Кога една жена разбира, че е готова да бъде майка?

  • 11 541
  • 117
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14
Здравейте, мили дами.

Реших да пусна тази тема, тъй като минавам през доста драматичен период от живота си и ще се радвам да получа съвети и подкрепа от опитни мами.  Grinning

Ето и накратко моята история - на 26 съм и имам сериозна връзка от 7 години. Обичам партньора си, както и той мен, но от година имаме проблем: моят часовник тиктака и искам да имам бебе, макар да не се чувствам 100% готова. Той, обаче не ме подкрепя, напротив - фиксирал се е в кариерата си, в разивитието на бизнеса си, защото иска да разполага с много пари, за да създаде семейство. И в  момента можем преспокойно да гледаме дете, но той не ще и да чуе...това ме фрустрира страшно много и ставам нервна, раздразнителна, депресирана..от там се започват драми и скандали, като края е един и същ: аз решавам да си тръгна, събирам си багажа, отивам при родителите си и след кратка раздяла се събираме отново. Когато съм спокойна и не захващам болната тема за бебе и брак, всичко е по мед и масло, но просто мисълта, че си губя времето ме побърква и се въртя в затворен кръг.

Обичам го, но в същото време осъзнавам, че годините минават и нито един загубен ден няма да се върне назад. Тормозя него, а измъчвам и себе си страшно..та въпроса ми е - кога жената наистина е готова да има дете:

1. Когато надмогне егоизма си и приеме факта, че с раждането на бебето трябва да забрави за себе си и напълно да му се отдаде?
2. Или когато получава пълна подкрепа от партньора си, дори да не се чувства напълно готова да бъде майка?

# 1
  • Мнения: 1 235
Аз никога не се почувствах "готова". Дори детето се появи в неудобен момент, така да се каже. Не че не е желано, напротив, просто в този момент бях най-малко готова. Но това, което мен ме подкрепи и ме накара да стана готова е мъжа до мен. След това и другите неща си дойдоха на мястото и към днешна дата смея да кажа, че бебче се появи в най-подходящия момент. Обаче без мъжа ми аз съм за никъде. Тези неща не могат да бъдат едностранни. Не зная какво да те посъветвам, не зная той дали някога ще поиска брак и деца, но е факт, че тези неща не стават насила и се изисква любов двустранно. Успех ти желая  Hug Hug Hug

# 2
  • Мнения: 1 517
Според мен трябва да поговориш с партньора си за неговите вждания и така да кажа срокове, все пак "да има много пари за в бъдеще" е доста неясно. След като знаеш плановете му ще си отговориш на въпроса "Ще го чакаш ли" или е време да погледнеш на друга посока, поради различия във вижданията ви. Надявам се да намериш най- правилното решение Hug
п.с. мисля, че подкрепата в ключов фактор, тъй че помисли дали ще я получаваш за напред  bouquet

# 3
  • Мнения: 14
Аз никога не се почувствах "готова". Дори детето се появи в неудобен момент, така да се каже. Не че не е желано, напротив, просто в този момент бях най-малко готова. Но това, което мен ме подкрепи и ме накара да стана готова е мъжа до мен. След това и другите неща си дойдоха на мястото и към днешна дата смея да кажа, че бебче се появи в най-подходящия момент. Обаче без мъжа ми аз съм за никъде. Тези неща не могат да бъдат едностранни. Не зная какво да те посъветвам, не зная той дали някога ще поиска брак и деца, но е факт, че тези неща не стават насила и се изисква любов двустранно. Успех ти желая  Hug Hug Hug

Благодаря за отговора, kle0patra. Хората са казали, че насила хубост не става.
 При  повечето ми познати децата се появяват, без да са планирани в среда на 100% финансова сигурност и точно това ме тормози..той уж иска брак и деца, но след неопределен брой месеци и години. Лошото е, че това с парите и бизнеса ми се струва само оправдание, за да избегне отговорност. А на всичкото отгоре обвинява мен, че съм твърде голяма перфекционистка, че искам да контролирам всичко..явно аз не съм достатъчно убедителна, знам ли..

# 4
  • Мнения: 25 400
Какъв часовник на 26 години?  Crazy
Да, тази възраст е идеална да станеш майка, още повече, че имаш стабилна връзка и явно си готова за бебе, но чак пък часовник? Ами ако приятелят ти се съгласи, но бебето не стане първия, втория, третия месец, какво ще правиш? А ако не стане няколко години поред?
Я дай по-спокойно. Не го притискай, може би натискаш прекалено силно и човекът се  дърпа инстинктивно, което е нормално. И мен да ме натискат, и аз ще се дърпам, колкото и да желая даденото нещо.
Поспри малко, помисли, подготви го полека - со кротце, со благо, по женски, а пък ако не подейства, чак тогава с малко кьотек.
Успех!  Simple Smile

# 5
  • Мнения: 10 993
според мен си много млада, в смисъл имаш още много биологично време пред себе си. Не се притеснявай чак толкова, че губиш време, но все пак около 30 години човек трябва да се замисли. Не се фурстрирай чак толкова върху тази тема. И аз бих те посъветвала да я караш по-спокойно. От друга страна е важно човек да има пари, но не количката от примерно 1 000 лв. ще гледа бебето. Трябва и двамата партньори да са готови за това. И аз мисля че парите са само извинение, по-скоро на партньора му се живее, което е разбираемо. Но ти колкото повече натискаш той толкова повече ще се дърпа, ако си по-спокойна може би сам ще вземе решение.

# 6
  • Мнения: 2 140
За мен подкрепата на мъжа е съществена. Аз често се питам готова ли съм да бъда майка, какво ме чака, как ще се промени животът ми и без да имам 100 % готовност и подкрепа на мъжа ми не бих предприела тази крачка. А и е ужасно да ти натрапят такива важни решения. Най-добре си поговорете и прецени дали неговите настройки отговарят на твоята възможност за изчакване. И гледай да се успокоиш защото бебето не винаги се получава по-лесния начин.  Peace

# 7
  • Мнения: 4 723
Аз ще отвърна на въпроса ти с въпрос: Защо смяташ, че ставайки майка, трябва да забравиш за себе си и напълно да се отдадеш на детето си?

Аз лично, въпреки че сама си гледам детето и определено не разполагам с излишно време, се стремя да не забравям за себе си. Първо, ако ти не се погрижиш за себе си, никой друг няма да го направи. Второ, децата не обичат мърляви майки, които не се грижат за себе си, така че ще отдавайки се напълно на детето си, ще трябва да намираш време и за себе си. Когато реших, че ми е дошло времето за дете, дори нямах партньор до себе си.

А когато наистина ти е дошло времето да ставаш майка, няма да задаваш този въпрос във форума - ще го почувстваш със сърцето си, колкото и тривиално да звучи.

Последна редакция: сб, 19 юли 2014, 22:32 от Nedinka

# 8
  • Мнения: 2 485
А партньорът ти на колко години е?Защото и това има значение.

# 9
  • Уистерия Лейн
  • Мнения: 214
Никога не се почувствах готова, нито почувствах ,че мъжа ми е готов. Просто всичко става в движение. Ако чакате да имате по-добри финансови възможности, по-добри кариери и така на татък,този момент няма да дойде. Винаги ще искате повече. Когато аз забременях , не бях готова. Сега се чудя какво сум чакала. Имам прекрасномдетенце което гледам с най-голямо удоволствие. Когато детето дойде просто нямаш избор,но и удоволствието е огроооомно. Това е моето виждане.

# 10
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 659
Искам да ти кажа,че и аз бях в твоето положение.С приятеля ми който вече официално и е съпруг бяхме много време заедно и аз вече бях разбрала,че искам той да бъде баща на детето ми.Както теб и аз много настоявах за бебе,но той все си намираше оправдания.Първо беше кредита,после се захванахме да осъществим своята мечта за апартамент на морето и той все отлагаше.Накрая обаче и аз залисана в ежедневни задачи спрях да мисля и настоявам за това.Тогава той сам каза,че е време да си направим бебе  Laughing.Беше решил,че вече аз не искам.Дори започна да настоява да подпишем брак,а аз все отлагах не този месец,после не и този  Laughing и така сам отиде в обредния дом да запази дата и час.Мисълта ми е след като наистина иска брак и дете не му давай зор.В момента в който реши,че е готов всичко ще стане.

# 11
  • Мнения: X
Ти самата не си сигурна дали си готова да станеш майка, а се сърдиш на партньора си, че не те подкрепя? Според мен определено трябва да изчакате още. Бебето трябва поне да е желано от двамата, а "напълно готови" може и никога да не се почувствате. (Дори не знам как се измерва "готовността".)

# 12
  • Мнения: 14
Какъв часовник на 26 години?  Crazy
Да, тази възраст е идеална да станеш майка, още повече, че имаш стабилна връзка и явно си готова за бебе, но чак пък часовник? Ами ако приятелят ти се съгласи, но бебето не стане първия, втория, третия месец, какво ще правиш? А ако не стане няколко години поред?
Я дай по-спокойно. Не го притискай, може би натискаш прекалено силно и човекът се  дърпа инстинктивно, което е нормално. И мен да ме натискат, и аз ще се дърпам, колкото и да желая даденото нещо.
Поспри малко, помисли, подготви го полека - со кротце, со благо, по женски, а пък ако не подейства, чак тогава с малко кьотек.
Успех!  Simple Smile

 Rolling Eyes Опитвам се да бъда спокойна и кротка, но не ми се получава за дълго..факт е, че почти всичките ми познати и приятелки (с редки изключения) са женени с деца (някои забременяха още в 1-ви курс в университета), или чакат бебета. Те вече се вълнуват само от децата си и се чувствам малко или много отдалечена от тях. Не ме разбирай погрешно - противник съм на стадното мислене. Просто изпитвам нужда връзката ми да продължи естественото си развитие.

Относно часовника: той се задейства малко след като започнаха споровете ми с половинката ми по темата, преди около година и половина. По зъщото време имах закъснения с по 38 дни на месечния ми цикъл и започнах да ходя на прегледи. Откриха ми киста  на единия яйчник(50мм диаметър), за която първото лекарско мнение беше да се оперира задължително и то коремно, защото можела да се усука при спукване и да предизвика усложнения..шашнах се и благодарение на майка ми попаднах на един от най-добрите гинеколози в България. Той я гледа на видеозон, опипа я и беше категоричен, че кистата е функционална и че е предизвикана от свръхпродуктивност на въпросния яйчник. Попита ме : "Имате ли планове за деца? Време Ви е." Аз му казах, че не съм мислила по въпроса все още, че ми е рано и т.н. Тогава той ми каза: "Може да ми говорят, че 40-те са новите 30, но това са схващания, оправдаващи модерния, стресов начин на живот. Природата не може да бъде заблудена. "  
Неговата диагноза се оказа вярна. Кистата наистина се сви и изчезна без да ме оперират, но думите му се запечатаха в съзнанието ми и от този момент започнах да мисля все повече за това..

А партньорът ти на колко години е?Защото и това има значение.

Скоро навършва 30, Valian1.

Последна редакция: пн, 21 юли 2014, 02:16 от AnMary

# 13
  • Уистерия Лейн
  • Мнения: 214
Може да ми говорят, че 40-те са новите 30, но това са схващания, оправдаващи модерния, стресов начин на живот. Природата не може да бъде заблудена. " 

Съгласна съм с това. Освен всичко друго , сега имаш сили за всичко а на 40 напр ще ти тежи доста повече.
Да не говорим ,че до тогава може може да си загубила много повече от времето си.

# 14
  • Мнения: 2 837
Според мен е добре да премислиш добре отношенията с партньора си. Смяташ ли, че мъжът ти ще бъде готов скоро за дете, или просто се опитва да отклони разговорите? Наистина ли има някаква фиксирана цел, към която се стреми, и реалистична ли е тя?
Възрастта ти е чудесна, за да станеш майка, но на това дете му трябва и баща. Просто трябва откровено да поговорите с партньора за "бъдещите творчески планове", без нерви и скандали, ако е възможно. За да знаеш какво да очакваш и да не губиш време в една безперспективна връзка.
Защото има мъже, които наистина са целеустремени и докато не постигнат, каквото са си наумили, не са склонни да се ангажират сериозно с брак и семейство.
Други обаче просто не искат да променят живота си, свикнали са на удобството да имат постоянен партньор, но без особени ангажименти.

Общи условия

Активация на акаунт