Откачам ли?

Смс-ът, с уважението ми към авторката на този съвет, е симптоматичен за един особен вид мислене - експанзивното поставяне под контрол на всички елементи на едни отношения чрез поемане на вина.

Да кажеш - аз съм виновна за тази ситуация означава всъщност - аз ще действам по нейното оправяне, реално си даваш повод да си още по-активен. Освен това блокираш отсрещната страна и не й даваш възможност да даде своята перспектива или да действа по начин, който не ти харесва. Реално този смс цели да внуши чувство на вина именно у приятеля (ето, накарал е момичето да се чувства досадна, нежелана) и да го потикне да й пише (щото нали, тя чака обаждането му в удобно време). Ако е по-слабохарактерен, той ще влезе  в този режим на отношения, където просто реагира на подобни емоционални сръчквания. В крайна сметка инициативата пак остава у изпращащата смс-а страна, а тя дори се сдобива с ореол на разкаяла се, признала грешките си, стараеща се да се поправи и да угоди.

И наричам този начин на контролиране експанзивен, защото хората, за които е типичен, не успяват на изтърпят никакво свободно пространство в отношенията, което да позволи другия да направи инициативно крачката към тях.

Отново лично и подчертано се извинявам на авторката на съвета, че използвах цитата й като пример за нещо, с което дори и не намеквам, че я свързвам.

Много добре формулирано Обич Синеока. Всъщност точно това е целта на посланието, но не всеки мъж е толкова далновиден, за да изпадне в дълбок анализ. Просто ще действа инстинктивно.
И не виждам нищо лошо в това да се контролира положението, разбира се въпрос на характер и на умение.

Е, хайде сега, не е идеята да и се обади/пише инстинктивно поради чувство за вина, а да го направи защото иска и тя му липсва. И изобщо, това е криво разбран контрол над ситуацията.

Не съм се изказала правилно явно Имах предвид че моя приятел живее с момче в стаята си, а двойката наши приятели са си в отделна стая. Неее аз вече достатъчно му се качих на главата та и да продължавам да пиша... Аз вече не мога да се търпя. Ами той се е активирал с търсене до колкото има време, пак казвам не го оправдавам, но реално той излиза сутрин в 7 и се прибира вечер в 21,22,23:00... Общо взето мнението ни е че трябва да изчакаме и нашите приятели и те вече да търсят нещо общо защото той е с почти вързани ръце а аз от тука освен да звъня др незнам какво мога да направя.
Неее няма да му пиша смс, аз снощи мисля че се изразих достатъчно ясно като му обясних че поведението ми е в следствие на факта че не мога да съм при него и отказа на състайника му. Той и за това и не ми обръща внимание, сам си го каза, а и думите бяха че просто преценя ситуацията на момента как да реагира и явно и на него му е сложно от една страна слабия работен сезон и от другата страна аз с моите мрънкания... Незнам невиждам друго обяснение... А имам и въпрос, възможно ли е приема на хормонални таблетки да ни кара да изпадаме в такова състояние... Да се "филмираме", да плачем и т.н...

Момичета, след много умувания реших оставям нещата на самотек, каквото стане, без задни мисли, без филми...Уморих се да натоварвам себе си и близките ми и най вече него.Каквото ще да става, стреснах се малко и е крайно време да се държа като жена не като хлапачка на 14!Благодаря на всички които взеха отношение по темата ми и ми удариха по едно шамарче да се освестя!

Благодаря за уточнението, така е по-ясно. Въпреки решението ти да "оставиш нещата на самотек", ето ти моето мнение по въпроса.

Стана ясно, че има четирима души, които са съквартиранти, и които се очаквало да се съгласят авторката да живее с тях в жилището, което имат сега. Отхвърлен е този вариант, поради простия факт, че момчето, в стаята на приятеля й, трябва да се измести от стаята, за да направи място, и не е ясно от разказа къде се очаква да отиде. Ако настоящото жилище имаше помещение, където е удобно да се измести този човек, проблем нямаше да има, защото след отказа му просто авторката и приятеля й щяха да се нанесат там. Което ме кара да мисля, че евентуалното нанасяне на авторката би означавало това момче да си търси ново жилище - нека бъде пояснено дали е така, ако греша в предположението си. Ако съм уцелила, то отказът му е съвсем уместен и резонен.

И тук идва вариант Б - трима души да напуснат досегашното си жилище, което не сме чули досега да имат друга причина да желаят да сменят, и четвъртото момче отново да остане без съквартиранти, за да могат да заживеят заедно авторката й приятеля й. В този свързан с доста повече разходи, време и нерви вариант е разбираемо защо другите участници не са особено активни в осъществяването - семейната двойка трябва да се премести, за да улесни новите гаджета в техните скорошни и очевидно не съвсем безоблачни отношения. Каквото и приятелство да ги свързва, не всеки тръгва да се мести в чужбина, само за да подпомогне нечии други планове. Те може да са декларирали съгласие, но причини да действат по спешност нямат.

Единствено перспектива виждам отстрани, ако се премине към план В - да се изнесат авторката и приятеля й самостоятелно, а другите трима да си намерят нов съквартирант. Така хем ще проличи кой колко е мотивиран за едно съвместно съжителство, хем ще избират и ще се съобразяват само един с друг.

Каквото и да решите, късмет.

Да поясня, въпросния съквартирант, няма къде да ходи, той и след изнасянето ще си остане там. Другата двойка си живеят в съседната стая и понеже се познаваме решихме 4-та че искаме да се изнесем да живеем заедно. От една страна защото ще ни е сравнително евтино, второ защото с момичето сме приятелки поне от 10 години, разбираме се, нейния съпруг и моя приятел са приятели и съжителството ни заедно наистина би било безпроблемно.
В крайна сметка никой не може да ги накара да си останат да живеят в сегашната къща а и да добавя в къщата в момента живеят 5 души. Съквартиранта  е в една стая с моя приятел и е нормално да не желае да има момиче при тях, въпреки че щеше да му се плати и щеше да бъде за около месец максимум два. Все пак благодаря!

За нищо, дано давам различен поглед върху нещата, от който може да се извлече нещо.

Не са много нещата, които са по-трудно преодолими
от нечий панически страх да не загуби някого. Може
да си е ярка форма на психически тормоз и е първи
претендент за начин да накараш другия да се разка-
ра по най-бързия начин.

Да така е и за това спирам със звъненията и писанията. Дано ми се успокои отвътре Та имах въпрос възможно ли е хормоналните таблетки да допринесат за развитието на тези страхове, да речем да подсилват вътрешно чувството, да си по емоционален и т.н...?
Благодаря ви! Наистина всички бяхте много мили и директни за което мога само да ви поздравя и още един път да изкажа благодарността си към вас. Оценявам, че ми дадохте мнения и смятам да ги послушам и да спра да бъда такъв "филмар"

По въпроса за хормоните и нервността -  да, има връзка.
Много често бременни жени постоянно чувстват нервност и напрежение, заради хормоналните промени.
При прием на хормони също може да се получи това напрежение.

И аз имах такива подозрения. Така се чувствах и аз когато бях. Постоянно плачех... горе долу като сега! Само където сега е така от подозрения и страх да не изгубя любимия си!

Здравей! За разлика от мненията на повечето момичета, мисля че те разбирам много добре, защото и аз съм имала подобни ситуации. И все аз съм излизала виновната, досадната, притеснената. Но сега след като вече е далече от мен тази ситуация и правя разлика какво е когато човекът до теб наистина държи на теб, мисля че в твоя случай проблема идва от него. Когато се стигне до момент, в който трябва да се въздържаш да направиш това, което ти идва от вътре в момента ( например да му звъннеш, защото ти липсва ) или да се притесняваш да го направиш, значи отсрещната страна е предизвикала това притеснение в теб. Съответно ти се панираш и започваш да звъниш по често, надявайки се, че ако има някакъв проблем, така ще го решиш, а става по-зле и по този начин отрещният има още повече причини да те обвинява. За мен една нормална и стабилна връзка е, когато нямаш такива притеснения, когато без проблем можеш да звъннеш на любимия дори и само за да му кажеш някоя глупост, както и той го прави. Щом ти си стигнала до там да се панираш и от притеснение да му звъниш толкова често - за мен той е отговорният. Дори и да има няма какъв проблем, човек има нужда от любимият, да знае, че е до него. А ако предпочита да се затваря в себе си и сам да се справя с тези неща - наистина не е най-подходящият партньор за теб. Може би след време ще го разбереш.

Вълненията ти ми звучат като този виц:

"НЕЙНИЯТ ДНЕВНИК:
   Днес мъжът ми се държи някак странно.
   Щяхме да ходим на вечеря на ресторант. Преди това ходих на шопинг в мола с приятелки и закъснях. Мислех си, че ще се разсърди, но той нищо не каза. Не успях дори да го заговоря и предложих да идем в едно тихо ресторантче. Той веднага се съгласи, само с две думи. Питах го какво има, а той само махна с ръка и каза “нищо”. Опитвах се да разбера дали проблемът е в мен, но той промени темата и каза, че не си струва да говорим за това. По пътя към вкъщи му казах, че го обичам, но в отговор той само се усмихна и продължи да гледа съсредоточено пътя. Защо не ми каза, че и той ме обича? Вкъщи гледахме телевизия, но така и не можахме да поговорим нормално. Чувствам, че нещо го безпокои и непрекъснато мисли за него. Отидох да спя. След 15 минути дойде и той, но не беше нежен с мен и дори не ме прегърна. Когато заспа, аз заплаках. Не разбирам какво направих. Защо се обиди?
   НЕГОВИЯТ ДНЕВНИК:
   Има някакъв шум от турбото и не мога да разбера от какво e…"


Дано скоро се подредят нещата по най-добрия начин. 

Благодая на всички които се включиха в темата ми! Всички бяхте прави... Но явно човека до мен не е бил моя човек. Вчера приключи с мен...
До миналата седмица всичко беше повече от чудесно, няма да изпадам в подробности какво включва чудесно но щом разгворите ни бяха за семейство и сватба... та вчера, след като спрях да звъня и т.н се чухме и просто попитах защо ме отбягва и какво го тормози и отговора който получих беше обмислях да се разделим... След тази реплика света ми се срина под краката... Като цяло причината която каза беше че чувствата му охладнели...По*яволите как  е възможно това не разбирам. Просто няма какво да напиша друго освен продължението или краха на една уж стабилна връзка. Благодаря още един път че се включихте, сега е време да си преживея моята болка. Може би вината беше моя, незнам... Благодаря и ви желая само хубави моменти!