7-годишно проблемно дете

Пак съм аз, характера на детето се формира в първите няколко години и зависи главно от родителите. Влиянието на бабите и дядовците обикновено е отицателно върху дисциплината  особенно ако живеят близко.

Ако детето ти има друг характер в сравнение с по голямото ти дете, при условие че са израснали в еднаква среда, тогава иди при психолог педиатър да ми измерят IQ.  По голямата част от децата в висок коефициент имат труден и властен характер. Мисля че проблемите с надарените деца в България не са много известни на лекарите/учителите  поради факта че няма изградена система за откриването и обучението им. Точно заради трудният им характер се изисква учителите им да имат специална квалификация за работа с такива деца.

Здравей, Enidi!  Не мога да се съглася с теб и ще ти кажа защо. Ако аз включа бабата, а тя само това чака, ще стане анархия. Най-голямата причина е, че ще облече детето вместо да му помогне само, ще му измие очите, за зъбите няма и да се сети, ще го заведе до спирката и ще му носи чантата до там... това за мен е голяма спирачка във възпитанието на детето.  Тя иска да прави всичко вместо тях, иска и вместо мен да прави всичко, едва ли не е видяла това като 2ра възможност да възпита собствените си деца или да поправи това, което е видяла като грешка във възпитанието на нейните деца.  С нея имаме спорове за храненето, за ученето,  не искам да храни децата след като те вече могат да го правят сами. И освен това, на тях им харесва някой друг да прави нещата вместо тях, но според мен това дава отражение  и си има последствия. Безброй пъти казвам, че трябва да им помагаме там , където не могат да се справят сами и да ги подстрекаваме да вършат сами останалите задължения.
Затова съм съгласна с Natali_  по отношение на бабите и дядовците.  Също съм "предавала топката" на бащата той да прецени и да реши дали да даде разрешение за нещо, което иска детето, с цел да го включа в цялата картинка. Получава се, има ефект и при двамата. Не става въпрос, че аз не мога да дам разрешение, например дали да играе на компютъра, бащата разрешава, а аз определям докога  е разрешено.  Щом детето се обръща към мен за разрешение за еди какво си, знае добре, кой може да му го даде
Книгата, която си купих "Трудните деца" също има много полезна информация, все още я чета  и съм убедена, че ще намеря и други полезни съвети. препоръчвам я на всеки, който среща трудности. Колкото повече растат децата, толкова повече затруднения ще срещаме и ние с тях. В повечето случаи реагираме на момента според ситуацията, но ако имаме и предварителна информация  за подобни случаи за мен лично е един коз, който може да се използва и да реши  проблем, на вид труден и неразрешим.
plamenhk , става въпрос за голямото дете тук, а малкото - още е малък, на 3 години е, с по-лесен характер, по-контактен, но и по-инат се очертава Има време с него все още А за бабите, както казах и по-горе сме на едно мнение с теб.

Леле, описала си свекърва ми.
"Трудните деца" и на мен ми хареса.

И майка ми. Дъщеря ми е на 9, но когато отидем на гости на майка ми, едва успявам да я озаптя да не се намъкне в банята да изкъпе внучката като бебе.

И моята свекърва е същата. Обаче аз разсъждавам по-философски и не влизам в битки - малката знае много добре, че това се случва само, когато е с баба си. В крайна сметка се глези само при баба си и аз не го намирам за нещо фатално, не им отнемам взаимното удоволствие на баба и внучка. Виж, етърва ми води епични войни със свекърва ни и това го намирам за ужасно тъпо. Освен, че си развалиха тотално взаимоотношенията, малкият е откъснат от баба си целенасочено....тъпо е.

+1. За да бъде успешен този подход обаче е важно детето и бабата да не живеят заедно. В противен случай дори най-епичните битки са обречени на провал.

Така е. И истината е, че взех мерки да не живеем заедно.
Въпросната ми етърва обаче, не пуска сина си дори за ден сам в къщата на баба му, за преспиване да не говорим, защото тя го глезела . Ето това ми се струва прекалено.

След като смяташ, че проблемът е свързан с отношенията/действията на възрастните в семейството, няма смисъл да търсиш корективи на поведението на детето. По-добре е да се поговори със замесените възрастни. Отношенията между хората не са даденост, реакциите им също. Има си начини да се изяснят нещата, да се уточни как е най-добре да се действа в полза на детето. Вместо да изхождаш от позицията "бащата е еди-какъв си", помисли какво точно да направиш, за да организираш семейното пространство по начин, подходящ и добър за детето, например да получиш по-отговорно отношение от бащата, да го включиш повече във възпитанието и отглеждането. Не казвам, че случаят е такъв, но някои жени смятат, че мъжете им нямат мнение и отношение, а истината е, че, да речем, те са леко властни, смятат се за единствен авторитет по отглеждането на детето и аха някой каже нещо различно, аха бива заклеймен като неразбиращ. И мъжете на такива жени често предпочитат да си премълчават просто за да спестят дуднене, скандали, спорове и обвинения. А започне ли се така веднъж, нещата тръгват по течението и бащата все повече излиза от играта, така да се каже....В един момент даже му става много по-лесно така и вероятно започва да му харесва...
Случаи всякакви, само ти можеш да си изясниш какъв е вашият!
Когато едно дете се държи системно зле, проблемът обичайно трябва да се търси извън него, натам следва да се насочат вниманието и усилията - дали в училище, дали в средата му, дали в отношенията майка-баща, дали в по-широк семеен план, дали в отношенията на отделните родители към детето - в тази насока трябва да се работи. Иначе е като да се взимат температуропонижаващи и капки за нос, за да се излекува бактериална инфекция. 
Детето има нужда от правила - малко на брой, но ясни и категорични. Разбира се, че правилата на мама може да са различни от правилата на баба/дядо/татко, обаче като цяло основните изисквания трябва да бъдат едни и същи.
Също за самостоятелността: това, че едно дете бива обличано сутрин, съвсем не значи, че е несамостоятелно. Моето 5-годишно е супер самостоятелно още откакто беше на 2 - и за хранене, за обличане, за хигиена, за всичко. Но сутрин я обличам буквално, после още малко се излежава с дрехите (тук вече някои са супер възмутени, знам, знам.... ). Установих, че 20-те минути повече дрямка я правят усмихната, сговорчива. Денят ни започва спокойно (преди тръгване също пускаме песни в youtube за 5-10 мин в зависимост от това, кога е станала). Дълго време обмислях и пробвах разни варианти, докато стигна до този, който ми осигурява ведро, спокойно и усмихнато начало на деня, без бързане, подвикване, истерии и т.н..  После, докато аз се оправям, тя си слуша музика, облича си сама якето, обувките, взима си дамската чанта и всичко е супер.  Дрехите винаги сама си избира от предишния ден, слага си ги на стол, така че тази дискусия също я пропускаме, вече сама си знае. Добрата и промислена организация осигурява добро начало на деня!
Също вместо да мисля и да се възмущавам: бащата това, баба му онова, бих помислила АЗ какво още мога да направя, за да конфигурирам ситуацията така, че И аз, И детето да се чувстваме добре. Да стана малко по-приемаща към някои особености на бабата и да не им обръщам внимание? Да се опитам да говоря КРАТКО, ЯСНО, ТВЪРДО и КАТЕГОРИЧНО с нея, като изисквам определени неща, обаче само малко на брой, тези, които са ми най-значими. Как да направя така, че детето да не използва противоречията между нас и да ни манипулира? И т.н., и т.н. Изобщо човек не може да променя другите, обаче, когато промени себе си, околната среда също се променя в по-добра и желана посока. 
Аз препоръчвам книгата: http://hermesbooks.com/kak-da-govorim-taka-che-deteto-da-slusha- … he-da-govori.html Има много полезни и работещи съвети, които спестяват дуднене, излишни приказки и много моменти на раздразнение и лошо настроение.
Също възможно е детето да не е цялостно зряло и готово за училище. Нищо, че сте решили, че вече е време за училище. И задълженията там да го натоварват психически.
Боледуването със сигурност също е от значение, малко или повече, колкото и да се стараем, като са болни, сме по-отстъпчиви и по-глезещи. 

Много добре казано. Мисля точно същото и винаги си избирам битките - и с деца, и с възрастни.

Съгласна съм с теб в много отношения. Тъкмо и по тази причина се обърнах тук за помощ. Че трябва аз нещо да променя в себе си, да приложа нещо ново, да открия причините, довеждащи ме до подобни неприятни ситуации, които не мога и не знам как да контролирам.  Когато са с мен децата си знаят къде,  какво и защо може или не може. Обаче те са ту при мен, ту при баба и дядо, които живеят на долния етаж и ни свързват вътрешни стълби. За мен е доста изморително (психологически) да обикалям и да дебна едва ли не бабата дали се съобразява с моите правила, затова и не го правя! Случва се да си затварям очите за някои неща, дразни ме единствено, когато прави нещата вместо децата ми и се крие, за да ги храни с лъжица в уста (случвало се е да върви подире им из целия двор, че и навън с чиния и лъжица в ръце ) и не пропускам да й го кажа . Отношенията ни са общо взето добри, откакто не ни се бърка в семейния живот. Жива и здрава да е, помага ми в много отношения, е не може всичко да е тип-топ в крайна сметка! Иначе като цяло нямам намерение да я променям, най-вече защото не мога, тя повече от 60 години е живяла така, та сега ли ще се промени ,  просто искам да се съобразява с моите правила относно моите деца! Не мога да лиша децата си от бабините ласки и глезотиики, както етървата на thewishmaster, независимо от нашите отношения с нея, мисля, че и двете страни имат право на това.
 Опитвам се да включвам таткото по-често във възпитанието и занимаването с децата, защото  си иска побутването, не че не се сеща, но защото е по-лесно  

В крайна сметка пак ще се повторя от един по-стар мой пост, че децата на 90% са такива, каквито ние ги "направим" и възпитаме.  А колко много учим от тях?!!?!