Много дъвкана тема... Изневярата.

Такива хора никога не се променят. Имам много такива примери ноаоколо. Или го приемаш такъв, какъвто е, или го напускаш. Той няма да те напусне сам, така му е удобно. Но промяна не очаквай. Само ще усъвършенства маскировката 

Специално се логнах, за да напиша нещо на авторката. Съжалявам, че ще е анонимно, но  не мога да застана с ника си зад написаното.

Аз бях (съм) в същата ситуация. Първо се появи усещането, после потвържденията, после обвиненията и обясненията за моя принос и накрая обещанията. И аз се съгласих на брак и останах. Не ме боли от факта, че е имал чувства към други докато ми се е клел в обич на мен. Човешката природа е нетрайна. Боли ме, че живея с непознат. Той никога повече не може да бъде "моят съпруг/приятел/т.н." Вкъщи се чувствам като на някаква гара - незащитена, уязвима, объркана, повлечена в ритъма на живот, върху който нямам контрол.

И аз винаги съм била колеблива, наивна, добра до глупост. Простих му. Но не мога да простя на себе си. А с това най-трудно се живее...

Анонимна, а защо продължаваш?

За да му го върне подобаващо Само такова  "запазване" на егото е...  така да се каже оправдано на това да стоиш при човек, който "никога повече не може да бъде "моят съпруг/приятел/т.н."Е, разбира се, винаги има и другото -за сега няма къде да отида - и двете обаче, са еднакво ...хм...жалки

Авторке, не разбирам примирението ти (защото от постовете ти лъха на примирение). Била съм в някаква такава ситуация като твоята ( вярно, много по-млада). Идеята да простиш и да дадеш шанс я приемам.

Но не приемам факта, че този човек дори не показва съжаление за случилото се. Да си каже "абе мамка му, лъгах те, съжалявам, сгреших, прости....", капка покаяние да има, ще разбера, че искаш да се примириш. Но не, за него все едно нищо не е станало, цупи се на коментари, ти си едва ли не виновната.
От къде намираш сили след това да го погледнеш човека без да изпитваш неприазън към него?
След подобна случка при мен (о да, с телец разбира се) направо намразих.
Как той ще посмее да те погледне все едно нищо не е било и да ти прехвърля вината на теб?? Няма грам уважение този човек, от неудобство да се извини поне, очаква просто да приемеш двете години изневяра и да си продължите по старо му (явно както се и очертава да се случи).

Бъди силна, дано само не съжаляваш, че не си го отсвирила когато му е било времето.

Мен ми е чудно как  авторката не се страхува от зарази. Не само че не бих простила, ами ще го натиря като краставо коте. С пръст няма да ме докосне, ако  знам, че е бил с друга /и.

 

 И ТОВА НЕ Е ИЗНЕВЯРА, това е ХАРЕМ....

Losho momiche, аз бях на мястото на другата, постоянната- без да знам. Съпругата му през цялото време е знаела до подробност всичко за мен а аз нищичко и то защото толкова се бях влюбила в Телеца, че умирах за него но винаги в мен едно чувство имаше, че трябва да се пазя и така и не стигнах до level "домакиня и съпруга".

 Разбрах от нея, 2 години тя е мълчала за мен "постоянната" и още многооо "непостоянни". И то тя започна да ме тормози във фейсбук, по телефона, само по улицата не. Той твърдеше, че не я познава, никога не я виждал- имах си аз  . Докато не и се обадих и не се срещнахме, е тя дойде само да се възползва и да любопитства, не защото като мен беше решена да свърши. Аз си тръгнах без да му казвам каквото и да е било, не му вдигах и той спря да ме търси, и остана с нея. 
 Сега ако ме видят някъде се започва тормоза във тези тъпи социални мрежи  И защо, защото харема не е цял.

 Само не се заблуждавай, че този човек те е обичал, нито теб обича нито която и да е било, просто ти си удобната, спасителна пояс да не остане сам и не пран, гладен и изгладен.

Към днешна дата съжалявам. Но това няма значение.Авторката съм.

Бих посъветвала всяка, която хване съпруга си или дългогодишния си приятел в изневяра да реже до кръв.Веднага. Без обяснения. Другото няма смисъл.

Но всеки има различни разбирания. Мнението ми разбира се е лично. Всеки постъпва както му диктува сърцето.

Подкрепям последното мнение.

Да напиша и следисторията. Тогава простих. Почти нормално заживяхме. До момента, в който той си намери нова, с 20 г. по-млада.  Искала деца да му ражда.. Животът започвал на 45....
Поиска да се разделим. Аз не се дърпах.
Дори помогнах с багажа...

Към момента вече не е с нея.
Иска да е с мен.
Аз вече не искам.

Сега е сам. Засега де. Плаче.
Аз плаках доста. Стига ми толкова. Сълзи за пет живота съм изплакала. Такива като него не се променят.

Време е да се усмихвам.
Желая го на всички.

Четох до 5-6страница. Нямам време за цялата тема, но и толкова ми беше достатъчно. Ти си като провидението защо казах не, когато получих предложение за брак от същата мъжка курва преди години, че телец беше и той. Имахме много бурна връзка в продължение на няколко години. Аз бях на 17 като се запознахме, а той доста по-голям. Той просто не можеше да си държи гащите вдигнати. Страхотни изпълнения сме имали, мога да напиша бестселър в 5 тома. Аз съм скорпион и съм бясна котка, правех панаири постоянно, но и бях пристрастена към него и начинът ни живот. Побъркваше ме, горях, ненормално скоростно влакче. Каквото и да е изпитвал към мен няма значение, защото беше скапан боклук. Колкото и красив, атрактивен и всичко възможно да беше, знаех, че ще свъша точно като теб - унизена съпруга, с която всички парцали, на които го слагагаш, да се подиграват. Заради това му казах не. Бях съвсем млада и не исках животът ми да мине в това, въпреки че и ние бяхме перфектната химия, двойка и бла бла простотии, които си изброила. Такива хора са боклуци, това е истина. Дори не бих се унижила да се сравнявам с такъв, макар и завистта на другите, която всъщност ти дава едно измамно ласкателство, че той е нещо. Ми не е.
Хора празни, без морал, без ценностти, Нищо. Опаковка, малко забавления и много унижения
Ти си голяма жена, по-голяма от мен. Не бих те съветвала какво да правиш с живота си, но не ти отива на годините и опита да се държиш за глупости като мнението  на приятелите и завистта на парцалите му.
Мъжете, които казваш, че не съществуват ги има и ще прибегна до клише, но ти просто не си си дала шанс да срещнеш един от тях.

Евала. Подкрепям те напълно. Описа го страхотно.
Както казах, вече не съм с него. Съжалявам за изгубеното време, но живота продължава.

Тя темата била стара, дори съм писала в нея... смятай колко съм зле. 😂
Разбирам, че сте разделени, а след като животът започва на 45 всичко най-хубаво.
Не съжалявай за времето и не го приемай за изгубено. Може и съм сигурна, че ти е отнело много, но твое е било желанието да си в тази връзка, значи и си получавала, каквото и да е, е било достатъчно за да оставаш.
Успех.

Стара тема, която показва за кой ли път, че нещата от живота са си все едни и същи.


Само да попитам къде са тези перачки, готвачки и гладачки, че не съм срещал такава досега
Ще да са някакви митични същества, нещо като принца на белия кон, но във вариант за мъже ?

Интересно какви жени си срещал щом твърдиш, че перачките, готвачките, гладачките са митични същества. Аз пера, чистя, гладя, готвя ( често по няколко пъти на ден ) , уча уроци с децата .... и нищо кой знае какво не виждам в това. Като се замисля повечето жени които познавам го правят същото.