Как да превъзмогна факта, че съм осиновен?

  • 32 157
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 411
Приятелката ми е в 4-тия месец и се очертава скоро да стана биологичен татко

Само биологичен ли?

Спри да се вторачваш във факта, че си осиновен. Може да имаш чувството, че ти го пише на челото,че всички го виждат и знаят, че това те прави различен от останалите. Не е така и за никого това не е от значение, защото всеки се е вторачил в собствения си свят. Ако кажеш на някого, че си осиновен и затова си депресиран, той с пълно право може да те попита (няколко варианта):
- И какво от това? Нали си здрав и прав? Аз съм болен от рак и ми дават 3 м. живот.
- Вече 5 месеца съм без работа и децата ми гладуват, и осиновените, и биологичните, всички гладуват и няма значение за тях дали съм им биологичен баща.
- Взел съм те да работиш, искам резултати, не ме интересува кой си.

Това са само примери. Ако спреш да се вторачваш в собствената си обида и се опиташ да разбереш света на останалите, ще видиш, че имат много по-сериозни проблеми от твоите. Както приятелката ти не може да е "малко бременна", така  и ти не може да си "малко осиновен". Това са факти. Приеми ги и продължавай живота си. Ако искаш да намериш биологичните си родители - направи го. Вече има достатъчно варианти, напр. https://www.facebook.com/TursimSe?fref=ts
Ако някой ти каже, че ще го надживееш - ами няма. Винаги ще се таи в теб. Но от теб си зависи дали ще ти пречи да живееш нормално.

# 16
  • Мнения: 14
Разбирам, че има и по-сериозни проблеми от моя. Много при това. Но както спомена всеки се е вторачил в собствената си "кошница" и живее със своите си главоболия. На мен това ми е на дневен ред в момента. Не става дума чак за депресия или някакво отчаяние. Просто една мисъл, която не иска да ми излезе из главата. А трябва да се махне час по скоро... Peace  newsm78

# 17
  • Мнения: 411
Според мен никога няма да ти се "махне от главата", така че колкото по-бързо се научиш да живееш с нея, толкова по-добре за теб. Успех!  Peace

# 18
  • Мнения: 2
Ще споделя това, което помогна на моето дете, когато беше на 8 годинки(сега е на 9 Simple Smile )
Детето ми е осиновено в "по-голяма" възраст, има спомени и знае, че е осиновено. След един период от време започна тормоз от страна на деца от нейния клас. Лично аз съм свидетел на следната случка: Детето ми тръгва по улицата към някакво детско мероприятие(май беше рисуване), а аз се отправям към съседен магазин. И виждам и чувам как едно момиченце от класа й, придружено от 3 деца, които не познавам/на същата възраст/ й подвикват през улицата: - Ти си осиновена,МА! и започнаха злобно да се  хилят. Веднага изтичах до слънчицето си и видях обляното й в сълзи личице. Опита се да скрие сълзите и ми вика: -Мамо, нали знаеш, че не трябва да им обръщаш внимание! Милото, опитваше се сама да се справи със ситуацията и да не ме вкарва във филм, защото знаеше, че съм готова да проведа /разумен  Rage/ разговор с майката на съученичката й и за което, пак от опит знаеше, че няма да има положителен ефект.
В класа я третират като 3-то качество човек. Не попаднахме и на подходяща учителка.
На идея си нямаш как се свива сърцето ти и как те боли душата, че не можеш да спестиш на детето си тази злоба и помия, изливана от всякъде.
Както и да е. Оплеснах се от темата.

Имам позната, която има родени от нея деца и е приемен родител.
Покани ме на тържество в съседен град по случай 1 юни - Ден на детето. На тържеството имаше аниматори и беше голям купон - участваха и деца и родители. Имаше деца от дом за деца, лишени от родителски грижи, имаше деца от СОС селище, деца от приемни семесйтва, осиновени и биологични. В купона се включиха и децата от квартала, където беше организиран празника.
Като си тръгнахме попитах детето си: - Можеш ли да ми кажеш кое дете беше осиновено, кое е от дом, кое е с приемни родители и кое е с биологичните си родители?
На лицето й се изписа изненада, която замени с недоумение... помисли малко, вдигна рамене и каза, че не може да каже. - Е, казвам й - сега разбираш ли, че децата са си деца и само хорската лошотия се опитва да прави някаква разлика.
И детето ми се успокои. За сега.

Мога да кажа, че обществото ни ИЗОБЩО, ама ИЗОБЩО не е подготвено за тази деликатна тема - осиновяването. Даже бих казала, че нещата са тръгнали назад спрямо отношението, което беше
до преди 15 -20 години.
 
Така, че твоите родители са те предпазвали по този начин. Друг е въпросът, че на по-голяма възраст е трябвало да ти го кажат.

# 19
  • Мнения: 14
Само като чета и ми се иска да им смачкам тиквите собственоръчно на тези, които са се подигравали на дъщеричката ти. С извинение за по-грубия език. Да наистина обществото ни не достатъчно подготвено за тази тема и на осиновени и осиновители се гледа с по-различно око. Особено в по-малките населени места.
Аз не съм имал тази участ да ставам обект на подигравки или да науча истината от трети лица, което доста би ме наранило. Оттук следва, че или нашите много старателно са успели да скрият истината (доколкото е възможно това да се скрие) и много хора не знаят, че съм осиновен, или всички около мен са знаели, но са проявявали дискретност. По-вероятно ми се струва първото, защото за 28 години все някой е щял да ми намекне по някакъв начин. Както и да е, вече се свиква, но ми остава само неприятното чувство, че през цялото време съм бил лъган... Confused

Общи условия

Активация на акаунт