Има ли граници любовта ?

grach, извинявай.   
малко слях хората и се напрегнах, съжалявам

Може да се каже, че връзка с голяма разлика може да сработи: ако ТЯ е примерно на 35, а той на 50. Но ако тя е на 19, той на 34...опасно. Защото между 20 и 30 тя ще се промени много, докато той вече си е оформена личност.

Няма проблем    Недей се напряга, няма смисъл, всички си имаме право на мнение и е нормално да мислим по различен начин.

 В какъв смисъл да си ме засегнала възрастово?
 
 Аз нямам голяма разлика с мъжа ми, делят ни две години. Но смятам че това е без значение и не бих повярвала на лекар, ако ми каже, че връзки с разлика над седем години са ненадеждни.
 Колкото до извратените разбирания ... пак не разбирам какво имаш предвид, но си права, че така дискусия не се води и по- добре въобще да не коментираме взаимно постовете си. Понякога хората имат толкова различни схващания, че все едно говорят на различни езици.

 

Iris04, няма значение. 

 

Всеки определя границите си, а за останалите граници има НПК 

Не мисля, че има граница, която не трябва да се преминава. Всяка граница трябва да бъде премината. 
Шегувам се, разбира се, не е задължително, но ако хората се чувстват добре заедно какво значение имат границите?!  

Всеки сам поставя своите граници. Мъжът ми е с 15 години по-голям от мен и нямаме разлика в мисленето и разбиранията си. Не е толкова важна разликата, колкото годините на двамата. Едно е ако 15-годишно момиче излиза с 30 годишен мъж, друго е ако на 25 излизаш с 38-39 годишен. Може за някой да няма съществена разлика, но аз мисля така. 

Мирише ми на липса на  силно мъжко присъствие ( Баща на място) и нищо друго 

Ами, аз съм живяла без баща, макар и да не мога да кажа, че някога ми е липсвал, но си падам по по-малки от мен. И мъжът ми е по-малък, а предните преди него изглеждаха на доста по-млади, отколкото бяха в действителност. Макар че понякога ми е интересно какво е да си с по-дърт, който си изглежда на по-дърт. Чисто любопитство, макар че с такива хора не се разбирам добре и не стигам до никъде.  

Граници за любовта няма,историята не веднъж го е доказвала.
По скоро има граница в мисленето на хората към подобни връзки,
манталитета и възпитанието на болшинството от хората в страната ни пречи  да приемаме нещата такива каквито са,
и да уважаваме избора  на индивидите около нас
Не по-малко шокираща за повечето би била обратната ситуация-ако жената е 50годишна и има връзка с 20-25 годишен младок
Ами всеки живее както намери за добре ,коя съм аз или ти примерно ,че да ставаме съдници за деянията на някои си

Не става въпрос за съдене. Аз за такива неща не мога да съдя хората, защото не възрастта е определяща според мене, а съвпадението на целите. Ако целта е временно изживяване на някакви чувства, ако двамата си дават достатъчно един на друг - възрастта не е толкова съществена. Имах съученичка, която имаше около 2 години връзка със свой преподавател с главозамайващите 50 години разлика. Твърдеше, че дядото е страшен жребец (не е невъзможно), в допълнение - заможен, много начетен, с изискан вкус, опит, носеше я на ръце. Разбира се, за деца не е ставало и дума и в един момент връзката си приключи от само себе си. Но тя и до днес твърди, че това е от най-прекрасните периоди в живота й и си спомня с изключителна топлина за човека. Не съм я съдила - нито тогава, нито сега.
Друга моя приятелка се свърза с разведен мъж с 15 години разлика, че и с несъответстващо образование - напук на всички мрачни прогнози са заедно вече 20 години, от които 15 в брак, имат две деца и твърдят, че бракът им е много добър. Доста хора около мене с много по-добри изходни данни се разхвърчаха на разни страни след грозни сцени.
В конкретния случай - смятам, че горе-долу е стигнала пределната възраст, в която може да си играе на прелюдии към живота. Щом няма перспектива за развитие в посока деца и семейство, колкото и да е трудно, ще е най-разумно да прекрати тази връзка и да си даде време да я преболедува и да си подреди живота.

Сега се сещам за обратния вариант
На ММ приятел - жив да го ожали човек. Наближава 60-те, но е сексуално много активен, деен, работоспособен, изкарва добри пари, изглежда десетина години по-млад. Вдовец, имал е няколко връзки, в които направо носи жените си на ръце. То не са глезотии, внимание, комплименти, подаръци, почивки, какво ли не! Плюс това и не им изневерява. И е много емоционален, нежен, страстен в отношенията си. Ама, горкият, все някак не може да случи на жена. А последният случай е умопомрачителен. Тя е на 35, разведена (доста лош и насилствен брак), с момченце на 12 години, хубавка. Горкият човечец е загубил ума и дума по нея. С тънката подробност, че тя ясно е поставила условието, че между тях интимни отношения няма и не може да има. Ама били добри приятели. Както са добри приятели, тя приема да ходи на почивка на негови разноски (включително в луксозен хотел в Испания), да бъде издържана от него, да живее в апартамента му. Това какво му казвате? Ще кажете - тук няма лъжи, човекът е наясно с какво се хваща. Ами като я обича, редно ли е така да се възползват от слабостта му? Де да знам - може да съм пристрастна, ама и да ми беше дъщеря, нямаше да одобря, си мисля

Като изключа факта, че ми е странно какво точно я засяга авторката историята на момичето, мисля, че няма да се случи нищо в дългосрочен план.

На 22 години съм имала връзка с мъж, който можеше да ми е баща, но не бих се омъжила никога за такъв, точно заради голямата разлика.
За забавление е ОК, но не и за семейство.

Момченцето, дядо ли му вика?