Реших да пусна тази тема, тъй като минавам през доста драматичен период от живота си и ще се радвам да получа съвети и подкрепа от опитни мами.
Ето и накратко моята история - на 26 съм и имам сериозна връзка от 7 години. Обичам партньора си, както и той мен, но от година имаме проблем: моят часовник тиктака и искам да имам бебе, макар да не се чувствам 100% готова. Той, обаче не ме подкрепя, напротив - фиксирал се е в кариерата си, в разивитието на бизнеса си, защото иска да разполага с много пари, за да създаде семейство. И в момента можем преспокойно да гледаме дете, но той не ще и да чуе...това ме фрустрира страшно много и ставам нервна, раздразнителна, депресирана..от там се започват драми и скандали, като края е един и същ: аз решавам да си тръгна, събирам си багажа, отивам при родителите си и след кратка раздяла се събираме отново. Когато съм спокойна и не захващам болната тема за бебе и брак, всичко е по мед и масло, но просто мисълта, че си губя времето ме побърква и се въртя в затворен кръг.
Обичам го, но в същото време осъзнавам, че годините минават и нито един загубен ден няма да се върне назад. Тормозя него, а измъчвам и себе си страшно..та въпроса ми е - кога жената наистина е готова да има дете:
1. Когато надмогне егоизма си и приеме факта, че с раждането на бебето трябва да забрави за себе си и напълно да му се отдаде?
2. Или когато получава пълна подкрепа от партньора си, дори да не се чувства напълно готова да бъде майка?