Dji-djo, изчисти си кутията. Не мога да ти пратя съобщение.
- Публикувана: 6 март 2006, 21:05 ч.
- Последно мнение: 3 май 2006, 13:54 ч.
За Dji-djo
Dji-djo, изчисти си кутията. Не мога да ти пратя съобщение.
Аз също. Писах, писах и най-накрая не мога да го изпратя.
Момичета, Dji-djo замина за София и явно няма достъп до нета. Очакваше да я приемат в болница. Дано се върне с добри новини 
Пожелавам и много късмет! Жалко, че ме попита някои неща на ЛС, но не успях да изпратя отговора.
svetli случайно да и имаш e-mail-а?
Сори, пишехме си на лични съобщения.
Здравейте момичета!Ами не знаех че трябва да трия старите съобщения за да получа нови.За София тръгвам в понеделник,а операцията ще е в сряда.На 08.03. имах силни болки и въобще не съм влизала в интернет-лежах през повечето време.Вчера и днес голямо мотане ме мотаха лекарите докато ги изнудя да ме тестват за алергии към лекарствата които се използват при операция.Единия от тестовете е положителен и от тази вечер ще пия противоалергично хапче.Едвам се държа на краката си но много имах нужда да ви "чуя".Вече изчистих личните съобщения и и чакам с нетърпение новини от вас.Откакто ви намерих във форума се чувствам по-добре психически и малко по-силна,защото вече не съм сама.Благодаря ви за подкрепата.Обичам ви сякаш ви познавам от години
ето ме отново
току-що говорих с Dji-djo
вече е в Бургас но поне още 1 седмица няма да има възможност за достъп до компютър
иначе самата тя като може ще напише как е минало
сега е важното да се възстанови , да няма лоши последици от операцията
и дай Божескоро да бъде щастлива бременна жена 
току-що говорих с Dji-djo
вече е в Бургас но поне още 1 седмица няма да има възможност за достъп до компютър
иначе самата тя като може ще напише как е минало
сега е важното да се възстанови , да няма лоши последици от операцията
и дай Боже
скоро да бъде щастлива бременна жена
Здравейте момичета!
Все още сме при нашите,но днес се отбих в къщи и реших да ви пиша как мина.Операцията беше преди 4 седмици и вече се чувствам значително по-добре.Хистологията показа ендометриоза.Утре съм в София на контролен преглед и ще ми дадат документи за здравната каса за да започна с лечението на ендометриозата.Не знам колко месеца ще се лекувам,защото лекарите предлагат вместо 6 месеца лечението да е по-малко и веднага опит за забременяване,защото бременността е естественото лечение на ендометриозата.За съжаление кистата беше много голяма 70мм на 50 мм и е унищожила яйчника и част от тръбата.Първите 3-4 дни бяха кошмар особено деня на операцията-когато бях в реанимацията,но екипа от лекари и акушерки бяха на ниво и направиха този кошмар по-поносим.Лежала съм по други поводи в други болници,но никъде не съм била обградена с толкова внимателни хора както в клиниката на Щерев.Тъй като операцията я прави екип от лекари,сред които не беше моята лекарка имах възможност да придобия впечатления и за тях и мога да кажа само хубави неща за хората които се погрижиха за мен.Операцията е била тежка и е продължила повече от обикновено при такива операции.Много съм благодарна на анестезиолога който се справи с такъв труден пациент като мен-множество здравословни проблеми вкл. и алергия към упойката която те използват.Наложи се за мен да използват други лекарства и по-силна упойка.Доста го поизмъчих и със събуждането,но това вече мина и сега трябва да мисля позитивно и да гледам напред.А условията в стаята са като хотелски-само леглата са болнични,но това всъщност е добре,защото леглото в къщи не се отразява на тялото и болките от раната.Сега много се притеснявам да не се случи същото и с другия яйчник,но се надявам всичко лошо да е зад гърба ми и след няколко месеца да успеем с инвитрото.Надявам се никога да не се налага на друго момиче да мине през това.
Все още сме при нашите,но днес се отбих в къщи и реших да ви пиша как мина.Операцията беше преди 4 седмици и вече се чувствам значително по-добре.Хистологията показа ендометриоза.Утре съм в София на контролен преглед и ще ми дадат документи за здравната каса за да започна с лечението на ендометриозата.Не знам колко месеца ще се лекувам,защото лекарите предлагат вместо 6 месеца лечението да е по-малко и веднага опит за забременяване,защото бременността е естественото лечение на ендометриозата.За съжаление кистата беше много голяма 70мм на 50 мм и е унищожила яйчника и част от тръбата.Първите 3-4 дни бяха кошмар особено деня на операцията-когато бях в реанимацията,но екипа от лекари и акушерки бяха на ниво и направиха този кошмар по-поносим.Лежала съм по други поводи в други болници,но никъде не съм била обградена с толкова внимателни хора както в клиниката на Щерев.Тъй като операцията я прави екип от лекари,сред които не беше моята лекарка имах възможност да придобия впечатления и за тях и мога да кажа само хубави неща за хората които се погрижиха за мен.Операцията е била тежка и е продължила повече от обикновено при такива операции.Много съм благодарна на анестезиолога който се справи с такъв труден пациент като мен-множество здравословни проблеми вкл. и алергия към упойката която те използват.Наложи се за мен да използват други лекарства и по-силна упойка.Доста го поизмъчих и със събуждането,но това вече мина и сега трябва да мисля позитивно и да гледам напред.А условията в стаята са като хотелски-само леглата са болнични,но това всъщност е добре,защото леглото в къщи не се отразява на тялото и болките от раната.Сега много се притеснявам да не се случи същото и с другия яйчник,но се надявам всичко лошо да е зад гърба ми и след няколко месеца да успеем с инвитрото.Надявам се никога да не се налага на друго момиче да мине през това.
Здравейте момичета!
Все още сме при нашите,но днес се отбих в къщи и реших да ви пиша как мина.Операцията беше преди 4 седмици и вече се чувствам значително по-добре.Хистологията показа ендометриоза.Утре съм в София на контролен преглед и ще ми дадат документи за здравната каса за да започна с лечението на ендометриозата.Не знам колко месеца ще се лекувам,защото лекарите предлагат вместо 6 месеца лечението да е по-малко и веднага опит за забременяване,защото бременността е естественото лечение на ендометриозата.За съжаление кистата беше много голяма 70мм на 50 мм и е унищожила яйчника и част от тръбата.Първите 3-4 дни бяха кошмар особено деня на операцията-когато бях в реанимацията,но екипа от лекари и акушерки бяха на ниво и направиха този кошмар по-поносим.Лежала съм по други поводи в други болници,но никъде не съм била обградена с толкова внимателни хора както в клиниката на Щерев.Тъй като операцията я прави екип от лекари,сред които не беше моята лекарка имах възможност да придобия впечатления и за тях и мога да кажа само хубави неща за хората които се погрижиха за мен.Операцията е била тежка и е продължила повече от обикновено при такива операции.Много съм благодарна на анестезиолога който се справи с такъв труден пациент като мен-множество здравословни проблеми вкл. и алергия към упойката която те използват.Наложи се за мен да използват други лекарства и по-силна упойка.Доста го поизмъчих и със събуждането,но това вече мина и сега трябва да мисля позитивно и да гледам напред.А условията в стаята са като хотелски-само леглата са болнични,но това всъщност е добре,защото леглото в къщи не се отразява на тялото и болките от раната.Сега много се притеснявам да не се случи същото и с другия яйчник,но се надявам всичко лошо да е зад гърба ми и след няколко месеца да успеем с инвитрото.Надявам се никога да не се налага на друго момиче да мине през това.
Все още сме при нашите,но днес се отбих в къщи и реших да ви пиша как мина.Операцията беше преди 4 седмици и вече се чувствам значително по-добре.Хистологията показа ендометриоза.Утре съм в София на контролен преглед и ще ми дадат документи за здравната каса за да започна с лечението на ендометриозата.Не знам колко месеца ще се лекувам,защото лекарите предлагат вместо 6 месеца лечението да е по-малко и веднага опит за забременяване,защото бременността е естественото лечение на ендометриозата.За съжаление кистата беше много голяма 70мм на 50 мм и е унищожила яйчника и част от тръбата.Първите 3-4 дни бяха кошмар особено деня на операцията-когато бях в реанимацията,но екипа от лекари и акушерки бяха на ниво и направиха този кошмар по-поносим.Лежала съм по други поводи в други болници,но никъде не съм била обградена с толкова внимателни хора както в клиниката на Щерев.Тъй като операцията я прави екип от лекари,сред които не беше моята лекарка имах възможност да придобия впечатления и за тях и мога да кажа само хубави неща за хората които се погрижиха за мен.Операцията е била тежка и е продължила повече от обикновено при такива операции.Много съм благодарна на анестезиолога който се справи с такъв труден пациент като мен-множество здравословни проблеми вкл. и алергия към упойката която те използват.Наложи се за мен да използват други лекарства и по-силна упойка.Доста го поизмъчих и със събуждането,но това вече мина и сега трябва да мисля позитивно и да гледам напред.А условията в стаята са като хотелски-само леглата са болнични,но това всъщност е добре,защото леглото в къщи не се отразява на тялото и болките от раната.Сега много се притеснявам да не се случи същото и с другия яйчник,но се надявам всичко лошо да е зад гърба ми и след няколко месеца да успеем с инвитрото.Надявам се никога да не се налага на друго момиче да мине през това.
Привет Dji-djo,
Браво, ти си смело момиче! Ще се справиш и всичко ще бъде наред!
Наистина операцията е тежка и възстановяването е по-бавно, но важното че мина.
И аз се възстанових чак на втория месец. Но после се забравя.
Хубаво е веднага да започнеш Диферелин или Золадекс. Ако ще е с Протокол от Здр. каса, веднага задействай документите, че мен ме мотаха цели 6 месеца. Искаха да се откажа, ама аз не. Питаха ме искам ли да имам второ дете и бла-бла............
Ужасна е процедурата, но няма да се отказваш.
Едната ампула Диферелин тогава струваше 320 лв, Золадекс - 520. Това е един и същ медикамент, но от различни производители.
Тогава /2002 г./ здр. касата покриваше 320 лв. и аз исках да ми пуснат Протокола за Диферелин, за да го покрие 100%.
Ако ти изпишат Золатекс, ще трябва да доплащаш.
Наистина забременяването е естественото лечение, но моето мнение е, че е хубаво да се мине целия курс на лечение. Но ти най-добре е да се довериш на лекуващия ти лекар.
Браво, най-трудното е минало. Горе главата и късмет!
Благодаря ви момичета за подкрепата.Много стимулиращо за възстановяването е да знам че не съм сама.Лошото е че отново ми предстои борба-със РЗОК и НЗОК.Отказаха да ми приемат документите за лекарствата като се позоваха на някаква заповед,която обаче не ми показват и дори не са написали номера и датата на този тайнствен документ.Сега подготвям писмо до НЗОК и няма да се отказвам.Като за капак от 3 седмици се боря и с вирусно-алергично заболяване ама ще го преборя.С подкрепа като вашата се чувствам по-силна духом и по-уверена от всякога че ще премина през всички препятствия и ще успея.Желая успех и на вас и хубаво пролетно настроение.Не съм се отказала от усещането че догодина по това време всички ние ще пишем в другия форум-на бъдещите или вече настоящи мамчета 
Здравейте момичета!Тъй като тук писаха и момичета които са минали по пътя на борбата с ендометриозата искам да ви попитам някой знае ли билки или санаториум които да се борят с това заболяване.Не съм се отказала от борбата със здравната каса за лекарствата които ми се полагат за лечението й,но това ще се проточи много във времето а както знаете при мен всичко стана за два месеца при това и противозачатъчните не вършат работа и сега съм силно притеснена защото не знам какво да правя.В понеделник съм на преглед за да се види има ли кисти и много ме е страх дали всичко с десния яйчник е наред.Всеки ден се опитвам да се преборя с този страх и всеки ден осъзнавам че той ме следва.Това че нищо не мога да направя много ме ядосва.Ако имате някоя своя хитринка срещу коварната ендометриоза ще се радвам да я споделите с мен.Желая ви да ви се случват само хубави неща и много пролетно настроение гарнирано със сбъднати мечти и тестове с по две черти
Здравейте момичета!Тъй като тук писаха и момичета които са минали по пътя на борбата с ендометриозата искам да ви попитам някой знае ли билки или санаториум които да се борят с това заболяване.Не съм се отказала от борбата със здравната каса за лекарствата които ми се полагат за лечението й,но това ще се проточи много във времето а както знаете при мен всичко стана за два месеца при това и противозачатъчните не вършат работа и сега съм силно притеснена защото не знам какво да правя.В понеделник съм на преглед за да се види има ли кисти и много ме е страх дали всичко с десния яйчник е наред.Всеки ден се опитвам да се преборя с този страх и всеки ден осъзнавам че той ме следва.Това че нищо не мога да направя много ме ядосва.Ако имате някоя своя хитринка срещу коварната ендометриоза ще се радвам да я споделите с мен.Желая ви да ви се случват само хубави неща и много пролетно настроение гарнирано със сбъднати мечти и тестове с по две черти
Миналата година април месец, подадох документи за Золадекс, 6 импланта, при диагноза III степен ендометриоза,киста на десен яйчник 3 на 4 см, усукана лява трудно проходима тръба и тазова ендометриоза, при което няма да се учудиш, касата ми отказа с довода, да иска ново експертно решение (което на мен не ми липсваше при подаване на документите), да пише ясно и отчетливо
, че точно ендометриозата е причина за моя стерилитет........без коментар.На теб какво ти отговориха?
Написах аз ново експертно решение, написано черно на бяло от специалист по стерилитет, това което искаха, ясно и с големи букви
и така след 6 месеца чакане и междувременно мисед аборт след инсе, получих своите 6 инжекции Золадекс.Тази година историята се повтаря, което аз очаквах, кандидатствах за Инвитро програмата на Нзок, естествено отказаха ми с довода, киста 3 на 4 см не е тежка степен на ендометриоза...при положение, че няма изискване за степен, никъде в критериите за включване!
От всичко изписано на мен ми олекна, но дали ще ти помогна, знам само че от всички хапове заместетили на Диферелина и Золадекса, Оргаметрила е най-старото лекарство и първото за ендометриоза, има гадни странични "екстри", но не че и Золадекса няма...
В дира има голяма и подробна тема "за тези които са на Золадекс и Диферелин"
Стискай зъби, живота е несправедлив понякога, но трябва да успеем
Здравей Миленка!Благодаря ти че ми писа.На мен ми отказаха да приемат документите.Получих ги при контролен преглед на 15.04.06г./събота/ и на 17.04. понеделник веднага ги занесох в РЗОК,но там отказаха да ги премат с мотива че имали заповед точно от 17.04. да спрат с приема на документи.Опитах се да обясня че на мен ми е особено важно времето защото за два месеца ми се появи киста,стана 7см.,оперираха ме и останах без един яйчник и тръба и служителката ми отговори че щом ми е толкова спешно да отида да си купя лекарството от аптеката.Сега обмислям писането и изпращането на писма до НЗОК,но съм наясно че всичко така или иначе ще се проточи във времето,а аз не мога да чакам.Страх ме е.Може би освен това което са изрязали да няма други огнища,но както лекарката каза по-вероятно е да има и да рецидивира.Дори не мога и да си помисля за инвитро стимулация,ако не съм лекувала ендометриозата,защото съм само с един яйчник и трябва да го пазя.Потресена съм от аргументите с които са отказвали на теб лечение и за ендометриозата и за инвитрото,но не съм изненадана.Лично мое мнение е че политиката на здравната каса е точно в това-да мотат момичетата с такиви проблеми за да ги принуждават да купуват тези толкова скъпи лекарства,а те да реализират икономии.Вероятно имат премии за това-"спестяваш" от лечението на някой и те поощряваме с премия.А може да имат и уговорки с аптеките.Така мисля.Идват кръстниците ни и ще свършвам.После пак ще ти пиша.
Здравеи Джиджо!
Много болно ми става като чета, как на момичета като таб и Милена, със сериозни проблеми се гледа като на неудушевени предмети и как здравето ти и понякога дори животът ти зависи от една хартия, на която пише заповед и която някой шкембар от касата е подписал, защото като се прави оборот на аптеките се гуши и той. Много е тъжно , а едновременно обясняват на ляво и на дясно как българката не раждала деца. Чудя се няма ли някаква програма, която да подпомага момичета в подобна на твоята ситуация. Де да знам точно какво- някакъв фонд от ЕС, някаква програма, по която работи някой лекар в България (???)
Питам, защото вуйчо ми се разболя от мултиплена склероза и защото е на 49 няма да види никаква помощ от касата ( до 50 год дават лекарства от касата), а иначе лекарствата са зверски скъпи, но се оказа че в София някаква професорка работи по някаква програма и ще му платят всички изследвания, 2 години лечение и дори пътните, тъй като е от Бургас.
Потърсила ли си нещо такова? Знам, че от Бургас е трудно, но може би не е невъзможно.
Колко струва една инжекция Золадекс? Погледнах в интернет, че има различни производители и цените варират но ориентировъчно са:
1 инжекция 3мес. депо/ около 500 евро
1 единична около 180 евро
Тук във форума съм виждала акции за набиране на средства или оказване на някаква помощ и момичетата са наистина солидарни и готови да помогнат. Дори си мисля, че не е лоша идеята да се направи някакъв фонд към форума за подпомагане на сериозни случаи, когато касата е отказала и финансовото положение не позволява на момичетата да си позволят такова скъпо лечение. Само проблемът би бил да не се злоупотребява с тези средства и наистина да се ползват по предназначението им, но идеята не е никак лоша.
Стискам палци и ти желая успешно решаване на проблемите ти. На 2.5 пътувам към Бургас, ще ти се обадя непременно да се видим.
Много болно ми става като чета, как на момичета като таб и Милена, със сериозни проблеми се гледа като на неудушевени предмети и как здравето ти и понякога дори животът ти зависи от една хартия, на която пише заповед и която някой шкембар от касата е подписал, защото като се прави оборот на аптеките се гуши и той. Много е тъжно , а едновременно обясняват на ляво и на дясно как българката не раждала деца. Чудя се няма ли някаква програма, която да подпомага момичета в подобна на твоята ситуация. Де да знам точно какво- някакъв фонд от ЕС, някаква програма, по която работи някой лекар в България (???)
Питам, защото вуйчо ми се разболя от мултиплена склероза и защото е на 49 няма да види никаква помощ от касата ( до 50 год дават лекарства от касата), а иначе лекарствата са зверски скъпи, но се оказа че в София някаква професорка работи по някаква програма и ще му платят всички изследвания, 2 години лечение и дори пътните, тъй като е от Бургас.
Потърсила ли си нещо такова? Знам, че от Бургас е трудно, но може би не е невъзможно.
Колко струва една инжекция Золадекс? Погледнах в интернет, че има различни производители и цените варират но ориентировъчно са:
1 инжекция 3мес. депо/ около 500 евро
1 единична около 180 евро
Тук във форума съм виждала акции за набиране на средства или оказване на някаква помощ и момичетата са наистина солидарни и готови да помогнат. Дори си мисля, че не е лоша идеята да се направи някакъв фонд към форума за подпомагане на сериозни случаи, когато касата е отказала и финансовото положение не позволява на момичетата да си позволят такова скъпо лечение. Само проблемът би бил да не се злоупотребява с тези средства и наистина да се ползват по предназначението им, но идеята не е никак лоша.
Стискам палци и ти желая успешно решаване на проблемите ти. На 2.5 пътувам към Бургас, ще ти се обадя непременно да се видим.
здравейте всички
аз съм от Стара Загора и сам на 30години и много искам да имам дете като вас. Искрено се надявам да намеря приятели във ваше лице.Преди почти две години имах извънматочна бременност , която преживях много трудно . От една година преодолях страха и се пробвам пак да забременея , ама нещо не става.Преди шест месеца ходих на лекар и каза, че всичко е наред , ама не знам.В началото на май пак мисля да ходя на лекар - вече нямам търпение да забременея.Това е най-съкровенната ми мечта и колкото повече време минава , толкова повече ме е страх.Ако искате да сме приятели ми пишете..............Успех на всички
аз съм от Стара Загора и сам на 30години и много искам да имам дете като вас. Искрено се надявам да намеря приятели във ваше лице.Преди почти две години имах извънматочна бременност , която преживях много трудно . От една година преодолях страха и се пробвам пак да забременея , ама нещо не става.Преди шест месеца ходих на лекар и каза, че всичко е наред , ама не знам.В началото на май пак мисля да ходя на лекар - вече нямам търпение да забременея.Това е най-съкровенната ми мечта и колкото повече време минава , толкова повече ме е страх.Ако искате да сме приятели ми пишете..............Успех на всички
Здравей Паола!Сигурна съм че всички ние кой както може ще те подкрепим.Само погледни колко чудесни са момичетата които направиха тази тема за мен за да ме подкрепят в този най-труден за мен момент.Не мога да изкажа с думи колко съм им благодарна.Когато вляза в "моята" тема и видя всички тези страдащи момичета да ми дават кураж,да проявяват грижа и съчувствие към мен се чувствам богата-чувствам се част от едно искрено приятелство което ни свързва.Всяка от нас е преживяла нещо и се опитва на база своя опит да бъде максимално полезна на останалите момичета.Запознах се на живо с едно от тях,с друго си говорихме по телефона,с останалите си пишем и те уверявам че всички са чудесни-истински хора,жени достойни за възхищение.Добре дошла при нас,но не се задържай.Аз съм си пожелала догодина всички ние да си пишем в съседния форум-на чакащите да родят скоро своите бебчета или на вече родилите щастливи мамчета.Желая ти успех още преди да стигнеш до лекарския кабинет.А защо не?
здравейте всички
аз съм от Стара Загора и сам на 30години и много искам да имам дете като вас. Искрено се надявам да намеря приятели във ваше лице.Преди почти две години имах извънматочна бременност , която преживях много трудно . От една година преодолях страха и се пробвам пак да забременея , ама нещо не става.Преди шест месеца ходих на лекар и каза, че всичко е наред , ама не знам.В началото на май пак мисля да ходя на лекар - вече нямам търпение да забременея.Това е най-съкровенната ми мечта и колкото повече време минава , толкова повече ме е страх.Ако искате да сме приятели ми пишете..............Успех на всички
аз съм от Стара Загора и сам на 30години и много искам да имам дете като вас. Искрено се надявам да намеря приятели във ваше лице.Преди почти две години имах извънматочна бременност , която преживях много трудно . От една година преодолях страха и се пробвам пак да забременея , ама нещо не става.Преди шест месеца ходих на лекар и каза, че всичко е наред , ама не знам.В началото на май пак мисля да ходя на лекар - вече нямам търпение да забременея.Това е най-съкровенната ми мечта и колкото повече време минава , толкова повече ме е страх.Ако искате да сме приятели ми пишете..............Успех на всички
Макар че загубих бебето съм оптимист, че пак може да стане! При мен "тайната" бе в това, че забременях с "другата" тръба 
Не губи надежда, ще стане
За съжаление в България не намерих място в интернет, където да се събират момичета с извънматочна. Ако говориш английски мога да ти препоръчам един форум точно за това, с много успешни истории.
Може би си струва модераторките да помислят за една закована тема "След извънматочна" или нещо подобно?
Аз съм на 37 г. и миналата год. НЗОК ми отказа отпускане на лечение със Золадекс, защото съм била над 35 год. Има ограничение на възрастта! Все едно ние, над 35- годишните сме извън класацията! Дори не ми погледнаха документите! Първата апликация си я купих, исках да започна леч. веднага. За щастие имам прекрасни работодатели, които ми осигуриха останалите 5 бр. Складовата цена на Золадекса е 460 лв. Имам инф., че в Одрин може да се купят за около 350 лв. Търся контакт с др. , които са били на такова лечение, до каква степен е ефективно, как се чувстват и т. н. От два месеца чакам отговор от НЗОК във връзка включване в програма "ин витро", и все още нямам отговор. Според мен те са врагове на всички, които имат нужда от тяхната помощ. Всички приказки за поощряване на раждаемостта са абсолютно лицемерие!
Здравей higia!Не знам каква е твоята история,но доколкото разбирам и ти си преживяла кошмара на ендометриозата.С тази разлика че вече си провела лечението със Золадекс.Можиш ли да ми кажеш коя е страната производител?Ако пазиш опаковката би ли проверила?Как си сега?Имаше ли ефект,защото съм чела че има случаи когато след последната инжекция "чумата" се завръща.Вероятно ще ми се наложи да си купя първите ампули поне.Ще потърся на складови цени но пак е прекалено скъпо и ще глътне сумата за евентуално инвитро.За НЗОК си права-явно е политика да се бавят за да принудят хората които са на зор да намерят пари и да купуват лекарствата.И тук ми хрумва да ти предложа нещо тъй като смятам да го пробвам за себе си преди да кандидатствам по програмата на НЗОК за инвитрото.Най-вече от страх че при стимулациите не се знае какво ще стане с единствения ми яйчник.И така,решила съм първо да пробвам с инвитро на естествен цикъл.Евентуално смятам да обсъдя с лекарите варианта за по-леката стимулация с клостилбегит-лекарството което не е хормон но стимулира хормоните отговорни за образуването на яйцеклетки.Честно казано всякакъв вид стимулация на яйчника преди да съм се лекувала ме плаши,но пък евентуална бременност е по-добро лечение от което и да е лекарство срещу ендометриозата.И все пак ще направя всичко възможно да получа полагащото ми се лечение със Золадекс.Кажи нещо за страничните ефекти от него.Колко време след като спря да го ползваш ти се възстанови цикъла и всичко свързано с цикъла-хормони,фоликули,овулация наред ли е?Яд ме е че хора които нямат проблеми като нашите отговарят за това дали ще ни отпуснат лекарствата и слагат всякакви тъпи ограничения-като възраст например.Цялата система на "подпомагане" е много несъвършенна и несправедлива за нас.Просто тези на които всичко им е наред не се и опитват да разберат ада през който минаваме и кошмара на това че лечението е много скъпо за повечето от нас.Но на теб ти желая успех първо с документите и после разбира се най-важното.Стимулациите да минат успешно и на финала на процедурата да си вече бременна.Успех!
Здравей Джиджи! Радвам се, че поне малко мога да бъда полезна с информация, особено сега, 3 мес. след посл. апликация Золадекс. Производител е AstraZeneca UK Limited.Цената в склада, от който го купих , от Пловдив, беше 460 лв. и го доставиха със заявка. Септември 2005 г. започнах лечение с него. Първият месец имах М, но без болки, след което изпаднах в истински климакс- горещи вълни, изпотяване, нервни пристъпи, депресия, смяна на настроението, липсващо либидо, високо кръвно ... Пиех Калций 1200 мг. дневно за профилактика на Остеопорозата, а също така и лекарства за сваляне на кръвното налягане. Възстанових се, М имам предвид, 3 м. след посл. Золадекс. Това не трябва да те плаши. Просто го изтърпяваш и ако резултата е бебе, ще знаеш, че си направила всичко, за да го имаш, и че жертвата си заслужава! Аз малко по малко се възстановявам, във всяко едно отношение. Имам инф., че ендометр. огнища изчезват след 6 мес. лечение със Золадекс. 3 месечното лечение е малко за Ендометриозата, това е схема, която се прилага при други заболявания. А дали се завръща след време, това не знам. Предполагам, че е възможно, но не веднага. Утре съм на преглед, и ако всичко е наред започвам отначало- инсем.,2-3, и ако се наложи ин витро. Преди да се установи, че имам Ендометриоза ме бяха отровили с Клостил. и Прегнил- 6 м. без спиране. През това време имах Ову, но бременност не настъпи. Предполагам, че причината е била Ендометриозата. Слава Богу, че и двете ми тръби са проходими! Започвай лечение по- бързо! Пожелавам ти успех! Ако искаш мога да ти напиша тел., ако имаш нужда от разговор с някой, който го е изпитал на гърба си. Винаги можеш да ми пишеш!