Между другото, забелязала съм, че израстналите в Младост хора от моето поколение имат малко необяснима за мен връзка с квартала си. Имат си там някакви компании от квартала с връстници от основното училище, които останаха актуални по време на гимназията, че и след това. На мъжа ми например все още му е носталгично. Преди две години като търсехме жилище даже дилемата беше по-голямо и хубаво жилище в друг по-добър от Младост квартал, на 2 минути от метро и парк и по-евтино срещу жилище в Младост 1А на самия булевард, кофти гледка, прашно и мъничко, за повече пари. Познайте той кое жилище предпочиташе. 
Да поясня,апартаментът в Младост не е малък, а е по-малък от неговия. За мен лично запъването да сме в Овча ми е странно, от гледна точка на това, че той там няма близки приятели и роднини. Сега ако ставаше въпрос за родното му място и София, тогава щяхме да сме в равноправни позиции и всеки да си тегли към неговото. Той си е взел апартамент в Овча, защото там е могъл да си позволи, тоест за него не е важно къде живее, мобилен е, да не говорим, че и работата му е по-близко от Младост. Емоционалният момент не знам защо така упорито се подценява и се приема за неоснователен мотив от Абсурт. Не съм адаптивна и не се чувствам добре в Овча, защо трябва да направя аз компромис, при положение, че няма да се чувствам добре там. 
Но, да, проблемът е, че емоционално сме диаметрално противоположни като чувствителност. А кварталът е Младост срещу Овча Купел. Няма нищо лошо, просто аз съм живяла цял живот в моя квартал, имам своя социален живот в него и той много добре вижда това. Тепърва ще имам нужда от помощ от семейството си, която той смята, че ще бъде излишна. Защо да не се справяме двамата като семейство. Мамка му, че ние дори не говорим!
Веднъж трая няколко месеца. Най-много да каже - "аз няма да говоря повече", като се поразмине емоцията и опитам да поговорим. 
