Здравейте, дами,
изчитайки различни теми, се почувствах уютно сред подкрепата на мамите тук и реших да започна тема, която ми е близка и ми е болка. Извинявам се предварително ако вече има подобен разглеждан проблем. Да си призная не ми е в стила да търся помощ по този начин, но както казах се почувствах част от общност, която ми вдъхна увереността, че мога да почерпя опит и да намеря подкрепа.
Накратко ще ви разкажа ситуацията, в която се намирам. Живея с човек, с който имаме дъщеря на годинка. Имам и син от предишен брак на 6 г. Огромната ми мъка е отношението на партньора ми към сина ми. Може би, има тук жени в същата ситуация и те ще разберат чудесно какво имам предвид. Сравнявайки отношението към едното и другото дете, виждам ужасната разлика и това просто ме съсипва. Скандалите ни са предимно и почти изцяло свързани само с тази тема. За него сина ми е разглезен, никога не се нуждае от добра дума и единственото време, което се брои за комуникация е когато трябва да му направи забележка. Сякаш специално следи за всяка негова издънка, за да се възползва и да му се скара. А дете на 6 години предоставя чудесни възможности за това. За дъщеря си би умрял на секундата, всичко останало е на заден план.
Сина ми все още не разбира сложността на ситуацията и всеки път посяга към него с чистотата и доверието присъщи на всяко дете. Аз го подканям да се вижда по-често с баща си ( поддържаме добри отношения ), да споделя, да се бори и играе с него ( все неща, които очаква от партньора ми ), но той, за съжаление, продължава да чака ответ не от биологичния си баща.
Понякога си мисля, че преувеличавам, че всичко е в моята глава, но след поредния път, в който сина ми се нарани, а в този човек не трепна дори частица емоция ( и беше поредния път, в който сина ми просел внимание ), реших да пусна тази тема с надежда, че ще намеря съвет как да се справя с това положение. Как да намеря златната среда? Всеки път когато се стигне до разискване на темата не се намира адекватно решение как да се справим с проблема.. Опитвам се да компенсирам неговото отсъствие, но знаете не е възможно и даже става по-лошо.
Моля, мамите, които имат опит в подобен тип терзания да споделят, може пък да пропускам нещо..
изчитайки различни теми, се почувствах уютно сред подкрепата на мамите тук и реших да започна тема, която ми е близка и ми е болка. Извинявам се предварително ако вече има подобен разглеждан проблем. Да си призная не ми е в стила да търся помощ по този начин, но както казах се почувствах част от общност, която ми вдъхна увереността, че мога да почерпя опит и да намеря подкрепа.
Накратко ще ви разкажа ситуацията, в която се намирам. Живея с човек, с който имаме дъщеря на годинка. Имам и син от предишен брак на 6 г. Огромната ми мъка е отношението на партньора ми към сина ми. Може би, има тук жени в същата ситуация и те ще разберат чудесно какво имам предвид. Сравнявайки отношението към едното и другото дете, виждам ужасната разлика и това просто ме съсипва. Скандалите ни са предимно и почти изцяло свързани само с тази тема. За него сина ми е разглезен, никога не се нуждае от добра дума и единственото време, което се брои за комуникация е когато трябва да му направи забележка. Сякаш специално следи за всяка негова издънка, за да се възползва и да му се скара. А дете на 6 години предоставя чудесни възможности за това. За дъщеря си би умрял на секундата, всичко останало е на заден план.
Сина ми все още не разбира сложността на ситуацията и всеки път посяга към него с чистотата и доверието присъщи на всяко дете. Аз го подканям да се вижда по-често с баща си ( поддържаме добри отношения ), да споделя, да се бори и играе с него ( все неща, които очаква от партньора ми ), но той, за съжаление, продължава да чака ответ не от биологичния си баща.
Понякога си мисля, че преувеличавам, че всичко е в моята глава, но след поредния път, в който сина ми се нарани, а в този човек не трепна дори частица емоция ( и беше поредния път, в който сина ми просел внимание ), реших да пусна тази тема с надежда, че ще намеря съвет как да се справя с това положение. Как да намеря златната среда? Всеки път когато се стигне до разискване на темата не се намира адекватно решение как да се справим с проблема.. Опитвам се да компенсирам неговото отсъствие, но знаете не е възможно и даже става по-лошо.
Моля, мамите, които имат опит в подобен тип терзания да споделят, може пък да пропускам нещо..
детето ти сигурно страда 
не го казвам с лошо,но си мисля да не би самата мисъл,че детенцето е изоставено веднъж от баща си,да те кара да очакваш най-доброто за него от втория ти съпруг,но казвайки най-доброто имам в предвид най-доброто, което си е в твоята главица,без да приемаш чуждото решение за правилно.Може би забележките, които той прави са за доброто на детето,колкото и да не ти харесва.И тук е мястото дори да си помислиш ако беше биологичния баща и правеше тия забележки по същия начин-дали щеше да се чувстваш така.Незнам миличка не го казвам за да ти се правя на няква си ,не го казвам с лошо-аз също живея с втория ми съпруг също имам момче от първи брак и на мен по едно време ми се наложи да седна и да обмисля нещата от двете страни,не само от моята 
