Българче/ холандче

Има и о6те един риск: да го нау4и6 на неправилен английски с акцент.

Това всъщност не може да стане / от научна гледна точка за научаване на език/. Най-вече, когато има нормална комуникация с езика / в детската градина, училище и т.н./.  С

напълно съм съгласна Амбар. може жената да не е комплексарка, а просто да е искала детето да говори холандски повече. това не е осъдително. за натрапването също - агресивна намеса на никой не е приятна.
а и както каза, всеки случай е индивидуален.

това, за което отговарям всъщност е друго - широко разпространеното схващане, че децата са собственост на техните родители и 'квото искам тва ще си правя с моето дете' . Това схващане е докарало не един и два проблема и е отречено още в началото на 20ти век, когато на децата лека полека започва да се гледа като на личности, а не на собствености.
нациите даже взимат мерки и създават документ  по въпроса, подписан от почти всички страни ( без САЩ, забележете и Албания май). Казва се конвенция за правата на детето. Този документ всъщност казва е, че децата имат права и  че не можеш да правиш с детето си каквото си искаш, само защото като майка/баща чустваш, че знаеш кое е най-добро за него.
 

Това за САЩ направо ме шокира  . В интерес на истината, не им и трябва, тук са достатъчно чувствителни на тема child abuse  и достатъчно пощурели на тема parents' education.

Амбер, разбира се всеки има право да си възпитава детето, както иска. Споделям мнението си за факта, че детето има желание, но само чува от майка си, че не му е нужно да говори български, защото така или иначе няма да живее там. За съжаление, тя говори само лоши работи за България и това е, което детето чува / затова казвам с "промит"/ . В случай, че не искаш да възпитаваш детето си с добри чувства към дадена страна, култура и т.н по-добре го остави само да открие за себе си, но не му натрапвай собствените си идеи. А тя парви това. Приятелка ми и затова ми е мъчно, че може ей-така да зачеркне миналото си. И най-вече ми е мъчно за бабата, която живее в самота, защото няма допирен език с внучетата си и не може да има пълноценна комуникация с тях. / тя живее тук/
Пак повтарям, че не съдя, а само споделям, че ми е мъчно и се оптвам да открия защо така се получава....

п.с. Ако някой се чувства лично засегнат от темата....съжалявам, но си излагам мнението.... 



хя. 

Най-тъжното от цялата история, е 4е български деца не могат да разговарят със собствените си роднини 
Не ми се мисли какъв 6ок 6те е за моите родители, ако един ден им се слу4и. Но аз няма да го позволя.

За да не ви се случва въпреки желанието и усилията ви като майки, децата ви да говорят български, то пращайте те ги от време на време "на село" при баба.
Казвам го от личен опит, защото забелязах, че от гостуванията си при баба си в България се прибираха с много подобрен речников запас, който в момента поддържат.

cъглacнa cъм, ama kaтo нещe??

Амбер, ама аз въобще не се меся на майката. Дори, ако стане нещо въпрос за българският на децата казвам само положителни и окуражителни  думи. Не съм повдигала темата, защото се боя, че ще се разпаля / нали съм си патриотка...../...

Съжалявам, но не мога да приема доводи като тежък живот, неприятни спомени и други подобни за причина да отричаш езика и културата си. Само за пример бих дала един братовчед, който не се беше връщал в България от 30-40 години, тъй като са щяли да го убият, че е учил в Германия, майка си и баща  си  не е видял след 18 годишната си възраст, щял е да бъде великолепен адвокат, а е бил библиотекар....И въпреки това дори  сега на 80 пази България в сърцето си, а децата му говорят перфектен български , въпреки че бяха дошли за пръв път на гости на 40 години....

Така че, има начини, стига да има голяма любов, желязна воля и търпение.....     
 

Моето дете сега е на почти 7 и говори перфектно 3 езика - български (винаги му говоря на български), руски (баща му също само на руски) и швейцарски, който научи за 3-4 месеца когато тръгна на детска градина на 2.5г. Сега ходи на българско училище (2h седм.), баща му се занимава през седмица на руски, а в училище (сега е 1ви кл.) посещава по 1h седмично немски за деца от смесени бракове. Учителката ми каза, че той говори швейцарския (който е диалект на немски) по-добре от самите швейцарчета. В българското училище се събира най-вече с деца на негова възраст. Бабите идват за по 1-2 мес. в год. и особено като беше по-малък оказваха чувствително влияние. Разбира се има отделни думи, за които пита като не разбира и аз му ги обяснявам по възможност без превод. Научи се да чете сравнително късно но и на 3те езика едновременно. Не е прочел още цяла книга, чете отделни изречения.
Понякога приказва на немски, но когато говорим по-дълго превключва на съответния език.
Държим на езика и културата на всяка от 3те страни и мисля той го чувства. Започна да се интересува и от история и географията свързана с БГ и Русия.
Въз основа на моя опит и на опита на другите родители от бълг. училище твърдя, че е възможно да се запази българския език и говоримо, че и писмено.

Въпрос на индивидуална ситуация е може би, но аз например не бих си пратила насила детето в България, ако то не иска. Освен ако е въпрос на живот и смърт. Не мисля, че случаят с езика е чак такъв, и предпочитам други алтернативи

Тук идава и другото ми мнение, че нещата, в които биваме възпитавани от малки и от родителите си имат по-голяма трайност и сила в сравнение с онези, които сами откриваме в по-напреднали години....

Напълно подкрепям. Ние сме затова, за да научим децата си на нещо. Знам няколко езика почти перфектно. Знам че знаенето на кой да е език подпомага изучаването на други, развива мозъка, въображението и пр. Защо да не предам това на детето си. Не е въпрос на живот и смърт, но не ми струва и кой знае колко. Е, иска се и последователност и малко време да го водя на бг у-ще. Но си заслужава. И въобще не е важно дали ще му "трябва" защото ще живее в БГ напр. Във всички случаи ще му трябва тъй като общува с мен и бг си роднини. Държа на това.
Чувала съм толкова абсурдни твърдения - нека да учи по-добре руски (за майка където в семейството няма жив руснак), защото повече хора го говорят. Ми то по тази логика да ги научим първо на китайски, после на индийски и т.н.

Само сега с това "на живот и смърт" не ме цитирайте в грешен контекст, моля! Не съм привърженик на идеята, че не трябва да се стараем децата да научат добър български. Иначе въобще и нямаше да се обаждам в тази тема. Но моите наблюдения сочат, че това в много случаи не става, че родителите не се радват от този факт, да не кажа, че се комплексират. Познавам само едно дете от родените тук с наистина великолепен български, но беше дадено на отглеждане 3 последователни години в България.Този вариант за мене не работи! Познавам още едно момиченце ако не с прекрасен, то с приличен български, но там я гледаха баби, които дума английски не знаят, а родителите по цял ден на работа. Останали или изобщо не говорят, или говорят лошо. Става въпрос за деца на поне 5-6 години, за които вече може да се прецени. Можем до безкрайност да цитираме ситуации на опърничави малчугани, които отговарят на другия език, и писани принцеси на мама, тати и човечеството, защото приказват половината човешки езици. Аз съм обаче шеста година родител и като такава съм виждала и добро и лошо, и възторг, и отчаяние. Когато обаче съм имала моменти на отчаяние, съм знаела в Америка на кой телефон да се обадя, от къде да получа професионална помощ, и добри и работещи инструкции за поведение (разбити до елементарно ниво). Без да ми се натрапва чувство за вина и без някой да ми размахва назидателни пръсти. В момента задавам въпрос: има ли телефон в България или сред българите в чужбина, където да се обадиш и да получиш такова съдействие? Що се отнася до това какво нося в сърцето си: на първо място това са децата и семейството ми. За България - каквото остане. 

тука, чухме че деца на 3г говорят перфектно 3 езика. че на 3г дете колко думи в речника си има???? 

поправете ме, но и дете което е на 7 години просто няма как да знае перфектно 3 езика, поради простия факт, че не чете и пише.  За перфектно владеене можем да говорим, когато говорим за грамотност - като познава съответния книжовен език, което предполага четене на литература, обогатяване на речниковия запас, писане, разсъждение на бял лист хартия.  книжовен език. Като стане на 15-20г, тогава пак можем да се видим във форума бг-бабба и да си дадем обратна връзка.

И както някой каза още в първите постинги - тази тема само повишава самочуствието на тези родители, които имат претенции, че децата им говорят перфектно.

Както казах и преди, един ден, като имам дете, ще се опитам то да говори български, но ако не успея - това не е единица мярка за родолюбие и няма да се комплексирам!