Декемврийче сладко във корема се протяга, нетърпение голямо мама вече я наляга!

Когато се изписвахме с дъщеря ми, бяхме само аз, таткото и моите родители Сами си се снимахме, то реално самото събитие трае минути, няма какво толкова да се празнува и снима Иначе докато бяхме в болницата 4те дни, идваха да ни посещават приятелки и роднини
Виж, новородена бебешка фотосесия ще правим със сигурност Въпреки че мога и сама да си я снимам то ще е в домашни условия, а по студиата имат хубави фонове и аксесоари, та съм решила, че им запиша час на бебката и кака й да ми ги овековечат в първите дни след раждането

Ние с първото живеехме при майка ми, тя ми помагаше в домакинството и къпеше бебето, че беше мн малко - 2,5кг, а мен ме беше страх.
Сега сме си сами, чувствам се по-сигурна, а и таткото си е вкъщи, бабите болни, няма да ми помагат.

Идеята за професионална фотосесия хич не е лоша; мн ми харесват снимките на pearl in the shell.

И аз не искам никой при изписването, то не че има кой да дойде де, но това е др тема. Ще си бъдем само съпругът, баткото и свекървата и аз разбира се с бебо Като се сетя първият път колко бях уморена, хич не ми е било до снимки, бях в малка паника как ще се справим с малко бебе, сега си мисля че ще съм по-уверена.

Аз си мисля, че с изписването за мене почва малкия кошмар - майка ми ще обикаля в паника и ще ми прави забележки. Иначе изписването си го представям така - мъжа ми и родителите ни и евентуално сестра ми. Може би после да пийнат по едно в нас.. не знам какво се прави в този ден

Е то не че е кой знае колко голямото събитие, но със сигурност много хора ще искат да видят и да се порадват за малко на бебчето. Аз, примерно, предпочитам да викна някои от тях в родилния дом при изписването, отколкото да се чудя после как да ги каня у нас или някакви такива... Не ми се мисли точно около Коледа какви вируси ще пълзят и как всеки ще подсмърча, киха или кашля Пак подчертавам, че имам предвид най-близките ми приятелки, кумовете и двете семейства. Останалите ще почакат

Като споменах Коледа, при мен, ако всичко е по план, терминът се пада на 20-ти декември, което значи, че точно около Бъдни вечер ще бъда изписана. Голямо колебание ми е това дали да викаме родителите ни и да празнуваме вкъщи празника точно в първите дни на бебка... Още повече, надали ще изтърпя цял ден да готвят и подреждат вкъщи, със сигурност ще ми шумят и пречат... А пък е семеен празник все пак и знам, че мъжът ми много държи да се съберем. Сигурна съм, че ще се съобрази с моите прищевки в крайна сметка, но ако откажа, наистина ще му стане мъчно... Вие имате ли подобни дилеми?

За изписването -ще дойдат семействата ни+ който пожелае (до болницата). Предния път се събрахме за час удома.

За помощта - още предния път бях сигурна, че не искам помощ от баби Все пак ние сме родителите и ние трябва да се грижим за детето, пък и за себе си  . Бабите са дали своя дан в нашето отглеждане, а като поотрасне детенцето - могат да му се радват бол. В първите месеци бебето има нужда само от майка си, а майка му - от мъжа й   Това решение се оказа много правилно - дори за малкото време за което идваха майка ми и свекърва ми да ни видят, направо ме изкарваха извън релси с разни напътствия и умозаключения.   (чак баща ми не ми говореше и се сърдеше, защото не съм давала вода на бебето ) И този път ще разчитам единствено на мъжа ми и на себе си.

Мляко с нес - моето секцио е насрочено точно така - че за бъдни вечер, живот и здраве, да сме си удома. Не мисля да каня някой  - бабите и дядовците могат да дойдат през деня и да донесат подаръци на Вики или пък баща й да я закара единия ден на гости на едните, а другия на другите.  Както казах, калабалък вкъщи няма да издържа - особено в първите дни, когато трябва да свикваме с бебка. Никой няма и да се разсърди - все пак най-важно е да сме добре с беба. 

Lady Clarion, аз не знам как ще удържа на майка ми, понеже много обича да дава акъл... Не че нещо лошо, обаче в тоя момент си мисля, че ще бъда особено раздразнителна и изтощена, та само до акъл и назидания ще ми е. Поне свеки не се меси... Притеснявам се, че майка ми ще ме изнерви, не знам как да подходя, без да я обидя.

Кукумицина - как добре те разбирам Моята е ужасно настойчива и обидчива - имахме периоди в които с месеци не си говорим, тъкмо заради разни напътствия, нейни приоми за отглеждане на детето и всякакви такива.
Вижда детето веднъж на 1-2 месеца и държи да я възпитава по нейния си начин; и дори в мое присъствие й прави забележки за неща, които аз не бих й казала нещо.
Въобще не се съобразява, с моите виждания за отглеждане и си прави каквото си иска. Дори, когато Вики беше на 2-3 месеца се наложи да й я оставя за 30-40 мин, и след куп инструкции тя ми заяви - Ти като излезеш, аз ще си я гледам както намеря за добре

Ухх, не знам, наистина и твоята е чешит 
Аз си знам, че не го прави за лошо, ама и аз пък не обичам да ми се налагат.
Лошото е, че нейните спомени и разбирания са от времето на моето раждане и това на сестра ми. Сестра ми е на 26.

Ох, аз това от свекървата го очаквам... и дори няма да ме предупреди

Понеже живеем в една къща, мога да разчитам на свекърва ми да помага, но само ако аз я повикам или се наложи да изляза, тъй като уча. Както писах, майка ми ще дойде за Коледа, ние също се дразним като се видим, добре че винаги е за няколко дни  За баща ми - не знам. Родителите ми ще идват др.месец за дипломирането ми и ще се разберем (те са разведени отдавна, в добри отношения са, но трябва да направим уговорка предварително, защото за мен ще е много емоционално натоварващо да ми се изтърсят заедно след раждането)

Изобщо не искам баби- помощници. Няма за какво да ми помагат- новороденото бебе има нужда само от гушкане и кърмене, а там мама е незаменима  
Помощ в домакинството не ми трябва- мъжът ми се справя по-добре от мен и сега. Дъщеря ми е голяма и за всичко мога да разчитам на нея, така че бабите да си стоят у тях и да си гледат техните си къщи. Ако искат, могат да изпращат кутии с манджи само  

И аз не искам помощ и вообще някой да ми се мотае из къщи 1те месеци. Предният път дойдоха за 2 седмици като беше почти на 2 месеца. Просто за да го видят, не да ми помагат. Аз съм такъв човек, че обичам да си върша всичко сама. Единствено от мм приемам помощ, и то само за някои неща. Като си тръгнаха си отдъхнах. То като има човек гости, повече се напряга, че трябва и на тях да обърнеш внимание, разходки, това онова. Този път никой не сме поканили(предния път ние им купихме билети).
Аз също си имам свое мнение за гледането и особено като е малко бебето, наистина нямам нужда от ничия помощ. Вече като беше на годинка и 2м, идва веднъж майка за 2 седмици, щото го бях спряла аварийно от градина, а още ходех на работа(бях пуснала предизвестие за напускане, ама имах да доработя) и нямаше кой да го гледа. Много се стараеше, ама аз съм много капризна относно гледането на детето и някой път и казах неща, за които бързо съжалих, но като цяло се спогаждахме добре. Свеки хич няма мерак и хич не се натиска да гледа. Сега като бяхме в Бг 1 път не си направи устата да и оставим малкия примерно за час-два. И на гости като им бяхме седеше като тежък камък, няма да се засили да хукне след детето да иде да види какво прави, най-много свекъра да строи. А аз като виждам, че някой няма желание също не се натискам. Иначе му се радва, но явно предпочита да не се меси.
Като цяло и аз мисля, че особено докато е малко бебето - колкото по-малко хора наоколо, толкова по-добре. Само стрес му създават. Вече като поотрасне, е добре да се познава с бабите и дядовците, но като е бебе си има нужда само от мама и тати.

Добро ви утро Синоптиците този път познаха...вчера беше лято, днес вече си е истинска есен...мрачна и дъждовна  Всъщност на мен времето ми харесва...
Аз пък да си призная искам помощ...поне малко в началото, доста ново ще е като преживяване и бих се радвала някой да ме насочва, да се надяваме да имат време и желание- първи внуци чакат:)

Аз за Коледа също се тревожа. Моят мъж не я празнува и никъде не му се ходело, но аз пък искам. В нас няма как, предполагам, че ще отидем някъде при мои роднини(че неговите нали не са научени да отбелязват никакви празници  ).Въпросът е, че е малко сложно, не искам баща ми да е сам, майка ми ще е с нейния, а ние не искаме да сме с него, сестра ми и зет ми сигурно ще отидат при свекървата и  И някак не ми се вижда възможно да се съберем. Пък ще ми е много ужасно да сис едим тримата с бебето вкъщи и да се сдухвам.И за НГ ми е много ужасно, от години винаги пътуваме някъде, за да я празнуваме с една компания. Сега заради бебето няма да можем и от сега ме е хванала депресията и колко тъпа НГ ще изкарам