Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Вчера влизам в училището, където съм на стаж. Вървя по коридора и изведнъж чувам: България, България. Обръщам се и две момчета ме заговарят. На едното съм преподавала урок и споменала, че съм от България. На другото му светват очите : веднага ми докоснаха сърцето с типичен български блясък и ми заговаря на холандски....Опитах на български...нищо. Стана ми толкова мъчно...Страшно. Все едно беше мое дете, което съм осакатила по някакъв начин. Не знам защо се почувствах така / а имам и други подобни познати .../

Вие как се чувствате при подобни срещи? Страхувате ли се, че ще е така и с вашите деца? Признавам си, че ако моето дете говори така ще ми дойде да....и аз не знам какво, ама ще ми е страшно мъчно и затова ще направя всичко възможно да не го допускам....
Цитирай

usa

Мнения: 2 077
страхувам се, да. и колкото повече растат, толкова по-реална ми се струва тази перспектива и по-рядко ми се случва да обвинявам родители, които вече ги е сполетяло и да се бия в гърдите, че такова нещо няма да допусна. все още децата ми говорят с нас винаги на български, все още ще отговорят на майчиния си език когато ги заговорят, но все по-беден става той и все по-грешен граматически. не изключвам и вероятността в един момент да откажат да говорят български. в никакъв случай не оправдавам родители, които не са положили усилия да научат децата си на родния си език, но отдавна не си и позволявам да упреквам тези, които са положили усилия, но са загубили битката.
« Последна редакция: чт, 09 мар 2006, 00:53 от миз »
Цитирай


Мнения: 994
защо да упрекваме - всеки си избира сам за себе си. Аз съм решила, че моите ще са двуезични и ще се боря до последно. Всеки език е богатство.
и разбира се, че ако стане така, че след време отказват да говорят български (съмнявам, се че ще стане, но все пак да оставим някакъв % вероятност, че ще се случи), ще обвинявам единствено себе си, че не съм се справила със ситуацията:(.  И много бих се срамувала!
Цитирай

София

Мнения: 135
И аз имах подобна случка. Една от студентките ми ме попита от къде съм и когато отговорих, че съм от България, тя посочи седящото до нея срамежливо момиче и ми каза: "Тя също е от България". Стана ми много мило и веднага заговорих срамежливката, която ме беше разпознала по името. Оказа се, че момичето (19 год.) не говори въобще български, въпреки, че любимата й баба, която живее с тях, не говори грам английски и двете се разбират по някакъв си техен начин. Въпросната баба толкова се беше зарадвала, че внучката й има българка за преподавател, че дойде да ме види в университета. Много мило бабе  Love, но много й тежеше, че нито един от внуците й не говори български. Та по този повод и аз се замислих как ще е ситуацията при нас, засега сме само на бг, но знае ли човек един ден какво ще стане  Confused
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Инна75, и аз познавам две деца / на 14 и 11/ , които са отгледани през последните 9 години от баба българка, която не говори холандски. И въпреки всичко те не говорят много български. Момчето има мерак, но майката не го окуражава.... Confused
Цитирай


Мнения: 1 202
Трудно е когато си роден и живееш някъде и учиш, комуникираш ежедневно и т.н на даден език, а майчиният ти език е съвсем друг. Доста усилия и желание се искат да можеш да запазиш корените си, езика, обичаите. Много е важен родителският пример. Аз говоря от личен опит.
Има моменти, в които дори е трудно да првключиш пред чужди хора, за които това е роден език, а ти говориш с акцент. Дори срам да не ти се присмеят, въпреки здравия разум, че няма. Особено що става въпрос за деца. А и хората са различни.

Но ако имате по- дълъг контакт с тези хора, някои дори може да ви изненадат приятно със знанията си! Smile В случая бих казала да не се правят прибързани заключения и не всичко е така, както го виждате на пръв поглед!

Цитирай


Мнения: 994
и още нещо....
аз имам двама приятели с български произход и двамата са на 30 +, не са раждани в България и говорят доста добре български, дори могат и да четат. Вярно е, че правят грешки и понякога, ако говоря много бързо не могат да схванат всичко, но важното е, че и двамата много се гордеят с произхода си и с това, че могат да говорят и български. Тъй че надежда има, макар че повечето ми познати с големи деца, дават пример за обратното!
Но щом те двамата са успели да си съхранят българския, защо и моите деца да не могат  - много ще съм щастлива.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Едва ли има родител тук, който да не иска децата му да говорят добър български. Много са обаче факторите, които се намесват в реалност, напр. дали детето е расло първите си години в България, дали е имало бабешко присъствие, дали детето се държи за полата на майка си или търси компанията на други деца, дали изобщо поема добре езици, дали е пращано и прекарвало месеци в България, дали родителите знаят езика на страната, в която са, и т.н., включвам и необяснимото. Ужасно се дразня обаче, когато това се стоварва като морално бреме, обвинение, порицание, и всякакви други нравствени тояги на гърба на родителите. Това не помага на никого, освен може би да вдига самочувствието на тези, които нямат подобен проблем. Останалите просто хълцукат или си мълчат, защото са "лоши българи". Да не говорим, че и самите деца се чувстват кофти от въпросчето "ама ти говориш ли български? ама малко или много?"
Но пък това, което научих в Америка е, че там, където има проблем, има ниша за бизнес. Не само българите са родители чужденци. В нашия район има силно интелигентно и амбициозно китайско присъствие. Пълно е с китайски неделни училища, училищата организират образователни екскурзии до Китай, в местните библиотеки се празнува Китайската нова година. Предлагат се частни уроци по мандарин. Само не ми казвайте, че това е, защото те са много. Няма да го повярвам! Peace
« Последна редакция: чт, 09 мар 2006, 03:35 от блажка »
Цитирай


Мнения: 6 167
Едва ли има родител тук, който да не иска децата му да говорят добър български. Много са обаче факторите, които се намесват в реалност, напр. дали детето е расло първите си години в България, дали е имало бабешко присъствие, дали детето се държи за полата на майка си или търси компанията на други деца, дали изобщо поема добре езици, дали е пращано и прекарвало месеци в България, дали родителите знаят езика на страната, в която са, и т.н., включвам и необяснимото. Ужасно се дразня обаче, когато това се стоварва като морално бреме, обвинение, порицание, и всякакви други нравствени тояги на гърба на родителите. Това не помага на никого, освен може би да вдига самочувствието на тези, които нямат подобен проблем. Останалите просто хълцукат или си мълчат, защото са "лоши българи". Да не говорим, че и самите деца се чувстват кофти от въпросчето "ама ти говориш ли български? ама малко или много?"
Но пък това, което научих в Америка е, че там, където има проблем, има ниша за бизнес. Не само българите са родители чужденци. В нашия район има силно интелигентно и амбициозно китайско присъствие. Пълно е с китайски неделни училища,Само не ми казвайте, че това е, защото те са много. Няма да го повярвам! Peace

абсолютно мисля така  Peace
и дано освен за магазин за сирене и лютеница някой  се сети за това!!!
иначе, желанието децата да знаят български е много хубаво, но особено в смесени бракове - почти е сигурно, че шанса да са доволни от резултата е  минимален.  а пък  да се  изгради българска идентичност... Naughty но в крайна сметка, избирайки да живят в чужбина хората сигурно са склонни да направят компромис , независимо, че в началото всички мислят, че това за тяхното дете не важи.според мен въпросът не бива да се драматизира.

Цитирай

Германия

Мнения: 7 519
Много трудна тема.
Аz съм дете от смесен брак и съм родена в Германия, в БГ по4ти не съм живяла. БаЩа ми (българин) се опита да ми говори на бълг., но и той не беШе много упорит и аz, глупава, си zапуШих уШите и не Щях да 4уя zа българският. И така, до 13годиШна въzраст zнаех само няколко думи  Sad  После ми дойде муzата и сама го нау4их, вклю4ително и да 4ета и да пиШа (както виждате  Mr. Green ).

Сега 4акам дете и съм пред дилема. Мъжът ми е немец и аz първона4ално смятах да говоря на български на детето, но все пове4е се zамислям. Някак си не ми идва от вътре, всякаШ (zа акцент и греШки да не говорим)  Sad Пък и като zнам от ли4ен опит, 4е никога не е късно детето да нау4и еzика, съм склонна да му говоря само на немски...макар 4е е много жалко да не zнае български. Уф, и аz не zнам...  newsm78
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Въпреки че нямам опит, ще споделя две неща. Едното са бесарабските българи и наскоро гледах репортаж за гръцките села в Гръцките Родопи-кметът говореше български като радио, говореха с един обикновен жител на селото, ами говореше български почти без акцент.
Останах впечатлена и от двете. Тези хора нямат мотив да говорят български, а го правят и запазват традицията. Въпреки че, според мен е много трудно да си запазиш българските думи, ако основната част от деня ти  и хората, с които общуваш, не говорят български.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Въпреки че нямам опит, ще споделя две неща. Едното са бесарабските българи и наскоро гледах репортаж за гръцките села в Гръцките Родопи-кметът говореше български като радио, говореха с един обикновен жител на селото, ами говореше български почти без акцент.
Останах впечатлена и от двете. Тези хора нямат мотив да говорят български, а го правят и запазват традицията. Въпреки че, според мен е много трудно да си запазиш българските думи, ако основната част от деня ти  и хората, с които общуваш, не говорят български.
Може би става въпрос за различен модел. Мои съученици на времето бяха ходили в бесарабските села, ами там става въпрос за наистина цели села българи, една умалено българско общество, където не е необходимо да се качиш на колата и да караш половин час до най-близката среща с българин, която при динамиката на живот, която имаме, ще е ... колко пъти годишно? Всъщност, позната българка от Тексас наскоро ми разказва как нейна позната в Чикаго се оплаква, че детето и не може да научи добър английски, защото в квартала, в който живеят, са само източноевропейци. Е, и от Америка до Америка явно има разлика. Има разлика дали ще си пуснеш обява за детегледачка българка в Ню йорк, където има съсредоточие на новопристигнали българи, и има възможност за избор, или в съседно Ню Джърси, където е съмнително  дали някой ще се обади. Ако пък се обади, това не значи, че непременно става за тази работа. Някъде българоезичната среда е даденост. Другаде има нужда от симулация. Това, което обаче аз мисля, че усвояването на българския език и култура трябва да носи радост, да не е противопоставяне на средата тук, в която така или иначе моето семейство не се чувства немило-недраго. Грозен модел за мене е това, което съм чувала от моя приятелка с истерична майка рускиня в България: в момента, в която дъщерята се върне от учулище и заговори у дома с майката на български, майката драматично отсича "марш в стаята си". Грозен модел е това, моя позната сръбкиня да е отделена от семейството си в Германия, за да не се загубят сръбските корени. Момичето беше пощуряло от непоносимост към Сърбия и учеше нелегално от баща си немска филология, като шанш да си осигури някаква стипендия и да замине за Германия. Хубаво нещо е запазването на една национална култура - но не и с цената на разбитата психика на едно дете.  Peace
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
Аз имам приятелка с 8 годишна дъщеря, която приказва български, вярно с акцент и някой думи си го изговаря на холандски, но самата и майка  говори САМО на български и на нас приятелките и категорично ни забранява  да говорим пред детето друг език освен български!  bouquet  bouquet  bouquet newsm10
Цитирай

Италия

Мнения: 5 474
Според мен е престъпление едно дете,което има родители,от различни националности,да говори само езика на страната,в която живее.
  Особено сега ,когато света е много по "отворен" и владеенето на езици е необходимост.
  Всеки един език е  възможност за обогатяване на собствената ни култура.
  Моята дъщеря говори перфектно 3 езика и в никакъв случай не бих казала ,че не и е от полза.Напротив! Smile
Цитирай


Мнения: 994

но особено в смесени бракове - почти е сигурно, че шанса да са доволни от резултата е  минимален. 


странното е за мен, че децата около мен от смесени бракове говорят много по-добре и с желание български, отколкото другите, с двама родители българи newsm78. зависи си от самите хора и от разбиранията им, няма значение с каква националност са и какви езици владеят.

в нашия край например китайците не са толкова задружни като японците. японците си кръщават децата само с японски имена, имат си културен център и училище и т.н.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора