защото не виждам как би могъл да ми помогне ! Положението ми е осъзнато от мен, наясно съм, че имам проблем, също и какво ми причинява това, но то е по-силно от мен ! Просто е ......ужас Sad Sad

# 10
  • На земята, която е всъщност звезда.
  • Мнения: 2 540
...
Не съм търсила помощ от специалист, не защото се срамувам, а защото не виждам как би могъл да ми помогне ! ...

Ще ти помогне като говориш пред него за болестта и страха си от нея. Първите няколко пъти ще се чувстваш много зле, но след това настъпва моментът на претръпването и намаляването на силата на емоциите и вече няма да чувстваш толкова силни страх и тревожност при споменаването на болестта. Но при различните хора "освобождаването" от проблема отнема различно време. 


За тревожност и неврози бих препоръчала йога /може и у дома, вече има толкова материали и клипове в нета/, чай от мента и маточина и хомеопатичното Седатиф. 

# 11
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
kalimbi1, депресията обикновено се дължи (ако няма конкретна причина за тъгата) на спад на серотонина и нарушена комуникация между няколко хормона в мозъка. Оправя се с антидепресанти (не са успокоителни и не успиват), но се пият поне 6 месеца, и не се спират дори след като вече ти е добре. Разбира се - това само под контрола на психиатър, по съответната схема на започване, пиене, намаляне на дозата и накрая спиране. Минала съм по този път. Успех!

# 12
  • Мнения: 56
Калимби, мила, дръж се за бога. Щом трябва потърси помощ, но не се предавай точно сега. Издържа толкова много изпитания и е нормално силата и вярата ти малко да са се поизхабили. Вдигни главата и смело напред.
Не знам дали ме помниш, но и през моята глава минаха прекалено много неща. От три години съм на ръба, връщам се към миналото, но продължавам напред. Приеми подкрепата на съпруга си и бъди силната майка на децата си, моля те.

# 13
  • Мнения: 5
...
Не съм търсила помощ от специалист, не защото се срамувам, а защото не виждам как би могъл да ми помогне ! ...

Ще ти помогне като говориш пред него за болестта и страха си от нея. Първите няколко пъти ще се чувстваш много зле, но след това настъпва моментът на претръпването и намаляването на силата на емоциите и вече няма да чувстваш толкова силни страх и тревожност при споменаването на болестта. Но при различните хора "освобождаването" от проблема отнема различно време. 


За тревожност и неврози бих препоръчала йога /може и у дома, вече има толкова материали и клипове в нета/, чай от мента и маточина и хомеопатичното Седатиф. 


Дано да си права !! Обмислям го много сериозно от едно известно време - посещението при специалист имам в предвид ! Инъче пия мента, глог и валериан на таблетки - няма кой знае какъв ефект ! Sad

# 14
  • Мнения: 233
Кики, разбира се, че те помня, мила! Знам и твоята история и си спомням подкрепата ти! Държа се, да, но...понякога емоциите са по-силни и неконтролируеми! Потърсих специалист по този повод и ми назначиха лечение с антидепресанти - Есциталопрам и Оланзапин. Второто лекарство още първия път не понесох. С първото - имам главоболие, вдигам температура... Психиатърът каза, че това е подготвителна терапия, не знам. Много съм объркана вече, нямам желание да пия лекарства и нямам идея какво още ми предстои!

Общи условия

Активация на акаунт