Не ми остава време да спортувам в нормално време. Ето, вчера ми отпадна едно ходене до личния лекар и успях да се добера до залата в 19h. Оказа се, че от бързане съм си забравила долнището и трябваше да се прибера. А вкъщи ме чакаха с пълна програма. Пак хвърчаха гирички из нас към 22h. А да се чувствам наспала се, вече не го и помня. Защото инцидентното наспиване веднъж на седмица-две-три не ми върши работа.
- Публикувана: 28 окт. 2014, 18:17 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2015, 13:08 ч.
За какво не ви остава време ?
Не ми остава време да спортувам в нормално време. Ето, вчера ми отпадна едно ходене до личния лекар и успях да се добера до залата в 19h. Оказа се, че от бързане съм си забравила долнището и трябваше да се прибера. А вкъщи ме чакаха с пълна програма. Пак хвърчаха гирички из нас към 22h. А да се чувствам наспала се, вече не го и помня. Защото инцидентното наспиване веднъж на седмица-две-три не ми върши работа.
Ти, пък, си перфектна
Да беше тренирала без долнище - можеш да си го позволиш
Май за всичко, което искам, успявам да намеря време.
Най не ми е стигало времето, когато съм била в отпуск по майчинство. Някак си като знам, че имам цял ден на разположение и се размотавах.
Когато съм на работа, имам ангажименти към 3 деца, в различни възрасти,ранно ставане и приготвяне на закуски, водене и прибиране на деца, пазаруване, готвене....не съм излизала навън (освен на плажа) без грим, време за пилеене не ми остава или просто ставам много по-организирана, та намирам време за всичко, за което искам....дори и на почивки да отидем -за ден-два или пък седмица и повече.
Не съм прочела книгите, които съм си натрупала, но това е защото нетът ме е "запленил"....когато съм във ваканция, бързо наваксвам с книгите и това е част от състоянието ми на почивка.
Най не ми е стигало времето, когато съм била в отпуск по майчинство. Някак си като знам, че имам цял ден на разположение и се размотавах.
Когато съм на работа, имам ангажименти към 3 деца, в различни възрасти,ранно ставане и приготвяне на закуски, водене и прибиране на деца, пазаруване, готвене....не съм излизала навън (освен на плажа) без грим, време за пилеене не ми остава или просто ставам много по-организирана, та намирам време за всичко, за което искам....дори и на почивки да отидем -за ден-два или пък седмица и повече.
Не съм прочела книгите, които съм си натрупала, но това е защото нетът ме е "запленил"....когато съм във ваканция, бързо наваксвам с книгите и това е част от състоянието ми на почивка.
Момичета, каквото и да си говорим, малко нанагорно идва въртенето на домакинство / в това число : готвене, чистене, простиране, гладене и т.н. и т.н./, обгрижването на децата и ходенето на работа на пълен работен ден. Мъжете колкото и да помагат, не могат да се изравнят с нас по ангажираност. Ей затова има жени, които предпочитат да си останат вкъщи.
Не разбирам хората, които ги мързи да се грижат за собствения си дом и семейство под каквато и да било форма - работещи или не.
Не разбирам хората, които ги мързи да се грижат за собствения си дом и семейство под каквато и да било форма - работещи или не.
Like_Smoke,
Въртенето на домакинството до изрядност за мен не трябва да е на всяка цена. Предпочитам да имам дни, в които детето ще дояде супата от вчера, а аз ще карам на салата, а прозорците/подреждането на шкафовете (просто пример) ще чакат по-добри времена, отколкото всеки ден преди да заспя да си правя равносметка, че нищо за себе си не съм свършила.
Скрит текст:
чак перфектна не съм Но от личните ми занимания само липсата на време за спорт може да ме депресира. Затова и си налагам да го правя дори и да е в нечовешко време.
Но от личните ми занимания само липсата на време за спорт може да ме депресира. Затова и си налагам да го правя дори и да е в нечовешко време.Въртенето на домакинството до изрядност за мен не трябва да е на всяка цена. Предпочитам да имам дни, в които детето ще дояде супата от вчера, а аз ще карам на салата, а прозорците/подреждането на шкафовете (просто пример) ще чакат по-добри времена, отколкото всеки ден преди да заспя да си правя равносметка, че нищо за себе си не съм свършила.
Нямането на време и прекалената заетост според мен са сред модерните оправдания за непълноценен живот. В по-голямата част от случаите.
На мен времето винаги ми е стигало. Интересното е, че сега, в периода, в който съм без работа, поради мързел и склонност към отлагане започнах да забелязвам как някои от ангажиментите ми изостават във времето. След две седмици започвам работа и вече оборотите ще се завъртят много по-бързо. Е, ще имам по-малко време вкъщи на уют, но пък ще пътувам повече до работа, което значи повече време с Киндъла и повече прочетени книги, по-пълноценно общуване с хора и с близките след работа.
С желание и добра организация 24-часовото денонощие е предостатъчно - такава ми е нагласата.
На мен времето винаги ми е стигало. Интересното е, че сега, в периода, в който съм без работа, поради мързел и склонност към отлагане започнах да забелязвам как някои от ангажиментите ми изостават във времето. След две седмици започвам работа и вече оборотите ще се завъртят много по-бързо. Е, ще имам по-малко време вкъщи на уют, но пък ще пътувам повече до работа, което значи повече време с Киндъла и повече прочетени книги, по-пълноценно общуване с хора и с близките след работа.
С желание и добра организация 24-часовото денонощие е предостатъчно - такава ми е нагласата.
С последните две мнения съм абсолютно съгласна.
Не мога да приема за "Правилно" твърдението "нямам време за себе си, защото трябва да се грижа за дома".
А 100% истината е, че "прекалената заетост според мен са сред модерните оправдания за непълноценен живот" или по-скоро за объркан такъв. Не винаги де, но в повечето случаи. И мързелът и прекаленото свободно време водят до отлагане... Ето, аз днес бях цял ден вкъщи и какво направих от всичко, дето си бях наумила?
Само едно пиле на фурна и 2 изгладени ризи. А бях приготвила да си правя маникюр, разни процедурки... Кълчих кълки цял следобед.
24-часовото денонощие наистина е предостатъчно с малко повече организация и положителни мисли.
Не мога да приема за "Правилно" твърдението "нямам време за себе си, защото трябва да се грижа за дома".
А 100% истината е, че "прекалената заетост според мен са сред модерните оправдания за непълноценен живот" или по-скоро за объркан такъв. Не винаги де, но в повечето случаи. И мързелът и прекаленото свободно време водят до отлагане... Ето, аз днес бях цял ден вкъщи и какво направих от всичко, дето си бях наумила?
Само едно пиле на фурна и 2 изгладени ризи. А бях приготвила да си правя маникюр, разни процедурки... Кълчих кълки цял следобед.
24-часовото денонощие наистина е предостатъчно с малко повече организация и положителни мисли.
Аз пък не съм съгласна с вас! По-горе писах, че времето ми е горе-долу добре организирано, но се лишавам от едни неща за сметка на други. И тук ще уточня - нямам време да се гримирам преди работа, нямам време за епилиране, нямам време за маникюр и педикюр, искам всяка седмица да ходя на масаж, но нямам време за това. Всъщност, ако искам да направя тези неща, това означава да се изолирам от останалата част на семейството или да жертвам и без друго недостатъчния си сън, като стана по-рано.
Имаше между другото такъв период у дома - с мъжа ми се редувахме на принципа "ти гледай 1 час детето, докато аз свърша нещо, после аз ще го гледам 1 час ти да си свършиш". Резултът беше двама изнервени родители, които не са имали изобщо време да говорят по между си цяла вечер и нямат никакви съвместни дейности, а като роботи ходят и вършат нещо си.
Имаше между другото такъв период у дома - с мъжа ми се редувахме на принципа "ти гледай 1 час детето, докато аз свърша нещо, после аз ще го гледам 1 час ти да си свършиш". Резултът беше двама изнервени родители, които не са имали изобщо време да говорят по между си цяла вечер и нямат никакви съвместни дейности, а като роботи ходят и вършат нещо си.
Добре де, аз съм в повечето време сама с 2 деца, мъжът ми е в чужбина. Нямаме баби, лели, никакви такива. Имам време да се гримирам преди работа (докато малката закусва и гледа детско преди градина), също и да просна дрехите и да си оправя косата, а се епилирам 1-2 пъти месечно. Защо не ви остава време за такива неща? Питам, без да се заяждам, просто ми стана интересно.
На мен напоследък не ми остава никакво време за спорт.
На мен напоследък не ми остава никакво време за спорт.