Интересувам се вашите близки, приятели, колеги говорили ли са с вас за бременносста ви , изразявали ли са чувства, емоции и дори планове за нероденото дете.. как се чувствате или чувствали... 
- Публикувана: 27 ян. 2015, 13:01 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2015, 18:37 ч.
Другите хора около бременна жена
Родителите ни много се радваха. Приятелите ни също, дори ние сме почти последните от компанията, които още нямаха дете. На работа сме предимно жени. Аз и още 2 колежки сме по-млади иначе другите имат големи деца, дори едната колежка има и внуче. Питала съм ги за съвети, много мило се държаха с мен, пазеха ме, да не стане течение, ако някоя е болна да не ме зарази, храна постоянно се носеше към бюрото ми 
Като цяло близките ни хора знаеха и то съобщихме към края на 4 месец. Това за плановете не го разбирам. Как някой ще си прави планове за моето дете? Планове правим с таткото. Никой не ни се е месил. Живеем отделно, естествено майка ми все се тревожеше за нещо, но това е нормално. Като изключим нормалните за една бременност неразположения си бяха много хубави 9 месеца.
Като цяло близките ни хора знаеха и то съобщихме към края на 4 месец. Това за плановете не го разбирам. Как някой ще си прави планове за моето дете? Планове правим с таткото. Никой не ни се е месил. Живеем отделно, естествено майка ми все се тревожеше за нещо, но това е нормално. Като изключим нормалните за една бременност неразположения си бяха много хубави 9 месеца. 
Ами покажи, че не ти е приятно и може би ще престанат.
Предполагам се касае за определен човек или двама-трима.
Повечето хора смятат, че бременността е деликатна тема и не настояват с въпроси. Освен ако не са ти прекалено близки.
А ако е първо дете/внуче е напълно разбираемо вълнението.
Предполагам се касае за определен човек или двама-трима.
Повечето хора смятат, че бременността е деликатна тема и не настояват с въпроси. Освен ако не са ти прекалено близки.
А ако е първо дете/внуче е напълно разбираемо вълнението.
И ме дразнеха като през целия март и април ме питаха "не стана ли време вече" 
Преди да забременея се дразнех на бременните си приятелки, че само за това говорят/тъй като и те в последствие и аз сме млади и повечето на нашата възраст и хабер си нямат още да стават майки/. И като ги видех...сякаш нямаше какво да си кажем вече. Живеехме в два различни свята. И така докато не забременях и не започнаха да ме вълнуват същите теми. Тогава обаче си знаех, че на приятелките ми не им е приятно да говоря само за това и е досадно да им разправям как ми се е гадело или съм имала спазни, докато те обсъждат снощната дискотека. Отговаряла съм като ме попитат нещо. Съобразявали са се с мен винаги и за всичко. Нормалните неща. Само една от приятелките ми беше взела бременността ми присърце и постоянно се грижеше за мен. Като изключим, че на всяка почивка по време на лекциите имаше по една дежурна с мен до тоалетната...това 100% ги е дразнело, но не са се оплаквали
Имам предвид, като планове че като се роди ще си играят с него, с това ще правят онова-ще правят и т.н....
Пускай си ги край ушите.
Сега само си приказват, като се роди бебето, надали ще се натискат толкова.
Но и да имат някакви претенции, тогава ще му мислиш. Не си търси излишни проблеми там, където още ги няма.
Дразнеха ме тези, които и обясняваха, че не трябва да се лакирам, боядисвам, подстригвам и т.н. защото ще направя нещо на бебето.
Дразнеха ме и тези, които ме питаха които грубо омаловажаваха проблемите през втората ми бременност , която не беше никак прекрасна, отнасяха се с насмешка и пренебрежение. Говоря не за съседи и случайни познати, а за хора, които би следвало да са загрижени за бебето, за по-голямото ми дете и евентуално за мен.
Тези, които се вълнуваха, питаха, мечтаеха за бебетата ми, пипаха ми корема... те ме радваха.
Дразнеха ме и тези, които ме питаха които грубо омаловажаваха проблемите през втората ми бременност , която не беше никак прекрасна, отнасяха се с насмешка и пренебрежение. Говоря не за съседи и случайни познати, а за хора, които би следвало да са загрижени за бебето, за по-голямото ми дете и евентуално за мен.
Тези, които се вълнуваха, питаха, мечтаеха за бебетата ми, пипаха ми корема... те ме радваха.
Интересувам се вашите близки, приятели, колеги говорили ли са с вас за бременносста ви , изразявали ли са чувства, емоции и дори планове за нероденото дете.. как се чувствате или чувствали...
Ами да, изразявали са, чакахме си детето с радост, е , и с известна предпазливост все пак. колеги и приятели, които знаеха, също. Не съм крила и не са ми били неприятни разговори.., пола също се знаеше и го казвах.
Съвсем наскоро моя много близка роднина роди дете, като през това време сме се чували регулярно, през друг човек, наистина, а с майка и сме се виждали, и сме говорили за сто неща,и изобщо не знаех, че е бременна. Доста ми е обидно, като се има предвид, че сега се очаква да се радвам активно и да вземам участие в бебешките работи. Даже смятам да си променя отношението към тях тайно. Очевидно, е че не сме толкова близки, колкото съм си мислела.
Разбирам те. Дъщеря ми беше първо внуче и за двете страни. Освен това се наканих след 7 г. връзка, брак и т.н. Всички бяха на седмото небе. А аз не понасях и дума да чуя, не харесвах какво ми предстои - прегледи, изследвания и подобни, не ми допадаше мисълта за болници и раждания, въобще чувствах се отвратително и исках просто да забравя, че съм бременна.
Просто им кажи да спрат да говорят за това. Като дойде бебето, тогава ще се радват.
Просто им кажи да спрат да говорят за това. Като дойде бебето, тогава ще се радват.
Като се видя точицата за пръв път бях с една приятелка при баща й (АГ), милата се разплака, толкова много се развълнува, чак аз се почувствах темерут 
Много мило ми стана от реакцията й! Говоря с приятели с това - интересно им е, разпитват, грижа ги е. Имам и такива, които знам, че по принцип са по дръпнати и не им се сърдя, че не ме питат постоянно как съм, как е бебето и тнт.
От роднини имам изказвания и начертани схеми до абитуриентския бал на момъка... ето това вече ме дразни, защото за мен най-важно е да е живо и здраво и всичко да мина както трябва, а не къде ще го водя и какъв ще го правя (за това последното даже нямам намерение да му се бъркам). Не го правят с лоши чувства, но мен ме дразни!
Много мило ми стана от реакцията й! Говоря с приятели с това - интересно им е, разпитват, грижа ги е. Имам и такива, които знам, че по принцип са по дръпнати и не им се сърдя, че не ме питат постоянно как съм, как е бебето и тнт.От роднини имам изказвания и начертани схеми до абитуриентския бал на момъка... ето това вече ме дразни, защото за мен най-важно е да е живо и здраво и всичко да мина както трябва, а не къде ще го водя и какъв ще го правя (за това последното даже нямам намерение да му се бъркам). Не го правят с лоши чувства, но мен ме дразни!