В предишната статия ви дадохме основни насоки как да си изберете правилния обектив за портретни снимки, но не се спряхме на нещо особено важно, а именно как се влияе бокето от оптиката.

Тук е важно да направим едно разяснение. Предполагам, за повечето от вас терминът, който използвах по-горе – „боке“, може да е познат, но за тези, за които не е, сега ще поясня. Боке не означава „размазан“ фон, въпреки че двете са косвено свързани. Думата произлиза от японски и описва качеството на разфокусиране на фона на един обектив. Т.е. може да имаме много силно изразен дефокус, но натрапливо и неприятно боке, а също така и красиво боке, без фонът да ни е много разфокусиран. Оптичните инженери търсят от години перфектната формула, с която може да се проектира обектив, който да има перфектна острота и контраст на отворени бленди, с плавно и неутрално боке. За съжаление, това все още не се е случило и винаги трябва да правим някои компромиси. Именно затова нашите способности като фотографи са важни както при заснемането, така и при избора на фотографска техника. Четете по–надолу, за да видите някои полезни съвети и примери как да получим приятен дефокус, независимо от условията.

1. От най-голямо значение за това как ще изглежда бокето е, разбира се, фонът, който си подбирате за снимките. Дори най–скъпият и хубав портретен обектив може да бъде накаран да предаде („нарисува“) натрапливо боке, с контрастни контури на всеки разфокусиран обект. Ако тестваме или сравняваме, при такава нереалистична ситуация класацията ни няма да е: най-добър към най-лош, а по-скоро – от зле, към по-малко зле.
Понякога дори леко изместване встрани, назад или напред може да окаже огромно влияние върху това как ще изглежда бокето.
  


2.    Вторият начин да получим хубаво боке е просто да си закупим по-висок клас обектив, който е оптимизиран за хубав дефокус. Обикновено те са и по-светлосилни, което помага допълнително. За да увеличат остротата и контраста на снимките при отворени бленди, дизайнерите на обективи обикновено използват асферични лещи. Те вършат чудесно своята работа, но за съжаление хубавият дефокус зависи в голяма степен точно от тези аберации. По същия начин, както изкривяванията при аналоговите музикални усилватели слагат своят отличителен белег върху музиката и много меломани са фанатични спрямо тях, определени дефекти при обективите също оставят своя отпечатък върху снимките и характера на бокето. Именно затова хубав дефокус и перфектна рязкост никога не вървят ръка за ръка. Целта е да се постигне максимално добър компромис между резолюция на обектива и неутрално боке. Обикновено в ниския клас оптика не се използват специални елементи и това води до по-ниска острота при отворени бленди и често натрапливо боке.
Качеството на разфокусирания фон зависи също така и от формата, и от броя на ламелите на блендата. По-големият брой и заоблената форма на ламелите водят до по-неутрално боке и до запазване на кръглата форма на дефокусираните светлини в задния фон, дори и при затворени бленди.

 
Както виждате от горния пример, ако ламелите на блендата са с прави ръбове, светлините в бокето започват да стават с многоъгълна форма още от бленда f/2.8.


При обективите със заоблени ламели светлините запазват сравнително кръгла форма дори и при f/5.6.

3.  Много голямо значение за бокето има и фокусното разстояние на обектива. Колкото е по–голямо фокусното разстояние, толкова „по-приближен“ е фонът и, съответно, дефокусиран по-силно. Поради тази причина често използвани обективи за снимане на сватби например са вариообективите 70-200 mm f/2.8, с които при правилните условия може да се постигне прекрасен дефокус. Същият ефект може да се види и при снимките от wildlife и спортните фотографи, които често използват дълги и светлосилни обективи като 300 mm f/2.8, 400 mm f/2.8, 500 mm f/4 и подобни.
Пример:


Като цяло, добър индикатор за това колко силен дефокус ще получите на фона е действителният отвор на обектива. Какво имам предвид? Предполагам, че повечето от вас знаят какво е относителен отвор. Той е изписан на всеки обектив и се отбелязва като съотношение: 1:1.8, 1:2, 1:2.8 или пък се изписва в спецификациите на обективите като f/1.8, f/2, f/2.8 и т.н. Това, което показва този относителен отвор, е съотношението между фокусното разстояние на обектива и действителния отвор на блендата. Тъй като е съотношение, колкото по–малко е числото (f/1.4, f/1.Sunglasses, толкова обективът е по-светлосилен (т.е. пропуска повече светлина) и колкото е по-голямо (f/11, f/22), толкова обективът е по-тъмен (т.е. пропуска по-малко светлина).


Например нека вземем за по-лесно обектив 50 mm f/2. За да получим колко точно ще е голям диаметърът на действителния отвор, трябва да разделим фокусното разстояние на относителния отвор, в случая 1:2.
50/2 = 25mm
Действителният отвор е с големина 25 mm, т.е. ако можеше физически с шублер или линийка да измерим отвора между ламелите, през които прониква светлина в обектива, щяхме да получим точно 25 mm. Като цяло е залегнало във фотографията да се използва не действителният, а относителен отвор, тъй като първият не ни носи никаква информация за светлосилата на обектива, освен ако не говорим за обективи с едно и също фокусно разстояние.
Това означа, че ако имаме два обектива 50 mm f/2 и 100 mm f/4, въпреки че действителният отвор и на двата ще е еднакъв (25 mm), реално в светлосилата има два стопа разлика в полза на 50 mm-вия.
Това, което може да ни донесе като информация действителният отвор обаче, е за силата на дефокуса.
Да кажем, разполагате с обектив 85 mm f/1.8 и се чудите колкото точно по-силен дефокус ще ви даде обектив 70 – 200mm f/4, ако снимате на най-дългото фокусно разстояние и най-отворена бленда (а именно 200 mm и f/4). Може да получите бегла представа още преди да сте пробвали обектива, ако пресметнете и сравните действителния отвор на двата.
85/1.8 = ~47mm
200/4 = 50mm
Тази проста сметка означава, че реално ще получим сходен дефокус и от двата обектива, ако снимаме на най-отворени бленди, въпреки че единият е f/4, а другият – f/1.8. Разбира се, това не ни носи информация как ще се промени перспективата, когато снимаме с двата обектива (тъй като ще трябва да се отдръпнем много по-назад с 200 mm-вия), така че може да бъде бъде използвано само за груба преценка на количеството на дефокуса.


Обектив 85mm f/1.2 на бленда f/1.8
 
Обектив 70-200mm f/4 на бленда f/4

Забележете в горния пример, че въпреки сходния по сила дефокус в задния план, обективът 70 – 200 mm има доста по-натрапливо боке от 85 mm-вия.
4. Освен фокусното разстояние и по-светлия обектив, друго нещо, което променя драстично бокето, е разстоянието от фотоапарата до снимания обект (предметно разстояние) и разстоянието от него до фона. Колкото сме по-наблизо до субекта на снимките, толкова по-силен дефокус ще имаме на фона и толкова по-неутрално става бокето дори и с обектив, при който то не е силна страна.
 
Предметно разстояние – около 2 м от челната леща


Предметно разстояние – около 1 м от челната леща


Предметно разстояние – около 50 см от челната леща


Предметно разстояние – около 30 см от челната леща

Именно затова единственият начин да получите хубав дефокус с компактен фотоапарат е да снимате на по-голямо фокусно разстояние (с повече „зуум“) и максимално отблизо – колкото ви позволява апаратът.
Както споменах по-горе, разстоянието от обекта до фона също е от голямо значение. Колкото по-далеч е фонът отзад, толкова по-хубаво ще се размаже (като така ще прикрием натрапливото боке на обектива ни) и обектът ще изпъкне повече.
Както виждате, не е задължително да притежаваме първокласни обективи, за да се радваме на хубаво боке в снимките си. Просто трябва да вложим повече креативност и старание при избора си на фон и разстояние между него и обекта. Да, техниката също е важна до определена степен и по-хубавата техника ще ни позволи да постигнем по-лесно добри резултати, но най-важното си остава нашето умение и въображение. Все пак това е, което ни прави уникални.


Автор: Неделчо Кадиев

Последна редакция: пт, 16 яну 2015, 15:01 от Адри́