Вижте аз скоро ще навърша 20 години но нямам никакъв опит дефакто тъй като съм шушумига затворена съм и прочие реално почти никакъв опит нямам на теория знам кое е правилно и кое не дург е въпроса в живота каков ще сторя в дадена ситуация.Мислим си едо но като попаднем в някаква ситуация действаме по друг начин поради незнайна каква причина.Не давам епитети на хората които не познавам тъпи ли са или не дори и умните хора взимат грешни решения.Забелязъла съм че в тук отношението понякога е доста остро че чак почва заяждания подмятания обиди а уж зрели хора са тук.Девойката май не е зряла действията и говорят по себе си по-добре всякакви конаткти да прекъсне с всички с цялата компания с въпросното момче и да каже на пирятеля си и да се разделят по мирно по здраво и всеки да продължи с живота си и няма да е лошо да се анализира да си извади изводите и така.обяснимо е млади хора да имат такива изцепки не че е приятно но до някаква степен е обяснимо но зрели хора да гледаш да въртят такива истории и номера ме кара да губя всякаква надежда.ПРосто нямам коментар любовта повечето не я разбират ми се струва не знам защо някой се женят иимат дете или се обвързват като добре знаят че не обичат половинката си но нищо да са с него поради еди каква си причина.Аз се ужасявах сега посвиканх да чета всякакви абсурдини и шокиращи реални истории хора сме не сме идални но стига де толкова ли сме слабохарактерни и тъпи за да не намерим решение или като знаем какво да правим да го направим..Не знам но аз лично се ядосвам като чета истории и губя надежда дали наситина същестувва аджеба такива неща като приятелство и любов в повечето случаи хора на зряла уж възраст постъпват адски глупаво или пък адски долно или пък нне обичат половникта си но казват че го обичат въобще не осъзнали че чувствата им не са точни такива както го мислят.Понякога се чувствам като ненормална като чета коментари под някоя история заради това какво аз мисля че нормално семейство.имаше една история не тук където сестра се опасяваше че сестра и ще и открадне мъжа и някоя е нарече егоист че по-добре ли е чужда жена да го.... да го обслужи да си спретнат еди какво си и прочие .Така любовта не трябваше ли е да е само между двама души да се приемат с добрите си черти и с лоште да не носят маски да се правят на такива каквито са а да се държат такива каквито са да не се страхуват да сподеят възгледите си с партнора да говорят да спорят когато не са съгласни с нещо открито да се честни един спрямо дург да не се лъжат да се подкрепят помагат да знаят че вървят един спрямо друг.Да не се откажат от другия и при най-малката трудност да са си верни да не понат да изневерят защото не и е обърнал внимани еили защото са се скарали ии нещо такова как твърди че обичаш якого като в същото време исакш да спиш с друг смисъл има си го превличането някой може да ти грабне окото да го харесаш визиулно или като характер или и двете може да ти мине някаква мисъл в главата и да пуснеш някакъв коментар но толкова .Претиснявам се ако въобще се обвърза то човека да не ми изневери я с майка ми я с баба ми братовчедка ми защото имал нужда или някакво оправдание друго абсурдно да каже въобще може ли да се вярва на някого ?Жена спи с приятел на мъжа си докато е в кома съпругът и изпаднала в шок и е станало не обвинявам никого но просто не мога да асимилирам това .И као такива двойки се женят и постъпват така какви очакваме всъщност да се децата2Не искам да обощавам нещата и прочие но ми се струва че не малка част от хората които имат деца не обръщат внимание на децата си смисъл не са близки е се стараят да изградят някакви отношения с тях не им говорят не им обесняват не упражняват както хората функцията си на родител което си е отчайващо такива абсурдни човешки истории има че да се смееш ли да плачеш ли .Аз самата не съм кой знае колко близка чувствам се неразбрана не споделям изцяло мислите си или въобще не споделям мнението си с родителите си понякога съм казвала на баща си неща по дадена тема която не съм споделяла изцяло или въобще не споделям но просто се претиснява да го направя.като по-малка съм вършила неща които не съм очорована и не са за похвала и ми е чудно как би риагирал баща ми чудя се дали след години да споделя.хубавото е че като съм се сблъсквала с ия неприятни неща съм си взела полука и повече не съм и повторила което е тъжното хората мислят че познават децата си но до колко това е така.
- Публикувана: 13 септ. 2014, 20:41 ч.
- Последно мнение: 13 март 2015, 08:18 ч.
