Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Знам , че е писано много по темата...И все пак имам нужда да си изплача мъката. Калоян е станал направо...незнам каква дума да използвам....нетърпим???
Много е нервен, кисел, раздразнителен, сърди се за най-малкото нещо, реве и пищи, но не му минава за 5 - 10 минути. Тръшка се по 30 -40 минути, блъска ме, гони ме, удря ме и се търкаля и крещи не-не. За всяко нещо, което не му угодя. #Crazy. Има такива кризи по 3-4 на ден, поне. Вече като започне да реве за нещо изпадам в ужас защото знам, че това ще продължи много дълго и ще премине през всички фази на истерията. Опитах с добро, с лошо, с необръщане на внимание, с какво ли не опитах ефекта е нулев. С баща си се държи обаче много по възпитано Sad. Направо имам чувството, че ме мрази или нещо такова...Иначе, когато е в настроение е много обичлив, само ме гушка и целува и е като ваденка, но като изпадне в криза и става страшно #Crazy. Отдавам го на зъбите, на това, че от 3 месеца сигурно са му надути венците и му пробиват кътници и все още не са пробили проклетите кътници. Незнам какво да правя, просто незнам Tired.
Цитирай

София

Мнения: 93
Пробва ли да го отделиш в друга стая и да му кажеш да се върне при теб като се успокои. При моя син това вършеше работа ( в смисъл че не чувах крясъците  #Cussing outму до ушите си а той си изливаше гнева и се нареваваше и буйстваше  #2gunfireдокато му мине). Е наистина - закарвах го в другата стая насила и когато се опитваше да влезе ревящ отново го изпращах - докато не се успокои. Като му минеше ядът - връщаше се и ме гушкаше и тогава вече можеше да чуе какво му кацзвам и защо не му давам това, което иска. Обяснявам с прости думички, така че да ме разбере, но едва след като се е успокоил, защото иначе - не ЧУВА. Следва игра, обяснения колко много се обичаме и т.н.
Цитирай

София

Мнения: 29 968
О, за мразене и дума не може да става... просто децата още не знаят значението на тази дума.
Аз процедирах с "необръщане на внимание" и "в стаята".
Всяка май е минала по този път. Пожелавам ти здрави нерви... до преминаване на този период.

Пишеш, че с баща си се държи възпитано, може би има някакъв респект. Или си мисли, че мама е по-добрата и всичко прощава.
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Още малко потърпи...до яслата  Wink (така си мисля аз де)

Мони така се тръшка, когато не излизаме на вън, когато и е омръзнало в къщи!

Онзи ден дойде в хола с шапката и шала на главата....като я попитах къде отива, ми каза: Баба...горкото дете, колко ли му писва само в две стаи да стои Tired..но когато вали няма как да се излиза Confused

Дано ви приемат по- скоро....и дано това отмине по- бързо, че е кофти!!!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 922
Пробва ли да го отделиш в друга стая и да му кажеш да се върне при теб като се успокои. При моя син това вършеше работа ( в смисъл че не чувах крясъците  #Cussing outму до ушите си а той си изливаше гнева и се нареваваше и буйстваше  #2gunfireдокато му мине).
И ние така правим, с единствената разлика, че вече като му кажем "хайде сега иди се нареви в другата стая", мигновено спира Mr. Green
« Последна редакция: пн, 06 мар 2006, 16:17 от baby_doll »
Цитирай

София

Мнения: 11 065
Лили, и друг път като съм чела твои неща съм си мислила, че твоят Калоян върви бодро по стъпките на моя Иво Mr. Green
Знам какво преживяваш, защото и аз не веднъж съм изпадала почти в отчаяние от безпомощност. И съм си мислила, че съм се провалила, и съм се хвърляла в несвяст да купувам книги за възпитаване на деца и да чета посред нощ..... Истината е, че това е от ужасната възраст. И при Иво "трудните две" започнаха преди втория рожден ден. Но, за щастие, ще отминат доста преди третия.  Very Happy Колкото и изтъркано да звучи-запаси се с търпение. Ще отмине и този период. Ако не винаги успяваш да бъдеш търпелива и хладнокръвна-не се обвинявай. И ти си човек. Аз безброй много пъти съм си изтървавала нервите, защото Иво даваше всичко от себе си да ме разтрепери от яд и от безсилие да се справя с него. Това е положението. Има по-кротки деца. Има и по-диви. Моето е от вторите. Предполагам, че и твоето.
Може и да не ти помогнах много-много със съвет. Но...... от всичко прочетено досега по дебелите книги това поне разбрах-периодът на "първото юношество", "трудните две" или както там го наричат още, почти не подминава никое дете. Така че в поведението на моето и на твоето момченце няма нищо лично.  Hug
Цитирай


Мнения: 137
Здравейте
Какви са тези"трудни две" кога почват и колко продължават?
Цитирай

София

Мнения: 11 065
Здравейте
Какви са тези"трудни две" кога почват и колко продължават?
Ето една тема, в която сме писали по този въпрос:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=80375.0

В нея има и линк, ако решиш да изтеглиш "Изкуствата да бъдеш родител"-много интересна и полезна книга.
Цитирай


Мнения: 1 238
Мойта имаше един такъв период в който се държеше по абсолщтно същия начин описан от теб. И на нас ни беше много трудно и тежко. С мен и с баща си се държи по един и същи начин. Ми нищо не правихме. Чакахме пристъпа да премине и така. Предпазвахме я само да не вземе да се нарани или удари щото тя се мяташе, тръшкаше...
Минава всичко. Сега по малко ги прави тия номера- само когато иска нещо, но аз я разбирам и гледам да разреша проблема.
Няма страшно, и през този период трябва да минат човечетата........
Тук казват :"Малки деца малки проблеми- големи деца големи проблеми"
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 026
Лили много точно описваш и състоянието на моя Виктор. Едно към едно. Аз си мислех, че с яслата ще се оправи, но нищо подобно. Там е дете за пример, всички го хвалят. А в къщи ела да видиш - почти нон - стоп претенции и рев с тръшкане и избиване на червени петна по лицето. Първоначално ужасно се дразнех и изнервях, дори се опитвах да го успокоя, но вече го оставям да реве докато се измори. Само, че при мен е усложнена ситуацията, защото живея с роднините на мъжа,които ми късат допълнително нервите като ми мрънкат колко лоша майка съм и как си оставям детето да се тормози. Чета и аз като полудяла книги за възпитанието - в момента точно Изкуството да бъдеш родител...Понякога много ми помага. Желая ти успех и здрави нерви  bouquet
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
...... Аз си мислех, че с яслата ще се оправи, но нищо подобно. Там е дете за пример, всички го хвалят. А в къщи ела да видиш - почти нон - стоп претенции и рев с тръшкане и избиване на червени петна по лицето. .....

Сега като го прочетох това, се сетих, че и друг път съм чела, че децата в градината са едни, а в къщи други.... newsm78

Лили, значи това, което съм написала към теб, няма смисъл  Embarassed...все си мислех, че децата се "кротват" ама явно съм грешала...

И аз не издържам на моменти (ти знаеш Embarassed), но...няма как..търпение и както ти е писала Виви...не се обвинявай  Hug Love
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Пробва ли да го отделиш в друга стая и да му кажеш да се върне при теб като се успокои. ....
Пробвала съм го този вариант. Оставям го сам и отивам в друга стая...спира, успокоява се идва при мен и демонстративно пак започва да се тръшка и да пищи #Crazy , но пред мен. Един път пък го оставих да се тръшка в спалнята на леглото и след малко го намерих заспал Crazy
Виви май наистина много търпение ми трябва и някоя книжка по темата...

Вини, старая се да не се обвинявам, но много ми идва на моменти ти поне знаеш колко е див Crazy Tired и имам чувството, че всичко и всички са срещу мен...сигурно ме гони някаква луда параноя, но като започне да ме бута и да се тегли от мен и много мъчно ми става...ами това си е моето малко момченце, а имам чувството, че не изпитва необходимост от мен и само му се пречкам
Ан Мари, той е луд за баща си и него разиграва, но много по малко и наистина има респект от него, а и много го обича Love

От няколко дена забелязвам и още нещо ...реве за баща си и не мога да го успокоя. Тръгва мъж ми за работа, той застава на прозореца и гледа и като се скрие вече от погледа му започва един рев...страхотия. Вчера бяхма заедно навън и мъж ми ни остави и тръгна на работа и това дете като ревна, не иска да ходи с мен, бута ме и ми се кара. Аз обяснявам спокойно, че тати е на работа, да изкара парички, да има за Калоян играчки и папо...не и не и не. Накрая го оставих и му казах чао, тръгнах си и се скрих зад един ъгъл откъдето тайничко го наблюдавах. Като остана сам и като се панира и като хукна да ме търси, показах се и го успокоих. След това всеки път като не ме слушаше докато бяхме навън му казвах чао Калояне, тръгвам си след като не ме слушаш и той моментално спираше да прави магарии и тръгваше с мен. Странното в тази ситуация за мен поне е, че Калоян е/беше дете, което досега не се е интересувало дали сме около него, какво се случва, важното е купон да има. Крили сме му се с баща му за да видим дали ще ни потърси...няма такъв филм, играе си вилнее си и въобще не се интересува от нас...и сега това странно преобразяване...ами как ще тръгне на ясла, аз бях толкова спокойна, че няма да има проблеми от сорта да реве за нас, а сега???
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
........... въобще не се интересува от нас...и сега това странно преобразяване...ами как ще тръгне на ясла, аз бях толкова спокойна, че няма да има проблеми от сорта да реве за нас, а сега???

Хехе айде сега обратното!!!  Love

Ти си спомняш Мони каква дива беше, а как се промени когато я дадахме на ясла...в смисъл, че стана точно както ти си се крила на Калоян.

Почна да ни търси и няма отделяне...

И сега е като лепка, ама в буквалният смисъл Crazy

ЕСТЕСТВЕНО, че детето ви обича, просто си има деца (че и възрастни), които страшно много обичат и са привързани, но не го показват!
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Мдааа и Калоян започва да се превръща в лепка, а това никак не ми харесва Confused
Цитирай

Austria

Мнения: 239
И ние минахме през този период около вашата възраст, че дали не беше и по-рано. Бях писала и аз тема и ме успокоиха, че е фаза и отминава. Наистина, колкото по-малко обръщаш внимание, толкова по-бързо минава.
Номера с изпращането в друга стая или излизане от стаята също помага, но най-вече се въоръжи с търпение.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора