Пожелавам ти успех. Вярвай в себе си. 
Благодаря случайно преминаваща!
- Публикувана: 28 септ. 2014, 20:13 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2014, 16:50 ч.
Проблеми в отношенията със съпруга ми
Благодаря случайно преминаваща!
Момичета, здравейте. Искам да споделя своя проблем с вас и да получа съвет. Омъжена съм от 2 години. Преди година се роди нашето прекрасно детенце и оттогава нещата тръгнаха на зле. Със съпруга ми се отдалечихме, говорим много малко, а когато това се случва предимно се караме. Десетки пъти съм му посочвала къде са проблемите и това, че искам нещата да се променят, но той не ме чуваше. Секса изобщо липсва, дори още от както се познаваме мога да кажа, че рядко се е случвал. така аз постепенно охладнях и се появи другия. С него ми е много добре и тук идва проблема. Не мога да напусна мъжа си, защото ми е мъчно за него, непрекъснато ме моли да остана с него, да помисля най-напред за детето. Развалих отношенията си и с родителите си. Не знам как е най-правилно да постъпя. Дали да остана, заради детето или да изживея новата любов. Моля, дайте съвет!
Момичета, здравейте. Искам да споделя своя проблем с вас и да получа съвет. Омъжена съм от 2 години. Преди година се роди нашето прекрасно детенце и оттогава нещата тръгнаха на зле. Със съпруга ми се отдалечихме, говорим много малко, а когато това се случва предимно се караме. Десетки пъти съм му посочвала къде са проблемите и това, че искам нещата да се променят, но той не ме чуваше. Секса изобщо липсва, дори още от както се познаваме мога да кажа, че рядко се е случвал. така аз постепенно охладнях и се появи другия. С него ми е много добре и тук идва проблема. Не мога да напусна мъжа си, защото ми е мъчно за него, непрекъснато ме моли да остана с него, да помисля най-напред за детето. Развалих отношенията си и с родителите си. Не знам как е най-правилно да постъпя. Дали да остана, заради детето или да изживея новата любов. Моля, дайте съвет!
За мен тази ситуация е доста комплицирана и най-вече заради близкото познанство на родител, съпруг и любовник, да речем. Може да е общ бизнес, най-вероятно, някакво друго съдружие... Ако е така... не се знае какви биха били последствията. Ако е само приятелство на база фен-клуб, спорт, хоби - не е толкова фатално.
Колкото до семейството - на 26, ако не си щастлива, ако ти липсва секса, как да изживееш целия си живот по този начин? Рано или късно ще се приключи с тази връзка, мое мнение. Колкото до детето - при цивилизована раздяла и взаимоотношения, защо не? Моя позната се разведе, когато детето й беше на 5-6 г., сега е на 14 - ходи на море с баща си, виждат се непрекъснато, той идва на празници, плаща й сметката на телефона, отделно издръжка, отделно помага с пари...
Но, все пак, такава решителна крачка би трябвало да се обмисли добре, особено, когато е замесен друг мъж. Дали това е мъжът на живота ти? Или просто, заради липсата на опит, скучното ежедневие, не е път за бягство?
Колкото до семейството - на 26, ако не си щастлива, ако ти липсва секса, как да изживееш целия си живот по този начин? Рано или късно ще се приключи с тази връзка, мое мнение. Колкото до детето - при цивилизована раздяла и взаимоотношения, защо не? Моя позната се разведе, когато детето й беше на 5-6 г., сега е на 14 - ходи на море с баща си, виждат се непрекъснато, той идва на празници, плаща й сметката на телефона, отделно издръжка, отделно помага с пари...
Но, все пак, такава решителна крачка би трябвало да се обмисли добре, особено, когато е замесен друг мъж. Дали това е мъжът на живота ти? Или просто, заради липсата на опит, скучното ежедневие, не е път за бягство?
Много ти благодаря за мнението и съвета. Мен също ме плаши мисълта да водя такъв живот до края на дните си. А дали другият е мъжът на живота ми няма как да разбера, ако не опитам. Родителите вече се отрекоха от мен, не ги интересувам. Казват ми да търпя, заради детето, да съм мислила навреме. А другия е готов веднага да заживеем заедно и най-хубаво от всичко е, че приема детето ми като свое и няма никакъв проблем в това отношение. Ужасно ми е трудно, не искам никого да нараня.
Kакто и преди писах - това е трудно решение. Хубаво е, че "другият" приема детето като свое, но.... трябва да си много сигурна в това. Важно е и какъв човек е съпругът ти - как би се държал при един развод и след това. Казваш, че родителите ти не те подкрепят. А, ако "вторият" в един момент реши нещо друго, ти имаш ли възможност да се издържаш сама с детето? Много са въпросителните пред теб, трябва да мислиш и за детето и неговото бъдеше, както и за твоето. Не се живее лесно, ако не си щастлива и удовлетворена години след години. Прецени практичните неща в живота сега, и след това, прецени човека, с който искаш да бъдеш. Секса и увлечението са едно, дългогодишен всекидневен битовизъм и грижи е друго. Вярно е, че човек винаги може да се промени, дали след 2 години или 12.... Няма гаранции за това, но все пак има някои неща, които са важни и показателни - характер, чувство за отговорност. Взимаш решение не само за себе си, това е твоята отговорност.
Момичета, здравейте. Искам да споделя своя проблем с вас и да получа съвет. Омъжена съм от 2 години. Преди година се роди нашето прекрасно детенце и оттогава нещата тръгнаха на зле. Със съпруга ми се отдалечихме, говорим много малко, а когато това се случва предимно се караме. Десетки пъти съм му посочвала къде са проблемите и това, че искам нещата да се променят, но той не ме чуваше. Секса изобщо липсва, дори още от както се познаваме мога да кажа, че рядко се е случвал. така аз постепенно охладнях и се появи другия. С него ми е много добре и тук идва проблема. Не мога да напусна мъжа си, защото ми е мъчно за него, непрекъснато ме моли да остана с него, да помисля най-напред за детето. Развалих отношенията си и с родителите си. Не знам как е най-правилно да постъпя. Дали да остана, заради детето или да изживея новата любов. Моля, дайте съвет!
Аз бих си изживяла любовта. Но имай предвид, че той е доста по-възрастен от теб и в един момент това ще си проличи. Обаче ако се обичате, това няма значение. Виж, изневярата, ако не е свързана с любов, е само за секс. А живот с човек, който обичаш и който те обича, е най-прекрасното нещо на този свят. Като остарее, за съжаление ще се наложи да търсиш секс извън дома, но пък ако всичко друго в дома е наред, това е дребна подробност. Успех!
Проблем е, че ако остана само заради детето, то рано или късно ще тръгне по свой път. И тогава какво? На стари години ще ставаме за смях. Но пък, ако отида с другия, това означава да нараня много хора. Дори и да прекратим отношенията си той всеки ден ми е пред очите, едва ли така ще го забравя. Много, много кофти ситуация.
Докато детето ти си поеме пътя ще минат 15-20 г. И тук е проблемът - след тези години, изживяни, избутани по някакъв начин, ще си на 40 - 46 г. И след това какво? В случая, това, че ще станете за смях на стари години, е най-нищожният проблем, защото активният ти живот ще е минал.
По принцип внимавай с това пренебрегване на себе си, не само в конкретния случай, а изобщо - в най-различни отношения. Ако няма дете, никога не бих се замислила какво трябва да се прави. Но... Защо не пробваш да подобрите отношенията със съпруга ти. Макар и късно, но разбрах, че винаги трябва да има комуникация между двама човека, да се споделят проблемите, обсъждат, всеки да направи компромис, ака се налага, да се търси някакво решение. Трудно се съгражда, лесно се руши. И, най-важното - за сериозни неща да не се вземат прибързани решения, да не се действа първосигнално. Както и да е - дано да намериш правилното решение - за детето, себе си, и най-накрая - другите.
Така е, и понеже разбирам сложността на проблема и поседствията, които води след себе си всяко решение, не знам как да постъпя. Вероятно пак ще пренебрегна себе си, за да бъдат другите щастливи... 
Миличка, ако на 26 не си щастлива, кога ще си? Вече си голяма жена, остави вашите и не им обръщай внимание. Сигурно ти е тежко, защото се държат така, но няма какво да се прави. Не можеш цял живот да слушаш какво ти казват и да изпълняваш, не си на 16. Родителите не мислят най-доброто, но често пъти ни правят мечешки услуги.
Ако изчакаш още 20+ години, докато детето ти порасне и си хване хляба в ръцете, означава, че ще си живяла младостта си тъжна и ще съжаляваш. Детето ти няма да е щастливо, когато вижда, че се мъчиш. Аз от опит го казвам (в ролята на детето.)
Изобщо недей да казваш, че ти е мъчно за сегашния ти мъж. Няма за какво да ти е мъчно, да ти е жал. Не си щастлива вече, намери щастието си.
Хайде и аз тука в темата, понеже няма смисъл да отварям нова тема за проблеми със съпруга. Женени сме от 2 години, имаме дете на 1г и 10мес. почти, заедно сме от 3 години и имаме 20 години разлика във втъзрастта. В общи линии нещата между нас се развиха много бързо. Забременях много бързо и ако не бях бременна и чужденка в друга страна, най-вероятно нямаше да се омъжа за него. Но родителите ми настояха за сватба и така станах омъжена жена. Влюбена бях в него, да. Мислех, че се омъжвам за зрял мъж, отговорен към семейството, добър баща. В много отношения той е такъв. Не мога да се оплача, че не се грижи за нас с дъщеря ми. Проблемите ни започнаха преди 3-4 месеца, когато кадидатствах отново за висше образование. Понеже прекъснах едно висше, за да родя и отглеждам детето си, записах друго. В по-близък град, задочно. Приеха ме, записах се и тогава той се сети, че всъщност не е съгласен с идеята аз да уча. Според него било безотговорно към семейството. Спорихме по този въпрос дълго време, накрая решихме 3-мата да заминем за Пловдив за 2 седмици докато траят очните. После обаче се оказа, че той не може да се освободи от работа и заминах сама. Станах дори отговорник на курса и бях много щастлива от факта. Разбирате ли, живеем в малко гръцко селце, аз не работя, а той по цял ден е на работа. Единствените ми контакти социални са със свекървата, детето и две приятелки тук от селото, които също са българки с малки деца и се събираме на площадката, когато е топло. Наистина липсата на социални контакти и приятели много ми тежи. Затворена по цял ден в селото, в което има един мини-маркет и една детска площадка само, за почти 2 години вече, ме доведе до пълно психясване. Нямам книжка, нямам кола и мога да мръдна от селото единствено, когато благоверния благоволи да ни заведе някъде. Което не се случва често - вечно няма време, изморен е или няма пари. Така че можете да си представите колко животворно ми подейства приемането в университет и запознанството с нови хора + поемането на организаторски отговорности. Като отговорник, предоставих контакти, за да могат колегите да се свързват с мен при нужда. И така започнаха проблемите. "Защо този ти звънхи, чий е този номер, какво искат от тебе пак, кой те търси пак..." Непрекъснати въпроси. Непрекъснато ме караше да се прибирам след лекции до Гърция след лекции и на следващия ден да отивам пак. Няма да ви казвам в какви безумни часове се прибирах вечер и колко рано сутрин ставах, за да отида навреме на лекции. За да хвана автобус в 6:00ч сутеринта, ставах в 4:30.
Нормално е вечер като се прибера да съм уморена и изцедена, нали? И да не ми се прави секс при мисълта, че имам само 3-4 часа сън и един твърде дълг ден пред себе си. А той прие липсата на желание за секс като индикатор, че аз му изневерявам докато съм в Пловдив, че не ми звънят колеги да попитат за дата на еди-кой-си изпит, а различните ми любовници. И се започнаха едни луди проверки на телефона ми, на Фейсбук, на чантата ми, на джобовете на дрехите ми. Събужда ме в 3:00 ноще с телефона ми в ръка и изтърсена на земята дамска чанта, за да ми вдига скандал защо еди-кой си номер ми бил звънял еди-кога си, защо имам спирала и руж в чантата си, за кого се глася като отивам на лекции, наистина ли съм говорила с баща си онзи ден в 21:00 вечерта, ако звънне да провери номера наистина ли ще му вдигне баща ми..... Пълно безумие. Очните свършиха, започнаха изпитите. Той си взима ден почивка и идва с мен на Пловдив, седи пред учебния корпус и ме чака точно на входа. Утре съм на изпит в 9:00 сутринта. За да стигнем навреме, трябва да тръгнем в 5:30, за да имаме някакъв резерв от време преди изпита. Всичко се случва на път. Кажете ми как да събудя 2-годишната си дъщеричка в 5ч сутринта? Сърце не ми дава, разбирате ли ме? Студено е, тъмно е, а аз трябва да измъкна малкото си детенце от топлото легло, да й разбия съня и целия ден само защото баща й страда от болезнена ревност. Стигна до там, че да разпитва колегите ми кой кой е. Знаете ли колко унизена се чувствам? Преследвана. Още повече, че за 3 години не съм му дала повод за ревност. Не съм си подавала носа от къщата без него и детето. Чистя, готвя, пера, гледам детето и търпя майка му и нейните непрекъснати натяквания колко съм безотговорна майка - заминала да учи и да си прави кефа, вместо да си гледа детето. Колко скандали сме имали за изминалия месец просто не можете да си представите. Чувствам се унизена, шокирана от отношението му. Сякаш съм направила нещо лошо и трябва да ме преследва и да ме дъргжи на каишка. Нямам нищо против да дойдат с детето с мен на Пловдив, но за да сме заедно, за да са с мен, а не за да ме държи под око да не кривна от пътя.
Отдавна обмислям мисълта за развод. Ревността му не е единствения ни проблем. Аз съм на 24 и не искам да прекарам живота си в забравено от бога гръцко село. Не ми разрешава да работя. С майка му не можем да се сработим, сестра му е луда (звучи грозно, но наистина е с психични отклонения жената) и непрекъснато вика, псува, буиства. Не мисля, че това е подходяща среда за отглеждане на малко дете. Но той твърдо отказва да се преместим да живеем другаде. Вече дори секса го правя по задължение - като чистенето на тоалетната - гнусно е, неприятно е, но все някой трябва да го свърши, за да няма скандали.
Същевременно ме е страх от развода. Нямам работа и собствени финанси. Къде ще живеем с детето, ако се изнесем? Как ще платя на адвокат за развода? Ами, ако спечели попечителството на детето? Каза, че ако подам молба за развод, ще каже, че съм си зарязала детето и съм заминала за Пловдив да ставам проститутка. И ще намери свидетели да го потвърдят. Ще умра без детето си. Един евентуален развод ще бъде ужасно грозна картинка. Същевременно така не можем да продължаваме. Побелях вече от тревоги и не знам какво да правя. Той, че свидетели няма да намери, няма да намери, защото не съм му изневерила през живота си. Но знаете ли, някак си мизълта за изневяра ми се струва доста привлекателна вече.... Поне ще знам за какво ме ревнува.
Не знам кой какъв съвет може да ми даде, но просто исках да споделя.
Нормално е вечер като се прибера да съм уморена и изцедена, нали? И да не ми се прави секс при мисълта, че имам само 3-4 часа сън и един твърде дълг ден пред себе си. А той прие липсата на желание за секс като индикатор, че аз му изневерявам докато съм в Пловдив, че не ми звънят колеги да попитат за дата на еди-кой-си изпит, а различните ми любовници. И се започнаха едни луди проверки на телефона ми, на Фейсбук, на чантата ми, на джобовете на дрехите ми. Събужда ме в 3:00 ноще с телефона ми в ръка и изтърсена на земята дамска чанта, за да ми вдига скандал защо еди-кой си номер ми бил звънял еди-кога си, защо имам спирала и руж в чантата си, за кого се глася като отивам на лекции, наистина ли съм говорила с баща си онзи ден в 21:00 вечерта, ако звънне да провери номера наистина ли ще му вдигне баща ми..... Пълно безумие. Очните свършиха, започнаха изпитите. Той си взима ден почивка и идва с мен на Пловдив, седи пред учебния корпус и ме чака точно на входа. Утре съм на изпит в 9:00 сутринта. За да стигнем навреме, трябва да тръгнем в 5:30, за да имаме някакъв резерв от време преди изпита. Всичко се случва на път. Кажете ми как да събудя 2-годишната си дъщеричка в 5ч сутринта? Сърце не ми дава, разбирате ли ме? Студено е, тъмно е, а аз трябва да измъкна малкото си детенце от топлото легло, да й разбия съня и целия ден само защото баща й страда от болезнена ревност. Стигна до там, че да разпитва колегите ми кой кой е. Знаете ли колко унизена се чувствам? Преследвана. Още повече, че за 3 години не съм му дала повод за ревност. Не съм си подавала носа от къщата без него и детето. Чистя, готвя, пера, гледам детето и търпя майка му и нейните непрекъснати натяквания колко съм безотговорна майка - заминала да учи и да си прави кефа, вместо да си гледа детето. Колко скандали сме имали за изминалия месец просто не можете да си представите. Чувствам се унизена, шокирана от отношението му. Сякаш съм направила нещо лошо и трябва да ме преследва и да ме дъргжи на каишка. Нямам нищо против да дойдат с детето с мен на Пловдив, но за да сме заедно, за да са с мен, а не за да ме държи под око да не кривна от пътя.
Отдавна обмислям мисълта за развод. Ревността му не е единствения ни проблем. Аз съм на 24 и не искам да прекарам живота си в забравено от бога гръцко село. Не ми разрешава да работя. С майка му не можем да се сработим, сестра му е луда (звучи грозно, но наистина е с психични отклонения жената) и непрекъснато вика, псува, буиства. Не мисля, че това е подходяща среда за отглеждане на малко дете. Но той твърдо отказва да се преместим да живеем другаде. Вече дори секса го правя по задължение - като чистенето на тоалетната - гнусно е, неприятно е, но все някой трябва да го свърши, за да няма скандали.
Същевременно ме е страх от развода. Нямам работа и собствени финанси. Къде ще живеем с детето, ако се изнесем? Как ще платя на адвокат за развода? Ами, ако спечели попечителството на детето? Каза, че ако подам молба за развод, ще каже, че съм си зарязала детето и съм заминала за Пловдив да ставам проститутка. И ще намери свидетели да го потвърдят. Ще умра без детето си. Един евентуален развод ще бъде ужасно грозна картинка. Същевременно така не можем да продължаваме. Побелях вече от тревоги и не знам какво да правя. Той, че свидетели няма да намери, няма да намери, защото не съм му изневерила през живота си. Но знаете ли, някак си мизълта за изневяра ми се струва доста привлекателна вече.... Поне ще знам за какво ме ревнува.
Не знам кой какъв съвет може да ми даде, но просто исках да споделя.
Викта-Тутка-Рачка
Всичко, което си написала звучи зловещо. Не мога да си представя да съм на твое място. Същевременно те разбирам прекрасно. Вземи си детето и живота под мишница и се върни в България/дано да имаш роднини, които да те подкрепят/. Всичко, което си написала изобщо не се нуждае от коментар. Никоя, уважаваща себе си жена няма да търпи подобен ежедневен психически тормоз. Помисли, как детето ти ще отрасне в тази среда и в какво ще се превърне един ден, с примера който ще получи от баща си! Успех ти пожелавам.
Всичко, което си написала звучи зловещо. Не мога да си представя да съм на твое място. Същевременно те разбирам прекрасно. Вземи си детето и живота под мишница и се върни в България/дано да имаш роднини, които да те подкрепят/. Всичко, което си написала изобщо не се нуждае от коментар. Никоя, уважаваща себе си жена няма да търпи подобен ежедневен психически тормоз. Помисли, как детето ти ще отрасне в тази среда и в какво ще се превърне един ден, с примера който ще получи от баща си! Успех ти пожелавам.