Окръжна Болница Варна - тема 7

Здравейте, момичета, дойде и моя ред да ви разкажа за раждането ми в ОБ. Родих на 22.01  в 00.30ч, с избор на лекар - д-р Славчев, аз си се следя при него от години.
От 17-ти бях с 4 см разкритие и никакви болки и контракции, чаках всеки момент да се почне, но така и не се случваше нищо. По цял ден бяха на разходки в хубавото време и освен че вечер ме болеше таза тъй като бебето вече беше долу, други оплаквания нямах. На 21.01 - Деня на родилната помощ, се шегувах че трябва да стискам ако се случи днес, че не искам да вдигам доктора от маса....и разбира се точно това стана  В 22.30 както си гледах филм спокойно от дивана, усетих че нещо ми мокри на превръзката, все едно съм се изпуснала. Реши да се изкъпя за всеки случай да съм готова, но че не искам да раждам баш на банкета хаха Излезнах от банята и ме започнаха контракции на 2 мин. Нямаше за кога да чакам, обадих се на док, честитих му празника, извиних се че ще му разваля купона,но май ще раждам, каза веднага да тръгвам щом съм на 2 мин и че след малко идва и той. В 23.00 бях в болницата, посрещна ме доста усмихната и приятна акушерка, на която съм супер благодарна за грижите, прегледа ме и се обади на док че съм с 8 см разкритие. Сложи ме за запис на тонове, доктора дойде, контракциите станаха на минута...Пита ме искам ли обезболяващо,но аз отказах - търпя доста на болка. В 00.20 дойде първия напън, преместиха ме на магарето и на 3 или 4-тия напън се роди моята прекрасна втора принцеса - Никол, 3 250кг, 50 см. Супер доволна съм и от доктора, който не ме остави и за минута и от двете акушерки които бяха на смяна, съжалявам че не им знам имената, но паметта ми изневерява   Макар че бяха на смяна на празник и през ноща и двете бяха супер усмихнати, ведри и позитивни. Постоянно ме питаха как съм, донесоха ми марля с вода да се ободря, дадоха ми тел да се обадя и така. Нямах разкъсвания, затова нямаше и нужда от шиене. След 2 часа ме преместиха във въпросната Интензивна стая, тъй като нямаше места по другите стаи.
Като цяло за престоя ми там - доволна съм като за държавна болница и не съжалявам за избора си. На 23.01 изписаха няколко момичета и ме преместиха във 2-ра стая - ужасна стая - телевизора не работи, няма топла вода, банята се наводнява след всяко къпане, парното едва работеше, трябваше да си правя топли компреси на гърдите за които всеки път трябваше да се обличам и да ходя до общата баня заради топлата вода....Като цяло от докторите и акушерките нямам оплаквания, но от неонатологията има какво да се желае...голям зор е да ти дадат информация за бебето, взимат го, питаш защо, казват ще правим еди какво си, ама после някой да ти каже резултати - не. Супер възмутена съм и от това че майката с мен (първо дете) имаше проблеми с гърдите, каза на кой ли не, а никой не се отзова да и помогне, да и даде съвет, да и покаже как да се цеди и т.н. - казваха - ще трябва да се научиш да се цедиш, че иначе мастит - то си е за теб. Моето пък бебе го държаха гладно цял ден, защото видиш ли имам кърма, и доктора забранил да ми се носи добавка....наложи се да ходя да се моля няколко пъти докато склониха да ми дадат еднократно 10 мл АМ....Доволна съм от една младичка симпатична докторка, само тя преглеждаше бебенцата супер подробно и старателно и даваше пълна информация след това.
Слава Богу и двете бяхме добре, и ни изписаха след 3-тия ден - 25.01.  

Ако някой има въпроси ще се радвам да помогна, вече сме си в нас и съм на линия. Успех на всички и леко раждане!

P.S. Така и не опитах храната - просто нещата които се предлагаха бяха крайно неподходящи за кърмачки и родилки

Мами,имам един въпрос:мога ли да сменя наблюдаващия си лекар.Имам чувството,че нещо не е наред-получавам някакви болки....Трябва ли да взимам нещо от личната лекарка или ако го сменя ще трябва да си плащам всяка консултация?

Взема се направление от личен лекар, но ще кажеш, че е за смяна на провеждащия ти ЖК и с това направление отиваш при новия лекар. Аз така знам, но нека и друг се включи Надявам се повода за притеснение да е неоснователен. Лека бременност и здраво бебче покрай термин

Точно така е и мойта личната като ми даде направлението за ЖК ми каза че мога по всяко време да отида при нея за ново ако искам да сменя наблюдаващия лекар . Тези направления били неограничени.

Благодаря ви много за инфото!И аз се надявам всичко да е добре!

Здравейте мами, аз почнах да изпадам в дилема, дали с обща упойка да бъда или със спинална за секциото. Мъжа ми се опитва да ме убеди, че много трудно се излизало от общата упойка ... какво са вашите наблюдения...

dessiss, благодаря ти че сподели..... живи и здрави

Аз от това, което четох и питах съм се спряла на епидурална.

Аз не съм раждала все още но съм била два пъти под пълна упойка - едната операция беше над 3 часа, а за апандисита около 30-40 минути. При първата операция излизането беше ужасно - още го помня, но при апандисита нямах такъв проблем,защото времетраенето беше значително по малко, горе долу колкото е и секциото, ако няма проблеми  Леля ми ражда преди 4 години с пълна при секцио и си излезе съвсем нормално от упойката, имам и няколко приятелки родили също с пълна и никоя не се е оплаквала - според мен е до организъм и колко бързо ще направят самата операция 
За спиналната е много много важно колко е добър анестезиологът и дали ще ти я сложи правилно от първият път    Но и при нея има неразположение ... 
Отделно е това че ще ги чуваш и ще усещаш как ще бъркат в теб, без да те боли - една приятелка беше изпаднала в истерия, че се наложи да я приспиват за да я зашият 

Аз също ще раждам секцио.  Предпочетох с пълна упойка тъй като два  пъти преди са ми правили операции и съм била с такава, а излизането само втория път беше доста неприятно, но поне знам какво ме очаква.

И в какво се изразява неприятното излизане от общата  упойка?

Аз съм била един път под пълна упойка,излизането от нея си беше съвсем нормално,не съм се чувствала зле-при всеки е индивидуално.

При мен се изрази така : първото което си спомням беше, че сънувах че се лутам по един коридор и не мога да си намеря стаята, обаче го усещам все едно гледам филм на ужасите, усещам как заспивам , пак уж се събуждам и търся стаята   После вече си спомням че виждах майка ми , която беше при мен, затварях отварях очи, и се чувствах като блъсната от влак, гърлото ме болеше, почнах да повръщам, не можеш да станеш - бях замаяна    Абе все едно ти е много много лошо, вие ти се свят, гади ти се, отмаляла си - пълен парцал. Гърлото ми беше раздрано от интубацията - 2 седмици смуках разни плодови бонбонки за да ми мине . Но всичко това се нормализира за  няколко часа и като се изпикаеш няколко пъти и упойката изчезва съвсем  

При апендисита се разбудих още в операционната, помня как ме качваха на асансьора да ме закарат към стаята , нямах повръщане , само малко ме болеше главата, но пък болката от раната беше доста по голяма и не ми направи впечатление  

При всеки е индивидуално, но и зависи от това колко време си била под пълна упойка , както и колко добре са ти дозирали упойката 

За пълната упойка искам да споделя опита си на човек, който е излизал няколко пъти от такъв вид упойка по повод на други операции изключително важно е каква упойка ви се слага и дали е правилно дозирана. Ако анестезиологът си е свършил добре работата се събуждате като от сън и няма нищо неприятно.

Точно така е. Три пъти съм била под упойка, в три различни болници и излизането беше съвсем нормално - все едно се събуждам от сън, а третата (за която писах тук - при шиенето на епизиотомията) даже не я усетих. Явно упойката е била хубава.