Истории от комунистическа България

  Тя не го съсипа демокрацията, а някои  го съсипаха напълно съзнателно.

А от детската градина помня всички песнички, които учехме до припадък - за Ленин - вождът велик и за красноаремеец. Някои бяха на руски, не ги разбирахме, дори не произнасяхме вярно думите, но ги наизустявахме. После в училище същото. По музика учихме много хубава песничка за Митко Палаузов и реших да я изпея на баща ми. Той видимо се нервираше, а на "чу се гръм, под бялата му блуза рукна млада партизанска кръв!" не издържа и ме изгони в другата стая да си пея. Знаех и още много такива, защото ходех на хор, задължително беше, няма искам, няма не искам. И на гимнастика задължително.
Помня как седях и плачех над едно домашно, защото не разбирах какво значи звездочели звеноводи. А Ленин беше такъв светъл образ, че в пристъп на въодушевление след поредния урок по литература, отворих всички томове, които се намираха у нас и написах с червена химикалка "отличен 6" на всяка първа страница.

ВМЗ - Сопот няма друга почивна станция на морето , работещите в него тогава са 15 хиляди  
от региона съм , виждала съм трудова книжка , наистина е потресаваща , но в обратния на казания от  теб аспект - суми от по 80-100 лв. се мъдрят вътре , някъде през 1975-77 година ,
ако щеш вярвай и аз не очаквах да са толкова ниски ...

този ''бизнес'' е умрял , ако ще Т. Живков и Саддам да възкръснат ,
тя , комунистическата работа, е все такава ....
това са диктаторски икон. връзки , много ясно , че като се махне диктатурата връзките отиват на кино , производството - също и
това е в абсолютно всяка сфера на живота ...

А аз в Полша, представяш ли си, хем и те бяха соц. И не кой знае какво, а магазини пълни с лакомства, някаква страна на чудеса. А във Варшава   и аз щях да падна. Щото беше по Великден и всичко беше толкова красиво, украсено.
Това беше в началото на нашия "предход" да уточня. Т.е. Полша още тогава бяха на светлинни години.

Една съфорумка направи чудесни снимки и материал за Латвия. За ужасите там и защото те вече са забравили и гледат напред. И това е една прекрасна страна.

Моите родители успяха да ни заведат в Прага през 80-те и също ми се струваше чудо на цивилизацията. А едни сандвичи с тъъънко нарязана шунка отгоре бяха нещо, което никога не бях яла.

И Полша, и Унгария, и ГДР, и Чехия бяха по-добре от нас тогава, защото и общественото им развитие е традиционно на по-високо равнище от нашето. Няма какво да се лъжем - преди 1944 г. пътят на България може и да е бил правилния, но сме били значително по-назад от страните в Централна и Западна Европа.

Моите спомени са детски. Родена съм 1979 г. в малко градче в обикновено семейство. Само майка ми е казвала, че въпреки, че е била отличничка, дядо ми е бил в конфликт с местното партийно величество и не са и позволили да следва, но не знам подробности. И когато съм се родила 3 дни съм била без име, но накрая една от акушерките се е смилила и ме е записала както са искали. Спомням си манифестациите за 1-ви май, защото ходех с татко. Бяха задължителни, строяваха се всички предприятия с едни ми ти лозунги, всички облечени в най-хубавите си дрехи и маршируваха. Аз с ¾ бели чорапи и 2 ръчно правени бели кордели. Спомням си автомобилите чайка с перденцата, в която уж е Т.Живков и като минаваха ние мятахме знаменца, това по-късно в 1-ви, 2-ри клас. Била съм и чавдарче.
Спомням си, че имаше побратимени градове от СССР и съответно ни бяха избрали и семейство, с което да се побратимяваме. Те идваха веднъж и татко ходи веднъж. Татко ми донесе голяма кукла, почти колкото мен с дълги руси коси и седеше на средата на спалнята. Леля ми и до днес поддържа връзка с нейните руснаци, даже наскоро дъщеря им идва на гости.
Всеки сезон всички излизаха и почистваха пред къщите си, варосваха дървета и тротоари. После минаваха от съвета на проверка.
Циганите работеха, циганетата ходеха на училище и бяха по 2-3 деца в семейство. Живееха си само в махалата и освен на работа и училище много много не излизаха от там.
Нашите имаха много приятелски семейства. Постоянно се събираха, я на пикник на близката река, я на гости – къщи големи, дворове големи, прасета и кокошки, домати и чушки в градината, не се придиряше много какво се слага на масата, но пък беше много весело и някак истинско. Но това не е от строя, а някак хората бяха не толкова саможиви. При режима на тока се събирахме в нас да гледаме телевизия на акумулатор.
През 1986 г. татко ходи в Либия за 1 година. Платиха му с бонове. Купи на майка кожено палто, ножове Солинген, миксер и дуралексов сервиз, които се ползват и до днес. Имахме и видео папагалче. С брат ми си разпределяхме парченцата тоблерон да има за по-дълго, на ден по парченце. В рибния магазин всеки четвъртък докарваха шоколад със слонче. Мама ни купуваше на заплата.Най-страхотния шоколад. Кръстницата ми беше книжарка и с връзки се сдобивахме със западна художествена литература.
Относно списанията – в Никопол имаше картонен завод и там с вагони идваха списания от западна Европа за преработване. По-големите момчета ходеха с влак до там и крадяха списания, които продаваха. Освен Некерман, Бурда и др.подобни имаше и порно списания, тях ги продаваха скъпо, на страница. На моята приятелка брат и и моят братовчед въртяха голяма търговия. Криеха ги от нас, но ние ги намерихме, голям шок къде ти такива работи.
На море ходехме на палатка на Обзор с нашите и голяма компания - по 7-8 коли се движехме. Ние имахме полски фиат, оранжев. Тръгвахме в 3 часа да е по хладно и на другия ден към обяд бяхме на къмпинг Луна. С баба и дядо на квартира във Варна. С белия москвич шестак. Разделяхме пътя като оставахме една нощ при техни приятели в Разград. Изобщо моите спомени са, че през онези години много се гостуваше.
Оф, че хаотично го написах, извинете  

    Така е , но не е тук мястото да обсъждаме събития, случили се 10 години след падането на режима.
    
     eau, аз съм виждала УП-2 на работници с доходи от по 400 лева, включващи заплата и премии, които твърдят че са получавали редовно.  Говорех за 82-83 година. Щом си от района, разпитай хората, които са работили по онова време, мисля, че трудно ще намериш човек да се оплаче.
     В частност за ВМЗ се сещам, че притежаваха поне две хижи - едната в Средна гора (виждала съм я, била е много хубава за времето си), другата - в Стара планина. Вероятно и в Хисаря са имали някаква база. Нали почивките през соца не са непременно свързани с морето?
     Въобще не си права че бизнесът е умрял, умряла е само държавната му част.

Янечек, това с кучето е много яко.

Не виждам полза от създаването на подобна тема, бездънна и нищена до безкрай. Витаеща до днес във въздуха, в делника ни, под различни трансформации и проявления. Платформа  за тъжно ровене в миналото, за сурови конфликти и разделяне,  за меланхолия, за сълзи , за тъга, за ярост, за отвращение и т.н.
Мога много неща да разкажа- бях в гимназията, когато падна социалистическия режим. Спомените ми са многочислени и ярки. Книгата ми ще е готова бързо.  Поредица от книги. Като почна от любимия си дядо, съден от народен съд- (бидейки немски възпитаник), мина през суровата си  руска школовка и стигна до Манчестер, където правех дипломната си работа. Срещи, преживявания, предразсъдъци, пропаганди, силни на деня, повярвали, не повярвали, бунтари, угаждащи...
Хляб, банани, превръзки, шоколадови яйца, некермани....това са само отражения, последици. Материалност. Брутална и смазваща душите ни - както в 'розовия' запад, така и в 'сивия' комунизъм.

Считам, че всяка една история носи своята истина в себе си , конкретна и лична. Нещата могат да бъдат показани като много страшни, черни  и сиви. Без цветове. И има такива истории.
Но могат и да проблеснат и пъстри такива, та дори и да бъде в  розово, дори и за/от некомунисти.
Не мога да назова цветовете само в сиво и бяло.

Нали знаеш, че това е исторически предопределено. Поклон пред всички българи родолюбци, които след Освобождението отиват да учат в Европа и се връщат, за да градят България. Поклон и пред всички европейци (а те не са били малко), дошли тогава да дадат от себе си знания, сили и потенциал и градят Освобожденска България.

Мит е разбира се...
Или действителност за част от българите.
Слънчев бряг беше само за чужденци-българин изобщо не можеше да се вреди, а и в ресторанта на хотела изобщо не му и сервираха.
Имаше ведомствени станции и бунгала, но не стигаха за всички, а за тези, които успяваха да  се вредят с "карта".
хората си почиваха по селата докато си копаеха картофите, защото ако не си ги прекопаеха и не си направеха зимнина щяха да стоят гладни докато слугуват на другарите...

Имаше и един сравнително спокоен период, когато хората живееха сносно-но той беше малко преди края на соца. И през този период ни даваха заеми, които другарите харчеха-измамно благоденствие беше това-живот назаем. после дойде фалита....
ПП: И сега ни чака фалит....

Прочетох тук една да твърди, че режима и слагал хляб на масата.....
За такова нещо думи нямам....то има ли думи да опишат подобна човешка глупост...
Както един пенсионер на един митинг ми заяви, че партията му била направила трамваи, за да се вози в тях....

Никога не трябва да се забравя успешния опит за промивка на мозъка на цял един народ - преклонението пред чужда държава напр. само е достойно за съд.

Именно заради това тази тема е чудесна. Трябва да се говори, трябва да се споделя, да се знае, да се помни.

Яко! Звездочели звеноводи....

  Да бе, бях забравила правенето на зимнина. Дъщеря ми просто не може да проумее защо сме си правили буркани и как така зимата не е имало плодове и зеленчуци.
 
 Като и разправяме как сме си варили лютеници и печели чушки, а тя се чуди... мисли, че сме го правили от излишно свободно време и за кеф