Смешни случки от казармата...

Тази тема никога не хваща ръжда.
Колкото и дълго да е продължила казармата в живота на един мъж, то цял живот не му стига да разправя истории за нея.    
Но няма лошо, като антипод на истории за бременност и малки бебета, мястото на тази тема е напълно оправдано.

Друга такава тема е тази за свекървите... винаги има какво да се разкаже .

Абе набира скорост и една тема за тъщите, така че ... всеки си има попрището.
Общо взето - това е нашето бъдеще  

Ето ви едно попълнение към темата, което ми изпрати моя мъж току-що:
http://forum.all.bg/showflat.php?Cat=&Board=humor&Number … 5&o=&vc=1

Аз мога да ви разкажа една случка на мъжа ми като курсант. Много й се смях, но не знам дали ще мога да я предам така смешно. Имали във военното в Шумен един майор Райковски, дето му викали Райко Гипса, защото много се "гипсирал". И веднъж един старшина пратил някакъв войник да донесе гипс. Когато войникът го питал откъде да го вземе, онзи на майтап му казал да отиде при Гипса, и този го приел насериозно. А Гипса точно тогава изнасял лекция на взвода на мъжа ми. И както си стоят в стаята, влязъл курсантът и питал Гипса:
"Къде мога да намеря м-р Райковски?"
"Аз съм".
"Ами старшина еди-кой си ме прати при вас да ви поискам малко вар..."
Райковски, естествено, се ядосал: "Че аз да не съм отговорник за варта в училището!". А всички от взвода на мъжа ми се усетили каква е работата и се разхилили... Та такива...

Още една, дето мъжът ми разказа току-що. Пак се случила в шуменското ВВУАПВО. Един от колегите му имал някакви касетки с музика и друг му поискал някои от тях. Този първият му казал да вземе които си иска, само не и касетата на Слави Трифонов. Онзи пък взел, че прибрал точно нея (дали нарочно или не - не се знае). Тогава този първият се ядосал   и решил да изхвърли през прозореца шкафчето на другия. Вдигнал го, но му се видяло много тежко и се отказал, а вместо това грабнал дюшека от леглото заедно с чаршафите и одеялата на "крадеца" и ги изхвърлил през прозореца (от 4-тия етаж).    А в това време долу стоял един старшина и видял дюшека. Точно тогава пък един друг курсант от същата стая на 4-тия етаж щял да се уволнява и да сдава на този старшина всичките си там дюшеци и работи. И старшината помислил, че му ги връща по този начин. Видял освен това, че този, който ще ги сдава, наднича от прозореца да гледа сеира и му извикал: "Сега ще слезеш тук да си вземеш нещата, ще ги вдигнеш горе и после културно ще слезеш до склада да ми ги сдадеш".  Онзи му отвърнал: "Гледай си работата, те не са мои."  

Значи.. Реших аз да правя татуировки то от скука.. човек не знае ква глупост ще измисли.. естествено първата я направих на себе си.. мисля, че сте я виждали тук на форума..
а един мой приятел /който шравеше доста добри тату/ казваше: "Знаеш ли колко циганина _изхабих_" но аз реших себе си да изхабя..
Както и да е.. Имахме на заставата един редник МъТайкин /Абе така му викахме защото беше М.Т. - Мирослав Тодоров - ако не се лъжа/ Много свестно момче.. само дето беше полуграмотен.. расъл на село /някво русенско/ и така.. тъпичък си беше - ако си говорим честно, но не беше лош /само 3 пъти съм го бил - щото се опитваше да "чанчи" новобранци/
и един такъв.. як.. 120-тина кила.. с една ръка.. грамадна.. поне 45.. и беше единствения на заставата, който не беше "нашарен" от мен..
Разправям му:
- МъТайкин, дай ще ти нарпавя яко тату бе..
- Ъ... кво беше тва?..
- Абе татоировка..
- Тушировка ли бе.. Добре.. ама искам да е най-готината..
- Готово - викам.. и вадя каталог, който си бях рисувал...
- Искам нещо... по-така.. дето никой не го е имал..
- Например? - питам аз..
- Ъ... Нещо яко.. измисли ми нещо..

мислих аз.. и се сетих за една рокерска тату /а по него време никъв интернет.. абе.. къв интернет аз близо 8 месеца асфалт не бях виждал.. хващахме само турска телевизия../
Та.. един скелет с коса качен на един грамаден мотор..
Нарисувах аз... 2-3 проекта.. Той вика:

- Динееев.. ще ти дам да ме наплескаш, само ако гумите на мотора са "мишелин" и фара му е светнат....
- Готово, МъТайкин..

Наистина.. направих много добра тату.. може би най-добрата ми работа.. защото почти се бях уволнил /оставаха ми 10-тина дни/ а след това.. просто не ме влечеше да се занимавам с такива неща...
Гледам го 2-3 дни.. обаче.. Абе.. много готина.. чак да завидиш.. но от едната страна - където е косата композицията леко тежи, защото от другата няма нищо...
и викам:
- МъТайкин.. Ела тука, на батко гугутката.. Дай ти тауирам 2-3 прилепа, че композицията тежи...
- Ъ... кво па туй нещо бе?
и аз с химикала в ръка рисувам прилеп и му обяснявам:
- Това е единственият летящ бозайник, гризач, сляп но с префектен слух...
той видя картинката.. и вика:
- Хъхъхъ.. Ние у наше селУ на тия им викаме "КРЪВОПИЙЦИ"!!!

както и да е.. нарисувах с писалка два или три прилепа.. не ми хареса как стои.. и му казах.. че е по-добре да не пипам нищо...
не щеш ли на другия ден идва МъТайкин и вика:

- АБЕ.. Динев.. я ми "туширай" някой друг БОЗАЙНИК!...  


иначе.. ми писаха 5 дни арест - защото спорих, че Юрий Гагарин не е първият човек стъпил на Луната.. и даже той дори не я е приближавал.. па камо ли да стъпи.. ама тази история ще я дръжа за друг път

Дата: 6.01

На тази дата преди 7 години постъпих в родната казарма. Гр. Гоце Делчев, в поделението известно освен със "серийния си номер" още и като Черния батальон - наричан е така, защото навремето там са служели най-големите боклуци, престъпници и т.н. Вече не съществува въпросното поделение. Както и да е.
Всяка година на тази дата се сещам за това събитие в моя живот . Дългата до раменете коса трябваше да остане единствено във фотоалбумите. Събрах си багажчето и поех към неизвестното /гащи, чорапи, наполеонки, потници, тениски, ножчета за бръснене, одеколон, гребен, самобръсначка, якички, конци, игли и др. - всички неща трябваше да са възможно по-мизерни защото вероятността да ти ги откраднат беше голяма. Това от своя страна също спомагаше за покачване нивото на шока в новобранеца - довчера си ходил с маркови дрешки, маратончици, бръснел си се със Жилетче, едно, второ, трето... сега обаче трябваше да станеш част в импровизирани военни условия/. И с тая гола глава... едвам си махнах възглавницата от главата сутринта преди да тръгна.
Преспах в Банско вечерта срещу 6-и и на сутринта поех към поделението. Бяхме около 1000 новобранеца разпръснати на плаца, в очакване да ни бъдат раздадени дрешки /небезисвестните въшкарници, от които много мои "колеги" останаха без окосмяване по краката/ и кубинки. Взех си дрешки, но кубинките 43-и номер бяха свършили. Това беше добре дошло, защото докато се намерят обувки с моята номерация си щъках по маратончици, което си беше екстра.
Настаниха ни в спалното - всяка рота си имаше собствено спално - 101 човека в едно помещение. Един като се разболее и 95 % от останалите се тръшват с него. Бяхме стигнали дотам, че нощем не спяхме, защото всички имахме нечовешка магарешка кашлица.
Първата седмица основното, което правехме беше да шием. Якички, копчета, пагончета и други. Новобранецът трябва да е добре зашит отвсякъде, за да има перфектен външен вид. Ако пагонът примерно не е зашит, той се измачква, щръква... това е немислимо за един войник хахахах. Именно тогава се научих да шия. Никога не съм шил толкова много. От сутрин до вечер това правех. Старите късаха, ние започвахме наново, късаха, ние наново ... Чудех им се за какво го правят. Много бяха глупави горките. Задължаваха ни да слагаме дървена, жилава пръчица в шапката, за да е винаги добре изпъната.
Научихме доста песни По пътя към столовата, както и на връщане оттам винаги пеехме песни. Командата беше "Съъъъъс строева крачка и песен към столовата, хооооооодом, МАРШ !".
Тичахме, копаехме, строявахме се, циклехме паркет с начупени стъкла, оправяхме легла и ги подравнявахме с конец, готвехме, белехме картофи и лук, давахме наряди, стреляхме, мятахме гранати, напивахме се, напушвахме се, бягахме и ходехме в дискотеката ла лов за мацки, миришехме, имахме загрубяла кожа, черно под ноктите ... яко беше въпреки всичко... Малко ми липсва това време ... Шести януари 98-а ...

Мерси за вниманието

v kazarnate si e mizeria, moje li da ima interesni slu4ki ? tova sa mitove ...