Всички сме виждали, или поне сме чували за тези деца, които учат с голямо удоволствие, любопитни, любознателни, четат допълнителна литература, ровят се, изкарват отлични оценки с лекота. Интересно ми е, доколко това се дължи на възпитание, на пример от страна на родителите, или на самото дете. Повечето деца учат за оценките, заради родителите, инертни са, нямат особени интереси. Конкретното ми наблюдение, разбира се, е върху дъщеря ми, която е почти на 12год., шести клас. У нас е пълно с книги, чете се, говори се за книги, имаме добро образование и хубави професии с мъжа ми, водим я винаги, когато можем по интересни места, от малка се стремя да я възпитавам в любов към книгите, чела съм и всяка вечер първо детски книжки, после почнах лека полека от класическите детски романи, не съм я тормозила да чете задължителната литература, само и само да не се отврати от четенето, както съветва Пенак в своята чудесна книга за чететено, не сме я натискали, нещо да кажеш, че сме я отвратили, помагали сме и сме обяснявали спокойно всяко неразбрано нещо...къде бъркаме? Тя е умна, изкарва добри оценки почти без да учи, но се готви с досада, гледа ако може да кръшне от някое домашно, чете рядко, по-скоро не обича книгите...изобщо, дай и само да излиза с приятелки и да плете гривнички. Как е при вас? Какво можем да направим ние, родителите, за да не се учи с досада и нежелание?
- Публикувана: 23 септ. 2014, 12:30 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2015, 19:35 ч.
Как да създадем интерес към ученето у детето
Според мен нищо необичайно. "Едно време" децата висяха пред блока по цял ден и повечето хич не са се скъсвали от ученолюбие и четене. Децата вече имат и рутина в ученето, при тъпите учебници и натоварена програма, нов ден - нов урок, нищо чудно, че й е досадно. Кръшкането от някое домашно не е болка за умиране, стига да е единичен случай. Щом се справя успешно, значи нещата са добре. Догодина ви чака много сериозно изпитание, и сигурно и тя като повечето деца ще тръгне на допълнителни уроци или курсове.
Между другото, болшинството от класическите детски романи и моите не ги харесват. Струват им се доста далечни. Може би има нещо вярно в твърдението, че са поколението на технологиите и това им влияе на възприятията. Но нещата при пуберите много бързо се променят. Като влязат в гимназия сякаш изведнъж съзряват и започват да ги гонят амбициите.
Между другото, болшинството от класическите детски романи и моите не ги харесват. Струват им се доста далечни. Може би има нещо вярно в твърдението, че са поколението на технологиите и това им влияе на възприятията. Но нещата при пуберите много бързо се променят. Като влязат в гимназия сякаш изведнъж съзряват и започват да ги гонят амбициите.
Проблемът с нашия ученик е абсолютно същия. Според мен, има връзка с многото излишен материал, с който ги затрупва училището. Трудно усвоим и безинтересен. Децата бързо губят мотивация, защото за да се научи материала, трябва не учене, а зубрене. Също така, липса на подход от страна на учителя - един мнооого важен момент от цялостната картина.Например, моят син, както и повечето му съученици, влизат с огромно удоволствие в часа по биология. А след това учи с удоволствие по този предмет, защото учителката е намерила начин да предизвика интереса им към биологията. Обяснява, разяснява, контактува с децата по време на час. Лично аз не виждам начин да повиша мотивацията за учене при моето дете, не зная как. Той вижда, че децата учат за оценки, а не за удовлетворение от това, което знаят, и съвсем не мога да го убедя, че ТРЯБВА да учи 
Тук говорите за книжовно учене. Не всеки е книжовен, има различни видове интелект. Момичето може да има други заложби. Залягането над книга е труден вид учене за някои, много труден, да не кажа най-трудния.
Помислете за визуално или кинетично учене. Музика, танци, живопис. Не трябва на всяка цена да се държи детето да чете, може да намрази четенето.
Помислете за визуално или кинетично учене. Музика, танци, живопис. Не трябва на всяка цена да се държи детето да чете, може да намрази четенето.
Поколението е друго. Интересът към книгите намаля за сметка на интереса към компютъра. Това важи донякъде и за нас-възрастните, защото все по-дълго се застояваме в компютъра и по форумите. Освен това, твоята дъщеря е на 12 г., т.е. тя вече е в пубертета и се увлича от други занимания. Все пак идва един момент, когато "узряват" и разбират, че образованието е важно нещо. Затова бъдете търпеливи, разговаряйте, мотивирайте, давайте пример с личности, постигнали успех с образование, а не като плейметки, които имат временен успех-блясват и угасват безславно.
Тя е умна, изкарва добри оценки почти без да учи, но се готви с досада, гледа ако може да кръшне от някое домашно, чете рядко, по-скоро не обича книгите...изобщо, дай и само да излиза с приятелки и да плете гривнички. Как е при вас? Какво можем да направим ние, родителите, за да не се учи с досада и нежелание?
Аз не мисля, че има за какво да се притесняваш, това е напълно нормално за повечето деца (хайде, да не кажа всички). И най-трудолюбивото и любознателно дете ще гледа да кръшне от някое отегчително домашно, ако има тази възможност. Нормално е.
Така че не се стряскай, просто търси начини да я научиш, че в живота всички имаме и досадни задължения, които сме длъжни да вършим (можеш много лесно да дадеш пример с домакинската работа или нещо, свързано с професията ти). Но щом трябва, значи трябва. Който иска да е голям, трябва да се научи да си носи отговорностите като големите...
А за четенето... Аз като дете кръшках от уроци и домашни, четейки художествена литература. Сега четенето се превръща в тегоба. Поколение на образите, не на словото, това е положението. Свиквай.
Хората се притесняват за книжното, защото имат още толкова години да изкарат в училище, изпити, матури, дипломиране. Заложбите за друго не пречат, но училището е общообразователно и трябва да се изкара.
Еми да го изкара, ама без да си дава зор. Брат ми си беше направил схема и по досадните предмети скатаваше, за да му остане време да се занимава с това, с което сега си изкарва хляба. И никой не го пита дали не е отсъствал стратегически, или дали си е изпял урока по география. За разлика от него аз бях читанка и похабих огромни усилия за изискванията на системата, вместо да уча за себе си и да скатавам от простотиите.
Това е така, защото възпитанието е изцяло в дома. В училище дори учителката по литература (вероятно има изключения) не насърчава децата да четат, дори не се интересува кой какво е чел, дори не казва тя какво е чела, чете или възнамерява да прочете. Четенето дори в час по литература или по чужд език не е предмет на разговор. А след семейството учителката е другият авторитет. Нямам предвид конкретна учителка, а всичките учителки от първи клас досега. Като че ли всички предварително са вдигнали ръце с извинението, че "днес децата не четат". Да, но това е следствие от горното. Много малко трябва да се направи - ако споменаването на заглавие или интересен откъс не помогне, съм съгласна и оценка да се намали заради нито една прочетена книга през годината. То децата в днешно време ако ги остави човек пред компютъра, няма и на училище да ходят. Но на никого не му хрумва да каже "те, днешните деца, не ходят на училище". Мисля, че и задължителността на четенето не трябва да се отлага до безкрайност. Не си прочел книгите от списъка за лятото ли - петицата е най-високата ти оценка. Да видим дали няма да четат, а току-виж им станало и интересно. Щели да намразят четенето - ами добре. По-добре да го намразят след като са прочели определен набор книги, отколкото си го мразят, без да са чели нищо.
Освен всичко друго, за кандидатстване в чужд университет, че и в някои нашенски, трябва висока диплома. Много висока. А за кандидатстването в седми клас пък, съвсем! Отгърни темите на седмокласниците и ще видиш как заради една петица по балообразуващ, че и небалообразуващ предмет, деца остават назад в класирането. Твоето време, моето време... друго време. Ако оставят същата система, или ако я усложнят, ще има и ти да я сърбаш същата попара, че може и по-солена да излезе за вашия набор, че е от много деца. Освен ако не решите само по частни училища да ходите, където се влиза с парите напред.
Интересува ме какво правят родителите на тези така успешни и толкова четящи деца. Тези деца, на които не е нужно да се чудиш как да пробуташ интересно четиво. Тези деца, които запленени от някоя тема, сами търсят книги и инфо в нета за нея. Не, че съм се притеснила за дъщеря си. Рано или късно ще стане ясно какво я влече. Въпреки, че учи в математическа гимназия, явно това няма да бъде математиката. Нито ще обича книгите, както аз ги обичам. И с това съм се примирила. Но дали, дали у нас е причината? Дали пък подходът не е правилният? До пети клас нищо не я затрудняваше, по всичко шестици, някой разбрал, не разбрал, звънеше на нея. И ние бяхме спокойни. Вярно, сега нивото е по-високо, изискванията са по-големи от тези в старото училище. Не съм съгласна обаче да наблюдавам сега тази посредственост, тази липса на какъвто и да е интерес...Не съм съгласна и да седя като някой цербер на вратата на стаята да натискам, да изисквам, да подсещам, да препитвам, да поставям ултиматуми, да изнудвам. Замислих се за смяна на училището, да не би пък много да идва математиката, на това да се дължи тази липса на интерес - не ще и да чуе. Може би излишно драматизирам. Може да е от възрастта. И да, повечето деца са така както сега, така и когато ние бяхме ученици, и няма нищо страшно в това. Как обаче са възпитавани онези, другите деца, нетърпеливите да знаят, да могат, да успеят?
Интересува ме какво правят родителите на тези така успешни и толкова четящи деца. Тези деца, на които не е нужно да се чудиш как да пробуташ интересно четиво. Тези деца, които запленени от някоя тема, сами търсят книги и инфо в нета за нея. Не, че съм се притеснила за дъщеря си. Рано или късно ще стане ясно какво я влече. Въпреки, че учи в математическа гимназия, явно това няма да бъде математиката. Нито ще обича книгите, както аз ги обичам. И с това съм се примирила. Но дали, дали у нас е причината? Дали пък подходът не е правилният? До пети клас нищо не я затрудняваше, по всичко шестици, някой разбрал, не разбрал, звънеше на нея. И ние бяхме спокойни. Вярно, сега нивото е по-високо, изискванията са по-големи от тези в старото училище. Не съм съгласна обаче да наблюдавам сега тази посредственост, тази липса на какъвто и да е интерес...Не съм съгласна и да седя като някой цербер на вратата на стаята да натискам, да изисквам, да подсещам, да препитвам, да поставям ултиматуми, да изнудвам. Замислих се за смяна на училището, да не би пък много да идва математиката, на това да се дължи тази липса на интерес - не ще и да чуе. Може би излишно драматизирам. Може да е от възрастта. И да, повечето деца са така както сега, така и когато ние бяхме ученици, и няма нищо страшно в това. Как обаче са възпитавани онези, другите деца, нетърпеливите да знаят, да могат, да успеят?
А ако детето Ви беше перфектен ученик, щеше ли да има тема, какво правят родителите, чиито деца са страхотни спортисти? А тези, чиито деца, не са еталон за зубрене, но децата им са "душата на компанията"? А тези, които отглеждат изключително обещаващи художници, музиканти, артисти? А тези, чиито деца са магнит за връстниците си и са най-харесваните и желани от другия пол?
За Вас може читанката да е върха на еволюцията, но детето е самостоятелна личност. Със собствен характер, мечти, желания, дадености, възможности, интереси, със собствена съдба...
Уважавайте малкия човек, такъв какъвто е. Нашата работа е да изградим стойностни хора, а най-голямата ни победа ще е да видим децата си ЩАСТЛИВИ! Те сами ще ни покажат пътя, по който да ги подкрепяме. И смея да твърдя - читанката НЕ Е НАЙ-ВАЖНОТО!
Едното не пречи на другото.
Ами пречи. Това показват фактите. Всички сме различни и всеки си има по-силна страна. Ако някой мисли, че ще отгледа всестранно надарен киборг, май е попрекалил с книгите...
Препоръчани теми