Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора

София, Гео Милев

Мнения: 832
Въпроса ми е следния.
Предполагам на всички ви се случва да оставите бебенцата си на някой да ги гледа - най-често на баба. На мен също. Обаче като го оставя на някой да го гледа и се отделя от него, ми е едно такова свито, незнам, няма причина, просто се притеснявам, че го гледа друг а не аз. Дори и когато ми се налага да изляза за един час, все за него мисля и бързам възможно наи скоро да се прибера при малкото ми момченце. А да не говорим, ако искаме да излезем някъде с таткото някоя вечер - аз не мога да се забавлявам - мислите са ми все в него и по 100 пъти се обаждам да видя как е. А все пак не го гледа чужд човек, а някоя от бабите. Това според вас нормално ли е или ме гони някаква параноя.
Цитирай


Мнения: 1 629
Нормално е, споко Very Happy Като порасне още малко ще се възползваш по-пълноценно от тези мигове/часове са, вярно, но мигове ми се видят/ на отмора.
Цитирай

Варна

Мнения: 96
Да, нормално е. Трябва да се радваш, че има кой да ти помага, защото ако нямаше, нямаше да я има и "параноята".
Цитирай

в една мансарда точно под звездите ..........

Мнения: 312
Нормално е! Не се притеснявай! Аз даже като го дадох за първи път на ясла се разревах пред госпажата! И през целия път обратно до къщи продължих да рева! А сега се моля някой да го вземе поне за един час да мога да си отпочина от неговото лудеене и непрекъснато бърборене!
Цитирай

Под Тепетата

Мнения: 1 203
Ами това е напълно нормално и да порасне пак ще се притесняваш за детето!Моят син е на 11год. и пак се притеснявам за него.Това е да си родител!
Цитирай

София

Мнения: 770
И аз съм така, а уж вече е по-голям и не ми е за първи или втори път. Още по-гадно ми е от това, че е на възраст, в която разбира, че излизам и всяка раздяла си е цяло приключение - то е едно криене и забаламосване и накрая пак рев.
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Bubs , и аз се чувствам по същия начин . Много ми е трудно да го оставям .
Цитирай

София

Мнения: 1 027
Аз още не съм родила, но имам чуството, че и аз ще съм така. От сега знам, че освен на майка ми няма да имам доверие на никой друг.
Цитирай

Самоков

Мнения: 307

Предполагам на всички ви се случва да оставите бебенцата си на някой да ги гледа - най-често на баба. На мен също. Обаче като го оставя на някой да го гледа и се отделя от него, ми е едно такова свито, незнам, няма причина, просто се притеснявам, че го гледа друг а не аз. Дори и когато ми се налага да изляза за един час, все за него мисля и бързам възможно наи скоро да се прибера при малкото ми момченце. А да не говорим, ако искаме да излезем някъде с таткото някоя вечер - аз не мога да се забавлявам - мислите са ми все в него и по 100 пъти се обаждам да видя как е. А все пак не го гледа чужд човек, а някоя от бабите. Това според вас нормално ли е или ме гони някаква параноя.
Все едно аз съм го писала този текст, а съм майка с дълъг стаж.

 
Цитирай


Мнения: 696
И аз се чувсвтам така, въпреки че той вече е на 2 год. и 4 месеца. Винаги като го оставя на бабите и даже докато е на ясла си мисля постоянно за него. Не мисля, че не е нормално. Това за мен е любов!
Цитирай

UK

Мнения: 535
 flower2И аз съм така,всеки път като оставя малката и ми става търсене. TiredНо пък човек има нужда от почивка,такаче като имаш възможност възползвай се....! Peace
Цитирай

София

Мнения: 3 722
По-нормално от това-здраве му кажи! Аз откачам ако я оставя на баща й /тя почти не прави разлика между нас/, а какво остава на баба й. Друго не мога да си обясня: какви са тези майки, които не обичат и дори мразят децата си, държат се лошо с тях, бият ги... явно са ненормални в клиничния смисъл на думата. Детето ми е център на моята вселена. И това е нормално!
Цитирай


Мнения: 4 392
Все едно ми кьсат от сьрцето,като трябва да се отделя от нея Crying or Very sad А после апартаментьт сякаш опустява Sad
Даже и аз мислех вече да пускам такава тема.
Хем ми е много тежко,че нямам вьзможност да си отдьхна през деня,хем не ми се дава Rolling Eyes Омагьосан крьг!
Но мисля,че това чувство малко ще се притьпи с времето. Иначе как се издьржа психически и физически? Rolling Eyes
Цитирай
Напълно те разбирам и аз съм така. Като излизам и постоянно мисля за нея. И бързам бързам да се прибера, не ми е до нищо. И все си мисля какво прави, добре ли е, дали са и дали да папка...и т.н.
Явно е съвсем нормално, въпреки че мъжа ми постоянно ми се подиграва, че само за нея мисля и не се отпускам.
Чвно майките сме така  yes
Цитирай

София

Мнения: 4 428
Аз първия път когато го оставих за една нощ при сестра ми,в момента в който й го подавах така се разплаках все едно се отделям от него за седмица не за ден.Дори навръщане мъжа ми ме предупреди,че ако не спра да плача ще обърне колата и ще си вземем детето и никаква сватба/бяхме канени на сватба/.Постепенно свикнах,но определено звъня по 100 пъти.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 43 отговора