Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Ами естествено, че ако майка ми има 4 апартамента, от които два свободни, ще ми даде. Но замисли се колко са такива майки, изкарали своя съзнателен живот при система, където броят на жилищата и квадратурата им се е определяла от държавата - тоест, нямаш право на втори жилищен имот, нямаш право на повече от тристаен с две деца и прочие. И на колко от по-заможните софиянци от преди 1944 е имало в апартаментите настанени от държавата съквартиранти, защото им е "прекалено голямо жилището". И на колко от тези с къщи са им взели къщите и са им дали апартаменти не според големината на къщата и парцела, а според броя на членове на домакинството. Така че ако сте имали късмет да не сте "отчуждени" по онова време, сега можете да си живеет в къща или да я дадете срещу 3 апартамента обезщетение. "Тогава" не е можело.

Не визирам, разбира се, високопоставени партийни функционери. За тях са важали други закони.

И аз както писах по-назад съм родена в Дианабад, живея в Надежда. И не е причината, че се омъжих и влязох в на мъжа ми къщата. Двамата заедно си купихме дом в този квартал. Моя дом в Дианабад си стои, но той е на родителите ми,а  не мой. И не съм го продала. Аз имам друг апартамент, който за нищо не света не продавам. И той е там, в тоя свръх престижен, комунистически квартал.

Имаме в семейството подобен случай.
Не са продали нищо, де. Имат къща, която водят за *лятна* в краен район на града, в нея съпругата е родена, но са за постоянно в жилище на центъра на същия град. По много причини- инфраструктура, училища, градини, работно място... Сигурно биха я продали, като им дотежи финансово, но предполагам, че си я пазят за старини.

Айде пробвай пак.... Имаме къща в центъра на София и апартаменти в някой от кварталите. Дали не мога да направя разлика какви са хората на различните места.

Не, ти като цяло смяташ себе си за последна инстанция.

Не, не е така, тя просто сподели своите си наблюдения, които аз също подкрепям с няколкото имота които имам и в центъра и в Лозенец и в един от кварталите.

Е, разбира се, че щом имат и друг вариант, ще следват настоящите си нужди - сега в центъра, после в покрайнините. Но, ако беше само тази в крайния квартал, дали биха си я продали, за да се преместят?  



Poppea, ето, че има доста такива майки, а и говорим за сега, а не за предишния жизнен стандарт, за който ти говориш, като последните два поста, с по няколко имота в София - център и покрайнини. Не знам колко са им големи децата, но съм сигурна, че биха им дали някой апартамент/къща за тяхно ползване при задомяване, ако отсрещната страна не разполага с жилище. Едва ли биха оставили да живеят под наем или да събират и изплащат апартамент.
Затова са ми чудни репликите не само на нея, но последните пъти Биби.биб май писа, че не била с добро мнение за хората, които не са си купили сами собствено жилище - при положение, че родителите са добре обезпечени, а и всеки родител това иска - да живее добре и да осигури децата си, нали така

Я пак? Че загубих образ и картина и дори звук.

Това го беше писала на няколко пъти и ми направи впечатление.
Преди малко се върнах да видя дали наистина беше ти или някой друг.

Няма значение. Както и да е. Естествено, че всеки разполага с каквото може и има.

Нещо много се разписах в тази тема, но се сетих за един интересен случай - моя много добра приятелка, семейството й има няколко апартамента, единият, от които е точно до НДК. Даваха го под наем, защото тя не искаше да отиде там да живее, а наскоро си купи апартамент в Люлин - ново строителство. 
Нито е чалгарка, много интелигентно момиче, с няколко висши, сега пак учи, работи и т.н.

Тази тема сега я виждам, но за кратко време доста е напреднала и явно освен възпитанието и израстването на децата касае въобще начина ни живот, а всеки се стреми към по-добър такъв, което ще рече и по-добра обкръжаваща го среда. Мисля, че на въпроса трябва да се погледне по-глобално и да се излезе от конкретните примери, които се дават като факти подкрепящи една или друга теория.
Естествено, че заобикалящата среда има силно влияние за израстването и изграждането на човек, семейството е силен фактор, но външната среда е не по-малко силна. Колкото по-голямо става детето, толкова външната страна става по-силна и с по-голямо значение. Не е без значение, дали е сред деца, който искат да са добри ученици, да учат, имат и са подкрепяни от родителите да постигат определени цели. Любознателни са, спортуват, ходят на танци или се занимават с музика. Учителите също играят голяма роля в израстването. Ако едно дете расте в такава среда, то със сигурност ще има по-голяма амбиция да стане по-можещ и знаещ млад човек, да изгради в себе си качества, които да му помогнат да реализира себе си. Всеки иска това за детето си, нали...и е най-нормалното да се запита къде би могъл да осигури такава среда. Не можем да не признаем, че тази среда не е навсякъде и за някои райони е немислима и ДА има разделение на  кварталите в София според типа хората, които преобладават. И забележете не казвам добри или лоши хора, просто различни, с различни навици, стил и начин на живот. Не съм живяла в много квартали, но работата ми е такава, че се срещам с хора от почти всеки един квартал. Лошият човек живее на всякъде, добрият също.

Има значение, защото ме обвини, че съм казала нещо което не бих казала. И не съм го писала няколко пъти, а веднъж. Бъди така добра да прочетеш цитатите долу, един до друг са за твое улеснение. Ако искаш можеш да се извиниш. Ако не искаш - въздържай се да бъдеш мой говорител и да обясняваш какво съм искала да кажа. Повечето пъти и в реалния живот и тук съм пределно ясна в изказа си.

E, е, биб.биб, не искам да й ставам адвокат на щастливата, но наистина горе-долу така се разбира, както тя го тълкува:) Че имаш едно наум за възможностите на хора, които не са напускали апартамента на мама и тате, го тълкувам така, че поставяш под съмнение възможностите на такива хора. Не е наистина съвсем същото, като "да не си с добро мнение", но е много близко до този смисъл - ами щом имаш едно наум за възможностите им, това няма как да е добро мнение, нали?

То и аз съм на твоето мнение, но това е ирелевантно към тълкувателния казус:)

Мецане, то ясно на какво мнение сме и двамата 
Въпросът е, че не съм давала пълномощно да ми доразвиват мислите. Аз съм казала колкото и каквото съм преценила. Знам докъде да стигна и къде да спра