ако оставя на него ще е всяка вечер и всяка сутрин. аз горе долу средно се съгласявам 2-3 пъти в седмицата, а понякога и 1 път. измъквам се с умора, грижа по децата, работа и пр., но истината е, че нямам толкова желание. Не смея да му го призная, защото много ще се натъжи.
иначе сме добро семейство, не сме имали особени кризи, няма кръшкания или други простотии, прекарваме си забавно заедно.
аз съм много съвестен човек по принцип и сега ме гризе че трябва да живeeм в този вид "лъжа", мислех си даже че най честно ще е да го освободя от себе си, но все пак заради това да развалям хубавото семейство и да разделям децата от баща им ми изглежда доста налудничаво
някакви размисли да споделите, от опит най-вече? някой мъж случайно да е влязъл в положение и да е разбрал без да прави драма от това?