В една връзка (и във всичко по принцип) се раздаваш, колкото можеш, до момента в който прецениш че няма смисъл и спираш напълно.
Без половинчати работи!
Без половинчати работи!
- Публикувана: 26 ян. 2015, 16:55 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2015, 14:55 ч.
Семейно скарване - как ще постъпите вие в случая?
...Просто, когато човек
обича, понякога преглъща собственото си его, за да поизглади
някои неща...
обича, понякога преглъща собственото си его, за да поизглади
някои неща...
Искаш да кажеш, че мъжът й не я обича и затова не преглъща егото си, за да изглади нещата?
Не, може би просто е по - големият инат.
Жените сме по - емоционални и повече страдаме
в такива случаи.
) да е кофти. 
В една връзка (и във всичко по принцип) се раздаваш, колкото можеш, до момента в който прецениш че няма смисъл и спираш напълно.
Без половинчати работи!
Без половинчати работи!
Така е. Тя е преглътнала и подминала безсмислената първа забележка. Държала се е мило с него, била е настроена положително. Нищо не е казала за мрънкането през цялото време, докато е шофирала. Замълчала си е и на овикването за паркирането. Раздала се е колкото е могла.
Но като видиш, че от другата страна няма никакъв отговор спираш, за да видиш другата страна въобще има ли желание за нещо.
Не, може би просто е по - големият инат.
Жените сме по - емоционални и повече страдаме
в такива случаи.
Жените сме по - емоционални и повече страдаме
в такива случаи.
Ами, така са ни набили в главиците. Човек трябва малко по-спокойно да действа. Като е инат, ок, ще изкара повечко време така, ще си преглътне егото, както тя явно е направила, докато я е овиквал цяла вечер, пък следващия път ще спре по-рано.
Никога не бих направила първата крачка, ако някога ми се случи подобна подигравка.
Бил е кисел, сгафил е. Той трябва да го направи.
Бил е кисел, сгафил е. Той трябва да го направи.
Иначе и на мен се случва да ми мърмори, докато шофирам и направо побеснявам!
Аз съм инат, та дрънкам.
В подобна ситуация не бих направила първата крачка към помирението.
Той трябва да ти се извини, не ти на него.
Ако не го направи, това е повече от показателно за отношението му към тебе.
От момента на виждането ви, до този момент, той постъпва грозно и егоистично и това не му прави чест.
В подобна ситуация не бих направила първата крачка към помирението.
Той трябва да ти се извини, не ти на него.
Ако не го направи, това е повече от показателно за отношението му към тебе.
От момента на виждането ви, до този момент, той постъпва грозно и егоистично и това не му прави чест.
Още ли не сте се чули?
Според това, което разказваш той е изцяло виновен. И аз бих се разсърдила много и бих изчакала той да направи първата крачка към сдобряване. Но при положение, че е в командировка, на път, не бих се сдържала. Ще преглътна и ще му се обадя, за да разбера дали е пристигнал. И все пак пожелавам ти той да те изпревари и пръв да звънне.
Според това, което разказваш той е изцяло виновен. И аз бих се разсърдила много и бих изчакала той да направи първата крачка към сдобряване. Но при положение, че е в командировка, на път, не бих се сдържала. Ще преглътна и ще му се обадя, за да разбера дали е пристигнал. И все пак пожелавам ти той да те изпревари и пръв да звънне.
Напълно подкрепям мнението на НСЧ. В тази ситуация не бих направила първата крачка.
Според мен това е решението
Може би в краен случай бих инициирала разговор, започващ с "Искаш ли да ми кажеш защо реагираш така, когато виждаш, че съм наранена, има ли причина за това да прекараме 2-та дни, в които сме заедно в сръдни?" Но тогава ще ме мъчи вътрешно фактът, че той ме е наранил, бил е студен и безразличен, игнорирал ме е, когато е видял, че страдам, а накрая аз съм направила стъпка към разговор. Това би ме накарало да си мисля, че не му пука кога ще се сдобрим...Но това съм аз и моите разбирания и характер.
Сигурен ли си, че си прав ? Съвсем, съвсем сигурен ? Да бъдеш „прав“ затваря вратите към „правотата“ на другите хора, които считат, че ти грешиш, точно както ти считаш, че те грешат.
Имала съм подобни сцени в предният си брак..
Самоизяждах се, страдах и тн.
Кому е нужно?
Сега не бих си го причинила за нищо на света, едно "извинявай" или по-скоро просто опит за комуникация, няма да ме натовари толкова, колкото ако прекарам следващите дни в терзания.
На мен нали ще ми стане по-добре?
Самоизяждах се, страдах и тн.
Кому е нужно?
Сега не бих си го причинила за нищо на света, едно "извинявай" или по-скоро просто опит за комуникация, няма да ме натовари толкова, колкото ако прекарам следващите дни в терзания.
На мен нали ще ми стане по-добре?
На твое място в същата ситуация просто си умирам на ината. Никога няма да направя първата крачка, нито ще проговоря.
Обаче!...Не те съветвам да правиш същото. Според мен е грешно и често пъти в такива сръдни осъзнавам, че е глупаво да се инатя, но инатът е по-силен от мен.
Защо не те съветвам да продължите с цупенето:
Рядко ви се случва, явно се разбирате добре принципно. Не смятам, че от един прецедент ще стане навик на мъжа ти да ти се цупи.
Ще се разделени дълго време, 1 седмица без да се чуете и последното, което сте си разменили, е караница?
Тровиш си дните и нощите, и съзнанието. Колкото по-дълго се сърдиш, толкова отровата те завладява повече.
Нищо няма да ти стане, ако направиш първата крачка. Не е плюене върху гордостта и достойноството, защото ще го правиш от любов към най-близкия. Ще покажеш духовна сила.
Вие сте заедно от 11 години, не може едно паркиране и последвали сръдни да ви скарат така лошо, че да не си говорите 10 дни. Просто не си заслужава. Дори не сте се скарали за нещо важно, а за глупост.
Очаквала си радост и комплимент, той е бил уморен и изнервен...Имало е разминаване в очакванията на двамата. Той е сглупил безспорно, обаче това си е твоят човек, познаваш го, обичате се - прости му.
Обади се, чуй го. Когато си дойде поговорете или просто направете хубав секс.
И после поговорете...
Обаче!...Не те съветвам да правиш същото. Според мен е грешно и често пъти в такива сръдни осъзнавам, че е глупаво да се инатя, но инатът е по-силен от мен.
Защо не те съветвам да продължите с цупенето:
Рядко ви се случва, явно се разбирате добре принципно. Не смятам, че от един прецедент ще стане навик на мъжа ти да ти се цупи.
Ще се разделени дълго време, 1 седмица без да се чуете и последното, което сте си разменили, е караница?
Тровиш си дните и нощите, и съзнанието. Колкото по-дълго се сърдиш, толкова отровата те завладява повече.
Нищо няма да ти стане, ако направиш първата крачка. Не е плюене върху гордостта и достойноството, защото ще го правиш от любов към най-близкия. Ще покажеш духовна сила.
Вие сте заедно от 11 години, не може едно паркиране и последвали сръдни да ви скарат така лошо, че да не си говорите 10 дни. Просто не си заслужава. Дори не сте се скарали за нещо важно, а за глупост.
Очаквала си радост и комплимент, той е бил уморен и изнервен...Имало е разминаване в очакванията на двамата. Той е сглупил безспорно, обаче това си е твоят човек, познаваш го, обичате се - прости му.
Обади се, чуй го. Когато си дойде поговорете или просто направете хубав секс.
И после поговорете... 
Той трябва да се извини,не ти!
п.п.Много мразя като се почне със зодии по такива теми и се извинявам,че го пиша,но мъжете риби са точно такива...
п.п.Много мразя като се почне със зодии по такива теми и се извинявам,че го пиша,но мъжете риби са точно такива...
И аз подкрепям мненията на НСЧ и Как' Сийка по темата и не бих се извинила. Не бих направила първата крачка, защото в случая мъжът се е държал доста кофти, и дори и за миг не се е замислил за половинката си, която би трябвало да му е липсвала и да е нямал търпение да види. Мен ще ми се скъса сърцето ако мъжът ми излезе някъде след скарване и се забавлява с приятели, докато аз страдам заради неговото отношение. Още по-малко ми е приемливо той да тръгне в командировка в такава ситуация без думичка да издума за стопляне на отношенията. И в цялата работа най-много ще ме нарани не толкова самото скарване, а тоталната му незаинтерсованост да оправи нещата, когато е сбъркал.
Написах и какво бих направила в краен случай, какво бих му казала за да инициирам разговор с него, защото рано или късно разговор е редно да има.
Какво?, относно послеписа ти - не всички риби са такива, и не с всички
И двамата с половинката сме риби, ама цупни и фасони никога не сме си прилагали един на друг. А ако има някакво напрежение, той винаги прави всичко за да установи причината, винаги си говорим, когато има нещо, не можем да си мълчим и да сме си сърдити дори за 5 минути, досега не сме и били. 
..Моят опит е от 3 шарана..Чудо на чудесата..Фасони им дай..Иначе го има и това,че ако ти е кофти отвътре,май по-добре да осъществиш комуникация..
Ама па що да ти е кофти
..Няма го половинът,вместо да се отдам на мои си занимания,ще му се нервя..Да си гледа работата...Бих се забавлявала,пък нека на него да му е гадно../ако не си мисли и той същото като мен де
/ 
Не бих си навивала на ината чак пък толкова! За 20 години с един и същ мъж разбрах, че компромиси се правят постоянно. Не обичам да заспиваме скарани, какво остава да не си говорим дни наред. Случва се да се изпокараме сутрин и да изляза като тресна вратата след себе си, но до обяд сме се чули вече няколко пъти и всичко е ок.
Животът е твърде кратък, за да се губи време в навиване на инати!
Животът е твърде кратък, за да се губи време в навиване на инати!