ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ПРЕДУЧИЛИЩНА ПОДГОТОВКА В РАННА ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Аз лично съм ЗА предучилищната. Първо, намирам я много полезна за социализацията на децата, приучването към правилата в група, към толерантност и зачитане на другите, към спазване на дневен режим, към елементарни битови навици в училище (някои от които са различни от в къщи). Изобщо не става дума за буквите и цифрите. Така или иначе в подготвителна не ги учат. От чисто научна гледна точка наистина не учат кой знае какво и дете, което си стои в къщи, ако има кой да се занимава с него може да научи много повече. Но чисто организационно и битово им е много по-лесно в І клас, ако преди това са ходили на предучилищна. А в І клас ученето вече е сериозно. И ще им дойде наистина в повече, ако идват от вкъщи и тепърва трябва да свикват с коренна промяна, навици, режим, живот в група и т.н. Ще им трябва поне един срок или повече, в който госпожата ще се занимава основно с адаптацията на "домашните" деца, вместо да ги учи. Освен това за характера е много полезно. Освен че имам две собствени деца, по цял ден работя с деца на всякаква възраст и по цяла вечер съм на площадката след деца, така че имам доста наблюдения. Та от тях си правя извод, че децата ходили на градина са много по-адекватни социално, емоционално и всякак. Мое мнение разбира се.

Мнението ми напълно се припокрива с това на savina_33. Не виждам какво би навредило на едно 5 годишно дете да прекарва по половин ден в училище. Мисля, че ще му е по-лесно от гледна точка на адаптация, свикване да е в колектив и така нататък. Определено не ги преуморяват от учене, заниманията са кратки и под формата на игра. Няма ли да е по-лесно за детето това, отколкото направо да се "хвърли в дълбокото" в първи клас, където едновременно ще трябва да свиква с всичко ново и различно от домашната обстановка сериозното вече учене.
Дъщеря ми е 3та група в детската градина, но доколкото знам заниманията в детската и в училищата са едни и същи.

Въпросът е по-скоро: какво би навредило на едно дете да прекарва по цял ден в детската градина?

Защо да прекарва цял ден в детската градина? Който не иска там има училища с полудневно обучение. Пък и в градините не знам на някой да са му отказали да си взима детето на обяд. 

Детската градина не е училище. Иначе щеше да се казва училище, а не детска градина. В училище малките са с всички други ученици, запознават се съъс символите на това що е то училище, изграждат си категорията училище - чинове, звънец, много деца, и то големи, там не се спи, не се яде и т.н. Програмата може да е една и съща, но усещането е различно. В училище са като големите, а не "бебета".
Предучилищната подготовка е изключително важна. Дали ще е в училище, дали ще е в ДГ, важното е детето да усвои материала, а той никак не е лесен. Ние възприемаме нещата, че си ги знаем по подразбиране, някак по дифузия, но децата дори когато учат спонтанно, в прудичилищната се прави систематизиране и разширяване на знанията и уменията.

Зависи от организацията на самото училище, може би. Моите в момента са ПУ в училище и организацията е много по-близка до детска градина, отколкото до училище. Спят, ядат по 3 пъти, нямат никакъв допир с по-големите ученици (освен дето ги виждат през прозореца), нямат чинове, а маси и столчета като в градината и т.н. Иначе действително самите деца се чувстват различно и "по-големи", много са горди от това, че ходят на училище и стават все по-самостоятелни.

Въпросът не е у-ще или ДГ. Въпросът е защо изборът на семейството е сведен само до тези две възможности.  Едни предпочитат ДГ, други - у-ще, трети - кооператив, четвърти - баба и дядо и пр. Всеки има своите съображения да избере едно или друго; аз съм избрала ПУК в у-ще, но това е без значение и няма да оправдавам решението си или да доказвам, че то е най-доброто - защото безусловно вярвам, че право на родителите е да избират формата на образование на децата си и стремежът на държавата да се меси все повече и повече е, меко казано, страшен; да не говорим, че "реформите" са само от този сорт - формални, а когато стане дума за действително подобряване на образованието, така че родителите естествено да избират предлаганите им възможности, пасува. Или прави откровени глупости. Без извинение.

Кооперативът и баба нямат документ за предучилищна работа, а предучилищната подготовка е задължителна. Който иска да преподава и да издава документ, да покрие съответните изисквания! Какъв още избор да има?  Не че няма да запишат детето в първи клас без идостоверение, но предучилищната е в полза на детето. Не зная доколко и каква представа имате за повготовката като материал о като ниво на знания и умения на децата, но в първи клас много добре ли личат пропуските, и то като езиково ниво, справяне с инструкции и ключови понятия, които се използват още от първи клас. Колко родители илибаби ще седнат да дават задачи за моделиране или ще се съгласят детето да прави боклук с рязането с ножица. Днешните деца не са като тези преди десет-двайсет години, дори при образовани родители. В първи клас не могат да разберат и изпълнят инструкция, за да направят задачата, поставена от учителката.

Андариел, каква задача? Не успяват да седнат на чина. Отделно има деца, които все още са обслужвани от възрастен в тоалетната, искат си вода, храна, загащване, обличане от страна на началния учител, което един на 100 има мерак да го прави.

Хубаво де, и заради това тези, чиито родители отдавна са ги научили на всичко това, да си губят времето, учейки се да се обслужват в тоалетната и да седят на чина заедно с още 30 в групата, вместо да се възползват от възможностите, които роддителите им могат да им предоставят неформално? Андариел, знам, че не издават документи и точно това е причината за негодуванието ми: тези документи просто не трябва да бъдат задължителни. Трябва да има избор. А той в момента е твърде ограничен.

Вече написах- не могат да откажат да запишат детето ти в първи клас заради липса на удостоверение.
В допълнение мога да ти кажа, че колкото и едно дете да е научено вкъщи, предучилищната е полезна и за него, и то в академичен план, също и организационен. Мисля, че подценяваш  обучението в предучилищната, колкото и да си мислиш, че детето ти е суперподготвено. Няма нужда от нея. Тя неслучайно е измислена като преходен етап от образователната програма. Дори детето ти да знае четене и писане, това не е всичко- там се учат някои основни понятия и начин на разбиране.

Това е абсолютно изхвърляне и самонадъхване на предубеден човек. Чак ме е яд да чета такива работи, а и да гледам как много хора ги повтарят после като мантра. Категорична съм, че няма такава държавна политика, да се пречупват духчетата на децата и да се възпитават консуматори. Ако изобщо се възпитават консуматори това май става в частните институции.
В държавните градини нещата наистина са до късмет - има добри, има лоши, има отдадени възпитателки и неудовлетворени такива, които ги е яд на това което правят. Но да се търси система и целенасочено мачкане на децата е търсене под вола теле. Не знам каква е днес ситуацията в частните градини, но по мое време за моето дете избрахме държавна и нямаме никакви забележки. Днес сигурно е различно, но нали в края на краищата учителките са си все същите? И изискванията са все същите. По-скоро неудволетворените от нивото на детето си родители търсят причината в държавната градина/държавното училище, което не било искало да се адаптира към тяхното уникално съкровище

А конкретно по темата съм със смесени чувства - за някои деца е безусловно необходимо, за други не е. Но е трудно да се направи гъвкав закон или да се остави на родителите да решават, защото много родители не са на нивото да могат да решат адекватно. Вие тук гледате от своята си камбанария, но я помислете за циганета и турчета, дето не говорят грам български или за селянчета, чиите родители пасат овце? Какво ще ги научи тяхната домашна среда, а? И затова, а и понеже ходенето на градина все пак не вреди и не пречи, законодателят е приел да няма родителски избор и да направи посещението на ДГ задължително от по-рано. Не е много приятно за някои интелигентни семейства, но и не е болка за умиране в сравнение за ползата за обществото като цяло.

Предучилищната е нормална част от българската образователна система. А в България образованието е задължително (поне донякъде). За това и предучилищната е задължителна. Защо на никой не му хрумва, че родителите трябва да имат избор дали да пуснат детето си в І клас или да си го държат в къщи? Нима няма деца, които на 7 год. не са готови за училище? Има и то не едно. Но никой не се възмущава, че І клас е задължителен. Защото законът се пише за масата. А масата на 7 год е готова за училище. Както и на 5 е готова за ПУ. Няма как в него да се предвиди всеки отделен случай. За това има инспекторат. Който има сериозна причина да не иска да даде детето си в ПУ (ама сериозна, не щото баба му ще скучае иначе или на майка му не й се работи още) отива там и му дават разрешение да не го дава. Или да го отложи от І клас, или какъвто там е конкретния случай. Така че за сериозните причини има предвидено решение. Всичко останало са капризи.

И преди съм казвала - когато Държавата задължава родителите би следвало да се самозадължи. Или с други думи, задължителното предучилищно обучение би следвало да върви ръка за ръка със задължение от страна на Държавата да осигури място в Детско Заведение - не училище, градина! - за всяко дете в подлежаща възраст, изявяващо желание да осъществява обучението си в подходяща, според своите и на родителите си представа, обстановка, съобразно възрастта си. Или с други думи, не би следвало Държавата да задължава 5 годишни дечица да седят на чинове часове наред (училищна обстановка), нито пък да задължава член на семейството на въпросните дечица да напусне работа, за да може да ги гледа полудневно. И ако семейството е намерило някаква алтернативна форма на отглеждане - някоя стара бабка на село, кооперативно отглеждане на няколко деца в блока, гувернантка за повече от 1 на брой дете в семейството, не е редно трудно постигнатия баланс да бъде нарушаван, в повечето случаи във финансов ущърб на семейството, понеже Държавата иска да задължава гражданите, но не и себе си.