Случи ми се нещо странно XII

  • 157 134
  • 743
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 13
SilverSign , може ли да ми обясниш за присъствието, че може да е инертно (нали така беше  Embarassed ), че ми стана любопитно.
Аз пък съм забелязала, че май урочасвам. Ако въобще има значение-имам синьо-зелени очи, но не мисля, че има значение. Още преди доста време ми направи впечатление след следния пример: Всеки ден минавах покрай едно заведение и там беше спряла много хубава кола, която всеки път ми правеше огромно впечатление. Колкото пъти минех от там, толкова пъти си цъках с език на ум и честно да си призная си завиждах, но може да се каже по-скоро благородно. Така седмица, две и един ден видях същата тази кола катастрофирала, предницата и направо я нямаше. Съвпадение най-вероятно, но с времето осъзнах, че без да искам урочасвам хората. На който съм завидяла дори и без лоша умисъл, после това нещо му се отнема по една или друга причина, или му се случва лошо в тази насока. Не го правя нарочно, наистина, не искам да вредя на никого, но просто се случва. По-фрапиращ случай- преди известно време си лежах в леглото, опитвах се да заспя, и от мисъл на мисъл стигнах до това, че имам едни роднини, които са доста добре материално. И в частност си мислех колко много злато имат, като бижута (аз не обичам злато и не нося, така че не ме блазни, освен от гледна точка, че златото е скъпо). Седмица или две по-късно разбрах, че са разбили апартамента им и са откраднали всичкото злато. Почувствах се много тъпо, честно казано.  Имам много примери, но нека не ставам банална.  Simple Smile

# 46
  • Мнения: 47
За който има време и му се чете Simple Smile
Скрит текст:
На мен толкова често ми се случват разни неща, че отдавна съм ги приела за нормални.
У дома, два пъти съм усещала парфюм. - нямам близки починали.
В продължение на седмица, периодично ми звънеше звънеца на вратата. - нямам такъв
На 29 Декември 2014г. се събудих и не можех да ходя, през целия ден можех само да лежа по гръб или корем. По никакъв начин не можех да запазя равновесие или ходя сама. Същата вечер заспах трудно, вече ме боляха опашката и гърдите, но все някак заспах. Сутринта се събудих, все едно нищо не се бе случвало, всичко си беше ок.
Това със събуждането и аз го правя, но и аз слагам аларма за всеки случай.
Когато вляза в голям магазин от сорта на Била, значи съм на месечния си пазар. През останалото време, пазарувам от най близкия квартален, ежедневните неща. Винаги сметката е равна на парите отредени за пазара, без никога да съм знаела цените на каквото и да било, освен на цигарите разбира се. Сякаш в главата ми има скенираща машинка за баркодове. И това на всеки пазар, без изключение.

Преди години на 6 Май, пътувахме за Петрич на фамилна среща. На кресненското дефиле, при завоя, срещу нас се разкри следната гледка:
Срещу нас, в нашето платно с бясна скорост се дивеше бяла Жигула или Лада, а в насрещното до нея, автобус. В този миг, при създалата се неадекватна ситуация от насрещната кола и тримата шофьори, реагирана хладнокръвно и адекватно. Мъжа ми и автобуса, рязко намалиха, а бялата кола, даде газ и изпревари автобуса и така се избегна челен сблъсък. Тогава при шока мислех така и беше най логичното обяснение. При споделяне и размисъл, разбрах, че теорията ми издиша. Ако мъжа ми и шофьора на автобуса бяха рязко намалили, още щяхме да се въртим там или отдавна да са ни събрали останките от дерето. Ако имате представа за местността и можете да си представите завоя, ще добиете представа за какво безумие иде реч. Сега си го обяснявам със забавяне на времето. Нещо което всички умеем при силна концентрация. 

Баща ми някъде преди два месеца, виждаше жена на пътя си (която другите не виждаха) така около две седмици, после започна да я вижда на всякъде около седмица, образа беше заменен с диня за дни и после изчезна. Питах кой ли не, писах къде ли не, да разбера какво значи това, жалко, че не съм знаела за тази тема. Обяснение не намерих и се отказах да търся.

Друго, една жена която не уважавам особено, на 8 Март, вечерта на път към вкъщи пред колата и пресича извънземно, толкова се е уплашила, че до днес минава по друг път. Въпреки празника, пояснявам, че не е пила, не е била изморена и зрението и не е увредено. Имам достатъчно лични предпоставки, да кажа, че е луда, както всичките и близки приятелки на които е споделила, но аз и вярвам.

Счупени чаши и музикални играчки, не са ми странни. Ние имаме Лъв, който винаги преди да звънне телефона, започва да реве, махнах му батериите. И една баба Яга, която се включваше когато и е кеф, има същата съдба, без батерии е вече. Чаша която е част от украсата  Mr. Green във витрината ми с предадена от майка ми колекция кристал, пръсна на сол. Майка ми съответно ми се накара, че трябвало по често да им бърша прахта, да не се създава статично напрежение. Викам ела ги бърши ти всеки ден (около 100 чаши са).

Друго "странно" нещо, са сънищата ми. Не ги тълкувам, защото това което сънувам в повечето случаи се случва. Последните години, тези които помня са доста налудничави, катаклизми или влакове и гари. Много влакове, много гари. Има и тежките случай, когато цяла нощ, сънувам, разходки и раздумки с приятелки Rolling Eyes, идват ми натоварващо, цел ден с тях, цяла нощ пак с тях ми е в повече. Това беше близо месец. Все бях уморена, исках да се наспя най после, добре, че спряха. Наскоро сънувах и име. Колкото и да мисля, не познавам такова лице. Каквито и да са сънищата ми, в 99% от тях, присъства и малкият ми син.

Имаме строителна фирма, когато беше действаща тук в България имаше клиенти, които след свършена работа, се мислеха за достатъчно недосегаеми, че да не си платят дължимото, защото са някои си и няма какво да им направиш. Аз мразя съдилища и такива работи, все казвах на моя мъж, остави ги. А на ум от 2 до 200, кое от кое по. Те са четирима или петима. Всичките с по много имоти, скъпи коли и тлъсти банкови сметки, единия и яхта имаше. Към днешна дата, само единия си позволява, чат пат по някоя екскурзия, останалите са потънали в лишения, но инфото не ми е прясно, може и да не са живи.
Мъжа ми не е Ричард Гиър, но е симпатяга и мноооого добър, и се е случвало на някоя и друга девойка да си пожелае живота ми, всичките към днешна дата са бездетни, изпуснали и последния влак.
За по бруталните опити по невнимание към моите чувства, по брутални възмездия, няма да разказвам за тях.

За последните три случая, казвам така - Никой няма право да посяга към щастието ми и това на децата и семейството ми. Нека почувстват какво са причинили, в мащабен размер. Нека има тежък урок за тях. И си мисля, давам шанс на всички да поправят съдбата си, да се издължат и извинят. До днеска няма такъв, не вярват и си търсят оправдания за положението им. А е толкова елементарно, просто трябва да са съзнателни.
При врачки и по църкви не ходя. Във вторите споменати не точно по общо приетия смисъл. Обичам да ходя на силно енергийни места, когато посетя манастир влизам и в черквата. С прецизно събрана коса (много ми е дълга), паля свещ и възнамерявам най - доброто за себе си.

Има и много други неща. Винаги казвам, че нямам паранормални способности, но пък винаги знам резултата какъв ще е за много от ситуациите на които съм била свидетел. Близките ми са изненадани от това, че съм "познала". Не, не съм познала, не съм врачка, а са все очевадни неща и се ядосвам, когато друг не ги вижда. И си казвам, имало е да си учат уроците, някои. И така.
Не ме е страх от странни неща. Това, че няма логика, не ги прави странни, а не разбрани. Всички те, значат нещо.
  bouquet
Това с бездетните и изпусналите "последния" влак е отвратително.Как изобщо си помисли, че някоя жена е бездетна, защото е харесала твоят "Ричард Гиър"!

# 47
  • София
  • Мнения: 8 111
То да беше само това. Какви са тези клетви? ooooh!

# 48
  • Мнения: 41
...но не смеят да разказват.И аз реших че вече няма да разказвам.Не защото някаква ме заплашила а за да не си вдигам нервите излишно...
Ааааа разказвам си, нищо не ме притеснява, а хорското мнение пък най - малко. А нервите са ми бетон в тази насока, виж за ежедневните битовизми е друго нещо, паля от 3/4  Mr. Green

Ако искаш, мога да ти кажа накратко аз как ги разбирам нещата, пък вече ти си преценяваш доколко са ти съотносими към ситуациите:  Simple Smile
1) За първите няколко случая - може би имаш някакво присъствие в дома. Не е нужно да е твой близък, даже не е нужно да е човек (може да е от т.нар. инертни); може къщата да е стара, или някоя от мебелите ти да е в наследство (като шкафа по-долу), а може и просто да е дошъл отнякъде. Предполагам, че сте си осветили дома, като сте се нанасяли?
2) За автомобилния (слава Богу, неосъществен) инцидент - може да е приток на адреналин? Има много такива регистрирани случаи - в извънредни ситуации тялото и мозъкът ни са способни на извънредни неща.
3) За баща ти - може да е като в 1), а може и някой да му е мислил злото (все пак е било пред колата, на пътя
4) Факт е, че повечето желания (пожелаване, кълнене и т.н.) могат да се сбъднат, ако човек си насочи енергията правилно или ако интуитивно го прави. И аз имах някакъв подобен (и то леко травмиращ) случай като дете, след което си казах, че ще желая само хубави неща наум. Може да ме ядосат, но не им желая злото.
5) За батериите и чашата също е възможно да си има физично обяснение, но аз не съм много добре с физиката, тъй че не се наемам да го обясня.  Laughing
6) Прието е, че ако не можеш да си обясниш сънищата по рационалния начин (с неща, които са ти минали през съзнанието или подсъзнанието денем), тогава може би са някакво послание. Като цяло сънищата са богати на символика и не се тълкуват буквално, но това е по-скоро който както си го усеща, че е правилно. Има хора, чиито сънища си се сбъдват буквално, да не навлизам в подробности как и защо, че съвсем смахнато ще прозвучи.
По 1) Като прочетох, "даже не е нужно да е човек", първата ми мисъл беше любимата ми котката, която много обичах, но пък не се връзва с парфюма Grinning Домът ми не е стар, нямам нито една стара мебел, а за вещ (имам в предвид наследена) в момента не се сещам. За освещаването тц, не освещавам, не съм кръстена и религията и ритуалите са ми далечни. Но свещ паля нон-стоп, навик останал от тийн годините ми, когато криех, че пуша  Twisted Evil
По 2) О да беше като на филм. Казах си, това беше, поне сме всички заедно, бях неземно спокойна и чаках сблъсъка. Никакъв живот не ми мина пред очите, като както съм чувала да казват. Просто сякаш, някой ни вдигна той мина и ни пусна обратно (да не се разбира буквално) Grinning, просто винаги така го обяснявам, че друг начин няма. Знам, че не отделих поглед, не мигнах. След това ме обзе ярост, исках да го настигнем  #2gunfire Веднага се обадих на 112, те ме попитаха за номера и модела на колата  ooooh! Помня, че се ядосах. То всичко стана за секунди, от къде да знам. При бърза реакция и желание, не им трябваше повече обяснение. Колко бели жигули и лади се срещат... а и те имат връзка с патрулките, това не е вътрешна магистрала и там няма отклонения на всеки метър та да не го хванат. Спирам, че се отклоних.
По 4) Съгласна съм че можем да насочваме енергията си, но след дълги години разбрах, че дори и да не им мисля лошото, то им се случва и го отдадох на силни ангели. Имам в предвид, че без значение дали съм им простила и дали им мисля лошото, някакви сили не са и възмездие винаги има. Наскоро го споделих в една група и там една нумероложка каза, че е кодирано в дата ми на раждане. Та може и на теб така Laughing
По 5) И аз така и ми е безинтересно. В смисъл, нормално ми е, точно колкото и да разлея вода без да искам.
По 6) Друг път спокойно го направи, аз съм от смахнатите Wink

Забравих да споделя, че от години един сив гълъб, периодично ме посещава. Но от както реших да следя за синхроничност, не е идвал.

SilverSign ме подсети и за друга случка, прибирахме се от Видин, бях бременна и дълъг път ми се видя. По тъмно излизахме от София, мъжа ми караше не много бързо, колата ни не беше от новите. В това време с бясна скорост ни надмина хубава лъскава кола и аз изкоментирах съответно - Гледай ги тези с новите коли, как хубаво си карат, като се замисля не съм виждала някой да е закъсвал с такава. Принципно говоря бързо, но и времето за което ще го прочетете, няма да е много повече от времето което отне да катастрофира. Всичко стана за секунди, той ни изпреварва и веднага се удря в автомобил с пиян шофьор излязъл от пряката и заспал на пътя. Резулата, всички невредими. Пияния и господ го пази, модерната кола запази изпреварващия ни, а нас той. Защото ако не ни беше изпреварил, ние с нашата кола нямахме шанс. Колата беше тъмна и нямаше как който и било да я види и отреагира.
А за златото, не пипам такова. Това което знам за него, че само по себеси кълне, и е проводник на мисли. Та така си обясних инстинкта ми за непоносимост към него. Примерите за злато са много, златотърсачите и корабите с техният крах, не са малко. Чувала съм, че е лошо, да откраднеш, да изгубиш или да намериш, все било на лошо. Лично аз нямам опит, споделям каквото съм чула. На мен на сватбата майка ми, ми подари някакви много "ценни" пендари, предавали се от майка на дъщеря в родата от години, разкарах ги на секундата. Още ми пили, като се сети. За резултата, мога да споделя при интерес  Laughing

mariqplam и Аглея, можете да ме съдите за това, което пиша, но само, ако позволите да ви съдя за това, което разбирате. Не сте чели внимателно Wink
Отвратително не отвратително, равновесие в природата има.

Последна редакция: вт, 27 яну 2015, 23:07 от radi_san

# 49
  • Варна
  • Мнения: 25 238
Преди малко дребното навря една количка под пералнята. Тръгнах да я вадя с една пръчка и намерих отдолу 5-6 парченца месо Shocked Сушено, без мирис, без нищо. НЕ можах да разбера сурово и изсъхнало ли беше (но предполагам тогава щеше да вони) или сушено тип пастърма. Сравнително скоро пак бърках под пералнята и го нямаше. Сигурно има обяснение, но честно казано се втрещих и дори се разтревожих малко. Кой би пъхнал месо под пералнята? А да се озове случайно ми се струва абсурд. Едно парченце как да е, ама пет? Аз, ММ и детето не сме. Баща ми? Той гледа малкия през деня, но също ми звучи безумно да го направи. Та така, чудя се каква е тая работа.

# 50
  • Мнения: 202
Знам, че не е по темата, но... да ти откраднат злато пак ли е на лошо? Мира не ми дава, имах много хубав синджир с медальон за бала от нашите, около 9-10 гр. И ми ги открадна един мръсен циганин от врата, беше зима, обаче излизах от един магазин и ми беше много топло и си бях махнала шала иии познайте... посред бял ден на центъра, за мой ужас, точно тогава нямаше никой около мен, само някакви деца... От тогава не нося никакво злато, много рядко слагам. Много често си мисля за случката и адски ме е яд, не за тъпото злато, ами че ми беше подарък от нашите и за спомен от завършването ми. Съжалявам за отклонението, просто исках да си го излея някъде и да ми олекне.

# 51
  • Мнения: 41
Преди малко дребното навря една количка под пералнята.
Скоро, ако сте посрещали гости и някой е настоявал на дребното да яде от мезе или нещо подобно, а то не е искало, нищо чудно да ги е пъхало там, както сега колата. На една приятелка детето, така "ядеше" филиите с пастет, пъхала ги във видеото. Споделих нейната случка, да те развеселя. Не е задължително да е нещо лошо, понякога в такива моменти, мислим какви ли не глупости, а като се успокоим се сещаме кога и как може да е станало. Лично аз не вярвам в магии. На един познат, жена му си тръгна/напусна. Той е с възможности и реши да си позволи, всички врачки и ходжи за които чу, че ги има в България. Това в продължение на една година е ходил на 2 или 3 места на ден, за една година да е повторил не повече от 3 или 4... ми нямаше резултат. Дишай спокойно, поне това аз бих те посъветвала.

vaniakkostova Така съм чула, но все пак е суеверие, не го мисли. За този който ти го е откраднал със сигурност е лошо, колкото и добре да му е дошло за момента. А за теб, приеми, че лошото е в разделянето са със спомена и скъпа вещ. Филмите взаимстват разни суеверия, там често виждаме как като някой си изпусне халката и настава паника да я хванат преди да е отишла в канала. Едва ли е защото ще загубят вещ от брачната им церемония. Но каквито и суеверия да има, съм сигурна, че не са валидни за хора които не вярват в тях. Достатъчно е да постъпваме честно, да не злоупотребяваме с добрина, любов и доверие и няма нещо на света което да ни навреди. Лично мнение.

# 52
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 644
SilverSign , може ли да ми обясниш за присъствието, че може да е инертно (нали така беше  Embarassed ), че ми стана любопитно.


Ще ти обясня как аз го разбирам, не претендирам да е напълно точно и вярно:
Инертните са енергия, която няма определена насока, цел, съзнание, ако щеш. Като, например, старите шкафове, от които се чува постоянно почукване. Обикновените духове си имат някаква идея - да бдят над близък, да навредят, или им е трудно да се разделят с дома си, или със скъпа вещ, или са починали неестествено и т.н. Инертните нямат някаква идентичност, нито нещо, което трябва да правят - те просто съществуват и могат или да си ходят насам-натам, или да се закотвят в една вещ и да не искат да се отделят от нея. Ако, приемем, че има хора, които по някакъв начин общуват с духове (не говоря за разговор, а да усещат настроенията им), те няма да могат да осъществят контакт с инертен, защото няма съзнание, той е просто някаква свободна енергия.

Усетих се, че само спамя.  Laughing Ето една леко паранормална историйка и от мен:
С една приятелка ни беше хоби да ходим по разни "обитавани" места. Та бяхме веднъж в едно училище, в което преди 60-70 г. е станал пожар и няколко деца загиват в пожара. След това общината му е дала нова сграда или го е закрила, не помня вече, но старата сграда си стои в градчето и буренясва. Поразходихме се из стаите, внимавайки да не ни падне нещо на главите все пак, и преди да тръгнем, реших да поснимам двора, защото имаше много красиви дървета. Тогава тъкмо се бях сдобила с първия си дигитален фотоапарат, Сони с оптика Карл Цайс, накратко, хубав апарат. Когато го включих, забелязах, че на екрана се появяват нещо като много леки пурпурни завеси. Реших, че може  би е от светлината, и се обърнах в друга посока, и установих, че въпросните "завеси" са в кръг. На снимките не се появяваха, само през обектива и на екранчето. После фотоапаратът ми продължи да го прави този номер отвреме-навреме, но тогава ми се случи за пръв път.

Последна редакция: вт, 27 яну 2015, 22:38 от SilverSign

# 53
  • Мнения: 108
Не помня дали съм писала - преди време сестра ми беше споменала, как преди няколко години, в стаята, където спеше, се събудила посред нощ и видяла на известно разстояние от пода нещо, което оприличи на тъмна мъгла. Уплашила се и събудила приятелката си. Дотук. Обсъдихме семейно случката + майка ми и брат ми, не се впечатлихме особено, предвид, че в тази стая съм отраснала и не съм била свидетел на подобни неща. Другите двама й се посмяха, аз свих рамене и приключихме. До преди седмица, когато сестра ми каза, че същото нещо й се е случило отново. В друг град, в нова квартира... Събудила се е внезапно посред нощ, видяла е същото такова нещо като черна/тъмна мъгла над нея, уплашила се е и е искала да светне лампата, но то е било между нея и ключа, извикала е, събудила е приятелката си, която е светнала и нещото (по липса на по-подходяща дума) е изчезнало. Майка ми малко се постресна, брат ми се ослушва като в небрано лозе, аз я питах как се чувства, в см. зле ли, може пък да е спокойна, да усеща, че някой/нещо я пази, каза, че много зле, уплашена и изтощена, сякаш й взима от енергията... Подкована, прочела всички ехее - 11 теми Wink веднага й казах да ходим на църква, да й четат Киприянови молитви. Уж ще ме послуша. Някой да изкаже предположения?  Rolling Eyes Мс...

# 54
  • Мнения: 628
merichka, не ми се е случвало, но знам за човек, при който имаше подобна сянка/мъгла. Поредица от такива появи, една, от които стигна до отворен прозорец и невероятния късмет член на семейството да влезе в стаята и да спре човека. Той разказва, че е осъзнавал случващото се, но не е могъл да противодейства. Искал неистово да изкрещи, някой да влезе и да светне лампата, но не могъл. Все едно някой го е придвижил до прозореца. Късмет или Господ го е спасил от най-страшното. Човека по свое желание ходи и на психолог и на психотерапевт, категорично заключиха че е в отлично психично здраве. Мисля, че освен Киприяновите четоха и Василиеви молитви. Първо говорете със свещеник, защото преди тях се пази строг пост и имаше някакъв личен ритуал 3 дни преди първото четене.

# 55
  • Мнения: 13
SilverSign , много благодаря. Относно последните 2 поста- не мога да си обясня връзката на това "нещо" със светлината, а именно- защо, когато някой светне лампата то изчезва. Наистина ми е много любопитно каква е връзката, защото очевидно има такава. Защо светлината го прогонва? Много разкази, филми, легенди разказват как "еди какво си" се видяло, но като светнали то изчезнало, което ме хвърля в размисли-  ще се влияе ли един дух (или каквото е там) от това дали е ден, нощ, има ли светната лампа или не, или може би, когато е тъмно, на човек му се изострят сетивата, за това усеща и "вижда" неща, които на светло не може..Не знам, размишлявам си, но ако някой има мнение или отговор на това, моля да сподели. И за да не е спам:
В разрез вероятно на казаното от мен по-горе, ще разкажа нещо, което се сетих, размишлявайки над темата "има ли връзка светлината". Аз от малка си имам страх от тъмното-срам не срам. Омъжена жена съм, но още изпадам в ужас от тъмното и бягам на спринт до банята нощно време. Като тийнеджърка спях на светната лампа в съседната стая и отворени врати, че да не ми блести в очите. Много пъти ми се е случвало докато се опитвам да заспя да усещам, че някой клати леглото. Ставала съм изпотена от страх и от това, че съм се била завила през глава от ужас, и съм казвала "моля те, спри", колкото и безумно и смешно да изглежда отстрани. Когато легна- пак се започва. Какво беше нямам представа.
 В същата тази къща (бяхме под наем), в този период от време, за който разказах преди малко, ми се случи нещо много странно. Аз по принцип имам фобия от огледала и като цяло от всякакви повърхности, които могат да отразяват (витрини, прозорци и т.н.) Един ден, минавайки от стая в стая, поглеждам случайно към огледалото в коридора, което отразява какво се случва в половината хол. Метнах един поглед както казах случайно, при което видях малко момченце, може би около 5-6 годишно, което ми се усмихваше, посред бял ден на средата на хола. Образа траеше колкото се задържа моя поглед, защото пак казвам- просто погледнах вървейки към банята. Не знам каква смелост съм имала, но влязох в хола, осъзнавайки, че такова нещо е невъзможно, разбира се- нямаше нищо. И до днес не зная- реално ли беше, въобразила ли съм си, фобията ми ли е изиграла лоша шега...не знам. Съжалявам, че е много дълго.  Peace

# 56
  • Somewhere beyond the moon and stars
  • Мнения: 644
[Много разкази, филми, легенди разказват как "еди какво си" се видяло, но като светнали то изчезнало, което ме хвърля в размисли-  ще се влияе ли един дух (или каквото е там) от това дали е ден, нощ, има ли светната лампа или не, или може би, когато е тъмно, на човек му се изострят сетивата, за това усеща и "вижда" неща, които на светло не може..Не знам, размишлявам си, но ако някой има мнение или отговор на това, моля да сподели.
Според мен е по-скоро това.
За огледалата - в народните поверия, а и в езотериката, се смята, че те "улавят" енергия - напр. ако някой почине, в къщата огледалата се покриват, за да не "хванат" духа му; казват, че не е добре да имаш огледало срещу леглото, за да не "хване" сънищата ти (аз, съвсем несъобразително, имам цели три големи огледала срещу леглото, но какви да се прави). Също се смята, че огледалата могат да бъдат "врата" към невидимото (има методи за гадаене/това не е точната дума/ с огледало). Аз лично си го обяснявам с това, че има много видове лъчения (респ. нива на енергията), които човешкото око не може да улови, но все пак си съществуват и са видими с определена апаратура.

# 57
  • Мнения: 202
vaniakkostova Така съм чула, но все пак е суеверие, не го мисли. За този който ти го е откраднал със сигурност е лошо, колкото и добре да му е дошло за момента. А за теб, приеми, че лошото е в разделянето са със спомена и скъпа вещ. Филмите взаимстват разни суеверия, там често виждаме как като някой си изпусне халката и настава паника да я хванат преди да е отишла в канала. Едва ли е защото ще загубят вещ от брачната им церемония. Но каквито и суеверия да има, съм сигурна, че не са валидни за хора които не вярват в тях. Достатъчно е да постъпваме честно, да не злоупотребяваме с добрина, любов и доверие и няма нещо на света което да ни навреди. Лично мнение.

Суеверна съм, но точно в моята случка не съм. Просто ме е яд, малко и на себе си. Както и да е. Дано му е приседнало това злато на гадния ром. Извинявам се за офф топика Simple Smile

# 58
  • Перник
  • Мнения: 277
Няколко пъти настръхнах от вашите истории.

Майка ми е разказвала как докато е била на гроба на дядо ми на гробищата, е видяла силует на старец с бастун,като мъгла, който вървял без да я вижда.Тя се стреснала и извикала, тогава той вдигнал глава и я видял, след което изчезнал.

На мен странното, което ми се случва често, е когато трябва да ставам рано и съм започнала да се успивам, в точното време, когато е трябвало да се събудя, в просъница чувам, че някой звъни на вратата и се стряскам от съня, при което сърцето ми уплашено бие.Естесвено проверявам, но няма никой на вратата. Странното е,че след като ни се развали звънецът(и още не е оправен), сега се стряскам от чукане на вратата, и пак няма никой.

А това, че редовно сънувам ситуация, която след време преживявам наистина, не го броя, май често се случва и при други хора.Както и, че когато си помисля за някой, когото не съм виждала отдавна и скоро го виждам.

За играчките с батерии, забелязала съм, че когато батерията се изтощава, сама кара играчката да пее, или тя вие, а не с обичайната си мелодия.

# 59
  • София
  • Мнения: 9 534
Случката по-горе със снимките в старото училище ми припомни мое преживяване от преди повече от 10 години. Близка приятелка ме беше поканила на гости на селото си. Разхождахме се и ме попита искам ли да ми покаже мястото, на което е обичала като дете да се крие от баба си и дядо си. Това място се оказа стара училищна сграда, която тънеше в разруха. Влезнахме вътре, крачехме из коридорите и стаите,повечето стени и тавани вече липсваха. През цялото време аз усещах някакво невидимо присъствие. Уплаших се, защото усещането беше ново за мен, а не защото усещах заплаха, напротив, по-скоро се усещаше необикновен покой. В крайна сметка пожелах да си вървим, защото сградата е опасна - може да се срути над нас. Не казах на приятелката ми нищо за присъствието, което усещах, понеже се боях да не ме сметне за луда ( тя не вярва в подобни неща, обяснява си всичко странно с физичните закони ). Докато вървяхме по обратния път приятелката ми ми разказа, че според старите хора от селото в това училище е имало смъртен случай и духът на починалото дете все още витае наоколо. Беше й смешно, че хората вярват в това. А аз изтръпнах, спомняйки си за присъствието, което усетих в училището. До днес се чудя дали наистина там има дух, дали съм усетила този дух, или съм си самовнушила нещо поради предразполагащата към подобни мисли обстановка.  newsm78 Аз самата съм склонна да вярвам в истории за свръхестествени събития, но също така, когато чуя или прочета някаква странна история, а и когато на мен ми се случи нещо, което изглежда странно, предпочитам първо да се замисля дали няма практично обяснение. Често намирам такова, но понякога част от мен продължава да се пита дали все пак несе касае за паранормално явление. И да си призная, колкото и да са ми интересни подобни явления, силно ме плашат.  #Crazy

Общи условия

Активация на акаунт