Всички ние сме се сблъсквали по един или друг начин с хора, които просят пари по улиците, по заведенията, през църкви, магазини и тнт. Вчера лично на мен ми се случи нещо малко по-различно и пиша тази тема защото до голяма степен се чувствам виновна и гузна от постъпката си.
Вчера на връщане от магазина ме спря възрастна жена. Добре облечена, не приличаше на ромка. Много учтиво ме помоли да говори с мен и, свали си слънчевите очила и ми обясни че не е просяк, че са я свалили от влака в Стара Загора (моят град) защото е нямала билет и сега обикаля по центъра, за да моли хората да и отделят кой каквото има, за да си вземе билет за вкъщи - пенсионерски. Имах стотинки в портмонето, но имах и едри банкноти и други пари и ме достраша да го изкарам и да почна да ровя за стотинките. Усъмних се че може да е поредният начин за измъкване на пари. Казах на жената, че не мога да и помогна и отминах. Зад гърба си чух само едно тихо "Оле, оле как ще се оправя". Стана ми много тъжно и след няколко крачки реших да се обърна и да видя дали жената не е някъде наоколо... уж да се върна да и дам стостинки, но тя вече беше пресекла улицата и вървеше нагоре към центъра.
Когато се прибрах ми стана ужасно тежко и тъжно. Като се замисля, може би наистина е имала нужда от помощ, а аз съм имала възможност да и помогна и не го направих. Имам майка на нейните години, и като знам каква пенсия взима нищо чудно и тя някой ден да остане без пари да се прибере в къщи. До днес ми е много криво и се чувствам виновна, че не дадох поне 1 левче
Сблъсквали ли сте се с такива ситуации и как сте рагирали ?
Дали не сме станали толкова мнителни и изкривени от всички схеми и измами, че дори когато някой наистина в нужда ни помоли за помощ ние обръщаме гръб?
Вчера на връщане от магазина ме спря възрастна жена. Добре облечена, не приличаше на ромка. Много учтиво ме помоли да говори с мен и, свали си слънчевите очила и ми обясни че не е просяк, че са я свалили от влака в Стара Загора (моят град) защото е нямала билет и сега обикаля по центъра, за да моли хората да и отделят кой каквото има, за да си вземе билет за вкъщи - пенсионерски. Имах стотинки в портмонето, но имах и едри банкноти и други пари и ме достраша да го изкарам и да почна да ровя за стотинките. Усъмних се че може да е поредният начин за измъкване на пари. Казах на жената, че не мога да и помогна и отминах. Зад гърба си чух само едно тихо "Оле, оле как ще се оправя". Стана ми много тъжно и след няколко крачки реших да се обърна и да видя дали жената не е някъде наоколо... уж да се върна да и дам стостинки, но тя вече беше пресекла улицата и вървеше нагоре към центъра.
Когато се прибрах ми стана ужасно тежко и тъжно. Като се замисля, може би наистина е имала нужда от помощ, а аз съм имала възможност да и помогна и не го направих. Имам майка на нейните години, и като знам каква пенсия взима нищо чудно и тя някой ден да остане без пари да се прибере в къщи. До днес ми е много криво и се чувствам виновна, че не дадох поне 1 левче
Сблъсквали ли сте се с такива ситуации и как сте рагирали ?
Дали не сме станали толкова мнителни и изкривени от всички схеми и измами, че дори когато някой наистина в нужда ни помоли за помощ ние обръщаме гръб?
/. Убедителни са и ако не знаеш за какво иде реч, единствено фактът, че ги засичаш доста време след това да пробутват на минувачите същата история, те кара да се плеснеш по челото. 
