Семейството или парите?

  • 17 856
  • 366
  •   1
Отговори
# 360
  • Мнения: 6 365
Между другото наблюдавах едни вече бивши колежки, че влачат лаптопи навсякъде. Дори на коледното парти на фирмата отвориха да гледат "по работа". Гледаха абс. тривиални и ненужни неща. А от поне 3 г. на всички трябва да е ясно, че няма да свършиш повече работа, ако си гледаш мейла по нощите. Изключвам топ репортери и подобни, но и там може да мине без това. От около 3г. мейлите някак си стават все по-нерелевантни и човек може да си живее дори без да има електронна поща.

Също не го смятам за "кариерно развитие" да следиш Туитър нон-стоп.

# 361
  • София
  • Мнения: 17 277
Аз пък ако чуя, че някоя работа изисква 24/7 да си на линия и има толкова много "комуникация", го смятам за лош знам и не го броя за работа с цел развитие. Броя го за лоша организация на бизнеса и не бих се вързала на това хоро.

Това е точно така  Peace

# 362
  • България-Швейцария
  • Мнения: 2 535
Не искам да изгрубявам или някой да се обижда, но не разбирам жените, които с лека ръка пренебрегват ...... в името на кариерата...
Не всички сме еднакви и това всъщност е прекрасно Simple Smile - ако бяхме, светът щеше да е нон-стоп във война.
Работя на място с висока концентрация на, по тукашните критерии, бесни кариеристки Wink, на повечето от които обаче наистина ни харесва и обичаме това, което правим и определено предпочитаме него пред стандартните битовизми. Категорично ще избера няколко извънредни часа след работно време или дори изникнал посред нощ ангажимент пред семейна идилия с печки, прахосмукачки, пищящи деца, учебници, ненаписани домашни и др. подобни екстри, след които със сигурност ще се нуждая от дъъълга терапия. Оглеждайки се в компанията установих, че повечето колеги сме предимно такива и не знам собствениците й по какви критерии са ни подбирали, но трябва да призная, че добре им се е получило. До такава степен съм свикнала с този поглед върху нещата, че когато прописах тук се чувствах малко като паднала от друга планета. Уважавам обаче чуждия избор и никого не съдя Peace

# 363
  • Мнения: 6 365
Интересно ми е каква услуга за обществото вършат всички тия заклети моми и ергени. Хирурзи ли са, що ли...

Представям си едно светло бъдеще, в което мама ще е разработчик на приложения за данни, които да обработват информацията от RFID чиповете, монтирани в играчките на детето й, с които дистанционно да следи дали то си играе добре. Дистанционно, защото ще е на работа, за да разработва дистанционна система за следене на детето.

# 364
  • Мнения: 3 228
Истината е в баланса, според мен. Лично аз не съм от типа жени, които са готови да се посветят на семейството си, да се обречат на финансова зависимост и да не работят. Какъв би бил смисълът от дългите години и не малкото пари, които аз и родителите ми сме вложили, за да получа едно добро образование.
От друга страна не виждам особен смисъл да поставя работата на първо място, като за сметка на това пренебрегвам семейството/детето ми. Нищо не ми носи такава радост като общуването с детето ми, семейството и приятелите. Все пак парите са само средство, а не цел.
Към момента мисля, че съм намерила баланса, за напред във времето - ще видим Simple Smile

# 365
  • Мнения: 4 418

Не деца, а твоето дете. Има малка разлика.  Mr. Green

# 366
  • Мнения: 6 365
Сега ще предложа една концепция за семейството, която може да допадне и на работохолици:

Скрит текст:
Мислете за периода на отглеждане на деца като за mini-retirement. Точно така: работете за период на финансова независимост, в който няма да се налага да работите. Това значи да поотложите децата с няколко години; в тия години да максимализирате доходите си заедно с партньора и след това жената с лекота да може да си позволи поне 3г. извън работната сила.

Ще кажете, че ще се деквалифицира, но това зависи от работата. В моята работа ако бях активно следяща, щях да съм минала и изучила няколко технологии, които вече са морално остарели. Разни уеб технологии, които имат своето революционно начало, разцвет и накрая затъват в пълна простотия. След тях се готви следващата вълна от трендове. Просто защото в голяма част от дейностите на хората професии вече няма, има трендове, за които се самообучаваш на момента, взимаш каквото можеш и се прехвърляш на следващото.

Така че ако двама бачкат сериозно докъм 28, постигнат някакво ниво и си родят деца, като същевременно направят лек дауншифтинг, това може да е много добра основа за някакъв вид ранно пенсиониране. А ранното пенсиониране не е да седиш на дивана, защото след време ще ти се доработи друго, но вече ще си свикнал да не си вързан за една работа, ще знаеш как се прави скок.

Например, още 10 години и няма да има класически маркетинг, с работа върху емоциите на хората. Предполагам, че дистрибуцията ще стане все повече data-driven, стандартната реклама ще има все по-малко място, особено в градовете. Така че ако си изсипвал всичко от себе си в някоя агенция, може да се окажеш динозавър, точно както стилът на Ogilvy&Mather загива след появата на минимализма в рекламите, и то буквално загива за няколко години. Та кариерата не е кораб, който отплава завинаги, а е като влакче на метрото: след 5 минути идва нова възможност.

Последна редакция: пн, 02 фев 2015, 10:34 от Mamacita Bandida

Общи условия

Активация на акаунт