Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, бг-мами!
Много ми е спешно да почерпя опит в отглеждането и възпитанието на тригодишно. Някъде четох, че това бил първия пубертет. Кроткото ми, лъчезарно момиченце се е превърнало в малко инквизиторче. Любима думичка - "няма", любима игра - да дращи с невъоръжена ръка по опънатите нерви на майка си и баща си. Почти никакъв родителски респект, ако се говори кротко и благо и се действа по пътя на убеждението. Преди няколко дни обяснявам на наследничката си, че трябва да я изкъпя, а тя ми отговаря, че било студено и щяла да чака пролетта. После и заръчвам да си прибере разпилените играчки в кашона, тя с измъчено изражение ми отговаря, че била уморена, понеже вдигала много топки (играха с топка с баща си). Когато приложа операция "Респект" (шамарче по дупето) ефектът също е нулев. Пробвам с лишаване от любими неща - филмче за Мечо Пух, рисуване с боички и т.н. - ефектът е временен.  Записах я на вокална група в детската градина - ходи три пъти и накрая ми заяви, че госпожата не пеела хубаво (за госпожата съм съгласна) и нямало да ходи повече. Като я карам да се облече сама, ми обяснява, че е малка, във всички други случаи, когато на нея и е изгодно, изтъква колко голяма кака е всъщност.
Изобщо тотална опозиция. Наскоро обаче, по един конкретен повод, си дадох сметка каква неописуема порода са днешните маляци. Решаваме да излезем на разходка с девойчето, а то като разбра за разходката грабна компютърната мишка, с която си играеше и заяви, че ще си разходи мишката до Арена. Бяхме неописеума гледка - двама развеселени възрастни и една дреболия, която си дърпа мишката за кабелчето и върви по пътя с най-сериозно изражение. Мисля, че когато дъщеря ми види истинска мишка ще изпадне в откровено недоумение. С какво само си играят децата ни.
Цитирай


Мнения: 1 464
Здравей,тази книга може да ти помогне,доста е написано за "бебешкия пубертет".ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ
Д-р Фицхю Додсън
Не помна откъде я свалих обаче Embarassed
Цитирай

морето, сините вълни...

Мнения: 510
Здравей,тази книга може да ти помогне,доста е написано за "бебешкия пубертет".ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ
Д-р Фицхю Додсън
Не помна откъде я свалих обаче Embarassed

И аз не помня откъде я свалих, но пък Animi мога да ти я пратя на мейл ако искаш.
Вътре има доста интересни неща, е естествено не ти дават точната рецепта, но поне ти обесняват защо е така. Да не се чувстваш напълно безсилна. То не че не е вярно, но поне знаеш че си има някакво логично психологично обеснение.
И споко - не си сама в "борбата". Моя син е на 2г и 2м и ела да видиш за какво става въпрос. Снощи например рева до истерия, чак вече неможеше да каже какво точно иска.
Цитирай
Детският инат е голяма работа! Моят син е на 1г. и 11м. и много обича да бие. Колко го уча и му повтарям да не прави така, но уви... Вчера докато ме милва и прегръща и изведнъж ме удря по главата Shocked Аз му казвам Боли ме и се правя че плача, той също започва да плаче и ме прегръща и пак ме удря Shocked. Плаче за това че ме боли, но пак налага. Шляпнах го и аз лекичко, той също и така няколко пъти и тои реве като съдран. Накрая се предадох аз. като му се скарам казва: Сушам и след 2 мин. пак същото. С детски играчки много не си играе. Иска истински телефони, инструменти, очила, кренове, парфюми
Цитирай

Видин

Мнения: 5 152
Ето от тук:
http://www.izvorite.com/docs/roditel.rar
Цитирай
Благодаря ви много, изтеглих книгата. Иначе днес момиченцето ми обясни как децата не обичали да им викат и как предпочитала да съм усмихната, защото така съм по-хубава. Понякога ми се ще да я изям, толкова ми е сладка, друг път ми чернее пред очите. Сега сядам да чета, че утре като се събуди пубертетката да съм готова теоретично.
Цитирай

Кемер махала

Мнения: 369
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=62410.0
Това си е период то се знае но наистина трябва да се държиш мъжки докато премине .Аз в началото бях много раздразнителна и се карах ,но като прочетох тук там в форума ,а имам също и тази книга ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ.
Която донякъде помага но не всичко може да се приложи на практика.Трябва само спокойствие ,ама сърди се плаче подавам и салфетка да се изтрие като се оспокой. И след това вече и обяснявам за какво иде реч.
Пожелавам ти да мине много леко този период и без усложнения  bouquet
Цитирай
Да споделя и още нещо. Всеки път, когато се събуди от следобеден сън плаче няколко минути и е много раздразнителна. Не би могло да е от недоспиване, защото се събужда сама, а не от някакъв шум. Когато я попитам защо плаче дава някакви неясни обяснения. Имам чувството, че работи по план - ето сега се събудих и е време за рев. Правих опити за реагиране по различен начин - нямам особен успех, просто трябва да мине време и да и омръзне да плаче, за да спре. После като се съвземе и се заиграе я чувам как се кара на куклите си с моите думи. Честно казано понякога изобщо не ми харесва как звуча в нейната уста.
Онзи ден идва в хола и ми носи някакво женско списание. Открила някаква статия за бебета с много хубави снимки. Поднася ми списанието пред очите, забожда пръст в една снимка и ми казва: Ето такова бебе искам. Кога ще ми родите? - Аз не бях мислила по темата и почнах нещо да смутолевям, обаче тригодишната пуберка отново пита от упор - кога ще имаме такова бебе. Казвам, че това не става веднага, трябва да мине време. Колко съм била убедителна незнам. Сега като дойде някой на гости Мимата обяснява, че ще имаме бебе, но трябва да мине време. Под секрет - аз я родих на 34 и сега гоня 38-те, та за бебе май доста ще трябва да се напъна.
Цитирай

София

Мнения: 998
Добре дошла в клуба на изтормозените майки -  имам 4г. терорист. Аз го пляскам по дупето, той се смее. Ще потърся и аз тази книга, дано намеря отговори.
Цитирай

Austria

Мнения: 239
И аз и аз имам в къщи терористка. Много ми е странно, че пред външни хора е същинско ангелче, поздравява, усмихва се, пее, а в следващия момент като останем сами пак става дяволче. Мислех си, че само моето дете е такова, но май сме повече майки в клуба на измъчените...
Споделете как се справяте и най-вече как ви издържат нервите.
Такъв инат не съм виждала и не съм си мислела, че може да има. Винаги съм си мислела, че тези майки, дето им се тръшкат децата по улиците нямат понятие как се възпитават деца и не могат да се справят, а сега ми дойде до главата.
Като се започне сутрин с обличането за детска градина - не този панталон, не тази блуза, не това не онова - по 1 час не можем да се облечем. Оставям я сама да избира и въпреки това си мени мнението и е малък ад.
Като я вземам от детската градина се почва> сега искам да пия вода, сега ще ходя до тоалетна, ще играя, ще ти донеса рисунките и така пак поне 30 мин. докато се облече и тръгне. За пазаруване въобще не ми се говори какъв ад може да бъде. Все си мисля, че аз нещо не правя както трябва, но не се сещам какво. Не е като да не съм чела книги за възпитанието (имам поне 6-7 подобни).
Как да се държиш с дете, което е убедено 100% че е право за всяко нещо и не търпи различно мнение и не мирясва, докато не стане на неговото.
Един ден се бях запънала да не стане на нейното и знаете ли какво стана - рева, тръшка се по земята и накрая си глътна езика. Те такова нещо не бях виждала и чувала.
А когато е в добро настроение и не и се забранява нещо е ангелче - любвеобилна, мила, пее песни по цял ден. Много е интелигентна и развита за възрастта си, но този пусти инат е нетърпим.

КАКВО МУ Е НА ТОВА ДЕТЕ?
« Последна редакция: нд, 05 мар 2006, 00:27 от Melicat »
Цитирай

морето, сините вълни...

Мнения: 510
Така....
Снощи се тръшка и рева до посиняване Буквално. И то не за друго, а защото неискаше да си мие ръцете след разходка.
Стоя на тъмно в банята, но така и не пожела доброволно да ги измие.
Още не съм го удряла и често казано съм против. Но понякога съм на път да го направя. Чувствам че нямам никакъв респект, и съм абсолютно безсилна да спра истерията.
Факт е че в мое присъстовие е така, а когато ме няма е доста по - кротко и послушно дете. Колкото и да не искам да си го признавам, и да потвърждвам думите на бабата.
Че е период и че ще отмине - това е ясно. Аз се притеснявам по скоро от друго - дали ще има респект от мен детето ми и как точно да го постигна това. Ето това ме мъчи, наред с малкото КОЗЛЕ в къщи.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.