Това, което ме притеснява, е началническият му характер. За него няма малка и голяма кауза, всяко негово желание заслужава битка "на живот и смърт". Това, че ще се скара с майка си например, е нищожна цена, която е готов да плати, за да стане на неговото, дори и желанийцето му да е съвсем мъничко и нищожно (например, като по-малък, да не си измие зъбите тази вечер). Понякога си мисля, че нарочно избира да поиска неща, които точно в момента няма как да получи. Един вид упражнява характера си на родителите си.
Резултатът е, че в ежедневието трябва или да козируваме и да се съгласим, или да се приготвим за битка, и така няколко пъти на ден. Другият вариант е да започнете да викате още с първия опит да се формулира някакво неизпълнимо желание, разчитайки на ефекта на изненадата, но с тази стратегия трябва да се внимава и да се пази за крайни случаи. Обикновено се налага да се съобразяваме цялото семейство с него. Като везни, които не обичат конфликтите, ми е трудно да се справям. Мъжът ми като близнаци а малко хаотичен, но много любящ и всеотдаен баща. Често се шегуваме насаме, че трябва да питаме "началника", като правим планове.
Не се оплаквам, детето е златно и отношенията ни като цяло са добри, но се притеснявам дали ще израсне като балансиран и зачитащ другите (партньора си) възрастен. Засега никой от приятелите му не е "изревал" от характера му, значи детето сигурно се съобразява, но се чудя....