За изневярата

  • 106 456
  • 1 610
  •   1
Отговори
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 911
Как реагирахте на установена изневяра, справихте ли се, как постъпихте и как се развиха нещата след това при вас? Търсих мнения, които да ми дадат отговор на този въпрос, но не открих такива затова пускам тази тема. Ако има вече такава ще ви помоля за линк към нея.

# 1
  • Мнения: 82
Като вече писах в друга тема-простих,но не забравих.И от тогава  полудявам всеки ден по малко....Да не говорим,че вече му нямам доверие и колкото и да правим планове за бъдещето,не ни виждам  като семейство още дълго време.....

# 2
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 363
Не се забравя лесно. И помни , че веднъж простиш ли , ще има и втори път! ( с малки изключения)  Peace

# 3
  • Мнения: 802
Разбрах и се разделихме. Бях много бясна, но не защото някой ми е изневерил, а защото съм му повярвала на думите и обещанията  Wink След време спря да ми пука, че дори с тази, с която ми изневери се засякохме в обща компания и пийнахме по едно  Laughing
Една приятелка има добра рецепта за проблема с изневярата - по-добре е да си пръв. (в кръга на шегата )
Предполагам, че ти се е случило, бясна и едновременно разочарована си, но след време минава, колкото и да е банално  Wink
И тъй като съм била и от двете страни, мога да кажа, че да ти изневерят се преживява по-лесно, отколкото ако ти изневериш. Някакси разочарованието лекува чувствата ти. Така е при мен, при много от вас няма да е така може би.

# 4
  • Мнения: 82
Знам,че е така,и даже имам подозрения,но нямам сили да го напусна.Обичам го,а и той твърди,че за нищо на света няма намерение да си разваля семейството-всичко било за освобождаване на напрежението....Не съм лишена от нищо,но това чувство не ме напуска....

# 5
  • Мнения: 82
И не,не съм го преживяла още,въпреки че от тогава минаха повече от 6 месеца.Почти винаги,когато правим с....,си мисля коя вижда той,когато е със затворени очи-мен или.....

# 6
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 911
Аз все още не съм решила да го оставя. Но и не живеем заедно. При мен това е добре, защото дразнителя е минимален. Все пак си го изживявам. В началото беше тъга и болка, сега е значително по-слабо, но си ги има, не са изчезнали напълно. Но всеки човек реагира различно и това беше повода да пусна темата.

# 7
  • Мнения: 82
Извинявай,ама как така не си го оставила,но и не живеете заедно?Обясни ми,моля те,защото може и аз да пробвам с надеждата да се усети....

# 8
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 911
Не сме семейство. Не живеем и заедно, въпреки, че по едно време имаше такава възможност. Но е дългогодишна връзка. Сега разбрах, че  живее с друга жена, с която също не е женен. И така се видях в любовен триъгълник. Винаги съм знаела, че не е мъж за само една жена, но не очаквах, че живее с едната. С нея също е от доста време, смятах че са се разделили, но не би. Горе-долу е това при мен. Почти сигурна съм, че не бих заживяла с него, въпреки, че емоционално доста съм обвързана.

# 9
  • Мнения: 82
Ние пък живеем заедно и даже имаме детенце на 4,5 години.Но въпреки,че тялом е в къщи,понякога имам чувството че духом е някъде другаде.И все пак не мога да го напусна.Поне засега,11 години сме заедно и сме минали и през добро и през зло.Прекалено много неща ни свързват,а и до известна степен аз имам вина за неговата изневяра.Просто си мисля,че след като веднъж го е направил и не са го хванали,се чувства спокоен да го направи пак,и пак,и пак....и така докато ми издържат нервите.Чудила съм се дали да го напусна,от една страна може да се усети,но от друга-може да му хареса да е без мен и тогава нещата наистина приключват.А и той ми е казвал,че ако го напусна в никакъв случай няма да ми се моли да се върна,защото не е "п...опоклонник",т.е.е прекалено горд за да го направи.Направо не знам какво да правя.А всичко това ме разяжда отвътре.... #Crazy

# 10
  • Мнения: 67
Темата за изневярата присъства доста често в този форум. Ако се позагледа човек, ще открие че изневярата се случва твърде често и поради тази причина се коментира толкова. Другата причина е че може би само жените го изживяват толкова много, съдейки по многото женски изповеди в тази насока. Момичета, не забравяйте, че за изневяра са нужни не само вашите мъже, а и жени които са готови на авантюра. Както и да се нарича това, което половинките са ви причинили, истината е че трябва да бъде преодоляно, за да имате бъдеще, а не живуркане в мрака. На никой не му е лесно. Много жени/и мъже понякога/ потъват в ад, който сами са си образували. Истината е че няма еднозначен отговор на въпроса"КАК"? За всеки е различно. Прилича на зъб, който боли адски, но трябва да се извади. Колкото по-бързо, толкова по добре за вас. Всеки сам решава кога да отиде на зъболекар. До вземането на решението, живеете в ада. Звучи като клише, но е истина. Пожелавам на всички ви сили, да преживеете станалото и смелост да продължите да живеете пълноценно занапред.

# 11
  • Мнения: 725
Аз лично не бих простила изневяра колото и да обичам!

# 12
  • Мадрид / София
  • Мнения: 5 911
Изневярата е много старо явление и затова го има и ще го има, но това не го прави по-малко болезнено. В повечето случаи се губи доверието. При вас такали е? Не ми се иска да се задълбочавам в спорове кой е виновен. Само искам да знам как вие реагирахте и как се развиха нещата по-нататък.

# 13
  • Мнения: 37
Да старо явление, което рано или късно излиза на яве.

Последна редакция: пн, 19 яну 2015, 00:38 от vilka 43

# 14
  • Мнения: 802
Не разбирам защо жените се обвиняват за изневерите на мъжете им. Човек, ако обича, колкото и трудности да има една двойка, ще се държи, а няма да поглежда встрани. Най- честото оправдание - било му липсвало НЕЩО СИ, еми кажи си като мъж и тогава си го търси другаде.
Съжалявам, но докато има жени, които оправдават мъжете си, ще продължават да им кръшкат и после да реват по форумите.

Общи условия

Активация на акаунт